№ 5505
гр. С., 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110150487 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Н. Т. Т., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „М. 4“, бл. 409, вх. 6, ет. 7, ап. 18, аб. № 371***. Поддържа, че съгласно тези
ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 1128,68 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 22.03.2022 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 162,97 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г., сума в размер на 56,18 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 22.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 10,73 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, начислена за периода от 31.03.2019 г. до 08.03.2022 г ., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
14.04.2022 г. по ч.гр.д. № 14906/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва иска по основание. Оспорва
наличието на облигационна връзка с ищеца, както и правото на ответника да
претендира вземане за възнаграждение за извършване на услугата дялово
1
разпределение. Релевира евентуално възражение за погасяване по давност. Счита, че
исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
2
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В случая по делото е представен Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 70, том IV/1990 г. от 05.07.1990 г., по силата на
който ответницата Н. Т. Т. е придобила правото на собственост върху апартамент № 18
с адрес гр. С., ж.к. „М. - 4“, ул. 413, бл. 9-11, вх. А, ет. 7.
От приложено по делото удостоверение за идентичност на адрес, издадено от
ГИС С. /л. 21-22/ се установява, че стар адрес ж.к. „М.“, кв. 6, ул. 413, бл. 9-11, вх. А и
вх. Б съответства на нов адрес ж.к. „М. 4“, бл. 409, вх. 6 и вх. 6. От същото следва, че
придобитият от ответницата пред 1990 г. имот съвпада с процесния такъв.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор от 25.10.2001 г.
/л. 14/, сключен между етажната собственост с адрес гр. С., ж.к. „М. 4“, бл. 409, вх. 6 и
„Т. С.“ ЕООД, както и от протокол от проведено Общо събрание на собствениците на
етажната собственост от 23.10.2001 г., с което етажните собственици са взели решение
да се сключи договор с дружеството „Т. С.“ ЕООД, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.
В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо
3
се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.
Неоснователно е оспорването от ответницата за липса на качеството потребител
на топлинна енергия, основано на съображение, че на нейно име няма открита партида.
Съобразно изложените по-горе съображения качеството ползвател на топлинна
енергия следва от установеното право на собственост върху процесния топлоснабден
имот. Задължението за откриване на партида е такова на собственика или ползвателя
на имота, като при неизпълнението му последният не може да извлича изгодни за себе
си правни последици.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, като въз
основа на доказаното качество на ответника ползвател на топлинна енергия по
отношение на процесния недвижим имот.
Ответницата не оспорва, че количеството на доставената до имота топлинна
енергия съответства на стойността, посочена в исковата молба, като в тази връзка
изрично в отговора на исковата молба заявява, че приема претендирания размер, с
изключение на частта от претендираните вземания, която е погасина по давност.
Поради заявеното е изразила желание да не бъдат назначавани експертизи по делото. С
оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност е назначена съдебно-
счетоводна експертиза.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на претендираната от ищеца сума.
Предвид гореизложените изводи и с оглед диспозитивното начало искът с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за
доставена топлинна енергия за подгряване на топла вода се явява доказан по основание
за пълния предявен размер от 1128,68 лв.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
4
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от
датата на предявяване на иска – 22.03.2022 г. – датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, от която дата според фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита
предявен. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 22.03.2019 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата. Т.е. в процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. не ползва ответника по отношение на заявените в производството
вземания.
В случая погасени по давност са вземанията за периода от м. 05.2018 г. до
м.01.2019 г., а непогасени по давност са вземанията за периода от м. 02.2019 г. до м.
04.2021 г. Според поставената задача вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
е установило размера на непогасената по давност главница за доставена топлинна
енергия за периода от м. 02.2019 г. до м. 04.2021 г. – 884,54 лв.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи
частично, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 884,54 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия дължима за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2022 г. до
окончателното плащане. За разликата над сумата от 884,54 лв. до пълния предявен
размер от 1128,68 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. искът подлежи на
отхвърляне като погасен по давност.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение в размер на 56,18 лв. за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 22.03.2022 г. до изплащане на вземането.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
5
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
периода от 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г. са издадени описаните в таблица 4 от
заключението фактури на обща стойност – 56,18 лв. Същите не са погасени по давност.
По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи за сумата от 56,18 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва за забава от 22.03.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на
погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. не се дължи мораторна лихва на основание чл. 119
ЗЗД. Според заключението по съдебно-счетоводната мораторната лихва върху
непогасената по давност част от задължението за главница за реално доставена
топлинна енергия, изчислено за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г. възлиза на
сумата от 104,39 лв.
По делото не се твърди от ответника, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата от ответника мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез
плащане.
Предвид изложеното по-горе и с оглед диспозитивното начало, искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 104,39 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г. , като за разликата над сумата от
6
104,39 лв. до пълния предявен размер от 162,97 лв. искът следва да се отхвърли като
погасен по давност.
Искът за мораторна лихва за сумата от 10,73 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от
31.03.2019 г. до 08.03.2022 г ., следва да се отхвърли като неоснователен по следните
съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има както ищецът, така и
ответната страна.
Ищецът претендира разноски, от които 325 лв. в исковото производство (25 лв.
държавна такса, 200 лв. депозити за експертизи, като следва на основание чл. 78, ал. 8
ГПК да бъде признато и правото на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.), и 77,17 лв. в заповедното производство (27,17 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение).
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 250,02 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство и 59,37 лв. разноски по заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковете.
Предвид изхода на спора ищецът следва да бъде осъден за заплати на адвокат С.
К. К., САК, с адрес гр. С., ул. „Владайска“ № 35, ет. 3, офис 1 на основание чл. 38, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗА сумата в общ размер от 103,83 лв., ок които 11,54 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ответника в заповедното производство, и сумата от 92,29 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ответника в исковото производство, определени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. Т. Т., ЕГН
********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 884,54 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот с
адрес гр. С., ж.к. „М. 4“, бл. 409, вх. 6, ет. 7, ап. 18, аб. № 371***, дължима за периода
7
от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2022 г. до
окончателното плащане;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 56,18 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 22.03.2022 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 104,39 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 08.03.2022 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 14.04.2022 г. по ч.гр.д. № 14906/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
******** срещу Н. Т. Т., ЕГН ********** искове както следва:
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 884,54 лв. до пълния предявен размер от 1128,68 лв. и за периода от
01.05.2018 г. до 31.01.2019 г., като погасен по давност;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 104,39 лв.
до пълния предявен размер от 162,97 лв., като погасен по давност;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10,73 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за
периода от 31.03.2019 г. до 08.03.2022 г., като неоснователен,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 14.04.2022 г. по ч.гр.д. № 14906/2022 г. по описа на СРС, 56 състав
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Т. Т., ЕГН **********да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата от 250,02 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство и 59,37 лв. лв. разноски по заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на
адвокат С. К. К., САК, с адрес гр. С., ул. „Владайска“ № 35, ет. 3, офис 1, на основание
чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗА сумата в размер от 103,83 лв., представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ответника съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 2,17 лв., представляваща невнесена част от
дължимата държавна такса.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9