Р Е
Ш Е Н
И Е №260013/27.1.2021 г.
гр.Ямбол........27.01........2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................деветнадесети...януари……....................................
През две хиляди
двадесет и първа година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове: Николай Иванов
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 619
по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Ц.С.Х. *** чрез пълномощника му адв.Г.Д.,*** против решение № 113/30.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 595/2020 г. по описа на РС Елхово, с което съдът е наложил мерки на защита на И.С. *** от домашно насилие от Ц.С.Х., съгласно чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, както и глоба на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН и същият е осъден да заплати ДТ за воденото производство и разноски на молителката. Иска се отмяна на този акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Въззивникът счита, че решението на ЕРС е незаконосъобразно и необосновано. Х. никога не е отправял закани за убийство към С., не й е нанасял побой, не е вдигал скандали и не й е причинявал физическо и психическо насилие. Изразите, описани в декларацията й са измислени, а свидетелските показания са изцяло по нея, които си и противоречат. Неверни са обстоятелствата записани в решението на съда.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован
не се явява, а чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба и оплакванията в
нея.
Въззиваемата страна също редовно призована не се
явява в съдебно заседание, а чрез своя пълномощник оспорва жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства, ЯОС приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството пред ЕРС е по реда на чл. 7
от ЗЗДН, образувано по молба на И.С. *** против Ц.С.Х. за налагане на мерки за
защита по чл.5, ал.1, т. 1 и 3 от ЗЗДН. Твърденията на С. са за това, че с ответника са бивши съпрузи, продължили да живеят заедно след
развода като той периодично упражнявал домашно насилие над нея, а през месец
септември тази година тези негови действия придобили системен характер. Х. системно
злоупотребявал с алкохол и докато преди само вдигал скандали, сега непрекъснато
я тормозел като я обиждал. На 21.09.2020 г. /понеделник/ към 12.00 ч. на обяд в
жилището, което обитават съвместно й казал разгневен „ще те убия и ще се
обеся", което повторил многократно, крещейки срещу нея на висок глас, казал
й още „ти нали знаещ каква курва си", „бяла смърт", което повторил
многократно и заплашително, както и заявил, че ще я тормози докато издържи.
Пред първата
инстанция ответникът Х. е взел становище като оспорва искането, тъй като
посочените обстоятелства и твърдения в молбата и декларацията не отговарят на
истината. Твърди, че след развода си с молителката не живее с нея, живеят в
отделни помещения, с отделни входове, които се заключват самостоятелно, никога
не се е заканвал с убийство към молителката, не й е нанасял побой, не е вдигал
скандали и не е упражнявал психическо и физическо насилие над нея.
Не са спорни обстоятелствата, че молителката И.С.С. и ответника Ц.С.Х. са бивши съпрузи, разведени с решение № 130/29.09.2008 г. постановено по гр. дело № 98/2008 г. на PC – Елхово, с което също ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Е. на ул.„Ч. м." № ** е предоставено на съпругата И.С.С., както и че след развода и към релевантния за делото момент страните живеят в един имот – бившето семейно жилище.
По делото са събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните и от двете страни свидетели. Свидетелите П. К. С. и М. И. Д., посочени от молителката са чули скандала между страните, станал на 21.09.2020 г. по обяд. Свидетелката С. живее в съседната къща и ги дели ограда със страните, а свидетелката Д. в този момент се била отбила да се видят с И. и тя я настанила да седне в двора. Свидетелката С. като съседка знае, че бившите съпрузи живеят в един имот, в две различни стаи, ползват отделни входове, общо ползват коридора и кухнята в къщата, като конфликтите между двамата са ежедневни. Вечерта на 21.09.2020 г. също е имало скандал между двамата бивши съпрузи, а И. била разстроена.
В показанията си и двете свидетелки С. и Д. заявяват, че са чули, когато на 21.09.2020 г. около обяд Ц. се прибрал и започнал да вика, отправяйки обидни и заплашителни думи и изрази към бившата си съпруга И.С.С. в двора пред къщата в имота, в който двамата живеят. Нарекъл я „боклук", „бялата смърт", „боклук с тебе боклук", „бялата смърт ще те застигне", „аз ще те убия и ще се обеся".
Посоченият от ответника свидетел Д. Т. е полицейският служител, който на 21.09.2020 г. в ранния следобед посетил по сигнал за скандал адреса на страните по делото заедно с колегата си Севдалин С. При пристигането на място около 14.30-15.00 часа в имота били само молителката и ответника по делото. Полицейските служители разговаряли и с двамата. В хода на разговора с двамата се установило, че те спорят за ползването на ключа от входната врата на къщата. Ц.С.Х. заявил, че иска ключ от входната врата на къщата, защото молителката я заключвала и той не можел да влиза и излиза от там. Молителката И.С.С. от своя страна категорично заявила, че няма да му даде ключ от входната врата, тъй като Х. си канел гости и някой можело нещо да й открадне. Молителката заявила след запитване от полицаите, че Ц.Х. сега не я е обиждал, нито я е бил или заплашвал. С. била превъзбудена, но не изглеждала уплашена. Х. бил спокоен и заявил пред св.Т., че не иска да разговаря с бившата си съпруга, защото знаел какво ще му се случи.
Пред районния съд са представени писмени доказателства за това, че отношенията между двамата бивши съпрузи са конфликтни - преписка УРИ № 261000-3420/08.07.2020 г. на РУ - Елхово при ОДМВР - Ямбол - прокурорска преписка №2938/2020г. на РП – Ямбол, по която молителката преди м. юли 2020 година е депозирала жалба до РП - Ямбол за отправяне срещу нея от страна на бившия й съпруг заплахи и обиди, както и че през 2017 година е депозирала и други три жалби срещу ответника пред РУ - Елхово и РП - Елхово. В преписката се се съдържат данни, че Ц.С.Х. не се води на отчет в психиатричен кабинет, но има диагностицирано психиатрично заболяване.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за
неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при
проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд
прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Въззивният съд споделя изцяло
направените от първата инстанция изводи за основателност на молбата на И.С. за
защита от домашно насилие, осъществено спрямо нея от бившия й съпруг Ц.Х.. Твърдените
от молителката действия на Х. по отношение на нея са действия, които законът
въздига като противоправни и се квалифицират като акт на домашно насилие. По
делото са събрани гласни доказателства освен декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
за това, че е налице осъществено по отношение на молителката домашно насилие
около 12.00 часа на 21.09.2020 г. Процесният акт на домашно насилие спрямо молителката
се изразява в заплашването й с израза „аз ще те убия и ще се обеся" и
отправяне към нея на обидни думи -„боклук", „бялата смърт", „боклук с
тебе боклук", „бялата смърт ще те застигне" от страна на нейния бивш
съпруг, които действия следва да бъдат квалифицирани като форма на психическо
насилие. Актът на домашно насилие съдът намира за безспорно доказан от
показанията на свидетелките С. и Д., които предават в показанията си своите преки
впечатления от инцидента и са единодушни за чутото. Показанията на свидетеля на
ответника – полицая Торлозов не опровергават тези на двете свидетелки по
простата причина, че същият е посетил адреса на страните по сигнал за скандал
около два часа след процесния. Възможно е сигналът да е бил подаден за
последвал скандал, а не за този предмет на молбата на С., тъй като свидетелят
твърди, че бившите съпрузи са спорели за ползването на ключ от входната врата.
Поради това показанията на свидетеля Торлозов съдът намира за неотносими към
спора за домашно насилие на 21.09.2020 г. около 12.00 часа.
Предвид изложеното въззивният съд
намира, че е доказана молбата за защита от домашно насилие, а предвид
действията на ответника, чрез които го е осъществил, наложените му мерки за
защита на молителката са правилни и адекватни. Твърденията на ответника за
това, че не е осъществявал домашно насилие по отношение на бившата си съпруга
са недоказани и същият не представя доказателства, оборващи твърденията и
доказателствата на молителката, поради което първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното
производство въззивникът следва да бъде осъден да заплати ДТ 25 лв. за
въззивната жалба на основание чл.17 ал.2 във вр.чл.11 ал.2 от ЗЗДН.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113/30.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 595/2020 г. по
описа на РС Елхово.
ОСЪЖДА Ц.С.Х., ЕГН **********
*** да заплати ДТ 25
лв. за въззивната жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.