Решение по дело №1156/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 22
Дата: 9 януари 2025 г.
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20241720101156
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Перник, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720101156 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Перник" АД, в
която се сочи, че в полза на дружеството срещу Л. И. Г., ЕГН: **********, Х. К. Г., ЕГН:
********** и И. К. Х., ЕГН: ********** и тримата с адрес в гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. **, вх. *,
ап. *** е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. №
5058/2023 г. по описа на Районен съд Перник в качеството им на съсобственици по силата
на наследствено правоприемство по силата на която следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки
съответната си идеална част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.”Р. Д.” бл. **, вх. *,
ап. ***, от които главница в размер на 707,45 лв. за периода 01.05.2021г. до 30.04.2022г.
включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 166,21 лв. за
периода от 08.07.2021г. до 12.09.2023 г.; както и законната лихва върху главницата от 707,45
лв: считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата, а именно:
Л. И. Г., ЕГН ********** следва да заплати сумата в размер на 582,44 лв. /в
качеството си на съсобственик/, представляваща 4/6 и.д. част от общият дълг, от които
главница в размер на 471,63 лв. за периода 01.05.2021г. до 30.04.2022г. включително, законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 110,81 лв. за периода 08.07.2021 г. до
12.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 471,63 лв; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Х. К. Г., ЕГН ********** следва да заплати сумата в размер на 145,61 лв. /в
качеството си на съсобственик/, представляваща 1/6 и.д. част от общият дълг, от които
главница в размер на 117,91 лв. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022г. включително, законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 27,70 лв. за периода 08.07.2021 г. до
12.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 145,61 лв: считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
И. К. Х. ЕГН ********** следва да заплати сумата в размер на 145,61 лв. /в
качеството си на съсобственик/, представляваща 1/6 и.д. част от общият дълг, от които
главница в размер на 117,91 лв. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022г. включително, законна
1
лихва за забава на месечните плащания в размер на 27,70 лв. за периода 08.07.2021 г. до
12.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 145,61 лв.; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответниците е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално
право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на ответника количеството
топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство. Позовава се на
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и на чл. 139в от ЗЕ, както и на чл. 41, ал. 1 от ОУ на дружеството. С
оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи
горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.
Ответниците са депозирали отговор в законоустановения едномесечен срок. Правят
възражения за нередовност на исковата молба., тъй като не било ясно как била формирана
главницата, тъй като същата била съставлявала сбор от различни компоненти-за доставка на
топлинна енергия, подгряване на топла вода и за сградна инсталация. Намират предявените
искове за неоснователни. Оспорват качеството си на потребители, тъй като не били
собственици или ползватели на процесния имот, както и посочените от ищеца квоти от
съсобствеността, доставката на топлинна енергия до имота в процесния период. Оспорва
наличието на влезли в сила общи условия. Оспорва се размера на претендираните
задължения за лихва и за главница. Прави се възражение за погасяване по давност на
вземанията. Посочват, че за процесния период не бил законно монтиран и сертифициран
топломер в абонатната станция и не бил извършван отчет на същия. Не били налице и
надлежно връчени фактури. Позовават се на чл. 182 ГПК и на чл. 55 ТЗ относно редовното
водене на счетоводните книги. Твърдят, че ищцовото дружество не било водило редовно
своето счетоводство. Нито отделни абонати, нито цялата ЕС били сключвали договори с
ФДР за разпределение на ТЕ до процесния имот. С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуалния си
представител по пълномощие юриск. С., която моли съдът да уважи предявените искове като
основателни и доказани. Представя електронна извадка от начисленията по фактурите, които
се връчват на клиентите на адрес, както и списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуален представител по
пълномощие адв. В. преупълномощен от адв. В., който моли съдът да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
2
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване
разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник
– бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна
енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва
да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и
задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е
обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В
случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от
29.04.2008 г. на в. „Съперник“, поради което съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията
то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в
ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради
това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да
потребява топлинна енергия от същата.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и
факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В настоящия случай
между страните са спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за
които ищецът носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които
ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от
25.07.1990 г. се установява, че наследодателят на К. Х. Г., който от своя страна е починалия
съпруг на първата ответница Л. И. Г. и баща на другите двама ответници Х. К. Г. и И. К. Х.,
а именно Х. Г. Г. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, с адрес в гр.
П., ул. „Р. Д.“, бл. **, вх. *, ап. *** за който се твърди, че е топлоснабден. Наследодателят на
3
ответниците К. Х. Г. е депозирал данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 01.07.1998 г., в
която е посочил, че е единствен собственик на процесния имот на основание сделка за
покупко-продажба. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на К. Х.
Гюров същият е починал на 18.11.2006 г. и е оставил за свои наследници неговата съпруга
ответницата Л. И. Г. и двете си деца ответници Х. К. Г. и И. К. Х.. Видно от представеното
удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на ответницата Л. И. Г. от 16.06.2019
г. същата е в граждански брак от 22.10.1983 г. и има две деца- Х. К. Г. и И. К. Х., като е
вдовица. Видно от представеното удостоверение за наследници на Х. Г. Г., същият е бил
вдовец и е починал на 29.06.1996 г. и е оставил за свои наследник сина си К. Х. Г., който е
починал на 18.11.2006 г. и е оставил за свои наследници съпруга ответницата Л. И. Г. и двете
си деца ответници Х. К. Г. и И. К. Х.. Съгласно представеното удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки на К. Х. Г. се установява, че негови родители са Х. Г. Г. и Д. К. Г., които са
починали преди него, а негова съпруга е Л. И. Г. и има две деца Х. К. Г. и И. К. Х. и не се
установяват други негови роднини.
С оглед на изложеното съдът приема, че процесният имот е съставлявал СИО, тъй
като е бил придобит от наследодателя на ответниците К. Х. Г. по време на брака му с Л. И. Г.
съгласно декларирана от него сделка за покупко-продажба на процесния имот, поради което
след смъртта му последната наследява 4/6 идеални части от имота, а неговите деца
наследяват всяка едно от тях по 1/6 ид.ч. от процесния имот.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, която съдът кредитира изцяло
като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени
задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото и представени от ищеца документи, изискани на място от ищцовото дружество и от
фирмата за дялово разпределение. Вещото лице е установило, че системата за дялово
разпределение в СЕС е въведена преди процесния период. Между топлофикационното
дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор /след въвеждане на общи
условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ
взаимоотношенията между тях. През процесният период топломерът е преминал
задължителни периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е
да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се счетат за достоверни.
Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно съгласно методиката.
Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в
сградата етажна собственост. През процесния период е начисляван разход за топлинна
енергия за БГВ прогнозно. В имота е монтиран уред за измерване на разхода за топла вода-1
бр. водомер. При годишния отчет е установено, че разходът за топлата вода е значително по-
малък от прогнозно начисления, като това обстоятелство е било отразено в индивидуалните
изравнителни сметки след приспадане на прогнозно начислените месечни суми. В имота
няма работещи отоплителни тела, като същите са демонтирани. През процесният период не е
начисляван разход за топлинна енергия за отопление на имота и това обстоятелство е било
отразено в индивидуалната изравнителна сметка. Начислен е бил разход на топлинна
енергия за сградната инсталация, като част от общия разход отчетен от топломера на
абонатната станция пропорционален на обема на отоплявания имот само за зимния
отоплителен период, като определените суми за компонента „сградна инсталация“ са
отразени в индивидуалната сметка на имота. В общите части на сградата етажна
собственост няма отоплителни тела, поради, което не е бил начисляван разход за
топлоотдаване от общите части на сградата. Били са начислявани ежемесечно суми за услуга
„дялово разпределение“. За процесния период е била издадена една изравнителна сметка.
Размера на задълженията за процесния период е следния-БГВ-2276,15 лв., отопление-148,39
лв., изравнителни сметки и корекции—1718,93 лв., вноска дялово разпределение-10,56 лв. и
отстъпка за прекъсване на отопление—8,72 лв. Прогнозно определените текущи разходи на
топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с
изравнителните сметки за съответните периоди. Изравнителните сметки са били изготвени
4
ежегодно след проведени отчети за потребление на топлинна енергия в СЕС.
Преизчислените изравнителни суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е констатирало следното:
За периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022 г за абонат на адрес гр. П. ул. Р. Д. бл.** вх. *
ап.*** с абонатен №016029**** стойността на доставената и ползвана, топлинна енергия е в
размер на 707.45 лева и лихва за забава за периода от 08.07.2021г. до 12.09.2023г. в размер на
166.21 лева или общо 873.66 лева. За периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022 г за абонат на
адрес гр. П. ул. Р. Д. бл.** вх. * ап.***с абонатен №016029**** стойността на 1/6 ид. ч. от
доставената и ползвана, топлинна енергия е в размер на 117,91 лева и 1/6 ид.ч. от лихва за
забава за периода от 08.07.2021 г. до 12.09.2023г. в размер на 27,70 лева или общо 145,61
лева. За периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022 г за абонат на адрес гр. П. ул. Р. Д. бл.** вх. Д
ап.***, с абонатен №016029**** стойността на 4/6 ид. ч. от доставената и ползвана,
топлинна енергия е в размер на 471,63 лева и 4/6 ид. ч. от лихва за забава за периода от
08.07.2021г. до 12.09.2023г. в размер на 110.81 лева или общо 582,44 лева. По месечно
задължението за главница и лихва, както и падежа на всяко месечно задължение за топлинна
енергия за имот находящ се в гр. П. ул. Р. Д. бл.** вх. Д ап.*** с абонатен №016029**** е
отразено в приложената таблица №1 за изчисляване на задължението, която е неразделна
част от настоящето заключение. Размера на законната лихва за забава на месечните
плащания начислена върху главница 707.45 лева за периода от 08.07.2021г. до 12.09.2023г.е в
размер на 166,21 лв. Обезщетението за забава за периода от 08.07.2021г. до 12.09.2023г.
начислено върху главницата в размер на 707,45 лева за посочения период е в размер на
166,21 лв., съобразено с клаузите на общите условия на дружеството ищец в частта
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания- отразено в Таблица 1.
Ответникът не е извършил плащания за топлинна енергия касаещи процесния период. В
информационната система на Топлофикация-Перник АД са отразени изравнителни сметки с
отрицателен знак в размер на -1718,93 лева. Съдът кредитира изготвеното по делото СИЕ
като обосновано и изготвено от безпристрастно вещо лице в рамките на неговата
компетентност.
С оглед въведеното възражение от страна на ответниците с отговора на исковата
молба относно изтекла тригодишна погасителна давност за вземанията за главница и лихва
съдът счита, същото за неоснователно, тъй като такава кратка тригодишна погасителна
давност не е изтекла към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-25.10.2023 г. по
отношения на вземанията за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответниците, през процесния период е
доставил до собствения на ответниците имот топлинна енергия, на стойност , посочена в
исковата молба. Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на
задължението, поради което исковете следва да бъдат уважени в цялост така, както са
предявени. С оглед на изложеното съдът приема, че процесният имот е съставлявал СИО,
тъй като е бил придобит от наследодателя на ответниците К. Х. Г. по време на брака му с Л.
И. Г. съгласно декларирана от него сделка за покупко-продажба на процесния имот, поради
което след смъртта му последната наследява 4/6 идеални части от имота, а неговите деца
наследяват всяка едно от тях по 1/6 ид.ч. от процесния имот.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на
обезщетение за забава по гореизложените правни съждения.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал.
1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер
на 655 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в
размер от 100.00 лева, което следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80
5
ГПК. При този изход от спора на ищецът се дължат разноски в размер на 655 лева, сторени в
исковото производство.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75
лв. които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Л. И. Г., ЕГН: **********, Х. К. Г., ЕГН:
********** и И. К. Х., ЕГН: ********** и тримата с адрес в гр. Перник, ул. „Р. Димитров“,
бл. 76, вх. Д, ап. 101, за което е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в
рамките на ч.гр.д. № 5058/2023 г. по описа на Районен съд Перник в качеството им на
съсобственици по силата на наследствено правоприемство по силата на която следва да
заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си идеална част, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град
Перник, ул.”Р. ДИМИТРОВ” бл. 76, вх. Д, ап. 101, от които главница в размер на 707,45 лв.
за периода 01.05.2021г. до 30.04.2022г. включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 166,21 лв. за периода от 08.07.2021г. до 12.09.2023 г.; както и
законната лихва върху главницата от 707,45 лв: считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ -25.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а
именно:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Л. И. Г. ЕГН ********** в размер на 582,44
лв. /в качеството си на съсобственик/, представляваща 4/6 и.д. част от общият дълг, от които
главница в размер на 471,63 лв. за периода 01.05.2021г. до 30.04.2022г. включително, законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 110,81 лв. за периода 08.07.2021 г. до
12.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 471,63 лв; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ-25.10.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Х. К. Г. ЕГН ********** в размер на 145,61
лв. /в качеството й на съсобственик/, представляваща 1/6 и.д. част от общият дълг, от които
главница в размер на 117,91 лв. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. включително,
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 27,70 лв. за периода 08.07.2021 г.
до 12.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 145,61 лв: считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ-25.10.2023 г, до окончателното изплащане на
сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу И. К. Х. ЕГН ********** в размер на 145,61
6
лв. /в качеството му на съсобственик/, представляваща 1/6 и.д. част от общият дълг, от които
главница в размер на 117,91 лв. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022г. включително,
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 27,70 лв. за периода 08.07.2021 г.
до 12.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 145,61 лв.; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ-25.10.2023 г, до окончателното изплащане на
сумата..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. И. Г., ЕГН: **********, Х. К. Г., ЕГН:
********** и И. К. Х., ЕГН: ********** и тримата с адрес в гр. Перник, ул. „Р. Д.“, бл. **,
вх. * ап. *** да заплатят на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 655
лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и 75 лева – разноски
пред Районен съд Перник в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

7