№ 21447
гр. София, 16.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110105565 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Въпреки усилията на съда да спогоди страните съдебно/извънсъдебно видно от
Разпореждане от 08.06.2023 г., с което на ищеца бе дадена възможност да вземе
изрично становище относно заявеното в отговора на исковата молба съгласие за
сключване на съдебна спогодба и Разпореждане от 13.06.2023 г. за даване на поредна
възможност на страните да се спогодят с оглед молба от 12.06.2023 г. на ищеца за
продължаване на срока за реализиране на горната възможност страните не успяха да се
споразумеят, поради което съдът пристъпва към насрочване на делото, за което
страните бяха изрично предупредени с горното разпореждане.
Предявен е иск от Д. Д. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. София, .......... срещу
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: ..........., седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „................, по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, по договор за кредит
L...................../31.10.2022 г.
Ищецът твърди, че страните сключили процесния договор на 31.10.2022 г. за
сумата от 1 500 лв. със срок на погасяване от 24 месеца, като уговорили, че ищецът
дължи и такска за разглеждане от 362,39 лв., както и че процесната клауза е нищожна
поради нарушаване на закона и на Д.те нрави и е неравноправна като неиндивидуално
уговорена. Сочи, че таксата за разглеждане е свързана с услуга относно усвояване на
кредита, забранена съгласно чл. 10, ал. 2 ЗПК. ГПР на договора е неправилно
изчислено, тъй като същата такса не е включена в него, което неправилно изчисление
води до противоречие на Д.те нрави, след като потребителят умишлено е въведен в
заблуждение относно финансовата тежест на кредита.
В срока по чл. 131 ГПК „ЮтеКредит“ ЕООД оспорва допустимостта на иска при
липса на правен интерес, след като не е упражнил правото си на отказ и е ползвал
1
кредит от ответника без възражения срещу процесния договор. Сочи, че ГПР по
договора е правилно изчислен и не надвишава границата по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва,
че таксата за разглеждане е такса за усвояване, каквато не била предвидена в
процесния договор, а процесната такса била включена в общите разходи по кредита за
потребителя. Навежда, че процесната клауза е индивидуално уговорена, тъй като
потребителят при сключване на договора от разстояние избрал сумата на кредита и
срока на погасяване, като таксата за разглеждане се променя при промяна срока за
погасяване на кредита. Прави недопустимо възражение за прихващане с
претендирани от него вземания по процесния договор, имайки предвид, че в случая е
предявен не осъдителен иск, а установителен иск, тоест със спорния предмет на делото
не може да бъде извършено прихващане.
В срока по чл. 131 ГПК и при условията на евентуалност, че горното възражение
не бъде прието за съвместно разглеждане с първоначалния иск, което следва да бъде
сторено по изложените съображения, са предявени следните насрещни искове от
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: ..........., седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „................, срещу Д. Д. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. София, .......... че
ответникът дължи на ищеца следните суми:
иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата
от 1 333,55 лв., представляваща главница по договор за кредит
L...................../31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 06.06.2023 г. до
окончателното изплащане;
иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 60,15 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 17.01.2023-08.03.2023 г.;
иск по чл. 33, ал. 1 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 284,35 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 17.01.2023 г. - 05.06.2023 г.
Насрещният ищец твърди, че процесните вземания са станали предсрочно
изискуеми с оглед изпращане на писмо до Д. Г. на 08.03.2023 г., след като ответникът
не заплатил две месечни погасителни вноски – от 17.01.2023 г. и 08.03.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК Д. Г. оспорва насрещния иск поради твърдяна от него
недействителност на процесния договор. Налице било скрито оскъпяване на кредита с
оглед начислени редица такси за допълнителни услуги във връзка с договора,
включително и такса за разглеждане, които такси не били включени при формирането
на ГПР по договора.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
По първоначалния иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД ищецът Д. Г. следва да докаже
сключен между него и ответника договор за паричен заем със соченото в исковата
молба съдържание, а ответникът – че процесният договор съдържа валидни и
равноправни клаузи, както и своите възражения.
2
По насрещните искове ищецът „ЮтеКредит България“ ЕООД следва да
докаже:
1. Наличието на валидно облигационно правоотношение между страните въз
основа на договор за потребителски кредит;
2. Усвояване на главницата по кредита в пълен размер от ответника;
3. Размерът и изискуемостта на процесните вземания.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
обстоятелства е да докаже погасяване на дълга, както и своите искания и възражения.
Приложените към исковата молба, нейния отговор и насрещната искова молба
доказателства следва да бъдат приети като относими към предмета на спора.
С оглед изявленията на страните в исковата молба и в нейния отговор не е
препятствана възможността за обявяване на безспорно сключването на процесния
договор със съответно съдържание.
Искането на ищеца за задължаване на основание чл. 190 ГПК на ответника да
представи посочените в исковата молба документи - справка от счетоводството за
всички извършени плащания, в това число платежни нареждания за погасени вноски
по процесния договор, разписки и извадка от счетоводните книги, е основателно, но не
и в частта относно изискан препис от процесния договор, погасителен и стандартен
европейски формуляр към него, които документи са представени към отговора на
исковата молба и следва да бъдат приети като част от доказателствата по делото.
Изначално неотносимо е искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред дирекция „Регистри“ при БНБ за снабдяване с
информация относно всички сключени договори за потребителски кредит между
страните по делото. Ищецът като страна по евентуално сключени договори сам следва
да разполага с евентуално сключени договори с ответника и има възможност да се
грижи за своите работи и съответно да предявява претенции срещу ответника, без да се
домогва да получава информация чрез съда, за да завежда последващи дела срещу
същия ответник. Самото искане е и неконкретизирано, тъй като от начина на неговото
заявяване не става ясно кое правно релевантно обстоятелство по настоящото дело се
домогва да докаже ищецът с получаването на горепосочената информация.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане възражение за прихващане на
ответника по първоначалния иск „ЮтеКредит“ ЕООД с претендирани от него вземания
по процесния договор, посочени в отговора на исковата молба.
3
УКАЗВА на насрещния ищец „ЮтеКредит“ ЕООД в срок до ОСЗ да представи
доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса от 153,34 лв. по насрещния
иск.
Неизпълнението на указанията в срок влече връщане на насрещната искова
молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.07.2023 г.
от 10,30 ч, за когато да се призоват страните с връчване на препис от настоящия акт, а
на ищеца - и препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба, нейния отговор и насрещната
искова молба.
ОТДЕЛЯ за безспорно, че между страните е сключен от разстояние договор за
кредит L...................../31.10.2022 г. при уговорен ГПР от 49 %, по силата на който
ищецът е усвоил сумата от 1 500 лв., със срок на погасяване от 24 месеца, като в
договора е уговорено, че ищецът дължи и такса за разглеждане от 362,39 лв.
УКАЗВА на насрещния ищец, че не сочи доказателства за предсрочна
изискуемост на претендираните от него вземания, както и за размера на отделните
претендирани от него вземания с насрещната искова молба, включително и че
процесния договор съдържа валидни и равноправни клаузи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до ОСЗ ответникът да
представи следните документи, посочени в исковата молба: справка от счетоводството
за всички извършени плащания, в това число платежни нареждания за погасени вноски
по процесния договор, разписки и извадка от счетоводните книги.
Неизпълнението на указанията в срок влече преценка по чл. 161 ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи
служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че първото открито съдебно заседание е и последно за
събиране на каквито и да е доказателства и следва да ангажират доказателствени
искания своевременно с оглед евентуалната необходимост от изготвяне и приемане на
експертизи и приемане на други доказателства по делото.
Неизпълнението на указанията влече налагане на глоба на съответна страна, ако
стане причина за неоснователно отлагане на делото въпреки гореотправеното
4
предупреждение.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящия акт на ищеца на съдебния адрес, посочен в
исковата молба на имейл адреса на л. 61 и чрез служба „ВПСК“, а на ответника – чрез
ССЕВ и чрез служба „ВПСК“.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5