Решение по дело №97/2019 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20192130200097
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 79 / 19.7.2019г.  гр. Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На единадесети юли    две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

 

Секретар ………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

А Н Х дело номер........97............по описа за...............2019................година

          Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от А.И.Д.  против наказателно постановление № 02-29  от 06.03.2019  година  на Началника отдел Рибарство и контрол – Черно море гр. Бургас  към Главна дирекция Рибарство и контрол  при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас с което на същия жалбоподател   за извършено  административно нарушение по чл. 30  ал.3 т.1 от Закона за рибарство и аквакултури   е   наложено административно наказание глоба  в размер на  1 500 лв. на основание чл. 70 ал.1 от същия закон, както и на основание  чл. 90 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите / ЗРА /  е постановено отнемане в полза на Държавата на уредите – 2  броя въдици с монтирани на тях 2 броя макари.

          Жалбоподателят посочен по- горе  е останал недоволен от така наложеното му административно наказание , като същият   в жалбата си оспорва , че  е извършил съответното административно нарушение  за което   му е   наложено и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно постановление , като  твърди , че  извършеното от него не представлява адм. нарушение по смисъла на ЗРА тъй като   е извършвал любителски риболов  извън санитарно- охранителната зона на язовир Камчия и  че отделно извършеното от него деяние се явявало маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и че по този начин адм. наказващия орган е извършил нарушения при приложението на закона – в случая Закона за рибарството и аквакултурите  тъй като неправилно е квалифицирал извършеното от него адм. деяние като адм. нарушение и затова обжалваното наказателно постановление се явявало неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло .

 В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе  редовно призован  не се явява лично , като  същият чрез пълномощника си и процесуален представител взема становище по жалбата като я поддържа като твърди, че не е извършил процесното вменено му адм. нарушение , както и че извършеното от него дори да се счете като адм. нарушение е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН , както и че  адм. наказващия орган с издаденото от него наказателно постановление неправилно е приложил материалния закон и затова моли съдът да отмени обжалваното от него  наказателното постановление изцяло. Отделно жалбоподателя чрез процесуалният си представител твърди, че по отношение на него са налице обстоятелства които се явяват основания които също налагат извода за отмяна на наложеното му адм. наказание.

          За административнонаказващия орган редовно призован   се явява негов процесуален представител в съдебно заседание , като същият       по този начин взема становище по  така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли изцяло и респ. да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.     

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Обжалваното от жалбоподателя А.И.Д.   наказателно постановление № 02-29    от 06.03.2019  година  на Началник отдел Рибарство и контрол- Черно море  гр. Бургас към Главна дирекция  Рибарство и контрол  при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас   е издадено въз основа на  акт за установяване на административно нарушение № В 0007682  от 07.09.2018 г.,  затова , че  на 07.09. 2018 г. в 19.00 часа  при извършване на  проверка   се установило , че жалбоподателят   извършва  любителски риболов от брега  на язовир Камчия в залива  срещу помпена станция   , с два броя   въдици  с макари с монтирани две куки , като жалбоподателят е представил валиден билет  за любителски риболов № 1489651с което жалбоподателят е извършил  нарушение на разпоредбата на чл.  30 ал.3 т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите  във връзка със Заповед № РД 09 – 98  от 26.02.2016 г. на Министъра  на земеделието и храните и за което адм. нарушение на основание чл. 70  ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите  му е наложено адм. наказание- глоба в минимален размер от 1500 лв..        и на основание чл. 90 ал.1 от ЗРА  са отнети в полза на Държавата собствените на жалбоподателя уреди с които е извършвал риболов – 2 броя въдици с 2 броя монтирани на тях макари  .

Горепосочената фактическа обстановка по делото се подкрепя от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели О.Р. и Н.К.  , които се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя деяние  и които твърдят по категоричен начин, че жалбоподателят  е извършил приписваното му административно нарушение , описано в наказателното постановление .  

Жалбоподателят чрез пълномощника си твърди в жалбата си  , че не е ловил на забранено за риболов място, тъй като мястото където е извършвал любителски риболов е било разрешено за такъв тъй като е било извън санитарно –охранителната зона на язовир Камчия , като на писмени  доказателства в тази насока - нормативни актове . 

          Не се спори между страните по делото, че жалбоподателят  е притежавал билет за любителски риболов важащ за процесната дата 7.9.2018 г. когато е извършвал любителски риболов  в местност край язовир Камчия. Тука  следва да се отговори на въпроса дали на това място където  е извършвал риболов жалбоподателя   е било забранено за риболов   като в тази връзка следва да се определи дали в частност  е попадало в санитарно- охранителната зона на язовир Камчия или извън нея.

          Действително със заповед № РД 09-98 от 26.02.2016 г. на Министъра на земеделието и храните е забранено извършването  на риболов през 2016 , 2017 и 2018 г.  в рибностопанските обекти по чл. 3 ал.1 т.1 и т.2 от ЗРА , какъвто безспорно се явява язовир Камчия. В същата заповед е посочено , че е забранен риболова в язовир Камчия  съгласно приложение № 1 от Наредба № 37 от 10.11.2008 г.  за ползването  на язовирите – държавна собственост , в рибностопанско отношение и правилата  за извършване на стопански , любителски риболов и аквакултури  в обектите държавна собственост  по чл. 3 ал.1 т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите издадена от Министерството на околната среда и водите и Министерството  на земеделието и храните , като в последната наредба в приложение № 1 е посочено , че за язовир Камчия  чието основно предназначение е за питейно- битово водоснабдяване  любителския риболов е разрешен  единствено  извън санитарно – охранителната зона . Следователно  може да се извършва любителски риболов извън санитарно – охранителната зона на язовир Камчия , което право е дадено от горепосочената Наредба № 37 от 10.11.2008 г. на съответния риболовец който притежава надлежно заверен билет за любителски риболов който нормативен акт е с по – висока степен на йерархия от  процесната  горепосочена заповед. Видно обаче е че по делото не са приложени доказателства от адм. наказващия орган , което е негово задължение че към процесния период на извършване на деянието от жалбоподателя , а и към настоящия момент  има  издадена заповед  на Министъра на околната среда и водите  за учредяване на  санитарно- охранителна зона  около язовир Камчия ,което води до единствения извод , че такава липсва , като по делото е без значение кой правен субект може да инициира тази процедура и кой може да я осъществи занапред.Адм. наказващия орган не е доказал и обстоятелството дали жалбоподателят е ловувал в забранената затова санитарно- охранителна зона на язовира , въпреки , че това е негово задължение.      Съдът намира по този начин , че е в тежест на адм. наказващия орган да ангажира неопровержими доказателства , че жалбоподателя е извършвал риболов на самия язовир Камчия и респ. в неговата санитарно- охранителна зона  т.е. в забранено за риболов място и тъй като по делото адм. наказващия орган не ангажира такива категорични доказателства , а и с оглед на факта , че язовир Камчия няма санитарно- охранителна зона , то съдът намира , че жалбоподателя е извършвал риболов  на разрешено затова място  , извън санитарно- охранителната зона на язовир Камчия. По този начин съдът намира, че жалбоподателят не е извършил деянието което е адм. нарушение на разпоредбата на чл. 30 ал.3 т.1 от ЗРА от обективна страна и респ. не е извършил вмененото му адм. нарушение  с оглед на което съдът намира, че адм. наказващия орган не е приложил правилно материалния закон – в случая ЗРА и затова процесното наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло .

          Жалбоподателят твърди, че  в случая за налагане на адм. наказание спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН понеже извършеното от него адм. нарушение е маловажно и затова съдът следва да отмени обжалваното наказателно постановление след като установи маловажността на същото. Съдът намира, че следва да разгледа и направеното възражение от жалбоподателя  и дали  случая  е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и дали  понеже административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , въпреки , че е отчел липсата й , то съдът след като намери, че са  налице предпоставките за това , само  на това същото основание да отмени  наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че  преценката на административнонаказващия орган  за  „ маловажност „  по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави  по законосъобразност  и това същото подлежи на съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция  по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК  и обстоятелствата  изключващи отговорността са приложими и към  административнонаказателния  процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК  е обстоятелство изключващо отговорност  вкл. и адм. наказателната по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото  настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като  случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН  понеже самото адм. нарушение е формално и поради това съдът не може да прецени дали това формално съответно процесно нарушение, респ. деянието  е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН , тъй като в случая съобразно по естеството му не може да се преценят неговите  общественоопасни последици . В случая законът е постановил, че с осъщественото от жалбоподателя действие в определения от закона срок  е достатъчно само неговото наличие респ. извършване за да възникне съответната административнонаказателна отговорност  на жалбоподателя ,  макар да не са увредени никакви права  и съответно установения в страната правов ред , нито пък съответни конкретни права , но то по своята форма е адм. нарушение . Затова съдът намира, че въпреки , че по  делото няма никакви доказателства , че от извършеното от жалбоподателя има настъпил вредоносен резултат по отношение на който и да било правен субект в Р България и същото няма никаква обществена опасност, то с неговото формално извършване законът е постановил, че същото е адм. нарушение . Съдът намира , че  това извършено от жалбоподателя деяние не предполага настъпване на каквито и да са били вредни последици, за да е възможно тяхната липса или незначителност да обуслови приложението от настоящия съд на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното наказателно постановление. Затова и в случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя дори да е адм. нарушение то не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН ако бе адм. нарушение и не може да се отмени на това искано от жалбоподателя основание посочено в жалбата му процесното наказателно постановление .Съдът намира и това , че не следва да разглежда другите посочени основания от жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление тъй като същите не влияят на законосъобразността на посоченото наказателно постановление .

В случая съдът намира, че е установено по един несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят не е извършил горепосоченото адм. нарушение     за  което напълно  неправилно и незаконосъобразно на същият  жалбоподател  му е   наложено административно наказание – глоба  в  минималния  размер предвиден в 70 ал.1 от ЗРА за такова адм. нарушение , а именно –в размер на 1500 лв.  и е постановено отнемане в полза на Държавата  на основание чл. 90 ал.1 от ЗРА, поради което същото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено  изцяло.

                    Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                                          

 

Р       Е      Ш        И       :

                   

          ОТМЕНЯ  изцяло наказателно постановление № 02-29    от 06.03.2019  година  на Началник отдел Рибарство и контрол- Черно море  гр. Бургас към Главна дирекция  Рибарство и контрол  при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас  което  е издадено въз основа на  акт за установяване на административно нарушение № В 0007682  от 07.09.2018 г. против А.И.Д.  с ЕГН ********** същият с постоянен адрес ***  , същият и със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа  и съобщения -  гр. Карнобат  ул. Георги Д.  № 6  чрез адвокат Д.Д.В.    с което на А.И.Д.    за твърдяно извършено от него   административно нарушение на дата 07.09.2018 година  по чл. 30 ал.3  т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите  във връзка със Заповед № РД 09 – 98  от 26.02.2016 г. на Министъра  на земеделието и храните на основание чл. 70  ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите  му е наложено адм. наказание- глоба в минимален размер от 1500 лв.. и на основание чл. 90 ал.1 от ЗРА  са отнети в полза на Държавата на собствените на А.Д.  риболовни уреди 2  бр. риболовни въдици с 2 броя монтирани на тях макари , като напълно незаконосъобразно.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: