№ 1428
гр. Пловдив , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330202206 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Й.И.Б., ЕГН ********** против Електронен фиш
/ЕФ/ Серия К № 4484914, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е
наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата, и чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание адв. С.Л., жалбоподателят Б., моли съда да
отмени обжалвания ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. До съда е депозирано писмено становище от страната
посредством ст. юрисконсулт Г.Б., която излага доводи за потвърждаване на
ЕФ. Претендира и разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
С ЕФ Серия К № 4484914, издаден от ОДМВР Пловдив,
жалбоподателят Б. е наказан за това, че на 10.02.2021г. в 19:16ч. в гр.
Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ до № 83, бензиностанция Лукойл,
посока гр. Асеновград, управлявал л. а. „Ауди А 8 4.2 Куатро“ с рег. № ****,
с който извършил нарушение за скорост, установено с автоматизирано
техническо средство /ATCC/ ARH CAM S1 № 11743са, като при въведено
ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената
скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 84 км/ч или
превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч в населеното място.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик Й.И.Б..
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП,
като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДП на жалбоподателя Б.
било наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства - снимков
материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
справка за собственост на МПС с рег. № ****, Приложение към
удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, Протокол от проверка № 65-С-
ИСИС/28.09.2020г., писмо от Български институт по метрология, Протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-4380/11.02.21г. за нарушението от
10.02.2021г., справка за нарушител/водач, справка с намерени фишове.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ,
жалбоподателят Б., управлявайки описания във ЕФ л. а. „Ауди А8 4.2 Куатро“
с рег. № ****, е превишил максимално допустимата по закон скорост за
управление на МПС в населено място. Това се потвърждава и от приложения
към административната преписка снимков материал от клип на заснетото в
нарушение МПС.
Правилно е и отразяването, че в случая е била нарушена нормата на
чл.21 ал.1 от ЗДП. Електронният фиш правилно е издаден по отношение на
жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото от данните
по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по
чл.189 ал.5 от ЗДП.
В случая е налице административно нарушение, установено с АТСС
ARH CAM S1 № 11743са, като е ноторно и служебно известно на съда, че
същото представлява преместваемо устройство, което се разполага от
контролния орган на пътното платно върху т. нар. „триножник” - преносима
2
поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото снимков
материал на разположението на автоматизираното техническо средство.
Посоченото изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва
да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя,
т.е. явява се „мобилно“ по своя характер. Техническото средство е одобрен
тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г.
По делото е приложен и Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на Български
институт по метрология за извършена проверка на техническото средство, със
срок на валидност една година.
Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в съответствие с изискванията за мобилните технически
средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на
извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на
техническото средство, което го е заснело. Индивидуализиран е и служебният
автомобил. По делото са налични снимков материал на заснетия в нарушение
автомобил, както и на разположението на АТСС.
Въпреки установеното, при извършената служебна проверка съдът
констатира съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен поради следните съображения:
Съдът констатира, че ЕФ не съдържа с нужната яснота всички
реквизити по чл.189 ал. 4 от ЗДП. Действително посочени са данните за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство и
лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188 ал.1 от ЗДП,
размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане. Не са посочени обаче с нужната яснота санкционната разпоредба,
на чието основание е наложено административното наказание и описание на
нарушението. От доказателствата по делото категорично се установява, че
нарушението се изразява в превишаване на разрешената скорост от 50 км/ч в
населено място, като превишението на скоростта е с 34 км/ч. Съставомерен
елемент от извършеното нарушение, релевантно за точното определяне на
наказанието, обаче, е т.нар. „повторност“ по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДП.
В случая не става ясно от влизането в сила на кое наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, започва да тече едногодишният срок, за да се счете, че
процесното нарушение е повторно. Предходното НП не само не е
индивидуализирано по номер и дата, но дори не е отразена датата на
влизането му в сила, за да се прецени, освен че има нарушение за
превишаване на разрешената скорост, но и дали същото е извършено в
условията на повторност. Безспорно ЕФ следва да съдържа всички факти и
обстоятелства, включени в състава на нарушението, доколкото само по този
3
начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване и е недопустимо
същите да бъдат установявани единствено и само от доказателствата по
делото. Изложената празнота при описание на изпълнителното деяние в
атакувания ЕФ е довела до нарушаване на правото на защита на подведения
под отговорност субект и възпрепятства възможността му да разбере какво му
е вменено и срещу какви факти следва да организира защитата си
своевременно и в пълнота.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.189 ал.4
вр. чл.182 ал. 4 от ЗДП. Санкционната разпоредба на чл.182 ал.4 от ЗДП
действително предвижда санкция за административно нарушение извършено
повторно, но в нея са направени препратки към предходните три алинеи и
съответните им точки – с различните диапазони на превишените километри от
разрешените, като именно тези препратки, в зависимост от предвиденото
наказание, определят двойния размер на глобата по чл.182 ал.4 от ЗДП.
Никъде в ЕФ не само не е описано, че нарушението е извършено повторно, но
и не е извършена привръзка със съответните разпоредби по чл.182 ал.1 - ал.3
от ЗДП за точното и прецизно определяне на наказанието. Още повече, че
последното е от значение не само за индивидуализиране на наказанието, но и
предвид това, че в някои от хипотезите на чл.182 ал. 4 от ЗДП се предвижда и
наказание лишаване от право да управлява МПС, съответно – за тях не може
да бъда издаден ЕФ.
Посоченото обуславя незаконосъобразността на обжалвания ЕФ и води
до неговата отмяна, тъй като не би могло да бъде проверено от съда
основанието и съответно законосъобразният начин на определяне на
административното наказание, което мотивира същият да бъде отменен.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН страните в
админстративнонаказателното производство имат право на разноски по
делото. Въпреки изхода на делото и представения от страна на жалбоподателя
договор за правна защита и съдействие, не е направено искане в тази посока,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Предвид отмяната
на ЕФ неоснователно се явява възражението на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4484914, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на Й.И.Б., ЕГН **********, на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лв. за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДП.
4
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5