№ 1667
гр. Плевен, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Марина Г. Ц.
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430104621 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от П.В. и Х.М., с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.415, ал. 1 от ГПК, с която е поискано да бъде признато за установено
по отношение на М. Ц. Т., ЕГН **********, че същата дължи на АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от П.В. и Х.М. сума в общ размер от 767,23лв„
формирана както следва:
-500 лв.-главница;
-128,07лв.-договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от
***г. до 19.06.2020г.;
-139,16лв.-законна лихва за забава върху главницата за периода от 19.06.2020г.
до 14.06.2024г., ведно със законовата лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите
суми, както и направените съдебни разноски
Ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа предявените
искове.
1
Ответникът, чрез назначения за особен представител адвокат,
поддържа писмения отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12
и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ЧГД е видно, че въз основа на заявление по реда
на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и против ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Против заповедта за
изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от
длъжника. След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК, е предявен
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение. С възражение, подадено в законовия срок, ответникът е
оспорил вземанията. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и
искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява
процесуално допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове, преди всичко следва да бъде
установено наличието на облигационно правоотношение между страните по
делото.
Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Съгласно постоянна
практика на ВКС (Тълкувателно решение № 142- 7/11.11.1954 г. на ОСГК на
ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение № 137/02.06.2015 Г. по гр.
д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.), за да произведе цесията действие
спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор
(цедентьт) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника,
извършено от предишния кредитор (цедента), но не и съобщението,
2
извършено от новия кредитор (цесионера). С извършената от цедента Сити
Кеш ООД цесия в полза на ищеца по делото АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД,
вземането на Сити Кеш ООД е преминало в полза на ищеца по делото като
съвкупност, но то би могло да породи своето действие спрямо длъжника от
момента на неговото уведомяване, съгл. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от момента на
съобщаването му за цесията. Съобщаването за направената цесия на длъжника
до настоящия момент не е извършено. Към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение от ищеца АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД
за него не е било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и
своевременно уведомяване на длъжника за цесията. Съгласно ТР 4/2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г„ ОСГТК, т. 4.г, изр. 3-4, когато частното правоприемство
се основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е
съобщено на длъжника, както и че за издаване на заповед за изпълнение в
полза на неговия частен правоприемник е необходимо последният да
притежава същото качество. Връчването на съдебните книжа, ведно с
приложеното към тях уведомление за цесията, по реда на чл 47, ал.5 от ГПК в
хода на исковото производство, също не представлява уведомяване на
длъжника, а назначаването на особен представител, който да представлява
ответника по делото има за цел осигуряване на защита на интересите на същия
в исковото производство, съгл. чл. 47, ал.6 от ГПК, но не води до надлежно
уведомяване на самия длъжник. Действията на процесуалния представител в
хода на образуваното исково производство не представляват редовно
уведомяване на цедента до длъжника за извършената цесия. Получаването от
назначения особен представител на изявления, които принципно биха довели
до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл вж.
решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за 2017 г на БАС решение
№ 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др.).
Въз основа на горното, съдът приема, че ищецът по делото не е носител
на вземането и не е имал изискуемо спрямо ответника вземане, основано на
Приложение №1 към Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 13.01.2022г. Ищецът не е носител на права, произтичащи от Договор за
паричен заем №******/***г, тъй като същият не е надлежно и при условията
на чл. 99, ал.3 от ЗЗД прехвърлен и съобщен, съгласно твърдяната от ищцовото
дружество цесия от 13.01.2022г., сключена между Сити Кеш ООД и АПС
3
БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД. Прехвърлянето на вземане /цесия/ е договор, с който
кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по
вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е.
с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от
цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия
момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите
освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага
извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за
цесията - чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва
да бъде извършено от цедента - чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите
лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера. Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че
вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си.
Това означава, че между длъжника и цедента е прекратена облигационната
връзка. В случая ответникът не е уведомен за извършената цесия.
Договорът за паричен заем №******/***г., ведно с приложените Общи
условия за предоставяне на кредити, Приложение №1 към договора и Договор
за предоставяне на гаранции, не е валиден. Не е доказано по безспорен начин
от страна на ищеца наличие на валидно облигационно отношение между
страните, няма достатъчно доказателства за валидно сключен Договор за
паричен заем с приложенията към него. Процесният договор за паричен заем
не съдържа каквито и да било данни, че представлява документ подписан чрез
електронна платформа, нито видът, в който е представен, установява
съвпаднали насрещни волеизявления на страните за сключването му, нито за
осъществено електронно потвърждаване за встъпване в облигационна връзка
при посочените в него параметри.
Не е доказано, че за ответника като заемател е възникнало задължението
за заем по Договор за паричен заем №****** на ***г., липсва информация
дали сумата е получена от ответника. В случай, че се докаже, че сумата е
получена от него, не е доказано твърдението, че е налице неизпълнение от
страна на М. Ц. Т. по договора в претендиралия размер. Към исковата молба
не са представени доказателства, които да сочат по несъмнен начин, че
ответникът е изпаднал в забава и не е заплатил суми в претендирания от
ищеца размер. Липсват доказателства за размера на незаплатената част и на
4
какво основание е дължима тя. Ищецът твърди, че е сключил договор за
прехвърляне на вземания и претендиранта сума като задължение на ответника
е включена в него и подробно описана в какво се състои задължението, но от
представените доказателства този факт не се изяснява по несъмнен начин.
Основателно е направеното възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претендиралата договорна възнаградителна лихва за периода
от ***г. до 19.06.2020г., както и частично за претендираната законна лихва за
периода от 19.06.2020г. до 13.06.2021 г. Съгласно чл. 111, б.”в” от ЗЗД с
изтичането на тригодишната давност вземанията за лихви се погасяват. В
конкретния случай ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл. 410 от ГПК на 14.06.2024г. в PC-Плевен.
Следователно претендираната възнаградителна лихва е изцяло неоснователна,
като погасена по даност, а претендираната законова лихва, начислена за
периода от 19.06.2020г. до 13.06.2021г. също се явява погасена по давност.
От приложената към исковата молба извадка от приложение № 1 към
Договор за цесия от 13.01.2022г. няма как да бъде доказано по безспорен
начин, че именно процесното вземане попада в предмета на Договора за цесия.
Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК, посоченото „извлечение”, като частен
документ, съставлява доказателство единствено за това, че лицето, което го е
подписало е направило посоченото в него изявление, но това изявление не
обвързва съда да приеме за установен твърдяния факт. Представената
„извадка” от приложение № 1 към Договор за цесия от 13.01.2022г. не следва
да се взема предвид и да се цени от съдебния състав. Тази „извадка” е негодно
доказателство по смисъла на ГПК, тъй като направените в него изявления
имат характера на свидетелски показания, а съгласно чл.164, ал.1, т.5 ГПК са
недопустими свидетелски показания за установяване на писмени съглашения,
в които страната, която ангажира показанията, е участвала. Не е доказано
наличието на валидни договорни правоотношения с ищцовото дружество,
както и че ответникът е клиент/потребител на същото.
На следващо място, Договор за паричен заем №******/***г.
противоречи и на чл.11, т.11 от ЗПК. Съдържащата се в Договора информация
относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен
процент, е най-обща, не отговаря на изискването да е разбираема и
недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на
5
месечната вноска като части от главницата и лихвата. С Договора за паричен
заем е налице заобикаляне не разпоредбите на ЗПК и уговаряне на по- висок
лихвен процент от законно установения- чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На Заемателя е
предоставен 3-дневен срок, за да изпълни изискванията на чл. 33, ал.1 от
Общите условия, поради което Договор за паричен заем №******/***г.,
сключен между „Сити кеш” ООД и ответника, заобикаля разпоредбите на
закона, което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, води до неговата нищожност.
Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9
ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират
нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител. С
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019г.) изрично е предвидено
задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. В съдебната практика - Решение № 50056 от
29.05,2023г. по т. д. №2024/2022 г., I Т. О. на ВКС, Решение № 59 от
20.05.2024г. по т. д. № 2695/2022 г„ II Т. О. на ВКС и др., е разяснено, че съдът
следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор, включително за приложението на нормите на чл. 22 и 23 ЗПК, във
връзка с чл. 11, ал. 1 ЗПК, и чл. 33, ал. 2 ЗПК, имащи императивен характер.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,72%, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
6
реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно -
начислената неустойка, която се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на легалната дефиниция, дадена в §1, т.1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси. Процесната неустойка несъмнено представлява разход,
свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР
по кредита, като същата е била изначално известна на кредитора. В самия
договор ясно е посочено - „неустойката се начислява автоматично от
заемодателя, като с подписването на договора заемателят се счита уведомен за
нейното начисляване“. Тази неустойка попада в легалната дефиниция по пap.
1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но ясно е
посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи, свързани с договора
за кредит. Ето защо, стойността на тази неустойка, която е изначално
начислена още при подписване на договора, трябва да бъде включена при
определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй като е
част от него. Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР е включен само
размерът на възнаградителната лихва. Размерът на тази неустойка възлиза на
603,93лв., което е повече от 100% от стойността на заемната сума. При
включването на тази неустойка в ГПР, което е абсолютно необходимо, за да
бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и без да са необходими
специални знания, че ГПР надвишава максимално допустимия по закон размер
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България- чл.19, ал.4 ЗПК. Процесната неустойка отговаря на поставените в
ЗПК критерии и следва да бъде включена в общия разход по кредита, което в
случая не е сторено, а с нейното добавяне действителният ГПР по договора е
7
значително по-висок от обявения в него. В задължителното Решение от
21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. От Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във
връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на
системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети
съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така
предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и
възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира
реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на
пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home
Credit.
Разпоредбата е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на
потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат
потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на
подписания договор при сключването му, националното и европейското право
поставят като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни,
8
които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му /в този
смисъл решение от 9 юли 2015 г. по дело С-348/14 Bucura/. Изисква се
договорът за кредит да се изготви в писмена форма и в него да се посочи ГПР,
както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а)
от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли "в момента, в който
кредитният договор е сключен". Така това информиране на потребителите
относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно
единна математическа формула, има съществено значение за правата на
потребителя.(в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г. по дело С-
76/10 Pohotovos/. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. С цел предотвратяване на
нелоялно практики и злоупотреба с икономически по-силното положение на
кредитните институции, законодателят е предвидил най-тежката санкция като
последица от неспазване на императивните норми на чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК, а
именно недействителност на сключения договор, в който случай, съгласно чл.
23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Когато тази недействителност е
установена в производството по чл. 422 ГПК, какъвто е настоящият случай,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
9
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.
55 ЗЗД, това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК
в специалния ЗПК. В този смисъл Решение № 50174/26.10.2022г. по дело №
3855/2021 г. на ВКС IV г.о., ВКС, Решение № 50056/29.05.2023г. по т. д. №
2024/2022 Г.1 Т. О. на ВКС и др.
По гореизложените съображения, съдът намира, че следва да
отхвърли така предявената искова претенция от страна на АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от П.В. и Х.М., като неоснователна и недоказана.
При този изход на процеса, разноските по делото се възлагат на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.В. и Х.М., по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.415, ал. 1 от ГПК, с който е поискано да бъде признато за установено по отношение на М. Ц. Т., ЕГН
**********, че същата дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от П.В. и Х.М. сума в общ размер от 767,23лв„ формирана както следва:
-500лв.-главница;
-128,07лв.-договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от ***г. до 19.06.2020г.;
-139,16лв.-законна лихва за забава върху главницата за периода от 19.06.2020г. до 14.06.2024г., ведно със
законовата лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
дължимите суми, както и направените съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10