№ 1716
гр. София, 27.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Десислава Б. Николова
Даниела Христова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000501918 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С решение № 237 от 05.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1 918/24 г. по
описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е потвърдил
решение № 1 338 от 06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 9 613/22 г., по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, като правилно и законосъобразно и е осъдил
Р. Д. Ш. да заплати на П. А. С. и П. А. С. сумата от 2 500 лв., на основание чл. 78 от ГПК.
С писмена молба вх. № 10 209 от 14.04.25 г. Р. Д. Ш. е поискал от съда да
постанови определение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските. В
молбата се твърди, че адв. Б. не е участвала в настоящето производство, а адвокатско
възнаграждение се присъжда, само ако адвоката е участвал в производството. Твърди, че по
делото липсва подаден отговор на въззивната жалба, както и в последното съдебно
заседание ответника по въззивната жалба се е представлявал сам, като е заявил, че
упълномощения адвокат ще подаде писмена защита. Твърди, че такава не е представяна, т.е.
не са извършени процесуални действия от страна на адвоката. Ето защо моли съда да
постанови определение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските.
Ответнииците по молбата редовно уведомени на 02.06-.25 г. не взимат
становище по молбата.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди
представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с решение № 237 от 05.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1 918/24 г. по описа на
1
Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е потвърдил решение №
1 338 от 06.03.2024 г., постановено по гр. д. № 9 613/22 г., по описа на Софийски градски
съд, Гражданско отделение, 11 състав, като правилно и законосъобразно и е осъдил Р. Д. Ш.
да заплати на П. А. С. и П. А. С. сумата от 2 500 лв., на основание чл. 78 от ГПК.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответниците не
са подали отговор на въззивната жалба, както и че упълномощеният адвокат е подал писчени
бележки.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответниците са
направили изявление за присъждане на разноски, като са представили списък на разноските,
както и доказателства за тяхното извършване.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че въззивникът е
представил списък с разноски, поискал е присъждането на същите е не е направил
възражение за прекомерност.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Молбата е допустима, но неоснователна.
Целта на производството по чл. 248 ГПК е да се коригират пропуските и
грешките на съда при произнасяне по отговорността на страните за разноски.
Отстраняването на пропуска на съда да се произнесе по своевременно направените от
страните искания за разноски се осъществява чрез допълване на решението с присъждане на
разноските, а грешките на съда при изчисляване на размера на разноските се поправят чрез
изменение на решението в частта за разноските с присъждане на действително извършените
и дължими според правилата на чл. 78 ГПК разноски, доказани със съответните документи.
В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на молбата по чл. 248 от ГПК
молителят е релевирал възражение за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение, което е обосновал с неявяването на упълномощения адвокат, не
представянето на писмена защита от същия, както и че липсват доказателства за реално
извършени разноски. С оглед на това следва да се приеме, че с молбата е релевирано
възражение за прекомерност и не дължимост, предвид липсата на доказателства за
извършването им, на присъденото адвокатско възнаграждение.
За направените разноски в производството пред съответната инстанция, в
която е постановено решение по съществото на спора, страните могат да искат
присъждането им най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на
делото пред съответната инстанция, в който срок следва да се упражни и правото по чл. 78,
ал. 5 ГПК да се иска намаляването на адвокатското възнаграждение и/или да се възрази
срещу дължимостта на същите, в размера, в които се претендират. Страната не може едва в
производството по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските да
упражни за първи път правото си по чл. 78, ал. 5 ГПК да търси намаляване като прекомерно
2
на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар за съответната инстанция, както и
да възрази срещу присъждането им. В това производство страните не могат да отстранят
направени от тях процесуални пропуски, тъй като в процедурата по чл. 248 ГПК единствено
съдът, постановил решението, може да поправи допуснати от него грешки при формиране на
волята си относно отговорността за разноските. В тази насока е и практиката на Върховен
касационен съд, обективирана в определение № 167/05.03.2012 г., постановено по ч. т. д. №
119/12 г., по описа на I ТО на ВКС и др., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, даденото
разрешение в които напълно се споделя от настоящия състав.
Предвид изложеното, като несвоевременно направено, искането по чл. 78, ал. 5
ГПК за намаляване/не присъждане на заплатеното от ответника по иска адвокатско
възнаграждение за производствата пред настожящата инстанция е преклудирано. Ето защо,
това процесуално действие, осъществено едва в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК, се
счита за неизвършено, поради което не е следвало да бъде взето предвид от настоящия
състав. Произнасянето по преклудирано искане по чл. 78, ал. 5 ГПК би довело до нарушение
на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като съдът не може
служебно да намали адвокатското възнаграждение поради прекомерност, а направеното
искане по чл. 78, ал. 5 ГПК се счита за неизвършено. Не е налице поддържаното от молителя
нарушение на задължителната тълкувателна дейност на Върховен касационен съд, тъй като
същият е разполагал с регламентирано от процесуалния закон право на защита чрез
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на прекомерно завишени съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото адвокатски възнаграждения, но не
се е възползвал от него в дадения му от закона процесуален срок. От друга страна
наведените твърдения за липса на извършени действия по осъществяването на защитата не
намират опора в доказателствата по делото. Такава опора не намира и твърдението, че
липсват доказателства за извършването на разноските. Несвоевременното упражняване на
правото по чл. 78, ал. 5 ГПК от молителя да иска намаляване като прекомерни разноските за
заплатеното от другата страна в процеса адвокатското възнаграждение, не може да бъде
квалифицирано като недобросъвестно поведение на насрещната страна, нито обосновава
извод за нарушение на принципа на справедливост и съразмерност. Налице е и
противоречие между твърдения на молителя за прекомерност/недължимост на заплатените
от насрещната страна адвокатско възнаграждения и договоР.те от самия него адвокатски
възнаграждения, които по размер надхвърлят тези на ответника по иска (9 600 лв.) за
настоящата инстанция.
Доколкото възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано, то не подлежи на
разглеждане по същество от настоящия състав, с оглед на което не следва да се обсъждат
размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, както и извършените от
упълномощения адвокат действия.
С оглед на изложеното настоящия състав намира, че молбата е неоснователна
и като такава следва да се остави без уважение.
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в писмена молба вх. № 10 209 от
14.04.25 г., с която Р. Д. Ш. е поискала от съда да постанови определение, с което да измени
постановеното решение в частта за разноските, като неоснователно.
Определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4