Р Е Ш Е Н И Е
№ 162 05.11.2015г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тридесети юни две хиляди и
петнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-Иванова
секретар К.Л.
като разгледа докладваното от
съдия Й.Майска
Гражданско
дело № 1235 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от
адв.Н.Б. от БАК в качеството й на пълномощник по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК
на В.Г.Т. с ЕГН-********** ***, Р.С. Фрайфел с ЕГН-********** с адрес
Швейцария, гр.Сан Гален, Е.С. Цанова с ЕГН-********** ***, Е.Т.Д.Б. с ЕГН-**********
***; М.Д.Г., ЕГН: **********,
адрес: ***, **; А.Г.Д., ЕГН:
**********, адрес: ***; К.Г.Т., ЕГН - **********,
адрес: ***; А.П.Г., ЕГН-**********, адрес: ***; С.А.Д.,
ЕГН-**********, адрес: ***; К.Г.Д.,ЕГН-**********, адрес: ***; А.К.К. ЕГН- **********, адрес:
***; С.К.Д. ЕГН-**********,
адрес: ***; А.Г.М.
ЕГН- **********, адрес: ***;
З.Г.Л. - Крамарска с ЕГН-**********, адрес:г***; А.Я.Я., ЕГН-**********, адрес: ***; Р.Я.Я., ЕГН- **********, адрес: ***; В.В.С., ЕГН- **********, адрес: *** и А.В.С. с ЕГН- **********, адрес: *** против П.Д.Д. с ЕГН
– ********** ***; К.Х.Ч. с ЕГН – ********** ***; „Ф.” ООД с ЕИК-**, седалище и
адрес на управление ***, представлявано от К.Х.Ч.; M. ООД с ЕИК-**, седалище и
адрес на управление ***, представлявано от П.Д.Д.; „Е.– 9.” ООД с ЕИК-*** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Х.Ч..
Предявени са множество обективно и субективно съединени
искове, с които се моли, както следва: На осн. чл. 109 от ЗС да бъде осъден „Ф." ООД да освободи и
разчисти поземлен имот с идентификатор ************* в гр. Несебър, със
стар идентификатор 503, при съседи *************************,
бивш УПИ *********************** по плана на гр. Несебър, урегулиран от
970 кв.м., при граници: от три страни - улици и УПИ II и да прекрати всички действия, с които пречи на ищците
да упражняват правото си на строеж,
възстановявайки по-рано съществуващото положение. На осн.чл.53 от ЗЗД да осъди П.Д.Д.
и К.Х.Ч. солидарно да заплатят на ищците по делото/съобразно
наследствените дялове на всеки един от ищците/ общо сумата от 76 200 лева
представляваща обезщетение за нанесените им имуществени вреди в резултат на унищожаването /събарянето/ на
собствените им сгради - маслобойна и петмезчийница, ведно със законната лихва,
начиная от датата на увреждането -31.06.2006г. до окончателното
изплащане на задължението. На осн.чл.53 от ЗЗД да бъдат осъдени П.Д.Д. и К.Х.Ч. солидарно да заплатят на ищците по
делото/съобразно наследствените дялове на всеки един от ищците/ сумата от 47 577 лева представляваща пропуснатите от ищците ползи, от
които са лишени в резултат на
събарянето /унищожаването/ на сградите за периода от 31.06.2006 год. до датата на предявяване на иска 11.08.2010г.,
ведно със законната лихва от датата на
лишаването до окончателното изплащане на задължението. На основание чл. 59 от ЗЗД, да бъде осъден
„**************, да заплати на ищците по делото сумата от 2 900 лева представляваща
обезщетение за лишаването на ищците от право
на ползване на процесиите сгради в размер на месечния наем за периода от
22.02.2006г. до 25.05.2006г., ведно със законната лихва от дата на лишаването ни до момента на окончантелното
изплащане, тъй като е ползвало собствените на ищците сгради без наличието на
договор за наем или друго правно основание. На основание чл. 59 от ЗЗД,
да бъде осъден „**************, да заплати на ищците по делото мораторна лихва в размер на 1 736,61 лева за периода от 22.02.2006г.
до 25.08.2010г. върху сумата от 2 900 лева представляваща обезщетение за лишаването на ищците от право на ползване на процесиите сгради в размер на месечния
наем за периода от 22.02.2006г. до 25.05.2006г., тъй като е ползвало собствените сгради на ищците без наличието на
договор за наем или друго правно основание. На основание чл. 59 от ЗЗД, да бъде осъден „Ф." ООД да заплати на ищците сумата
от 1 160 лева представляваща
обезщетение за лишаването на ищците от право
на ползване на процесиите сгради в размер на месечния наем за периода от
25.05.2006г. до 31.06.2006г, ведно със
законната лихва от дата на лишаването им до момента на окончантелното
изплащане, тъй като е ползвало собствените на ищците сгради без наличието на договор за наем или друго
правно основание.На основание чл. 59 от ЗЗД, да бъде осъден „Ф." ООД да заплати на ищците мораторна лихва в размер на лишаването на ищците
от право на ползване на за периода от 25.05.2006г. до 25.08.2010г. върху сумата от 1160 лева представляваща
обезщетение за лишаването на ищците
от право на ползване на процесиите сгради в размер на месечния наем за
периода от 25.05.2006г. до 31.06.2006г, тъй
като е ползвало собствените на ищците сгради без наличието на договор за
наем или друго правно основание. На основание чл. 59 от ЗЗД, да бъде осъден „Ф." ООД да заплати на ищците сумата
от 47 577лева /съобразно наследствените
квоти на всеки един от ищците/ представляваща обезщетение за
лишеното им право на ползване от терена
върху, който притежават право на строеж в размер на месечния наем за
периода от 31.06.2006г. до датата на предявяване на иска ведно със законната лихва от датата на лишаването ни до
окончателното изплащане на задължението. На осн. чл. 59 от ЗЗД, да бъде осъден „Ф." ООД да заплати на ищците мораторна
лихва в размер на 26382,66лева /съобразно наследствените квоти
на всеки един от ищците/ за периода от 30.06.2006г. до 25.08,2010г. върху сумата от 4900 лева
представляваща обезщетение за лишеното им право на ползване от терена
върху, който притежават право на строеж в размер на месечния наем за периода от
31.06.2006г. до датата на предявяване на иска 25.08.2010г.. Както е посочено
по-горе се моли всеки от ищците да получи от всеки един от ответниците
съответната сума, изчислена съобразно наследствената му квота.
