РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. гр.М., 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100158 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 1316/18.04.2024 г.
от М. М. А. против Н. Г. Д. и П. Г. Д., с която е предявен отрицателен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да
бъде признато за установено по отношение на М. М. А., че Н. Г. Д. и П. Г. Д. не
са собственици на поземлен имот УПИ XVI /шестнадесети/ в кв.*по ЗРП на
с.С., Община- М., незастроен с площ 280 /двеста и осемдесет/ кв.м.по ЗРП на
с. С., общ. М., одобрен със Заповед № А-14/09.07.2018 г.на Кмета на Община-
М., при граници на имота: на изток улица; на запад УПИ-ХV /петнадесети/- за
смесено застрояване в кв.*,на север- улица и на юг- УПИ II- *, предмет на
Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и
завещание № * издаден от Нотариус С. Б., рег. № *на НК, с район на действие
РС- М..
В исковата молба се твърди, че ищцата е законен наследник на М. С. В.
б.ж.на гр. П.,починал на 01.12.1965 година. По дело № * година на
Златоградски народен съдия бил съставен нотариален акт, с който М. С. В. е
признат за собственик на: /1/Овощна градина в с.С.,М. около 2,5 —два декара
и пет ара,при граници:река Арда,А. М. У.,Държавно,А. Ч.; /2/Къща с дворно
място в село С.,застроено около 60- шестдесет квадрата и незастроено около
5-пет ара при граници от всички страни собствено; /З/Плевня в с.С.,застроено
около 84/осемдесет и четири/ квадратни метра,при граници от всички страни
собствено и шосе за Р.. На 21.07.1965 година М.С.В. е сключил договор за
продажба с Д.С.Б. обективиран в нотариален акт № * на М. районен съд,по
силата на който първият е продал на втората следният недвижим имот: Дворно
място от 460/четиристотин и шестдесет/ кв.м., находящо се в с.С., С.,план.470-
1
а по плана на с.С..при съседи:шосе от М. за Р., А. Н. К., собствено и С. Т.,
заедно с намиращата се в него една къща, преправена от плевня без
полутавански етаж. Продаваното място от 460 кв.м. съставлявало част от по-
голямото дворно място на продавача от 1460 кв.м.,при граници:шосето М.-Р.,
А. Н.К. и от две страни собствено. За описаният имот М.С.В. е притежавал НА
* на М. народен съд.
В исковата молба се сочи, че с нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот-констативен № * на С. Б.-Районен съдия при
М. районен съд въз основа на представени писмени доказателства и на
основание чл.483,ал.1 ГПК М. М. А. е призната за собственица по наследство
върху следният недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,цялото с площ 3275/три
хиляди двеста седемдесет и пет/кв.м.,повдигнато в жълт цвят на приложената
скица,която да се счита за неразделна част от настоящият нотариален акт,като
имота участва със следните кв.м. в посочените парцели по ЗРП на с.С.: В
парцел 1/първи/-215/двеста и петнадесет/ имота участва с 33/тридесет и три/
кв.м.,като целия парцел е с площ 800/осемстотин/ кв.м.; В парцел 1а/първи-а/-
217/ двеста и седемнадесети/ имота участва с 688/шестотин осемдесет и осем/
кв.м.,като целият парцел е с площ 808/осемстотин и осем/кв.м.; В парцел
XI/единадесет/ имота участва с 368/триста шестдесет и осем/ кв.м.,като целият
парцел е с площ от 408четиристотин и осем/ кв.м.; В парцел XII/дванадесет/
имота участва с 529/петстотин двадесет и девет/ кв.м. и парцела е отреден за
тези кв.м.; В парцел XIV/четиринадесет/ имота участва с 274/двеста
седемдесет и четири/ кв.м.,като целия парцел е с площ от 554/петстотин
четиридесет и четири/кв.м.; В парцел XIII/тринадесети/ имота участва с
169/сто шестдесет и девет/кв.м.,като целия парцел е с площ 313/триста и
тринадесет/кв.м.; В улична регулация имота участва с 1214/хиляда двеста и
четиринадесет/кв.м.,като имота се намира в кв.26/двадесет и шести/ по плана
на селото,при граници от изток-път,запад-път,север-дере и път и на юг-имоти
на Р. Т. и Г. Д..
В исковата молба се твърди, че през 1998 година от наследници на К.
А. Х. б.ж.на с.С.,общ.М., Л. К. К., К. Ф. С. и М. Е. П. и трите от с.В.,общ.М.
била постъпила искова молба, с предявен иск по чл. 108 от ЗС срещу М. М. А.,
която искова молба била образувана в гр.д. № * по описа на Районен съд-М..
По делото е постановено Решение № *,с което исковата претенция на ищците
против ответницата е отхвърлена.С Решение № *,постановено по в.гр .д.№ *
на Окръжен съд-Смолян е оставено в сила Решение № *,постановен по гр.д.№
* на Районен съд- М.. От мотивите на постановения съдебен акт било видно,
че било представено Решение, постановено по гр.д. № * по описа на съда е
образувано на * по ЗАП-ЗВСВНОИ със страни жалбоподатели/ В. С.,С. С. и
М. С. против Заповед на Общински съвет-М.. От съдържанието на съдебният
акт, постановен по гр.д.№ * на Районен съд- М., решаващият състав на съда
бил приел, че ответницата в това производство- М. М. А. е водила дело за
реституция по гр.д.№ * на СОС и че е налице идентичност на имотите по
цитираният нотариален акт с постановеният съдебен акт за реституция. В
исковата молба се твърди, че във връзка с подадена молба от ищцата за
кадастрално попълване на имот в с.С., същата била уведомена, че за
2
процесния имот е налице повече от един собственик. От направена справка в
Служба по вписвания гр. М. ищцата установила, че с Нотариален акт №
*,вписан в Служба по вписванията-гр.М.,с в.вх.рег.№ *,Акт № * на Нотариус
С. Б.,рег.№ *на НК,с район на действие РС-М., Н. Г. Д. и П. Г. Д. са признати
за собственици при равни права по наследство от М. Г. Д.а /починала
09.05.1994 г./ Г. Н. Д./починал на 17.06.2003 г./ на следния недвижим имот:
Поземлен имот УПИ XVI/шестналесети/ в кв.* по ЗРП на с.С., Община-М.,
незастроен с площ 280/двеста и осемдесет/ кв.м.по ЗРП на
с.С.,общ.М.,одобрен със Заповед № А-14/09.07.2018 г.на Кмета на Община-
М.,при граници на имота:на изток-улицата запад УПИ-ХУ/петнадесети/-за
смесено застрояване в кв.*,на север улица и на юг-УПИ II- *. Съгласно
представената скица от 22.07.1998 година,неразделна част от Нотариален №
*,целият недвижим имот,находящ се в с.С.,общ.М.,а именно дворно
място,цялото с площ 3275/три хиляди двеста седемдесет и пет/
кв.м.,повдигнато в жълт цвят на приложената скица,участва със следните
кв.м. в посочените парцели по ЗРП на с.С.,утвърден на 18.06.1979,частта от
парцел 1а -217 в кв.*по плана на с.С.,общ.М.,която е възстановена на М. М. А.
обхваща целия ПИ 217 на М. М. А. е площ е с площ 808/осемстотин и
осем/кв.м.обхваща целия ПИ/,по плана на ЗРП на с.С. от 18.06.1979 година.
Ищецът твърди, че ответниците без каквото и да е било правно
основание извършили геодезическо заснемане и кадастрално попълване на
частта от парцел I а-217/първи а- двеста и седемнадесети/ в кв.* по плана на
с.С.,общ.М.,намиращ се на юг от ПИ 635 (от границата на ПИ 635 до
улицата),утвърдено със Заповед № А 14/09.07.2018 година на Кмета на
Община-М. и по този начин са се снабдили с НА/констативен/ за собственост
на имоти придобит по наследство и завещание— № * на Нотариус С.Б.-рег.№
* по описа на НК,с район на действие-Районен съд-М.. Описаният поземлен
имот никога не бил собственост на ответниците и на праводателите им,
поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост. По изложените съображения
моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който вземат становище за неоснователност на предявения иск.
