№ 389
гр. гр. Червен бряг, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №
20254440100081 по описа за 2025 година
на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.221, ал.2 във вр. с чл.357 от Кодекса на
труда /КТ/, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В РС - Червен бряг е постъпила искова молба от ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ СОФИЯ към „БДЖ-ПП" ЕООД, с ЕИК **********, представлявано от директора
инж. А. Г. С., със съдебен адрес: гр. София 1202, ул. ********** против В. Х. И., с ЕГН
**********, с адрес в гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, с
която е предявен иск с правно основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.357 от Кодекса на труда
/КТ/ за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 773.16 лв. със законната
лихва от завеждането на исковата молба, мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и
направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
След получаване на исковата молба и съгласно чл.129, ал.1 от ГПК съдът извърши проверка
за нейната редовност - наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбата на
чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Същата съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. Втората проверка относно допустимостта на иска /чл.130 във вр. чл.311, ал.1 от
ГПК/ - видно от приложените по делото доказателства е, че е налице правен интерес от
водене на иска за ищеца и активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Съдът е изпратил уведомление до ответника на посоченият в справката за постоянен и
настоящ адрес, но съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че по данни на
длъжностното лице по призоваването, лицето В. Х. И., с ЕГН ********** не е намерено на
посочения адрес. Залепено е уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, но в законоустановения
1
срок лицето не се е явило да получи съдебните книжа. С оглед правомощията си съдията -
докладчик е намерил, че на ответника по делото В. Х. И., с ЕГН **********, с адрес в гр.
Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, следва да се назначи особен
представител на разноски на ищеца.
С Определение № 252/08.05.2025г. съдът е назначил на основание чл. 47, ал.6 от ГПК
процесуален представител на ответника В. Х. И., с ЕГН **********, с адрес в гр. Червен
бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********** - адвокат Ф. П. И., вписана под № 1415
в Националния регистър за правна помощ, с адрес: гр. Червен бряг, ул. **********.
След отстраняването на нередностите и съгласно чл.129, ал.1 от ГПК съдът извърши
проверка за нейната редовност - наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбата
на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Същата отговаря на изискванията на посочените
правни норми, поради което съдът я намери за редовна и на особения представител на
ответника е връчено съобщение, като му е даден едномесечен срок за възражение. В дадения
от съда срок в канцеларията на съда е депозиран писмен отговор, с който се признава иска
като основателен и доказан.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ.
От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че страните са били в
трудови правоотношения, като видно от представения трудов договор № 04 /10.01.2019 г,
сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ В. Х. И., с ЕГН ********** била назначена на
длъжност - „Чистач, подвижен железопътен състав, оператор на почистваща техника", в
Пункт за почистване „ Надежда"- Вагонно депо „Надежда" към ППП София при „БДЖ-
ПП"ЕООД. Със заповед № Д-201/01.10.2021г.на директора на ППП София, на основание
чл.195, ал.1, във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ на ответника било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение" и трудовото правоотношение с ответника е прекратено на основание
чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, считано от 05.10.2021г.
Цитираната заповед не била обжалвана от ответника в законния двумесечен срок по
чл.358,ал.1 т.2 от КТ и заповедта влязла в сила. Върху заповедта за уволнение е налице
отбелязване, че същата е връчена на работника на 05.10.2021г.
Според фиш № 1/ м. Юни 2021 г. брутната работна заплата на В. И. за последния пълен
работен месец била в размер на 773,16 лв./ седемстотин седемдесет и три лева и
шестнадесет стотинки./ Тя включвала основна заплата за 22 работни дни - 758.00лв и
допълнително възнаграждение за трудов стаж - 15.16 лв.
С писмо с обр. разписка № 92-01-109/23.02.2024 г. до В. И. ищеца изпратил покана за
доброволно изпълнение на домашния й адрес, посочен в трудовия й договор. Писмото се
върнало непотърсено на 21.03.2024 г. С него ищеца поканил ответника да внесе доброволно
дължимата сума от 773,16 лв. в двуседмичен срок, но същата не сторила това.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск по чл.221, ал.2
2
КТ за основателен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. По този начин
работодателят се обезщетява за вредите, които същият търпи вследствие на прекратяване на
трудовото правоотношение по вина на работника за извършени от последния тежки
нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”. Предпоставка за получаване на обезщетението по
чл.221, ал.2 КТ е наличието на валидно прекратяване на трудовото правоотношение, поради
дисциплинарно уволнение и оставането на работодателя без работник на същата длъжност.
При това, съобразно разпределението на доказателствената тежест, работодателят е този,
който следва да докаже валидното прекратяване на правоотношението. Такова доказване по
делото е проведено, съдържат се данни за връчване на заповедта за уволнение. Съгласно
разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, а ал.3 на чл.195 КТ постановява, че дисциплинарното наказание се счита за
наложено от деня на връчване на заповедта на работника или от деня на нейното
получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Следователно, за
прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо връчване на писмено изявление в
предвидената в Кодекса на труда форма, което е сторено от страна на работодателя. В този
смисъл е и нормата на чл.335, ал.2, т.3 КТ, съгласно която моментът на прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие е моментът на получаване от работника на
писменото изявление на работодателя. В случая, на ответника В. Х. И., с ЕГН ********** е
било връчено писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовото му
правоотношение, като по делото е установен моментът на връчване на заповедта за
уволнение, в самата заповед са посочени данни за нейното връчване с дата 05.10.2021г. Ето
защо, следва да се приеме, че процесната заповед за уволнение е прекратила
съществуващото трудово правоотношение, поради което и работодателят има право да
претендира обезщетение по чл.221, ал.2 КТ и предявеният от него иск е да се приеме за
основателен. Обезщетението по чл.221, ал.2 КТ може да се търси от работодателя само при
валидно прекратяване на трудовото правоотношение, като настоящият случай е такъв.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че липсата на възражение от назначения
особен представител на ответната страна е ирелевантно за предмета на настоящия спор, като
същото има значение в производство като неоспорване законността на извършеното
дисциплинарно уволнение.
Отделно от това, меродавно за определяне размера на обезщетението ще бъде последно
полученото от работника брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец ( в тази
насока- Решение № 490 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на Върховен касационен съд;
Решение № 665 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2009 г., III- то г. о.; Решение №
432/03.12.2012 г. по , гр.д. № 1129 / 2011 г., по опис на ВКС, IV- то г.о.). Изчислено за един
3
месец ( колкото е договореният срок на предизвестие), дължимото обезщетение по чл. 221,
ал. 2 КТ възлиза на сума в размер от 773, 16 лв., поради което и следва да бъде уважен
изцяло предявеният установителен иск.
По отношение на възраженията на ответника, релевирани с проведените открити съдебни
заседания, съдът счита същите за ирелевантни досежно процесния спор. Възраженията на
ответника, по своето същество касаят законността на издадената от работодателя заповед на
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Тези обстоятелства обаче, не са предмет
на обсъждане в настоящото производство и след като заповедта не е атакувана по
съответния ред, то за съда съществува задължение да се съобрази със създаденото чрез
издаването й правно положение.
С оглед основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенцията на ищеца
за заплащане на законната лихва върху обезщетението по чл.221, ал.2 КТ, считано от
завеждането на иска до окончателното му плащане, поради което същата следва да се уважи.
Основателността на обусловната искова претенция за присъждане на мораторна лихва върху
главницата, за периода от 21.03.2024 г. до 24.09.2024 г., в размер на 55.38 лева, е
предпоставена от установяване момента на изискуемост на главното вземане, от който
момент длъжникът е в забава /съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата/, като следва да се има предвид, че ако главното вземане е с определен срок /чл.
84, ал. 1 ЗЗД/ - доказването се осъществява с договора, а ако вземането става изискуемо след
покана /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/ - ищецът доказва връчването на длъжника на покана за изпълнение.
Следователно, задължението за плащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата,
която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали
длъжникът е поканен да изпълни, според чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл, при неизпълнение
на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима
покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в закона - при задълженията от
непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/.
Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане
на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава.
В този смисъл е установената съдебна практика.
В процесния случай срокът за изпълнение на задължението не е резултат на договаряне
между страните и не е посочен в закона т. е. длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен да изпълни. От събраните доказателства не се установява ответникът да е получавал
покана с искане да плати обезщетение за претърпените от работодателя вреди, предвид, че
посоченият получател на Писмо с обратна разписка № 92-01-109/23.02.2024 г. - В. Х. И., с
ЕГН **********, е неустановено по делото лице, поради което не може да се приеме, че е
изпаднал в забава преди подаването на исковата молба в съда. Предвид изложените
съображения искът за мораторна лихва в размер на 55.38 лева, с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
4
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното от ищеца искане за
присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до приключване
на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства, обуславят
основателност на искането в доказаните параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 550.00 лв., /400 лв. - за
особен представител на ответника; и 150 лв. юриск. възнаграждение/, съобразно уважената
част от предявените искове.
Воден от горното, Районен съд - Червен бряг
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Х. И., с ЕГН **********, с адрес в гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл.
Плевен, ул. **********, да плати на ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ СОФИЯ
към „БДЖ-ПП" ЕООД, с ЕИК **********, представлявано от директора инж. А. Г. С., със
съдебен адрес: гр. София 1202, ул. **********, сумата от 773.16 лв. (седемстотин
седемдесет и три лева и шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение на работника,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 24.09.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. 221, ал. 2 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск, от ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ СОФИЯ към
„БДЖ-ПП" ЕООД, с ЕИК **********, представлявано от директора инж. А. Г. С., със
съдебен адрес: гр. София 1202, ул. **********, за заплащане на сумата 55.38 лева
представляваща мораторна лихва върху главницата от 773.16 лв. (седемстотин седемдесет и
три лева и шестнадесет стотинки), за периода от 21.03.2024 г. до 24.09.2024 г., с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Х. И., с ЕГН **********, с адрес в гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл.
Плевен, ул. **********, да плати на ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ СОФИЯ
към „БДЖ-ПП" ЕООД, с ЕИК **********, представлявано от директора инж. А. Г. С., със
съдебен адрес: гр. София 1202, ул. **********, сумата от 550.00 лв. (петстотин и петдесет
лева) представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение
за особен представител и юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Плевен, в двуседмичен срок
от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5