Третото лице помагач на ищците – О.Н. не
взема становище по претенциите.Не сочи доказателства. Не са извършени
доказателствени искания.
Третото лице помагач на ищците –
Областна управа Бургас/вж.л.263, том 3 от дело/ застъпва становище, съгласно
което от представените по делото доказателства, счита за установено, че ищците
са наследници на бивши собственици на национализирано предприятие „В.С. &
Сие“, които са притежавали недвижими имоти в гр.Несебър – бивша мелница,
маслобойна и петмесчийница, построени в общинска земя от 666кв.м. в землището
на местността „Фондовете“/идентична с местност „******************/ в
гр.Несебър. Тези имоти се посочва в писменото становище са били национализирани
по силата на Закона за национализация на частните лица от 1948г. с Акт за
завземане № 55/20.11.1950, видно от които държавни са станали: мелница, ахър,
маслобойна, склад и 1500кв.м. незастроено дворно място. След влизане в сила на
закона за възстановяване собствеността върху отчуждените имоти, собствеността
на мелницата, маслобойната и петмесчийницата са възстановени на бившите
собственици/респ.техните наследници/. На основание Заповед № 33/18.03.1993г. на
Кмета на О.Н. посочените недвижими имоти са отписани от актовите книги за
държавна собственост. С оглед посоченото Областна управа застъпва становище, че
тъй като с акта за завземане са национализирани освен мелницата, маслобойната и
петмезчийницата и ахър, склад и дворно място от 1500кв.м., които обаче не са
предмет на заповедта за отписване от актовите книги, то недвижимите имоти:
ахър, склад и дворно място от 1500кв.м. са държавна собственост от 1950г. и не
са преминавали в патримониума на други собственици до настоящия момент.
Изложено е пространствено становище, че земята и към настоящия момент се счита
за държавна и като такава не може да бъде придобивана по давност, поради което
ответниците по делото не биха могли да придобият на това основание земята, а
предявените претенции се считат за основателни. Не се представят и не се сочат
доказателства.
Постъпил е общ писмен отговор от
ответниците, с който на първо место се твърди недопустимост на субективното
съединяване на искове в едно производство, поради което се моли производството
да бъде прекратено и ищците да бъдат задължени да предявят всеки иск срещу
всеки отделен ответник, отделно се оспорва правният интерес на ищците да искат
отмяна нотариалните актове по атакуваните сделки, тъй като имат само право на
строеж върху земята, но не и право на собственост върху нея и на последно место
се счита че ищците имат правен интерес да докажат, че земята е общинска или
държавна, но тъй като не са привлекли нито общината, нито Държавата в
производството, то съдът не може да постанови решение в полза или срещу
неучастващо в производството лице. Претенциите се оспорват и като
неоснователни, като се твърди, че мелница не съществува в соченият от ищците
парцел, а тя се е намирала извън него. Твърди се че останалите сгради са били
полусъборени и негодни за ползване, поради което не е била необходима заповед
за събарянето им, по същата причина никога не са били нанасяни в кадастралния
план на града, както и че ответниците не са препятствали по никакъв начин
ищците от правото да ползват имота. Застъпва се становище, че атакуваните
сделки са законосъобразни и извършени съобразно разпоредбите на ЗС. Писмени
доказателства не се представят. Направено е искане за събиране на гласни
доказателства, поставени са въпроси към техническа експертиза.
Производството
по първоначално предявените обективно и субективно съединени установителни
претенции е прекратено с определение от 08.07.2011г., както следва: Да се приеме за установено, че П. „Ю."
не е станала собственик на УПИ *********************** по плана на гр. Несебър,
урегулиран от 970 кв.м. (деветстотин и седемдесет квадратни метра), при
граници: от три страни -улици и УПИ II по силата на нотариален акт № 45, том IV, per. № 3240, дело №
549 от 18.10.2002г. на нотариус М. Бакърджиева, per. № 110 на Нотариалната камара,
представляващ Поземлен имот с
идентификатор ************** гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, ул.
Несебър № 1, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с площ от 969
кв.м. и начин на трайно ползване: за складова
база, стар идентификатор 503, съседи: *************************, нито към
датата 18.10.2002г., нито е била собственик към датата на продажбата на имота -31.07.2003г.;
Да се приеме за установено, че „Е.- 9." ООД не е станало собственик
на УПИ *********************** по плана на гр. Несебър, урегулиран от 970 кв.м.
(деветстотин и седемдесет квадратни метра), при граници: от три страни -улици и
УПИ II по силата на
нотариален акт № 145, том IV, per. № 2594, дело № 684 от 31.07.2003г. на нотариус М.
Бакърджиева, per. № 110 на
Нотариалната камара, представляващ Поземлен
имот с идентификатор ************** гр. Несебър, общ. Несебър, обл.
Бургас, ул. Несебър № 1, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с
площ от 969 кв.м. и начин на трайно ползване: за складова база, стар идентификатор 503, съседи: *************************,
нито към датата 31.07.2003г., нито е била собственик към датата на продажбата
на имота - 22.02.2006г.; Да се приеме
за установено, че „************** не е станало собственик на УПИ ***********************
по плана на гр. Несебър, урегулиран от 970 кв.м. (деветстотин и седемдесет
квадратни метра), при граници: от три страни -улици
и УПИ II по силата на нотариален акт № 190,
том I, per. № 978, дело № 183 от 22.02.2006г. на нотариус М. Бакърджиева, per. № 110 на
Нотариалната камара, представляващ Поземлен
имот с идентификатор ************** гр. Несебър, общ. Несебър, обл.
Бургас, ул. Несебър № 1, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с
площ от 969 кв.м. и начин на трайно ползване: за складова база, стар идентификатор 503, съседи: *************************,
нито към датата 22.02.2006г., нито е била собственик към датата на продажбата
на имота 25.05.2006г.; Да се приеме
за установено, че „Ф." ООД не е станало собственик на УПИ ***********************
по плана на гр. Несебър, урегулиран от 970 кв.м. (деветстотин и седемдесет
квадратни метра), при граници: от три страни -улици и УПИ II по силата на
нотариален акт № 2, том V, per. № 3465, дело № 742 от 25.05.2006г. на нотариус М.
Бакърджиева, per. № 110 на
Нотариалната камара, представляващ Поземлен
имот с идентификатор ************** гр. Несебър, общ. Несебър,
обл. Бургас, ул.
Несебър № 1,
по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г.
на Изпълнителния директор на АК, с площ от 969 кв.м. и начин на трайно
ползване: за складова база, стар
идентификатор 503, съседи: *************************, нито към датата
25.05.2006г., нито е станала собственик към датата на предявяване на исковата
молба по настоящото производство; Както и да се да отменят /обезсилят/ нотариални актове с номера както
следва: № 45, том IV, per. № 3240, дело № 549 от
18.10.2002г. на нотариус М. Бакърджиева, per. № 110 на Нотариалната камара; № 145, том IV, per. № 2594, дело №
684 от 31.07.2003г. на нотариус М. Бакърджиева, per. № 110 на Нотариалната камара; № 145, том IV, per. № 2594, дело № 684 от
31.07.2003г. на нотариус М. Бакърджиева, per. № 110 на Нотариалната камара; №
190, том I, per. № 978, дело №
183 от 22.02.2006г. на нотариус М. Бакърджиева, per. № 110 на Нотариалната камара; №
2, том V, per. № 3465, дело №
742 от 25.05.2006г. на нотариус М. Бакърджиева, per. № 110 на Нотариалната камара.
След поотделна и съвокупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от обстоятелствената част на молбата и
представените към нея писмени доказателства В.Г.Т., Р.С. Фрайфел, Е.С. Цанова, Е.Т.Д.Б., М.Д.Г., А.Г.Д. и К.Г.Т. са законни наследници
на Киро Т. Рачкин, починал
на 07.04.1979 в гр. Бургас; А.П.Г., С.А.Д., К.Г.Д., А.К.К., С.К.Д., А.Г.М., З.Г.Л.-Крамарска и М.
Анастасова Я., са законни наследници на Милю
Анастасов М., починал на 20.01.1979г. в гр.Бургас. Третото коляно
ищци В.В.С. и А.В.С. са законни наследници на Васил
Филипов С., починал на 09.07.1973г. в гр.София. Твърди се, че наследодателите на ищците Киро Т.
Рачкин, Милю Анастасов М. и Васил
Филипов С. са собственици на национализираното предприятие мелница, маслобойна
и петмезчийница, ведно с прилежащ терен, като сградите са на площ
По повод предходен правен спор между страните с решение
от 05.07.1999г. и допълнително решение от 22.11.2000г., постановени по гр. д. №
1006/1996г. по описа на Окръжен съд -
Бургас, оставено в сила с Решение № 22/04.05.2001г. по описа на Апелативен съд
- Бургас съпругата на втория ответник ****************, в качеството й на
едноличен търговец и шестият първоначален
ответник - П. „Ю.", представлявана от председателя на УС Стойко Дачев, са
осъдени да предадат на ищците владението върху недвижим имот, представляващ бивша маслодайна и петмезчийница, общо на застроена
площ от 235 кв.м. и мястото на бившата мелница от 116 кв.м., построени в общинска земя от 666 кв.м., при
граници: от четири страни общинска земя в землището на местността
„Фондовете" („**************** в гр.Несебър, както и да им заплатят обезщетение за времето
през което са били лишени от право на ползване на описания по-горе недвижим
имот ведно със законната лихва, като исковете против СД „Трио" -
гр. Несебър с ликвидатор вторият ответник - К.Ч. са отхвърлени.
Въз основа на горното ищците са
въведени във владение на процесиите сгради с протоколи от
09.04.2002г. и от 10.07.2002г. по изп.дело № 115/2001г. на съдия-изпълнител при Районен съд – Несебър, при личното присъствие на вторият
ответник К.Ч.. На 09.04.2002г. ищците са сключили договор за наем на бившата маслодайна -
към онзи момент складово помещение с ЕТ „**********************************". Твърди
се, че на 30.03.2006г., при посещение на
процесиите сгради с цел уреждане на финансовите
ни отношения с наемателя *******, ищците
установили, че е започнало събаряне на собствените ни постройки, за
което сезирали РПУ-Несебър. Твърди се, и че на 31.06.2006г. служител на РПУ-Несебър е установил на място лицата С. Петров - с товарен автомобил и ********** - с
багер, които заявили, че били наети от К.Ч. за разчистване на терена.
На 18.06.2006г. Изпълнителният
директор на СГКК-Бургас е издал заповед за
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр.
Несебър, в която ищците не са били отразени като собственици на процесиите сгради,
поради което обжалвали заповедта. По повод горното с Решение № І-158/27.07.2007г. постановено по адм. дело № 1341 / 2006г.
по описа на Окръжен съд - Бургас е
отменена заповед № РД-18-46/18.06.2006г. на изпълнителния директор на
Агенцията по кадастър за одобряване на кадастралната карта и кадастралните
регистри за землището на гр. Несебър в
частта, досежно сграда № 1 с предназначение „за складова база" заснета в
имот №51500.508.132.
Видно от приложен в заверено копие
нот.акт № 45/18.10.2002г., том ІV, рег. № 3240, дело № 549/02г. по описа на
нотариус с рег.№110 на НК, шестият ответник по делото П.”Ю.”, представлявана от
Председателя на УС С.Н.Д. е призната за собственик по давностно владение за УПИ III в кв. 5, по плана на гр. Несебър, урегулиран от 970 кв.м., при граници от три страни - улици и УПИ II, за който се твърди, че е идентичен
с ПИ *************, ул. Несебър № 1 на площ от 969 кв.м. за
складова база със стар ИД № 503. Така цитираният констативен нотариален акт
подлежи на отмяна като издаден в нарушение на закона, тъй като по силата на ЗС
давност за придобиване на държавни и общински имоти
не тече до 31.12.2011г.. Независимо от горното за пълнота на изложението следва
да се посочи и че се споделя като безспорно установено твърдението, че към този
момент във владение на имота са били ищците, а не П. „Ю.", тъй като към момента на извършване на
обстоятелствената проверка, П. „Ю."
е нямало как да владее имота при положение, че е била съдебно отстранена
няколко месеца по-рано от съдия-зпълнител по изп. д. № 115/2001г. по описа на
съдебно-изпълнителна служба при
Районен съд – Несебър. Видно от протоколи за въвод на съдия изпълнител
при въвода във владение на ищците се установява, че процесният имот се владее от
К.Ч., а не от П. „Ю.", поради
което към датата на издаване на констативен
нотариален акт № 45, том IV, per. № 3240, дело 549 от 18.10.2002г. не са били налице законовите предпоставки
за признаване на П. „Ю." за собственик по давностно владение върху поземления
имот, върху който са се намирали процесните сгради. Видно от нот.акт №
145/31.07.2003г., том ІV, рег.№ 2594, дело № 684/03г. по описа на нотариус с
рег.№ 110 на НК шестият ответник П. „Ю." е продала на петия ответник „***************, представлявана от втория
ответник К.Ч. процесния терен. С нот.акт № 190/22.02.2006г., том І, рег.№ 978,
дело № 183/2006г. по описа на нотариус с рег.№ 110 на НК „***************
представлявана от К.Ч. продава процесния имот на четвъртия ответник M. ООД,
представлявано от първия ответник П.Д.Д., като с нот.акт № 2/25.05.2006г., том
V, рег.№ 3465, дело № 742/2006г. M. ООД, представлявано от П.Д.Д. продава имота
на третия ответник „Ф.” ООД представлявано от втория ответник К.Ч.. В периода от 30.03.2006г. до 31.06.2006г. Ч. и Д.
са започнали събаряне на ищцовите сгради,
наемайки работници за тази цел, за което
се води и ДП № 1788/2006г. по описа на РУП-Несебър.
Последният е действал недобросъвестно при събарянето на масивните постройки,
тъй като е закупил само земя без сгради и е бил длъжен да премине през
съответния законов ред преди да пристъпи към събарянето им, а Ч. в качеството
си на съдружник и съсобственик на последното дружество придобило процесния имот
е продължил събарянето на сградите, след като е присъствал на въвода във
владение на ищците през 2002г..
При така установената фактическа обстановка, по предявения
ревандикационен иск по чл. 109 ЗС, съдът намира от правна страна следното:
С оглед на чл. 111, ал. 1 и 3 ЗС разпоредбите
относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите
имоти (т. е. и спрямо правото на строеж), а разпоредбите в глави V– ХI важат за
всички видове собствености по чл. 2, доколкото не е постановено друго. Оттук
следва, че нормите уреждащи защитата правото на собственост (чл. 108-109а ЗС)
са приложими и по отношение на ограничените вещни права, включително и правото
на строеж, тоест приложими са и в настоящия случай. Правото на собственост може
да бъде защитено с иск по чл.109 от ЗС във всички случаи, когато третото лице
извършва действия, които пречат на титуляра на правото на собственост да го
упражнява в пълен обем, респективно поддържа такова състояние. Или за уважаване на негаторния иск е необходимо на
първо място установяване на
обстоятелството, че ищците се явяват собственици на имота, по отношение на
който, твърдят неоснователно въздействие, респ. поддържане на такова от страна
на ответниците, наличие на сочено противоправно въздействие, поддържане на
такова от страна на ответниците и същото
да пречи на упражняване правото на собственост върху имота.
С оглед изложената по-горе фактическа обстановка
установява се, че ищците се явяват собственици
на възстановените сгради-маслобойна, петмезчииница и др., като суперфициари на
посоченото право на строеж, които сгради за разрушени, и на тяхно място
ответниците са започнали изграждане на други обекти, пречещи на ищците да упражняват правото си на строеж, възстановявайки по-рано
съществуващото положение, поради което „Ф." ООД
следва да освободи и разчисти поземлен
имот с идентификатор ************* в гр. Несебър, със стар идентификатор 503, при съседи *************************,
бивш УПИ *********************** по плана на гр. Несебър, урегулиран от
970 кв.м., при граници: от три страни - улици и УПИ II и да прекрати всички действия, с които пречи на първите
да упражняват в пълен обем вещното си право. Това е така,
защото по силата на чл. 66, ал. 2 ЗС правото на
строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта
за учредяването е предвидено друго. В тази връзка съдебната практика приема, че
ако сградата (постройката) е погинала, то носителят на правото на строеж може
да я възстанови (така: Решение № 3817 от 24.12.1981г. по гр. д. № 3017/81г., І
г. о. ; Решение № 297 от 26.02.1985г. по гр. д. № 356/84г., І г. о., Решение №
50 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 447/2007 г., ІІІ г. о.). Възстановяването
на погиналата, респ. разрушената сграда може по силата на чл. 67, ал. 1 ЗС да
се осъществи в рамките на общия петгодишен давностен срок, установен за
упражняване правото на строеж (суперфиция) върху чужда земя, след което
суперфицията (същото правило на общо основание би следвало да важи и за
възстановяването на изградената въз основа на суперфицията и впоследствие
погинала сграда) в случай че не бъде упражнено в законоустановения срок се
погасява.
По претенцията по чл.53 ЗЗД да бъдат осъдени П.Д.Д. и К.Х.Ч. солидарно да заплатят на ищците по делото/съобразно наследствените
дялове на всеки един от ищците/ общо сумата от 76 200 лева представляваща
обезщетение за нанесените им имуществени вреди в резултат на унищожаването /събарянето/ на собствените им сгради -
маслобойна и петмезчийница, ведно със законната лихва, начиная от датата на
увреждането -31.06.2006г. до окончателното изплащане на задължението. На осн.чл.53 от ЗЗД да бъдат осъдени П.Д.Д. и К.Х.Ч.
солидарно да заплатят на ищците по делото/съобразно наследствените
дялове на всеки един от ищците/ сумата от 47 577 лева представляваща пропуснатите от ищците ползи, от които са лишени в резултат на събарянето /унищожаването/ на
сградите за периода от 31.06.2006 год. до
датата на предявяване на иска 11.08.2010г., ведно със законната лихва от датата
на лишаването до окончателното
изплащане на задължението. Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнение на тази работа. Това е т.нар.
гаранционно-обезпечителна, безвиновна отговорност на възложителя за вредите,
настъпили от виновното противоправно действие на делинквента - изпълнител,
извършено при изпълнение възложената му работа. В случая ищецът е избрал да
насочи претенцията си за присъждане на имуществено обезщетение за причинените
му от деянието вреди срещу двамата ответници при условията на солидарност по
смисъла на чл. 53 от ЗЗД като възложители на извършената работа по разрушаване
на собствената му сграда. Отговорността на възложителите може да се ангажира по
реда на чл. 49 от ЗЗД само в случай, че делинквента, който в случая се твърди,
че е нает от ответниците- възложители работник, е извършил събаряне на
собствената на ищеца сграда, при осъществяване на деликт по смисъла на чл. 45
от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Оттук следва, че за да е
налице фактическия състав на деликтната
отговорност за ответника, следва да са налице следните предпоставки:
противоправно поведение на делинквента, настъпването на твърдяните от ищеца
вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, и
вина у причинителя. Съгласно презумцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се счита за налична до
доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на
вината носи ответника -делинквент. За установяване на останалите предпоставки
на деликтната отговорност, доказателствената
тежест съобразно чл. 127, ал. 1 от ГПК носи от ищеца - при условията на пълно и
главно доказване, което е и сторено с оглед установените по-горе фактически
обстоятелства и хронологията на действията на ответниците, независимо от
постановените съдебни решения и изпълнителни производства. Това е така, защото от
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
процесните сгради са собственост на ищците, и че същите са разрушени/по
описаната по-горе хронология, което деяние осъществява фактическия състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Налице е противоправно
поведение, изразяващо се в пълно разрушаване на процесните сгради сграда, без
за това събаряне да е издавано разрешение по съответния ред, съгласно
заключението на вещото лице по техническата експертиза. Що се касае до
предпоставката „противоправност” на извършено деяние, същата е налице, тъй като
с разрушаването на чужда вещ са накърнени имуществените права на собственика й
и се нарушава общото задължение да не се вреди другиму. Налице са настъпили
имуществени вреди за ищците –в следствие разрушаването на собствеността
им-процесните постройки, така, че същите са изцяло негодни да се ползва по
предназначение. Установява се също,
че разрушаването на сградата е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправните действия по събарянето й и са в
непосредствена последица от описаната верижна последователност в действията на
ответниците, които след събарянето за започнали изграждането на нови постройки.
Що се касае до размера на обезщетението,
съдът намира следното: Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетението за извършен деликт
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Понятието „вреди” включва както претърпените загуби, изразяващи в намаляване на
имуществото на увреденото лице, така и пропуснатите ползи, изразяващи се в
пропускане на възможността от увреденото лице да реализира реално възможно
увеличаване на имуществото си. В случая се претендира овъзмездяване на
претърпените загуби, изразяващи в намаляване на имуществото му със сумата,
представляваща пазарната стойност на разрушената сграда, така, че същата да
бъде приведена във вида й отпреди увреждането. От заключението
на вещото лице по делото се установява, че имуществената стойност на нанесените
вреди в резултат на унищожаването на собствените на ищците сгради възлиза на
общо 76200лв., с която сума е намаляло имуществото на ищеца към датата на
увреждането, поради което същата представлява претърпяната от ищеца и подлежаща
на обезщетяване имуществена вреда по смисъла на чл. 51 от ЗЗД, като съобразно
посоченото от експерта е извършено съответното изменение на претенциите прието
по реда на чл.214 ГПК.
С
оглед изложеното основателни се явяват и претенциите по чл.59 ЗЗД както следва:
Да бъде осъден „**************, да заплати на
ищците по делото сумата от 2 900 лева
представляваща обезщетение за лишаването
на ищците от право на ползване на процесиите сгради в размер на месечния наем
за периода от 22.02.2006г. до 25.05.2006г., ведно със законната лихва от
дата на лишаването ни до момента на
окончантелното изплащане, тъй като е ползвало собствените на ищците сгради без
наличието на договор за наем или друго правно основание. На основание чл. 59 от ЗЗД, да бъде осъден „**************,
да заплати на ищците по делото мораторна
лихва в размер на 1 736,61 лева за
периода от 22.02.2006г. до 25.08.2010г. върху сумата от 2 900 лева
представляваща обезщетение за лишаването на ищците от право на ползване на процесиите сгради в размер на месечния
наем за периода от 22.02.2006г. до 25.05.2006г., тъй като е ползвало собствените сгради на ищците без наличието на
договор за наем или друго правно основание. На основание чл. 59 от ЗЗД, да бъде осъден „Ф." ООД да заплати на ищците сумата
от 1 160 лева представляваща
обезщетение за лишаването на ищците от право
на ползване на процесиите сгради в размер на месечния наем за периода от
25.05.2006г. до 31.06.2006г, ведно със
законната лихва от дата на лишаването им до момента на окончантелното
изплащане, тъй като е ползвало собствените на ищците сгради без наличието на договор за наем или друго
правно основание. На основание чл. 59
от ЗЗД, да бъде осъден „Ф." ООД да заплати на ищците мораторна лихва в размер на лишаването на ищците
от право на ползване на за периода от 25.05.2006г. до 25.08.2010г. върху сумата от 1160 лева представляваща
обезщетение за лишаването на ищците
от право на ползване на процесиите сгради в размер на месечния наем за
периода от 25.05.2006г. до 31.06.2006г, тъй
като е ползвало собствените на ищците сгради без наличието на договор за
наем или друго правно основание. На основание чл. 59 от ЗЗД, да бъде осъден „Ф." ООД да заплати на ищците сумата
от 47 577лева /съобразно наследствените
квоти на всеки един от ищците/ представляваща обезщетение за
лишеното им право на ползване от терена
върху, който притежават право на строеж в размер на месечния наем за
периода от 31.06.2006г. до датата на предявяване на иска ведно със законната лихва от датата на лишаването ни до
окончателното изплащане на задължението. На осн. чл. 59 от ЗЗД, да бъде осъден „Ф." ООД да заплати на ищците мораторна
лихва в размер на 26382,66лева /съобразно наследствените квоти
на всеки един от ищците/ за периода от 30.06.2006г. до 25.08,2010г. върху сумата от 4900 лева
представляваща обезщетение за лишеното им право на ползване от терена
върху, който притежават право на строеж в размер на месечния наем за периода от
31.06.2006г. до датата на предявяване на иска 25.08.2010г..
За горното съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който
се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил - до размера на обедняването. За успешно провеждане на иска
за неоснователно обогатяване трябва да е налице обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника. При това, трябва взаимно да са обусловени
обедняването и обогатяването, т. е. обогатяването на едното лице да става за
сметка на другото. Трябва обедняването и обогатяването да са неразделен
резултат на едно и също действие или събитие. Необходимото изискване за
уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника от един или от няколко общи факти. Правото на този иск възниква,
само когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити ( чл. 59, ал. 2 от ЗЗД). Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен -
той е предоставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи,
когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с
друг иск. При хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването т. е. дължи се връщане на
по-малката сума между обедняването и обогатяването.
С оглед изложеното в тежест на ответниците следва да
бъдат възложени извършените от ищците разноски в общ размер от 1285,49лв.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на осн. чл. 109 от ЗС „Ф." ООД с ЕИК-**,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Х.Ч. да освободи и разчисти поземлен имот с идентификатор ************* в гр. Несебър, със стар идентификатор 503, при съседи *************************,
бивш УПИ *********************** по плана на гр. Несебър, урегулиран от
970 кв.м., при граници: от три страни - улици и УПИ II и да прекрати всички действия, с които пречи на В.Г.Т. с ЕГН-**********
***, Р.С. Фрайфел с ЕГН-********** с адрес Швейцария, гр.Сан Гален, Е.С. Цанова
с ЕГН-********** ***, Е.Т.Д.Б. с ЕГН-********** ***; М.Д.Г., ЕГН:
**********, адрес: ***, **; А.Г.Д., ЕГН: **********, адрес:
***; К.Г.Т., ЕГН - **********, адрес: ***; А.П.Г.,
ЕГН-**********, адрес: ***; С.А.Д., ЕГН-**********, адрес: ***; К.Г.Д.,ЕГН-**********, адрес: ***; А.К.К. ЕГН- **********, адрес: ***; С.К.Д. ЕГН-**********, адрес: ***; А.Г.М. ЕГН- **********, адрес: ***; З.Г.Л. - Крамарска
с ЕГН-**********, адрес:г***;
А.Я.Я.,
ЕГН-**********, адрес: ***; Р.Я.Я., ЕГН- **********, адрес:
***; В.В.С., ЕГН- **********,
адрес: *** и А.В.С. с ЕГН-
**********, адрес: *** да упражняват правото си на строеж, възстановявайки по-рано
съществуващото положение.
ОСЪЖДА на осн.чл.53 от ЗЗД П.Д.Д. с ЕГН – **********
*** и К.Х.Ч. с ЕГН – ********** *** солидарно да
заплатят на ищците по делото/съобразно наследствените дялове на всеки един от
ищците/ - В.Г.Т. с ЕГН-********** ***, Р.С. Фрайфел с ЕГН-********** с адрес
Швейцария, гр.Сан Гален, Е.С. Цанова с ЕГН-********** ***, Е.Т.Д.Б. с ЕГН-**********
***; М.Д.Г., ЕГН: **********,
адрес: ***, **; А.Г.Д., ЕГН:
**********, адрес: ***; К.Г.Т., ЕГН - **********,
адрес: ***; А.П.Г., ЕГН-**********, адрес: ***; С.А.Д.,
ЕГН-**********, адрес: ***; К.Г.Д.,ЕГН-**********, адрес: ***; А.К.К. ЕГН- **********, адрес:
***; С.К.Д. ЕГН-**********,
адрес: ***; А.Г.М.
ЕГН- **********, адрес: ***;
З.Г.Л. - Крамарска с ЕГН-**********, адрес:г***; А.Я.Я., ЕГН-**********, адрес: ***; Р.Я.Я., ЕГН- **********, адрес: ***; В.В.С., ЕГН- **********, адрес: *** и А.В.С. с ЕГН- **********, адрес: *** общо сумата от 76 200 лева/седемдесет и шест хиляди и двеста/лв.,
представляваща обезщетение за нанесените им имуществени вреди в резултат на унищожаването /събарянето/ на
собствените им сгради - маслобойна и петмезчийница, ведно със законната лихва,
начиная от датата на увреждането -31.06.2006г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на осн.чл.53 от ЗЗД П.Д.Д. с ЕГН – **********
*** и К.Х.Ч. с ЕГН – ********** *** солидарно да
заплатят на ищците по делото/съобразно наследствените дялове на всеки един от
ищците/- В.Г.Т. с ЕГН-********** ***, Р.С. Фрайфел с ЕГН-********** с адрес
Швейцария, гр.Сан Гален, Е.С. Цанова с ЕГН-********** ***, Е.Т.Д.Б. с ЕГН-**********
***; М.Д.Г., ЕГН: **********,
адрес: ***, **; А.Г.Д., ЕГН:
**********, адрес: ***; К.Г.Т., ЕГН - **********,
адрес: ***; А.П.Г., ЕГН-**********, адрес: ***; С.А.Д.,
ЕГН-**********, адрес: ***; К.Г.Д.,ЕГН-**********, адрес: ***; А.К.К. ЕГН- **********, адрес:
***; С.К.Д. ЕГН-**********,
адрес: ***; А.Г.М.
ЕГН- **********, адрес: ***;
З.Г.Л. - Крамарска с ЕГН-**********, адрес:г***; А.Я.Я., ЕГН-**********, адрес: ***; Р.Я.Я., ЕГН- **********, адрес: ***; В.В.С., ЕГН- **********, адрес: *** и А.В.С. с ЕГН- **********, адрес: *** сумата от 47 577 лева/четиридесет и седем хиляди и петстотин седемдесет и севем/лв.,
представляваща пропуснатите от
ищците ползи, от които са лишени в резултат
на събарянето /унищожаването/ на сградите за периода от 31.06.2006 год. до датата на предявяване на иска 11.08.2010г.,
ведно със законната лихва от датата на
лишаването до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
на осн.чл. 59 от ЗЗД M. ООД с ЕИК-**, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от П.Д.Д. да заплати на В.Г.Т. с ЕГН-**********
***, Р.С. Фрайфел с ЕГН-********** с адрес Швейцария, гр.Сан Гален, Е.С. Цанова
с ЕГН-********** ***, Е.Т.Д.Б. с ЕГН-********** ***; М.Д.Г., ЕГН:
**********, адрес: ***, **; А.Г.Д., ЕГН: **********, адрес:
***; К.Г.Т., ЕГН - **********, адрес: ***; А.П.Г.,
ЕГН-**********, адрес: ***; С.А.Д., ЕГН-**********, адрес: ***; К.Г.Д.,ЕГН-**********, адрес: ***; А.К.К. ЕГН- **********, адрес: ***; С.К.Д. ЕГН-**********, адрес: ***; А.Г.М. ЕГН- **********, адрес: ***; З.Г.Л. - Крамарска
с ЕГН-**********, адрес:г***;
А.Я.Я.,
ЕГН-**********, адрес: ***; Р.Я.Я., ЕГН- **********, адрес:
***; В.В.С., ЕГН- **********,
адрес: *** и А.В.С. с ЕГН-
**********, адрес: *** /съобразно наследствените квоти
на всеки един от ищците/ по делото сумата от 2 900 лева/две хилади и деветстотин/лв., представляваща
обезщетение за лишаването на ищците от право
на ползване на процесиите сгради в размер на месечния наем за периода от
22.02.2006г. до 25.05.2006г., ведно със законната лихва от дата на лишаването ни до момента на окончантелното
изплащане. „
ОСЪЖДА на осн.чл.59 от ЗЗД „************** с ЕИК-**,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Д.Д., да заплати В.Г.Т. с ЕГН-********** ***, Р.С. Фрайфел с ЕГН-**********
с адрес Швейцария, гр.Сан Гален, Е.С. Цанова с ЕГН-********** ***, Е.Т.Д.Б. с
ЕГН-********** ***; М.Д.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, **; А.Г.Д., ЕГН: **********, адрес:
***; К.Г.Т., ЕГН - **********, адрес: ***; А.П.Г.,
ЕГН-**********, адрес: ***; С.А.Д., ЕГН-**********, адрес: ***; К.Г.Д.,ЕГН-**********, адрес: ***; А.К.К. ЕГН- **********, адрес: ***; С.К.Д. ЕГН-**********, адрес: ***; А.Г.М. ЕГН- **********, адрес: ***; З.Г.Л. - Крамарска
с ЕГН-**********, адрес:г***;
А.Я.Я.,
ЕГН-**********, адрес: ***; Р.Я.Я., ЕГН- **********, адрес:
***; В.В.С., ЕГН- **********,
адрес: *** и А.В.С. с ЕГН-
**********, адрес: *** /съобразно наследствените квоти на всеки един
от ищците/ по
делото мораторна лихва в размер на 1
736,61лева/хиляда седемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и една ст./лв.
за периода от 22.02.2006г. до 25.08.2010г.
върху сумата от 2 900 лева.
ОСЪЖДА на осн.чл. 59 от ЗЗД „Ф." ООД с ЕИК-**, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от К.Х.Ч. да заплати В.Г.Т. с ЕГН-**********
***, Р.С. Фрайфел с ЕГН-********** с адрес Швейцария, гр.Сан Гален, Е.С. Цанова
с ЕГН-********** ***, Е.Т.Д.Б. с ЕГН-********** ***; М.Д.Г., ЕГН:
**********, адрес: ***, **; А.Г.Д., ЕГН: **********, адрес:
***; К.Г.Т., ЕГН - **********, адрес: ***; А.П.Г.,
ЕГН-**********, адрес: ***; С.А.Д., ЕГН-**********, адрес: ***; К.Г.Д.,ЕГН-**********, адрес: ***; А.К.К. ЕГН- **********, адрес: ***; С.К.Д. ЕГН-**********, адрес: ***; А.Г.М. ЕГН- **********, адрес: ***; З.Г.Л. - Крамарска
с ЕГН-**********, адрес:г***;
А.Я.Я.,
ЕГН-**********, адрес: ***; Р.Я.Я., ЕГН- **********, адрес:
***; В.В.С., ЕГН- **********,
адрес: *** и А.В.С. с ЕГН-
**********, адрес: *** /съобразно наследствените квоти на всеки един
от ищците/ сумата от 1 160 лева/хиляда сто и шестдесет/лв. представляваща
обезщетение за лишаването на ищците от право
на ползване на процесиите сгради в размер на месечния наем за периода от
25.05.2006г. до 31.06.2006г, ведно със
законната лихва от дата на лишаването им до момента на окончантелното изплащане.
ОСЪЖДА на осн.чл. 59 от ЗЗД „Ф." ООД с ЕИК-**, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от К.Х.Ч. да заплати В.Г.Т. с ЕГН-********** ***, Р.С. Фрайфел с ЕГН-**********
с адрес Швейцария, гр.Сан Гален, Е.С. Цанова с ЕГН-********** ***, Е.Т.Д.Б. с
ЕГН-********** ***; М.Д.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, **; А.Г.Д., ЕГН: **********, адрес:
***; К.Г.Т., ЕГН - **********, адрес: ***; А.П.Г.,
ЕГН-**********, адрес: ***; С.А.Д., ЕГН-**********, адрес: ***; К.Г.Д.,ЕГН-**********, адрес: ***; А.К.К. ЕГН- **********, адрес: ***; С.К.Д. ЕГН-**********, адрес: ***; А.Г.М. ЕГН- **********, адрес: ***; З.Г.Л. - Крамарска
с ЕГН-**********, адрес:г***;
А.Я.Я.,
ЕГН-**********, адрес: ***; Р.Я.Я., ЕГН- **********, адрес:
***; В.В.С., ЕГН- **********,
адрес: *** и А.В.С. с ЕГН-
**********, адрес: *** /съобразно наследствените квоти на всеки един
от ищците/ мораторна
лихва в размер на лишаването на ищците от право на ползване на за периода от
25.05.2006г. до 25.08.2010г. върху
сумата от 1160 лева представляваща обезщетение за лишаването на ищците от право на ползване на процесиите сгради в размер на месечния наем за периода от 25.05.2006г. до 31.06.2006г..
ОСЪЖДА на осн.чл. 59 от ЗЗД „Ф." ООД с ЕИК-**, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от К.Х.Ч. да заплати В.Г.Т. с ЕГН-**********
***, Р.С. Фрайфел с ЕГН-********** с адрес Швейцария, гр.Сан Гален, Е.С. Цанова
с ЕГН-********** ***, Е.Т.Д.Б. с ЕГН-********** ***; М.Д.Г., ЕГН:
**********, адрес: ***, **; А.Г.Д., ЕГН: **********, адрес:
***; К.Г.Т., ЕГН - **********, адрес: ***; А.П.Г.,
ЕГН-**********, адрес: ***; С.А.Д., ЕГН-**********, адрес: ***; К.Г.Д.,ЕГН-**********, адрес: ***; А.К.К. ЕГН- **********, адрес: ***; С.К.Д. ЕГН-**********, адрес: ***; А.Г.М. ЕГН- **********, адрес: ***; З.Г.Л. - Крамарска
с ЕГН-**********, адрес:г***;
А.Я.Я.,
ЕГН-**********, адрес: ***; Р.Я.Я., ЕГН- **********, адрес:
***; В.В.С., ЕГН- **********,
адрес: *** и А.В.С. с ЕГН-
**********, адрес: *** /съобразно наследствените квоти на всеки един
от ищците/ сумата от 47 577лева представляваща обезщетение за
лишеното им право на ползване от терена
върху, който притежават право на строеж в размер на месечния наем за
периода от 31.06.2006г. до датата на предявяване на иска ведно със законната лихва от датата на лишаването ни до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на осн.чл. 59 от ЗЗД „Ф." ООД с ЕИК-**, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от К.Х.Ч. да заплати В.Г.Т. с ЕГН-**********
***, Р.С. Фрайфел с ЕГН-********** с адрес Швейцария, гр.Сан Гален, Е.С. Цанова
с ЕГН-********** ***, Е.Т.Д.Б. с ЕГН-********** ***; М.Д.Г., ЕГН:
**********, адрес: ***, **; А.Г.Д., ЕГН: **********, адрес:
***; К.Г.Т., ЕГН - **********, адрес: ***; А.П.Г.,
ЕГН-**********, адрес: ***; С.А.Д., ЕГН-**********, адрес: ***; К.Г.Д.,ЕГН-**********, адрес: ***; А.К.К. ЕГН- **********, адрес: ***; С.К.Д. ЕГН-**********, адрес: ***; А.Г.М. ЕГН- **********, адрес: ***; З.Г.Л. - Крамарска
с ЕГН-**********, адрес:г***;
А.Я.Я.,
ЕГН-**********, адрес: ***; Р.Я.Я., ЕГН- **********, адрес:
***; В.В.С., ЕГН- **********,
адрес: *** и А.В.С. с ЕГН-
**********, адрес: *** /съобразно наследствените квоти на всеки един
от ищците/ мораторна лихва в размер на 26382,66лева за периода от
30.06.2006г. до 25.08,2010г. върху сумата от
4900 лева представляваща обезщетение за лишеното им право на ползване от
терена върху, който притежават право на строеж в размер на месечния наем за
периода от 31.06.2006г. до датата на предявяване на иска 25.08.2010г..
ОСЪЖДА
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК П.Д.Д. с ЕГН – ********** ***; К.Х.Ч. с ЕГН – **********
***; „Ф.” ООД с ЕИК-**, седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Х.Ч.;
M. ООД с ЕИК-**, седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Д.Д.;
„Е.– 9.” ООД с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от К.Х.Ч. да заплатят на В.Г.Т. с ЕГН-********** ***, Р.С. Фрайфел с ЕГН-**********
с адрес Швейцария, гр.Сан Гален, Е.С. Цанова с ЕГН-********** ***, Е.Т.Д.Б. с
ЕГН-********** ***; М.Д.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, **; А.Г.Д., ЕГН: **********, адрес:
***; К.Г.Т., ЕГН - **********, адрес: ***; А.П.Г.,
ЕГН-**********, адрес: ***; С.А.Д., ЕГН-**********, адрес: ***; К.Г.Д.,ЕГН-**********, адрес: ***; А.К.К. ЕГН- **********, адрес: ***; С.К.Д. ЕГН-**********, адрес: ***; А.Г.М. ЕГН- **********, адрес: ***; З.Г.Л. - Крамарска
с ЕГН-**********, адрес:г***;
А.Я.Я.,
ЕГН-**********, адрес: ***; Р.Я.Я., ЕГН- **********, адрес:
***; В.В.С., ЕГН- **********,
адрес: *** и А.В.С. с ЕГН-
**********, адрес: *** сторените
съдебни разноски в общ размер от 12985,49лв./дванадесет хиляди деветстотин
осемдесет и пет лева и четиридесет и девет ст./лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: