Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 11,11,2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание
на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№2852 по описа на съда за 2019 г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
В с.з. процесуалният
представител на ищеца – юрк.***, моли съда да постанови решение съобразно
събраните доказателства.
Производството по делото е образувано по ИМ от “Топлофикация
Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, чрез юрк.***, против Д.А.М., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същия дължи на ищеца сумата от 469,32 лева, от които сумата от 420,60 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,10,2016 г. – 31,12,2018 г., и сумата от 48,72 лева, представляваща лихва за
забава за периода 02,12,2016 г. – 14,02,2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№1016/2019 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите
за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на
изготвяни от ***отчети, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен
№20372. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да
уважи претенцията съобразно събраните доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор – чрез назначен особен представител адв.П.П.,
в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен, поради липса на
облигационно правоотношение между страните. Оспорва се доставянето на
топлоенергия до дома на ответника и ползването на същата. В
с.з. особения представител на ответника сочи, че поддържа представения писмен
отговор и моли съда да се произнесе с решение.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по
ч.гр.д.№1016/2019 г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва
да се разгледа по същество.
От
изисканата и представена справка от Дирекция „ПМДТ“ към Община Плевен
изх.№МДТ-4307/10,10,2019 г., се установява, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот, находящ се в ***.
От
представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 206,22 лева са начислени за отопление без ИРУ,
208,23 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
и 5,20 лева са за услуга дялово разпределение.
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ***на
потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12,09,2007 г. на Съвета на
директорите на *** и одобрени с Решение №ОУ-067/03,12,2007 г. на ДКВЕР и същите
не са оспорени от ответника по делото. Съгласно чл.1 от същите, с тях се
уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между ***, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл.3,
ал.1 от Общите условия, купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.14, купувачът е длъжен
в 30-дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на
правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот. В
чл.57, ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или
вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са
длъжни да подадат до продавача в срока по чл.14 заявление за откриване, промяна
или закриване на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или
вещно право на ползване на имота.Съгласно чл.57, ал.4 от Общите условия, ако
предишния собственик или ползвател в случаите по ал.1 не закрие партидата си,
продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия
собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или
ползване.
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца
и етажните собственици, в това число и ответника. Безспорно е между страните, а
и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда
е била топлофицирана. Ответникът е собственик на апартамент №16 в сградата и
поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и
на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право
на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е
установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали
ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по
законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за
потребител. Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона
и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика на
жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Ето защо по силата на закона /включително и в отменените му
редакции/, ответникът продължава да има качеството на потребител на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, и от отоплителните тела в общите
части на етажната собственост, дори и да е прекратено топлоподаването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището му, както се твърди в случая.
Начисляваните на ответника суми, чиято дължимост ищцовото дружество търси
понастоящем, са именно такива. Те не касаят реално доставена му топлинна
енергия. Тъй като сградната инсталация в сграда - етажна собственост е обща
част, всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и в тежестите за
нейната поддръжка и експлоатация, включително да заплаща отдадената от нея ТЕ.
Дължимостта на цената на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не
е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
собствениците и носителите на вещни права, а следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Пълен отказ
от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в
хипотезата на чл.153, ал.2 от ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за
отопление на цялата сграда от абонатната станция, каквато настоящата хипотеза
не е. Тъй като собствениците в етажната собственост получават в имотите си част
от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи от
сградната инсталация, то тя се разпределя между тях като топлоенергия, отдадена
от сградната инсталация.
Съдът приема, че искът е
доказан по основание и размер, тъй като ответника е потребител на топлинна
енергия на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и като такъв дължи заплащане на
потребената топлоенергия, ползвал е топлоенергия в качеството си на потребител
на такава в размер на предявената претенция по чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1
от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 420,60 лева. При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия,
дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003
г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която
предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди,
вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че
за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди
не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и
условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления. Искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по
отношение на предходния и с оглед основателността на същия, следва да бъде
уважен като доказан по основание и в предявения
размер от 48,72 лева.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание
чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се
явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от
ищеца разноски за ДТ в размер на 75,00 лева за държавна такса и 200,00 лева за
депозит за особен представител.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150,00 лева /както в ИМ, така и в списък по чл.80 от ГПК, депозиран в
съдебно заседание/, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в
установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 150,00
лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на
допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК
с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1,
т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за
защита по дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в
размер на 100,00 лева.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски
в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора,
ответникът следва да му заплати.
Следва
да се изплати на адв.П.П. възнаграждение за особен представител.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал1 от ЗЗД, че Д.А.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***,
сумата от 469,32 лева, от които сумата
от 420,60 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01,10,2016 г. – 31,12,2018 г., и сумата от 48,72 лева, представляваща лихва за забава за периода
02,12,2016 г. – 14,02,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1016/2019 г. по описа
на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.А.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния
директор ***, направените
разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за
държавна такса, 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 200,00 лева за депозит за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.А.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния
директор ***, направените
разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в размер на 75,00 лева.
Да
се изплати на адв.П.П.
възнаграждение за
особен представител в размер на 200,00
лева.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: