РЕШЕНИЕ
№ 512
гр. Плевен, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430105092 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от ***. ОГН. Р. от гр. П. против „***“ ООД
гр. П.. В молбата се твърди, че на 08. 05. 2021 год. ищецът чрез платформа в
интернет за търсене на pa6oта „***“, е попаднал на обявата на *** и ***, с
която обява горепосочените лица са набирали момчета за работа. Твърди се,
че изискванията за посочената позиция са били минимални, заплащането
неуточнено, а работното време регламентирано от 08:00 часа до 17:00 часа.
Твърди се, че ищецът е кандидатствал по тази обява от платформата с
предварително написана автобиография и мотивационно писмо. Твърди се, че
на 10. 05. 2021 год. ищецът е бил потърсен от момиче от същата компания,
което се представило с името *** и посочило, че заема длъжността ***.
Твърди се, че ищецът е бил поканен на следващия ден във фирмата на
ответника. Твърди се, че на 11. 05. 2021 г. ищецът посетил предприятието и се
запознал с г- н *** ***. Твърди се, че ищецът е обяснил на *** *** от какво
разбира и с какво може да му бъде полезен, като изтъкнал и това, което
самият той търси: фиксирано работно време (08:00 ч. до 17:00 ч.), трудов
1
договор, коректно заплащане и не на последно място човешко отношение.
Твърди се, че *** *** се засмял и отговорил, че нямал практика да пуска
договори от първия ден. Твърди се, че *** *** е пожелал да се убеди в
способностите и компетентността на ищеца. Твърди се, че ищецът е започнал
работа от *** год. и приел това нарушение по- скоро като предизвикателство
и много бързо показал на *** *** какво може. Твърди се, че повишението на
размера на възнаграждението на ищеца е било със сума от 2 лв. до 5 лв. на
две седмици. Твърди се, че към края на първия месец ищецът отново попитал
*** *** за трудов договор, а той отговорил, че политиката на фирмата била
сложна. Твърди се, че от възнаграждението на ищеца се удържали по 50 лв. на
всеки две седмици, като *** *** заявил на ищеца, че тези удръжки трябва да
станат 200 лв. и чак тогава ще бъде подписан договор, което за ищеца
означавало да работи още един месец без договор и да му бъдат удържани
още 100 лв. Твърди се, че предвид предстоящото раждане на съпругата на
ищеца последният имал необходимост да запази работата си при ответника с
оглед осигуряване издръжката на семейството си. Твърди се, че през втория
месец ищецът бил изпращан в командировки за по 5- 6 дена от своя
работодател *** ***, като се прибирал в П. в неделя. Твърди се, че ищецът
имал работни дни от по 17 часа, а работата му била свързана с ***, *** и
работа на височина 7- 9 метра. Твърди се, че към средата на третия месец на
ищеца били удържани 200 лв., поради което той отново поискал от
работодателя си да подпише трудов договор, но последният го изгонил и го
накарал да представи документите си за назначаване. Твърди се, че на 26. 07.
2021 год. ищецът представил на работодателя си набор с документи, молби,
медицински и т.н., но последният му казал, че го пуска да си почива
заявявайки, че лично ще го потърси по телефона. Твърди се, че на 04. 08. 2021
год. в телефонен разговор с ищеца работодателят му *** *** му заявил, че
обема на работата е намалял и не може да го назначи. Твърди се, че на 05. 08.
2021 год. ищецът получил обаждане от *** ***, за да си получи документите,
трудовата книжка и депозита от 200 лв. Твърди се, че отивайки в
предприятието ищецът вместо посочената сума от 200 лв. взел 180 лв. Твърди
се, че *** заявила на ищеца, че това било разпоредено от работодателя ***.
Твърди се, че на ищеца били предоставени три граждански договора със
задна дата за всеки месец, в който ищецът е работил при ответника. Твърди
се, че договорите за ищеца е била посочена длъжност „***“, което не
2
кореспондира с истината. Твърди се, че били посочени суми 580-610=630лв,
което пак не отговаря на реалността. Твърди се, че уговореното
възнаграждение е било в размер на 900 лв. и е видно от всички платежни
бележки и ордери. Твърди се, че ищецът отказал да ги подпише, но му били
отказано и да ги вземе, затова ищецът положил три измислени подписа в
трите граждански договора, взел парите и напуснал от офиса на фирмата. В
заключение ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати
сумата от общо 250 лв., от които 200 лв. представляващи удържани и
невъзстановени суми за ползване на инструмент и 50 лв. представляващи
неплатено възнаграждение за три работни дни през м. май 2021 год.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото е безспорно, че между страните са били сключени три
граждански договора от *** год., *** год. и *** год., по силата на които
ответникът е възложил на ищеца да извърши доставка на материали в
различни населени места /***, ***, *** и ***/ във фиксиран в договора срок
срещу определено възнаграждение.
По делото е безспорно, че възложителят „***“ ООД гр. П. е направил
четири удръжки от възнаграждението на изпълнителя ***. ОГН. Р., всяка в
размер на 50 лв.
По делото /л. 39/ е приложена справка, в която е отразено, че на 05. 08.
2021 год. на изпълнителя ***. ОГН. Р. са изплатени 180 лв. удръжки. Поради
възникналия спор относно автентичността на положения подпис е назначена
съдебно- графическа експертиза, която е дала категорично заключение, че
подписът под израза „изплатени удръжки на 05. 08. 2021 год. 180 лв.“ е
положен от ищеца. В хода на съдебното дирене не се събраха доказателства,
че отразената в справката като получена сума от 180 лв. не се явява
възстановяване на удържаните за ползването на инструмент суми, а
представлява остатък от дължимо възнаграждение за положен труд. Поради
това съдът приема, че с изплащането на посочената по- горе сума от 180 лв.
при прекратяването на договорните правоотношения между страните
ответникът „***“ ООД е възстановил на ищеца част от удържаните при
3
действието на гражданските договори суми, а останалата част от удръжките
/20 лв./ е компенсирана от изплатените възнаграждения, които са в размер по-
висок от договорения.
От представените по делото писмени доказателства и от показанията на
разпитаната свидетелка *** *** се установи, че всички дължими се на ищеца
възнаграждения по процесните граждански договори са изплатени
своевременно, като при предоставянето на фишовете за отработените дни и
при получаването на възнагражденията ищецът не е имал никакви претенции
и не е правил възражения. Поради това недоказано остава твърдението на
ищеца, че не му е изплатен пълния размер на дължимото му се
възнаграждение за м. май 2021 год., а именно: сумата от 50 лв. Горното се
потвърждава и от приложения по делото протокол № ***/ *** год., от който
се установява, че при извършена проверка от служители на *** *** *** в
ответното дружество не са установени нарушения относно спазване на
осигурителното законодателство, като за лицето ***. ОГН. Р., работещо без
трудово правоотношение /граждански договор/, възнагражденията са
изплатени и дължимите осигурителни вноски по осигурителните фондове са
преведени.
Така събраният доказателствен материал влиза в явно противоречие с
доводите на ищеца за неизплатени виновно от ответника суми в общ размер
на 250 лв. Неустановяването по надлежния ред на твърдените от ищеца факти
от своя страна води до неоснователност на предявения осъдителен иск. Тук е
мястото да се отбележи, че съгласно константната практика на ВКС на РБ,
обективирана в редица актове /срв. напр. решение № 670- 2010- ІV г. о.,
решение № 724- 2010- ІV г. о., решение № 25- 2012- ІV г. о. и др./ всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията
или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, и
следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти- за несъмненото им
осъществяване в обективната действителност. При липса на такова доказване
съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност
недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови решението
си.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът
4
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски в размер на 450 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ***. ОГН. Р. от гр. П.
против „***“ ООД гр. П. иск за заплащане на сумата от 250 лв., от които 200
лв. представляващи удържани и невъзстановени суми за ползване на
инструмент и 50 лв. представляващи неплатено възнаграждение за три
работни дни през м. май 2021 год.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК- ***. ОГН. Р. от гр. П.,
ЕГН **********, да заплати на „***- ***“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от *** *** *** и
*** *** ***, сумата от 450, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5