№ 11079
гр. София, 07.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110136430 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими.
Не следва да бъде допускана съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, както и ответникът да бъде задължаван да представи изисканата от ищеца
служебна бележка, поради ненеобходимост за решаване на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца възможността да отправи искане за постановяване на
неприсъствено решение, с писмена молба до съда, в срок до първото по делото открито
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседания на 24.04.2025 г. от 14:15
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
ДА СЕ ИЗПРАТИ призовката до ответника на адреса, съгласно данните от
Търговския регистър, като в призовката се укаже на призовкаря, че в случай че установи, че
дружеството е напуснало адреса, да удостовери това обстоятелство в разписката и да върне
призовката в цялост още след първото посещение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от С. Ж. Х.
срещу „Холидей Юръп“ ООД, с правно основание чл. 128 т. 2 КТ за сумата 12144,18 лева,
представляваща вземания за неизплатен остатък от брутни трудови възнаграждения,
1
дължими за периода 2020 г. – 2022 г., с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата 3622,40
лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, и с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 6382,32 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, съгласно вписване в заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№ 122/12.12.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение
по силата на Трудов договор от 15.04.2019 г., като е заемал длъжността „старши стюард“ при
месечно трудово възнаграждение в размер на 800,00 лева. Поддържа, че съгласно
допълнително споразумение от 01.08.2020 г., считано от посочената дата, размерът не
месечното му трудово възнаграждение е увеличен на 1445,00 лева. Впоследствие, считано от
01.04.2022 г., месечното му трудово възнаграждение отново е увеличено на 3200,00 лева, по
силата на ново допълнително споразумение към трудовия договор. Поддържа, че със
заповед № 122 от 12.12.2022 г., считано от посочената дата трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Посочва, че не му е
заплатено дължимото трудово възнаграждение, което за 2020 г. представлява неизплатен
остатък от 341,89 лева, за 2021 г. – от 4422,22 лева, а за месеците октомври, ноември и
декември на 2022 (до 12.12.2022 г.) – от 7380,07 лева, в които периоди ищецът е полагал труд
за работодателя добросъвестно. Твърди, че при прекратяването на трудовото
правоотношение ответникът не му е изплатил и следващите му се обезщетения по чл. 220,
ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, за които изрично има вписване, че се дължат, в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира изпълнение на всичките
гореописани парични задължения. Моли исковете да бъдат уважени.
Ответникът, редовно уведомен, при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е депозирал
отговор в срок по чл.131 ГПК.
В тежест на ищцата е да докаже съществуване на трудово правоотношение с
ответника, съответно размера на брутното трудовото възнаграждение за съответния период,
включително фактите, обуславящи право на допълнителни възнаграждения по КТ, както и
трудовото правоотношение да е прекратено на твърдяното основание - чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ,
без да е спазен срокът на предизвестието.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да обори
презумпцията за добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на ищеца, както и да
е изпълнил задълженията си за заплащане на претендираните трудови възнаграждения и
обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Ищецът е направил доказателствени искания, които счита относими към доказване на
релевантните факти.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2