Ответникът сочи, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот № *
се признава право на собственост по давностно владение по обстоятелствена
проверка върху недвижими имоти описани в този документ, на името но
М.С.В.. На 21 юли 1965г. съгласно нотариален акт № * М. В. продава на Д.С.Б.
дворно място от 460 кв.м., находящо се в село С., Смолянски окръг,
планоснимачен № 170-а, по плана на с.С., при съседи: път от М. за Р., А. К.,
собствено и С. Т., ведно с намираща се в него къща. Продаваното място е от
460 кв.м. и съставлява част от по-голямо дворно място на продавача от общо 1
460 кв.м. От името на Н. и П. Д.и като наследници на баща си Г. Н. Д. са
получили от него по наследство процесния недвижим имот - УПИ XVI в кв.*
по ЗРП на гр.М.. Имотът е одобрен със Заповед А-14/09.07.2018г., с площ от
280 кв.м. и е с граници: изток - улица, запад - УПИ XV- за смесено застрояване
в кв.26, север - улица и на юг - УПИ Н-216 в кв* поЗРП на с.С.. Двата имота,
3
които са съседни - УПИ II-216 и УПИ XVI в кв.* по ЗРП на гр.М. са придобити
по завещание от Д. Б. и по договор за покупко продажба на държавен
недвижим имот. Същевременно К. Я. К. като братов син на К. К. Б., води дело
за делба на наследствените имоти оставени от съпрузите К. и Д. Б., срещу
бащата на ответниците - Г. Н. Д.. На основание договор за покупко продажба
на държавен недвижим имот съгласно наредбата за държавни имоти, Г. Д.
купува ½ от имот 216 и половина от жилищна сграда. Следствие от
завещанието на Д. Б. и закупеното по наредбата за държавните имоти, Г. Д. се
счита за собственик на УПИ II-216 и УПИ XVI в кв.* по ЗРП на гр.М. и се
разпорежда със същите като свои. Ответниците прилагат заверено копие от
удостоверение за регулационно положение от 17.12.2019г., в което Общинска
администрация на гр.М. удостоверява, че УПИ II-216 и УПИ XVI в кв.* по
ЗРП на гр.М. са идентични с посочената част от имот пл. № 170а, посочен в
нотариален акт № *, с имота посочен в Завещание на превод от гръцки език от
06.11.1978г. и с посочения в договора за покупко-продажба на държавен
недвижим имот съгласно наредбата за държавни имоти от 2.01.1986г.
Удостоверението било издадено да послужи пред нотариус, с оглед издадения
нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобит по наследство и
давност № *. Към този нотариален акт е представено и удостоверение за
данъчна оценка изх. № * на МДТ Община М., от което било видно, че Н. Д.
плаща данъци за процесното място, като съсобственик. От изложеното се
установявало правото на собственост на ответниците, придобито на основание
наследство и завещателни разпореждания, както и покупка на държавен
недвижим имот. Освен това ответниците твърдят, че в качеството на
наследници на Г. Д. винаги са считали за своя безспорна собственост УПИ
XVI в кв. * по ЗРП на гр. М., предвид оставеното завещание от Д. Б. и
продажбата на остатъка от одържавения имот. Сочи се, че ответниците като
наследници на Г. Д. ползват процесния недвижим имот от момента на
направеното завещание от Д. Б. и извършената продажба по наредбата за
държавни имоти. От датата на влизане в сила на проданта 03.01.1986 г. Г. Д. и
наследниците му ползват спокойно, необезпокоявано и неоспорвано
фактическото и правно владение върху УПИ XVI в кв. * по ЗРП на гр. М., като
садят и обработват имота и получават плодовете му. Не само плащали данъци,
те били уредили и доказали регулационното положение на имота в Община М.
и се легитимирали като собственици на осн. регулационните планове и
записки в общината. Моли да бъде прието за установено, че ответниците са
собственици на процесния недвижим имот по наследство и завещание, а при
условията на евентуалност по придобивна давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В т. 1 ТР 8/27.11.2013г. по ТД 8/2012 г. на
ВКС, ОСГТК е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен
4
установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато:
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите,
от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които
произтича правото му. При липса на правен интерес производството се
прекратява. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че
въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно
право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от
установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на
обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им
ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
В настоящия случай ищецът претендира самостоятелни права върху
поземлен имот УПИ XVI /шестнадесети/ в кв.* по ЗРП на с.С., Община- М.,
незастроен с площ 280 /двеста и осемдесет/ кв.м.по ЗРП на с. С., за който имот
ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт през 2019 г. Ищецът
от своя страна сочи, че е признат за собственик на процесния недвижим имот
по наследство, въз основа на констативен нотариален акт за собственост от
24.07.1998 г., което обуславя и правния му интерес от предявяването на
настоящия иск.
По отношение на доказателствената сила на констативния нотариален
акт е постановено ТР №11/21.03.2013 г. по ТД 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, с
което се приема, че нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК има легитимиращо
действие – притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за
съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на
имота. Това е така, защото издаването на констативен нотариален акт за
собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на
имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на
нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва въз
основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т.нар.
обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587,
ал.2 ГПК/. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Тъй като
нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то
нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото
на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен
интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. За да отпадне
легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не
е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по
правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа
нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Когато и
двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на
собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то
5
разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши
по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже
своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание.
Ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим
имот въз основа на представения като доказателство по делото в заверено
копие Нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по
наследство № * по описа на Нотаирус С.Б. (л. 18), съгласно който ответниците
Н. Г. Д. и П. Г. Д. са признати за собственици при равни права по наследство
от М. Г. Д.А и Г. Н. Д. на:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УПИ II-216 в кв. *по ЗРП на с. С., общ. М.,
одобрен със Заповед № РД-124/18.06.1979 г. на Кмета на община М., застроен
и незастроен с площ от 390 кв.м., съгласно скица № * на Община М. и
удостоверение № * на Кмета на община М., при граници на имота: на изток-
улица, на запад- УПИ I-215 в кв. *, на север – УПИ XVI в кв. *и на юг – УПИ
III – 214 в квартал *, ведно с построените в имота 1. ДВУЕТАЖНА масивна
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м,, състояща се от първи етаж –
заведение за хранене и втори етаж – жилище; 2. ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ПРИСТРОЙКА към жилищната сграда, състояща се от първи етаж магазин
със застроена площ от 40 кв.м. и втори етаж кафе-аперетив със застроена
площ от 40 кв.м. и таванско помещение със застроена площ от 40 кв.м.; 3.
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ПРИСТРОЙКА към жилищната сграда, с
предназначение магазин със застроена площ от 24 кв.м.;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ УПИ XVI в кв. * по ЗРП на село С., общ. М.,
одобрен със заповед № А-14/09.07.2018 г. на Кмета на община М., незастроен
с площ от 280 кв.м., съгласно скица № *на Община М., удостоверение № * на
Кмета на община М., при граници на имота: на изток – улица, на запад УПИ
XV – за смесено застрояване в кв. *, на север – улица – УПИ II-216 в кв. *.
Като доказателство по делото е прието копие от Нотариален акт за
продажба на недвижим имот от * (л. 92), съставен от М. народен съдия, с който
М.С.В. – продавач е прехвърлил на Д.С.Б.- купувач собствеността върху
дворно място от 460 кв.м., находящо се в с. С., С. окръг план. № 170-а по
плана на с. С., заедно с находящата се в него една къща, преправена от плевня.
Продаваемото място от 460 кв.м. съставлява част от по-голямо дворно място
на продавача от 1460 кв.м.
Като доказателство по делото е представено заверени копие от
Завещание от 06.11.1978 г. в превод от гръцки език (л. 87 ), съгласно което
подписаната Д.С.Б. завещава всичко, което има – Къща № 28 и цялата
покъщнина на Г. Н. Д., който се грижил за нея и ще продължава да се грижи за
нея.
Като доказателство по делото е представена Резолюция от 13.02.1984 г.
на Върховния съд на НРБ (л. 62), в мотивите на която е отразено, че бившите
жители на с. С., Смолянско- К. К. Б. и Д.С.Б. са починали – първия на
17.10.1972 г. и втората на 20.11.1978 г. Гр. Д. № * на Златоградския районен
съд е водено от К. Я. К. от гр. К. против Г. Н. Д. от с. С., за делба на
6
недвижими имоти и движими вещи оставени в наследството от съпрузите К. и
Д. Б.. Ищецът е твърдял, че е братов син и наследник на К. К. Б., а ответникът
е получил имуществото от Д. Б. по завещание. Съобразно доказателствата по
делото и приетото с посоченото решение (Решение №134/20.01.1983 г. по гр.д.
№ 1736/1982 г. на Върховния съд I, г.о.). К. К. Б. е оставил единствен
наследник – съпругата си Д., която не е оставила наследници, а е завещала
имуществото си на Г. Н. Д.. При тази обстановка съгласно чл. 14, ал. 2 ЗН Д.
може да получи само половината от завещаното му имущество от Д.С.Б., а
другата половина съгласно чл. 11 ЗН трябва да се получи от държавата.
Като доказателства по делото е прието заверено копие от Договор за
продажба на държавен имот от 02.01.1986 г. (л. 63), видно от който Общински
народен съвет гр. М. продава на Г. Н. Д., държавен имот, находящ се в с. С., кв.
*, парцел II 216 – ½ и ½ от жилищна сграда.
Издадено е от Община М. Удостоверение от 17.12.2019 г. за
регулационно –положение (л. 69), съгласно което УПИ II-216 в кв.* по ЗРП на
с.С., община М., одобрен със Заповед РД- 124 от 18.06.1979г. е с площ - 390
кв.м. Имотът е застроен с масивна двуетажна жилищна сграда/първи етаж:
заведение за хранене, втори етаж - жилище/, със ЗП-60 кв.м.; пристройка към
жилищна сграда на 2 етажа : първи етаж - магазин, втори етаж - кафе-
аперитив със ЗП-40 кв.м. и пристройка на 1 етаж - магазин със ЗП-24 кв.м.
УПИ II-216 в кв.* по ЗРП на с.С., община М., има следните граници: изток-
улица, запад-УПИ 1-215, в кв.*, север - УПИ XVI, в кв.* и на юг-УПИ II- 214 в
кв.* по ЗРП на с.С..
Съгласно посоченото удостоверение за регулацинно положение УПИ
XVI, в кв.* по ПУП на с.С., община М., одобрен със Заповед А- 14/09.07.2018г.
е с площ - 280 кв.м. Имотът е незастроен. УПИ XVI в кв.* по ЗРП на с.С.,
община М., има следните граници: изток- улица, запад-УПИ XV-за смесено
застрояване, в кв.*, север - улица и на юг-УПИ II- 216 в кв.* по ЗРП на с.С..
Съгласно издаденото от Община М. удостоверение за регулационно –
положение УПИ II-216 в кв.* по ЗРП на с.С. и УПИ XVI, в кв.* по ПУП на
с.С., община М., са идентични с посочената част от имот пл.№170а, посочен в
Нотариален акт №*, с имота посочен в Завещание- превод от гръцки език от
06.11.1978г. и с посочения имот в Договор за продажба на държавен недвижим
имот, съгласно Наредбата за държавни имоти от 02.01.1986г., влязъл в сила на
03.01.1986г.
Като доказателство по делото е прието заверено копие от удостоверение
за наследници на Г. Н. Д.(л. 91), бивш жител на с. С., общ. М., починал на
17.06.2003 г., видно от което същият е оставил за свои наследници
ответниците П. Г. Д. и Н. Г. Д. – синове.
Коментираните по-горе писмени доказателства дават основание да се
приеме, че наследодателят на ответниците Г. Н. Д. е станал собственик на
УПИ XVI /шестнадесети/ в кв.* по ЗРП на с.С., Община- М., незастроен с
площ 280 /двеста и осемдесет/ кв.м.по ЗРП на с. С., общ. М., одобрен със
Заповед № А-14/09.07.2018 г.на Кмета на Община-М. ½ ид.ч. от който е
получил въз основа на завещателно разпореждане в негова полза от Д.С.Б.,
7
която от своя страна е собственик на имота въз основа на Договор за продажба
на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим
имот от *. Останалата ½ ид.ч. от процесния имот наследодателят на
ответниците Г. Н. Д. е придобил въз основа на Договор за продажба на
държавен имот от 02.01.1986 г. След смъртта си Г. Н. Д. е оставил за свои
наследници – синовете си и ответници в настоящото производство Н. Г. Д. и
П. Г. Д., които по наследство са придобили по ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот. Представените по делото писмени доказателства установяват
придобивното основание, на което ответниците се позовават, а именно –
наследствено правоприемство, както и собственическите права на
праводателите им.
Ангажираните от ищеца писмени доказателства не опровергават извода,
че праводателите на ответниците са били собственици на процесния
недвижим имот. От страна на ищеца е представен в заверено копие
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № * на Златоградски
народен съдия (л. 10), съгласно който М.С.В. жител на с.С., М.ско е признат за
собственик върху недвижими имоти, придобити по давностно владение, както
следва:
/1/ Овощна градина в с.С., М.ско около 2,5 —два декара и пет ара, при
граници:река Арда,А. М. У.,Държавно,А. Ч.;
/2/ Къща с дворно място в село С.,застроено около 60-шестдесет
квадрата и незастроено около 5-пет ара при граници от всички страни
собствено;
/3/ Плевня в с.С.,застроено около 84/осемдесет и четири/ квадратни
метра,при граници от всички страни собствено и шосе за Р..
Представено е удостоверение за наследници на М.С.В. (л. 9), починал на
02.12.1965 г., съгласно което същият е оставил за свои наследници В. И.а С. –
съпруга, почнала на 06.10.1994 г., С. М. С., – син починал на 10.05.1997 г.,
разведен, без деца и ищцата М. М. А..
От ищеца е представен нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот-констативен № * на С.Б.-Районен съдия при М.ския районен
съд (л. 13) въз основа на представени писмени доказателства и на основание
чл. 483, ал. 1 ГПК М. М. А. от гр. Пловдив е призната за собственица по
наследство върху следният недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ
3275 /три хиляди двеста седемдесет и пет/кв.м., повдигнато в жълт цвят на
приложената скица, която да се счита за неразделна част от настоящият
нотариален акт,като имота участва със следните кв.м. в посочените парцели
по ЗРП на с.С.:
1. В парцел 1/първи/-215/двеста и петнадесет/ имота участва с
33/тридесет и три/ кв.м.,като целия парцел е с площ 800/осемстотин/ кв.м.;
2. В парцел 1а/първи-а/-217/ двеста и седемнадесети/ имота участва
с 688/шестотин осемдесет и осем/ кв.м.,като целият парцел е с площ
808/осемстотин и осем/кв.м.;
3. В парцел XI/единадесет/ имота участва с 368/триста шестдесет и
8
осем/ кв.м.,като целият парцел е с площ от 408четиристотин и осем/ кв.м.;
4. В парцел XII/дванадесет/ имота участва с 529/петстотин двадесет
и девет/ кв.м. и парцела е отреден за тези кв.м.;
5. В парцел XIV/четиринадесет/ имота участва с 274/двеста
седемдесет и четири/ кв.м.,като целия парцел е с площ от 554/петстотин
четиридесет и четири/кв.м.;
6. В парцел XIII/тринадесети/ имота участва с 169/сто шестдесет и
девет/кв.м.,като целия парцел е с площ 313/триста и тринадесет/кв.м.;
7. В улична регулация имота участва с 1214/хиляда двеста и
четиринадесет/кв.м.,като имота се намира в кв.* по плана на селото,при
граници от изток-път,запад-път,север-дере и път и на юг-имоти на Р. Т. и Г. Д..
Така спорният въпрос между страните се фокусира върху
обстоятелството дали в дворното място, цялото с площ 3275 /три хиляди
двеста седемдесет и пет/кв.м., за което на ищцата като собственик по
наследство е издаден констативен НА № * на С.Б.-Районен съдия при М.ския
районен съд е включен и процесният недвижим имот, понастоящем УПИ XVI
/шестнадесети/ в кв.* по ЗРП на с.С., Община- М., незастроен с площ 280
/двеста и осемдесет/ кв.м.по ЗРП на с. С. или собствеността върху същия е
била валидно прехвърлена в полза на праводателя на ответниците Г. Н. Д..
По делото е изготвено и прието заключение на СТЕ от в.л. инж. М. Т. с
поставени въпроси към експертизата: 1. Вещото лице да проследи
регулационното положение на имота спрямо действащите регулационни
планове в Община М. от 1954 г. до момента, 2. Има ли влезли в сила заповеди
за обособяване на процесния имот като УПИ XVI в кв.* по ЗРП на гр. М. с
площ 280 кв.м., 3. Как е заведен и на чие име се води имота по разписните
книги на Община М., 4. Частта от парцел 1а - 217 в кв.26 по плана на с. С.,
общ. М., която е възстановена на ищцата - М. М. А. обхваща ли целия
поземлен имот с пл.№635 /шестотин тридесет и пети/ и имота намиращ се на
юг от границата на поземлен имот /ПИ/ пл. № 635, като го повдигне в цвят на
извадка от ПУП от 2018 година; 5. Да изготви скица на поземления имот с
нанесена регулация; 6. Да проследи регулационното положение на поземления
имот, като изготви скица по плановете на с. С., общ. М.; 7. Налице ли е
идентичност на новопопълнения имот с част от възстановения имот, описан в
нотариален акт № *, попадащ в парцел 1а -217 в кв.* по плана на с. С..
В констативната част на заключението си вещото лице посочва, че от
направената проверка в Община М. не били представени графични данни за
имот пл. №170-а с площ от 460 кв. описан в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот от *, приложен на л. 12 от делото. Вещото лице посочва, че в
описания нотариален акт №* имотът е без планоснимачен номер, т.е. не е
попълнен в кадастралния план на с. С., също така е описано че скицата е
неразделна част от него. В нотариалния акт е описано, че при съставянето му е
представена планоснимачна скица - без номер, дата и издател. При
направената справка в Служба по вписванията - гр. М., скицата която е
записана като неразделна част не се съхранява. На лист 14 от делото е
представена скица черно бяла с лошо качество, която има дата, издател и
9
заверка от вещо лице, като не е ясно за какво производство е изготвена -
съдебно или нотариално. Поради този факт не може да се констатира
еднозначно, че същата е послужила за съставянето на нотариалния акт от 1998
г. Вещото лице е дало заключение, че в Община М. не са налични графични
данни за имот пл.№170-а по плана от 1951-1955 г. В извадките от плана на е.
С. от 1951-1955 г. имот пл.№ 170-а с площ 460 кв.м. не съществува. Не са
налични графични данни за имота описан в нотариален акт за продажба на
недвижим имот №* /лист 12 от делото/. Представена скица на лист 14 от
делото е черно бяла с лошо качество, която има дата, издател и заверка от
вещо лице, като от нея не е ясно за какво производство е изготвена - съдебно
или нотариално. В Община М. скицата не е налична в оригинал. Към
преписката за попълване на имоти пл.№635 и пл.636 същата фигурира - черно
бяла с лошо качество.
В о.с.з. от 24.04.2025 г. вещото лице заявява, че не е в състояние да
изготви комбинирана скица, от която да е ясно спорната част към кой имот е
била във времето, да проследи регулационно, кадастрално положение, както
са зададени въпросите към експертизата. На поставен въпрос налице ли е
идентичност на УПИ II-216 и УПИ-XVI с част от имот пл. № 170А, който
имот е посочен в имота за продажба между наследодателя на ищеца и Д. Б.,
направеното от нея завещание и посочения в договора за покупко-продажба на
държавен имот от 02.01.1986 г., вещото лице заявява, че съобразно площта им
нямат пълна идентичност, но при липса на графична част не би могло да се
установи коя част е идентична и коя не е.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-техническа експертиза
като обективна, компетентна и неоспорена от страните.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства
и изготвената съдебно-техническа експертиза, съдът намира за недоказано
обстоятелството, че ищецът се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот въз основа на констативен НА № * издаден от М. районен съд.
Въпреки положените усилия от вещото лице за проследяване на
регулационното положение на процесния недвижим имот от 1954 г. до
момента, при липсата на необходимите графични данни не би могло да се
установи дали придобитият по наследство от ищцата недвижим имот –
ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 3275 кв.м., описан в нотариален акт № *
обхваща и процесния имот, понастощем поземлен имот УПИ XVI в кв.* по
ЗРП на с.С., Община- М., незастроен с площ 280 /двеста и осемдесет/ кв.м.по
ЗРП на с. С.. Ето защо посоченият нотариален акт НА № * на М. районен съд
няма легитимиращо действие спрямо ищцата М. М. А. като собственик на
процесния недвижим имот. Съобразно дадените задължителни указания по
тълкуването на закона с ТР №11/21.03.2013 г. по ТД 11/2012 г. на ВКС, ОСГК,
съдът приема, че въз основа на оспорения от ищцата Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти придобити по наследство №* по описа на
Нотаирус С.Б. ответниците Н. Г. Д. и П. Г. Д. се легитимират като собственици
при равни права по наследство на процесния недвижим имот, която
констатация не е опровергана от ищеца в настоящото производство. В тази
връзка съдът кредитира представените по делото писмени доказателства -
10
Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 21.06.1965 г. № 28, том 1,
дело № 25/1965 (л. 92), съставен от М.ски народен съдия, Завещание от
06.11.1978 г. в превод от гръцки език, съставено от Д.С.Б. и Договор за
продажба на държавен имот, които установяват собственическите права на
праводателя на ответниците върху процесния недвижим имот. В тази връзка
съдът кредитира и издаденото от Община М. Удостоверение за регулационно
положение от 17.12.2019 г., съгласно което имотите, предмет на Нотариален
акт за собственост на недвижими имоти придобити по наследство № * по
описа на Нотаирус С.Б., а именно УПИ II-216 в кв.* по ЗРП на с.С. и
процесният УПИ XVI, в кв.* по ПУП на с.С., община М., са идентични с
посочената част от имот пл.№170а, посочен в Нотариален акт №*, с имота
посочен в Завещание- превод от гръцки език от 06.11.1978г. и с посочения
имот в Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата
за държавни имоти от 02.01.1986г., влязъл в сила на 03.01.1986г. Ето защо
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като е
безпредметно обсъждането на предявеното при условията на евентуалност
придобивно основание от ответниците – изтекла в тяхна полза придобивна
давност, както и ангажираните доказателства в тази насока.
При този изход от спора разноски се дължат в полза на ответниците на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същите се констатираха в общ размер на 2100 лева,
от които 300 лева депозит за СТЕ, 900 лева заплатен адвокатски хонорар от Н.
Д. и 900 лева заплатен адвокатски хонорар от П. Д., която сума следва да
възложи в тежест на ищеца. Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от
М. М. А., ЕГН **********, с адрес: * против Н. Г. Д., ЕГН **********, с
адрес: * и П. Г. Д.,ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. М. да бъде признато за
установено по отношение на М. М. А., ЕГН **********, че Н. Г. Д., ЕГН
********** и П. Г. Д., ЕГН ********** не са собственици на поземлен имот
УПИ XVI /шестнадесети/ в кв.* по ЗРП на с.С., Община- М., незастроен с
площ 280 /двеста и осемдесет/ кв.м.по ЗРП на с. С., общ. М., одобрен със
Заповед № А-14/09.07.2018 г. на Кмета на Община-М., при граници на имота:
на изток- улица; на запад УПИ-ХV /петнадесети/- за смесено застрояване в
кв.*,на север- улица и на юг- УПИ II- 216/втори, отреден за имот двеста и
шестнадесети/ в кв.*, предмет на Нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по наследство и завещание № * издаден от Нотариус С.Б., рег.
№ * на НК, с район на действие РС- М..
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН ********** да заплати на Н. Г. Д., ЕГН
********** и П. Г. Д., ЕГН ********** сумата от общо 2100 лева (две
хиляди и сто лева) – направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
12