№ 121
гр. Разград, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330102391 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.124 от ГПК - иск за установяване
право на собственост.
Депозирана е искова молба от А.. А.. Я.. и Н. А.. В., с която е предявен иск
срещу Община Разград за установяване, че ищците съсобственици при равни
права на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор № 56890.44.22 , в землището
на село П.К., община Р., обл. Р., в местност „Пещерата", с площ от 0.926 дка ,
с предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване -
НИВА, категория 10 (десета), при съседи: ПИ с идн. № 56890.44.87; № -
56890.23.9901, с номер по предходен план 044022. Правния интерес от
завеждане на положителен установителен иск за собственост мотивира с това,
че имотът е записан катоземя по чл.19 от ЗСПЗЗ, а Община Разград – като
негов собственик, за което е съставен и акт за общинска собственост.
Твърдят, че техните родители са придобили с договор за покупко-продажба,
сключен под формата на нотариален акт през 1980 г. дворно място от 1890
квадратни метра, находящо се в с. П.К., представляващо парцел 11-209 , по
плана на селото, ведно с построените в него - КЪЩА, състояща се от три стаи
и антре, хамбар исайвант, при граници от двете страни улици, К. Г. П. и К. С.
М., че през1989 година със Заповед № 480 е бил одобрен нов кадастрален
план на с. П.К., с който част от гореописаният имот е изключен от
регулацията на селото., че след влизането в сила на този план техният имот с
планоснимачен № 209 , вече е с нов планоснимачен № 607 и за него е отреден
парцел I I (втори римско), в квартал 46, че източната част от имота с площ от
0.926 дка е обособена като самостоятелен имот с № 044022, който е изключен
орегулацията на селото и е включен в картата на възстановената собственост
(КВС), че привлизане в сила на КККР гореописаният ПИ е получил съответно
идентификатор №56890.44.22 (стар № 044022), че този ПИ фактически
продължава да е част от имот II- 209 и към настоящия момент, че имотът
никога не е бил отнеман от семейството, никога не е бил включван в ТКЗС
или ДЗС, не е бил одържавяван или отчуждаван, че никой друг, никога не е
1
имал претенция към тази част от имота, още повече - общината, която сега се
легитимира като негов собственик, че баща им А.М. е подал приживе
Данъчна декларация и е като собствен в обема на придобитото по наследство,
съгл. НА № 47/1980 г. и продължили да заплащат дължимите данъци.
Ответникът Община Разград оспорва иска и иска от съда да го отхвърли
ведно с всички законови последици. Твърди, че процесният имот е в
приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, че същият е извън регулация и
представлява зем. земя и с протоколно решение №2/29.07.2008 г. на комисия
по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е предоставен на Община Разград.
Счита, че поземленият имот е включен във фонд „резултативен“ по чл.19,
ал.1 от ЗСПЗЗ, че не са доказани твърденията, че имотът не е включван в блок
на ТКЗС, както и за осъществяване на фактическия състав на придобиване на
имота по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи
следната фактическа обстановка: Ищците са наследници /син и дъщеря/ на А.
В. М., починал на 20.07.2012 г.
Според представената скица процесният недвижим имот е съответно с
идентификатор 56890.44.22 с площ 1566 кв.м. и с идентификатор 18589.21.5
с площ 0.926 дка .За същия е съставен акт за частна общинска собственост
№2718/09.12.2015 г., в който като правно основание е записан чл.19 от
ЗСПЗЗ.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-
техническа експертиза за първи път поземлен имот с идентификатор №
56890.44.22 е заснет и нанесен като част от територията на имот с
планоснимачен № 209 (защрихован в жълт цвят върху приложената към
настоящото дело скица) в кадастралния план на с. П.К. послужил за основа на
одобрения със заповед№ 10 от 25.01.1925г. план за улична и дворищна
регулация на селото. Като собственик на имот с пл. № 209 в разписния списък
първоначално е записан Н.М.М., който съгласно нотариален акт №
2010/1980г. прехвърля собствеността върху парцел № II-209 от кв. № 41 на А.
В. М.. С нотариален акт № 47 от 27.11.1980г., том III, дело 873/1980г.
наследодателят на ищците е закупил описания в него имот (лист № 7 от
настоящото дело). Съгласно плана от 1925 г. се е предвиждало
североизточната и източната част от имот с пл. № 209 (извън границите на
парцел № П-209) да бъдат отчуждени във връзка с прилагане на уличната
регулация на кв. № 41 определена с осови точки О.Т. 152-О.Т. 153-О.Т. 154.
Уличната регулация в цитирания участък по плана от 1925 г. не е приложена
и ищците владеят имота в неговите първоначални автентични граници.В
следващия кадастрален план послужил за основа на одобрения със заповед №
480 от 12.04.1989г. застроителен и регулационен план на селото описаният в
нотариален акт № 47 от 27.11.1980г., том Ш, дело 873/1980г. (лист № 7 от
настоящото дело) недвижим имот, в чиято територия е включен и поземлен
имот с идентификатор № 56890.44.22 е заснет и нанесен с нов планоснимачен
№ 607. С плана от 1989г. е одобрено изключването от границите на
урбанизираната територия на част от бившия кв. № 41 по плана от 1925 г.
касаещ имот с пл. № 607 (бивш парцел П-209 от кв. № 41 по плана от 1925г.)
както следва: За западната част на имот с пл. № 607 е отреден парцел с № П-
607 в кв. № 46 (защрихована с червени линии в приложената към настоящото
дело скица); Източната част на имот с пл. № 607 в размер на 926.00 кв. м
(защрихована с тъмно зелени линии в приложената към настоящото дело
скица) е изключена от границите на урбанизираната територия на с. П.К.. Във
2
връзка с изработването на картата на неурбанизираната територия
изключената от границите на урбанизираната територия на с. П.К. източна
част от имот с пл. № 607 е заснета и нанесена като самостоятелен имот с
идентификатор № 56890.44.22. Имот с идентификатор № 56890.44.22 (лист №
6 от настоящото дело) като част от имот с пл. № 607 се владее от ищците в
съществуващите му граници. Имотът физически не е бил включван в блокове
на ТКЗС и ДЗС поради специфичните особености на терена и предполагам
невъзможност за машинна обработка на площите.
За установяване на твърдяното от ищеца владение по отношение на
процесните имоти и неговата продължителност са изслушани свидетелите
М.Г. и Д.М.. В показанията си същите през осемдесетте години наследодателя
на ищците е закупил имота в с.П.К. от предходни собственици. Този имот е
бил с площ от два декара и жилищна постройка, както и други постройки,
които двамата свидетели подробно описват. Имотът, за който свидетелите
знаят, че е на ищците като наследници на своя баща, се намирал на края на
с.П.К., до шосето и за него, както и за други имоти в този район имало
проблеми с отразуването в плана, но никой не бил идвал на място да
претендира за част от дворното място. И двамата свидетели са категорични,
че оградата на имота не е местена от както бащата на ищците е закупил
имота.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
Така подаденият иск за установяване правото на собственост на ищците по
отношение на поземлен имот с идентификатор № № 56890.44.22 , в
землището на село П.К., община Р., обл. Р., в местност „Пещерата", с площ от
0.926 дка е основателен и доказан.
При заявен положителен установителен иск за собственост, ищецът следва да
докаже факта на придобиване правото на собственост по отношение на
процесните имоти. Ищците твърдят и по делото се установява, че техният
наследодател е закупил и владял, а след това и самият те са продължили да
владеят имота в първоначалните му граници. Ето защо Съдът приема, че
същите не са загубили правото на собственост по отношение на целия имот,
вкл. и тази част от него, която е отразена в кадастралната карта като
самостоятелен имот с идентификатор 56890.44.22.
Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи
/доколкото с изваждането на тази част от имота от регулация същият е
закубел статута си на имот в населено място/ подлежат на възстановяване по
реда на този закон, а само тези, които са кооперирани или отнети фактически
или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато
имотът не е коопериран по силата на членствено правоотношение, не е
одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна
собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване
по ЗСПЗЗ.
Не се твърди имотът да е заявяван от ищеца или негов наследодател за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот обаче се установи, че не
е кооперирана земеделска земя, отнета от собствениците / имотът продължил
да се стопанисва от наследодателя на ищците и от самите ищци към
настоящия момент/, поради което е неприложима процедурата за
възстановяване по ЗСПЗЗ. На следващо място, обстоятелството, че имотът е
изключен от регулация не означава автоматично, че се касае за земя по чл.19
3
от ЗСПЗЗ - в този смисъл практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК– Р-е-
№395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І г.о., р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по
гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. ІV г.о., р-е
№488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/2010г. І г.о. Напротив, имотът е владян от
наследодателите на ищеца, липсват доказателства същият да е бил внасян в
ТКЗС, да е отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, респ. липсват основания да се приеме, че се касае за имот по чл.19
от ЗСПЗЗ. При това положение имотът не би следвало да влиза във фонд
Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не става общинска
собственост, в този смисъл и практика по чл.290 от ГПК – р-е
№310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. І г.о. Освен това се установи, че
спорният имот е изключен от регулация с план от 1989 г., но липсват
твърдения, респ. и доказателства за това същият да е бил коопериран, респ.
включен в блок на ТКЗС. Следователно този имот и след 1989 г. е бил част от
гражданския оборот и по отношение на него ищците не са загубили право на
собственост, вкл. и след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Да се приеме обратното би
означавало да се придаде отчуждително действие на разпоредби на ЗСПЗЗ,
който по дух е реституционен, а не конфискационен закон. Ето защо по
силата на същия не може да се загуби право на собственост от частни лица за
сметка на държавата или общината.
На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и
направените от последния разноски по делото в размер на 350 лв. и 800 лв.,
платени като адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград,, с
административен адрес гр.Разград, бул.“Бели лом“, №37А че А.. АТ. Я..,
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.*** и Н. АТ. В., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.*** са собственици на имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
идентификатор № 56890.44.22 /петдесет и шест хиляди осемстотин и
деветдесет, точка, четиридесет и четири, точка, двадесет и две/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село П.К., община Р., обл.
Р.,, одобрени със заповед РД-18-293/09.05.2019 г., в местност „Пещерата", с
площ от 0.926 дка /деветстотин двадесет и шест квадратни метра/ , с
предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване -
НИВА, категория 10 (десета), при съседи: ПИ с идн. № 56890.44.87; № -
56890.23.9901, с номер по предходен план 044022.
ОСЪЖДА Община Разград,, с административен адрес гр.Разград, бул.“Бели
лом“, №37А ДА ЗАПЛАТИ на А.. АТ. Я.., ЕГН ********** с постоянен
адрес гр.*** и Н. АТ. В., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.*** сумата 350
лв. /триста и петдесет лева/ за направените по делото разноски и 800 лв.
/осемстотин лева/ платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4