№ 30761
гр. София, 20.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20221110152045 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
По делото е постъпила молба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. №
413796/19.12.2024г., с която се иска решението да бъде изменено в частта за
разноските. Развиват се съображения, че по делото са извършени редица процеуслани
действия, поради което и с оглед на първоначално предявения материалния интерес в
размер на 100 000 съдът не следвало да уважава възражението за прекомерност на
насрещната страна. Неправилен бил и изводът на съда, че не е направено нарочно
искане от страна на ответника за присъждане на разноски съобразно частта, в която
делото е било прекратено – а именно за 80 000 лева, тъй като по прилагането на чл. 78,
ал. 4 от ГПК имало формирана съдебна практика, съгласно която се присъждат всички
разноски, направени от ответника, независимо от това в кой момент се прекратява
производството - още в първото съдебно заседание или на по-късен етап, като за това
не било необходимо нарочно искане.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК от ответната по молбата страна не е постъпило
становище.
За да се произнесе по молбата, съдът взе предвид следното:
Молбата е допустима, тъй като е подадена от ответната страна в срока за
обжалване на съдебното решение. Представен е и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Разгледана по същество молбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
С постановеното решение № 21766/29.11.2024 г. съдът е намерил за основателно
своевременно заявеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на делото,
продължителността му във времето и броя на проведените открити съдебни заседания.
С оглед предявяването на иска като частичен в хода на производството за сумата от 20
000 лв., съдът е счел, че интересът с който е сезиран е 20 000 лв., като съобразно
правилото на чл.7, ал. 2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е намалил адвокатския хонорар до минимума, възлизащ на сумата от
2100 лв., към които е прибавил още 1250 лв., съобразно ал.9 за проведените открити
съдебни заседания, след второто за всяко по 250 лв. или общо сумата от 3350 лв., от
която по съразмерност на ответника е присъдил сумата от 1 340 лв. Счел е, че за
разликата над 20 000 лв. до първоначално предявения размер от 100 000 лв.,
1
ответникът е следвало да поиска присъждане на разноски при прекратяване на делото
в тази част – чл.78, ал.4 ГПК, след оттегляне на иска от ищеца, но не го е сторил,
поради което за прекратената част не са присъдено разноски на ответника.
Досежно възражението, че съдът не е следвало да уважава възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от насрещната страна,
молбата се явява неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът
може по искане на насрещната страна да намали заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност
на делото. Това искане може да бъде заявено както писмено, така и устно в открито
съдебно заседание, но крайният срок за упражняването на правото да се иска
намаление на адвокатското възнаграждение е ограничен до приключване на устните
състезания в съответната инстанция /в този смисъл Определение № 208 от 5.04.2018 г.
на ВКС по ч. т. д. № 385/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 57 от 4.05.2020 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 564/2020 г., II г. о., ГК, Определение № 486 от 5.06.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 282/2017 г., III г. о., ГК и др./. В конкретния случай от страна на ищеца е заявено
възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар в последното
открито съдебно заседание, до приключване на устните състезания в съответната
инстанция, т.е. срокът е спазен. В тази връзка следва да се посочи, че в мотивите на
съдебното решение съдът е изложил съображения защо приема, че тези разноски
следва да бъдат намалени, като е взел предвид цената на иска, фактическата и правна
сложност на делото, продължителността му във времето и броя на проведените
открити съдебни заседания.
По отношение възражението за присъждане на разноски съобразно частта, в
която делото е било прекратено, съдът намира молбата за основателна.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски
при прекратяване на делото. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва
делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Съгласно практиката на ВКС, изразена в определения на ІV ГО № 60191/28.06.2021 г.
по гр. д. № 1737/2020 г. и № 60197/05.07.2021 г. по гр. д. № 1728/2020 г., се приема, че
актът, с който съдът се произнася по останалата непрекратена част от производството,
е този, с който се приключва делото по смисъла на чл. 81 ГПК, поради което именно с
него, при съобразяване с крайния резултат по непрекратената част и постановеното
частично прекратяване, следва да се разпредели отговорността за сторените от
страните пред съответната инстанция разноски. За да възникне в полза на ответника
правото му на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК е достатъчно той да е направил разходите,
след като е получил препис от исковата молба с указанията по чл. 131 ГПК и преди да
е уведомен за прекратяване на производството. Тези предпоставки в случая са
налице. Производството в частта за разликата от 20 000 лв. до 100 000 лв. е прекратено
с протоколно определение от 05.12.2023 г., а разноските от ответника са извършени на
31.03.2023г., 26.05.2023 г. и 20.09.2023 г. Ето защо съдът намира, че ответникът има
право на разноски за прекратената част от производството.
Следва да се вземе предвид релевираното от името на ищеца възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и характера и броя
на извършените процесуални действия. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
2
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, без да е обвързан от
определен минимален размер, с оглед постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 на Съда на Европейския съюз, в което СЕС е констатирал, че установените от
Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения
нарушават установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана за ограничаване на
конкуренцията, като разпоредбите на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. Наредба № 1/2004 г. не би
могло да се счете, че са приети в изпълнение и насочени към постигането на
легитимна цел. Тази преценка съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
C427/16 и C-428/16 на СЕС беше предоставена на националния съд, докато решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 приема, че предвиждането на минимални размери на
адвокатските възнаграждения представлява нарушение на общностното право, което
не може да бъде оправдано от постигане на някакви легитимни цели и затова уредбата,
с която тези минимални размери са въведени, не следва да се прилага от националния
съд. При изложеното съдът намира за справедлив размер на адвокатсковто
възнаграждение сумата в размер на 1600 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 21766/29.11.2024 г., постановено по гр.д. № 52045/2022 г. по
описа на СРС, 141 състав, в частта за разноските, КАТО:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, К. Т. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. АДРЕС, да заплати на ФИРМА, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС, сума в размер на 1600 лева разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно прекратената част от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. №
413796/19.12.2024 г., с която се иска изменение на Решение № 21766/29.11.2024 г.,
постановено по гр.д. № 52045/2022 г., по описа на СРС, 141 състав, в частта за разноските, в
останалата й част.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3