Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260592 26.09.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от
съдията Живко Желев
гражданско дело номер 3600 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС .
Ищецът Х.Л.Х. твърди, че заедно с ответника са
съсобственици на самостоятелни обекти – апартамент и три гаража, намиращи
се в сграда с адм. адрес гр. П.**********,
подробно описани в исковата молба. Съсобствеността върху тях била при квоти
¾ ид.ч. за ищеца и ¼ за ответника. Твърди се, че след разногласия
с ответника ищецът бил принуден на напусне имотите, като от тогава те се
ползвали само от ответника. Твърди, че с две нотариални покани от 17.12.2014г.
и от 31.01.2019г. ищецът поканил ответника да му заплаща обезщетение за това,
че само той полза имотите. Тъй като не последвало плащане се твърди, че за
периода от 01.03.2016г. до 01.03.2019г. ответникът му дължи обезщетение в
размер на 15930 лв. Поради това моли да бъде осъден ответника да заплати тази
сума, ведно със законната лихва върху сумите от завеждане на иска до
окончателното изплащане. В хода на производството е допуснато изменение на
иска, след което се претендира обезщетение от 16851 лв.
Ответникът Л.Х.Х. не оспорва твърденията, че описаните
имоти са съсобствени, както и квотите в които те се съпритежават. Поддържа, че
не е отнемал достъпа на ищеца до съсобствените имоти и, че той разполага с ключ
от тях. Освен това поддържа, че само ищецът ползва описаните в исковата молба
три гаража и склад. Предвид това счита, че претенцията е неоснователна.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно по делото, че ищецът и ответникът са
съсобстевеници на следните недвижими имоти: 1. апартамент №2, с площ от 125,04 кв.м., на трети етаж в жилищна
сграда с административен адрес гр. П.********** с идентификатор №**********,
ведно с избено помещение №1, с площ от
12,6 кв.м.; 2. избено
помещение № 2 с площ от 11,34 кв. м.; 3.
избено помещение № 3 с площ от 12,7 кв.м.; 4.
самостоятелен обект в сграда - гараж №1,
на първи етаж, с площ от 21,11 кв.м. в сграда на горепосочения адрес, с
идентификатор на самостоятелния обект №************; 5. самостоятелен обект в сграда
- гараж №2, с площ от 22,31 кв.м. в сграда на горепосочения адрес, с
идентификатор на самостоятелния обект №*********; 6. самостоятелен обект в сграда
- гараж №3, на първи етаж, с площ от 22,03 кв.м. в сграда на
горепосочения адрес, с идентификатор на самостоятелния обект №*********; 7. самостоятелен обект в сграда - склад №1, на първи етаж с площ 8,65кв.м. в
сграда на горепосочения адрес, с идентификатор на самостоятелния обект №**********.
С покана от 17.12.2014г. ищецът Х.Х. е поискал
ответника да му заплаща обезщетение в размер на 750 лева месечно за ползваната част
от имота, която е негова собственост /лист
12/. Поканата била връчена на 17.12.2014г.
с известие обратна разписка. С втора покана от 29.01.2019г. ищецът уведомил
ответника, че за лишаването от ползване от собствеността върху ¾ ид.ч.
от гореописаните имоти следва, считано от 01.02.2019г. да му заплаща 590 лв.
месечно. Със същата покана ответникът е бил уведомен, че за времето от
получаване на предходната покана до 01.02.2019г. ответникът дължи обезщетение
от 15930 лв. Тази нотариална покана била връчена на 31.01.2019г. /лист 13 и 14/.
Установява се от показанията на свидетелите М.Р.И., че
от 8- 10 години ищецът живее постоянно в с. Р.*******, където притежава къща,
но работи в гр. Пловдив, поради което пътува всеки ден. Причина да не живее в
съсобствения имот в гр. П. било обстоятелството, че ответникът злоупотребявал с
алкохол и проявявал агресия към ищеца. Това поведение на ответника било
свързано с непрекъснати заплахи и станало причина ищеца да напусне жилището и
да се премести. Обстоятелството, че отношенията между страните по делото са
влошени се установява и от показанията на разпитания по искане на ответника
свидетел И.Д., който живее в съседство на същия адрес. Според този свидетел,
отношенията между бащата и сина се влошили, след като те прекратили съвместната
си дейност в пункт за годишен технически преглед на автомобили. Този свидетел
обаче, твърди че не му е известно ответникът да се пречил на б. си да ползва
имота, независимо от влошените отношения. Поддържа, че е виждал ищеца да
посещава имота по един –два пъти седмично, че ползва гаражите и има ключ от
апартамента.
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, за периода 01.03.2016г. – 01.03.2019г. средната пазарна наемна цена
за 3/4 ид.ч. от описаните в исковата молба обекти е 16851 лева/ лист 59/.
С оглед установените факти се
налагат следните изводи:
Безспорно е по делото, че процесните обекти са
съсобствени между страните, като квотите на съпритежание не се оспорват.
Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС когато общата вещ не се
използва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
За да е дължимо въпросното обезщетение,
следва да се установи, вещта е съсобствена, а освен това, че се ползва лично от
ответника. Според указанията дадени с Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГК,
лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. Третата предпоставка за дължимост на обезщетението е да е била
отправена до лично ползващия съсобственик покана в писмена форма, от
получаването на която се поражда правото на обезщетяване.
В настоящия случай наличието на
съсобственост, както и квотите на страните в нея са безспорни. Установи се също
така, че поради агресивното поведение на ответника ищецът е бил принуден да
напусне съсобствения имот и да престане да го ползва. При наличие на такива
обстоятелства, следва да се приеме, че е налице ефективно лишаване от ползване
на имота, независимо от заявеното в отговора на исковата молба становище, че
ответникът няма нищо против ищеца да ползва имота. Декларираната готовност да
се предостави достъп, не е равнозначна на добросъвестно осигуряване на правата
на съсобственика. Съдът намира, че е налице причинност между агресивното
поведение на ответника, установено в свидетелските показания и невъзможността
на ищеца да ползва имотите предмет на иска. Това обуславя дължимост на
обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
Ето защо съдът намира, че искът е
основателен и следва да бъде уважен.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищците сумата 2004,20 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Л.Х.Х. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Х.Л.Х.
ЕГН ********** ***, адв. Б., на осн. чл.31, ал.1 от ЗС сумата 16851 лв. /шестнадесет
хиляди осемстотин петдесет и един лева/ обезщетение за лишаването му от
ползване на 3/4 ид.ч. от съсобствени имоти -1. апартамент №2, с площ от 125,04
кв.м., на трети етаж в жилищна сграда с административен адрес гр. П.******** с
идентификатор №**********, ведно с избено помещение №1, с площ от 12,6 кв.м.; 2. избено помещение № 2 с площ от
11,34 кв. м.; 3. избено помещение № 3 с площ от 12,7 кв.м.; 4. самостоятелен
обект в сграда - гараж №1, на първи
етаж, с площ от 21,11 кв.м. в сграда на горепосочения адрес, с идентификатор на
самостоятелния обект №**********; 5. самостоятелен обект в сграда - гараж №2, с площ от 22,31 кв.м. в сграда на
горепосочения адрес, с идентификатор на самостоятелния обект №**********; 6.
самостоятелен обект в сграда - гараж №3,
на първи етаж, с площ от 22,03 кв.м. в сграда на горепосочения адрес, с
идентификатор на самостоятелния обект №*********; 7. самостоятелен обект в
сграда - склад №1, на първи етаж с площ
8,65кв.м. в сграда на горепосочения адрес, с идентификатор на самостоятелния
обект №***********, дължимо за периода 01.03.2016г. - 01.03.2019г.
ОСЪЖДА Л.Х.Х. да заплати на Х.Л.Х., на осн. чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 2004,20 лв. /две хиляди и четири лева и 20ст./, представляваща деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД