№ 158
гр. Ямбол, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. А.ова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20232300500074 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Главна дирекция „Гранична
полиция“-МВР гр.София против Решение № 225/12.12.2022 г. на EРС, постановено по гр.д.
№ 236/2022 г., с което Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР гр.София е осъдена да
заплати на А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ГР.*******, община Елхово, обл. Ямбол, на
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г./
сумата от 624.03 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 25.05.2022г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 141.29 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 624.03 лева, начислена за периода на
забавата от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на
подаване на иска в съда – 25.05.2022 г., както и разноски по компенсация за съдебното
производство в размер на 276,98 лева и такива на ЕРС. Желае се отмяна на решението,
постановяване на ново за отхвърляне на исковете и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение пред двете инстанции.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 12 часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като
1
работното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с
отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване
на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за
компенсиране на положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по
специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, се определят с Наредба на
министъра на вътрешните работи, като за спорния въпрос, за времето от 01.06.2018г. до
31.12.2019г. била приложима Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от
02.08.2018г. Според въззивника това е нормативната база, която изчерпателно урежда
основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните
служители в МВР, като неправилно районният съд бил приел, че по отношение на
държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи,
че за нощния труд на служителите в МВР била неприложима разпоредбата на чл.9 от
НСОРЗ. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред двете
съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В писмен отговор, въззиваемата страна сочи, че въззивната жалба е неоснователна.
Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се,
жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените
по делото разноски пред въззивната инстанция.
В с.з., въззивникът не изпраща представител.
Въззиваемата страна, не се явява в с.з. и не изпраща представител. Постъпила е
молба от пълномощника на въззиваемия, с която се заявява, че се поддържа отговора по
въззивната жалба и няма доказателствени искания. Моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение да са потвърди, и да се присъдят разноски пред
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна
и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Не е налице спор между страните, че през процесния период - 25.05.2019г. до
09.07.2020г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като А. Г. Г. е
заемал длъжността „мл.инспектор/ст.полицай“ в ГОДГ към ГПУ Елхово при РД „Гранична
полиция“ Елхово, ГД „ГП“ – МВР – София, т.е е бил със статут на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а
2
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва
спор между страните.
Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за
положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости,
предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 25.05.2019г. до
09.07.2020г., ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за
времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 512 часа /подробно описани в
колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението
на вещото лице се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 512 часа,
преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 585,22 часа /колона 7 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен
труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 73,22 часа, която
разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. Вещото лице е посочило, че
допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период
възлиза на сумата от 624,03 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР,
а обезщетението за забава върху претендираното възнаграждение, вещото лице е изчислило
с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко едно задължение
по тримесечия, че е в размер 141,29 лв.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил
изцяло предявените искове, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по
същество се преценява, като неоснователна по следните съображения:
Правилно исковете са били квалифицирани от първоинстанционния съд, като
такива: с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и с правно
основание чл.86 ЗЗД.
По иска за главница: Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на
3
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187,
ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал. 9 ЗМВР-ред. ДВ
бр.81/2016г.). Издадените от министъра на вътрешните работи и действали наредби в
рамките на процесния период, които са относимите към спора, както правилно е посочил в
решението си първоинстанционния съд, са Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., но следва
да се анализират и Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от
25.05.2015г.
Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.
59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била
отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е
възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-
592/25.05.2015г., Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и чл.3, ал.2 от Наредба № 8121з-36 от
7.01.2020г са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и
действалите в процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36 от
7.01.2020г обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-
407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият
4
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В
разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. и чл.33 от Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020г. е предвидено само, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба
№ 8121з-36 от 7.01.2020г., което да определи методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, правилни са изводите на районния съд, че субсидиарно
приложение следва да намери НСОРЗ. Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Неоснователно е разбирането на
въззивниика, че по отношение на държавните служители в МВР е приложима само уредбата
по специалния закон, тъй като законодателят не е целял да постави една група обществени
отношения и работниците и служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в
системата на МВР, в по-лошо положение от това на останалите работници и служители.
Изрично разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда . Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо
възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на работното
време. Съдебният състав не възприема посочената във въззивната жалба необвързваща го
практика на други равни по степен съдилища в страната. На следващо място, Конституцията
на РБ утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като
основен принцип равенството в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по
служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно
признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение.
Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд,
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си
на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по трудови
правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето защо и при принципно
утвърдения режим на работа през деня, логично се явява съотнасянето на положения нощен
труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния
посредством нормативно установеното съотношение в нормата продължителност при
различните условия.
Както се посочи, размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
5
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този състав намира за правилен
извода на районния съд, че нормативната празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Възприемането на обратното становище, както се посочи, би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Неоснователно се поддържа в жалбата,
че продължителността на дневното и нощното работно време на служителите в МВР е една
и съща, което изключва получаването на коефициента от 1,143. По-скоро ЗМВР разрешава
полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което не
изключва приложението на общите правила, както и приравняването на нощния труд към
дневния и съответно не изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден
труд, тъй като при сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното
време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Ето защо съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно
приложимостта на установения в чл.9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното
служебно правоотношение. В подкрепа на този извод е и изменението на чл.187, ал.4 от
ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020г., с което е отстранена празнотата в законодателството и е
въведено правилото, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта. В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз
отговор на поставения въпрос по дело С-262/2020г. - че не се налага приемане на
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в
полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират
особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В решението по
посоченото дело / т.79/, СЕС е приел също, че ако не е основана на обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в
областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
6
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C-882/19,
EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна практика). В случая, при липса на други
приложени мерки в процесния период, именно уважаването на претенцията за заплащане на
положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от
ищеца нощен труд.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. Същата е доказана
с приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза и по
размер. От експертизата е установено, че за процесния период от време ищецът е положил
нощен труд в размер на 512 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на
дневно работно време възлизат на 585,22 часа, като разликата от 73,22 часа се отчита като
извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е
начислена, съответно - не е изплатена. Изрично в заключението си вещото лице е посочило,
че изчислена по този начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като
дневен и отчетен като извънреден труд, възлиза на сума в размер на 624,03 лева. Тази сума е
дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден
труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент
1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, която сума следва да бъде присъдена на ищеца, както е постановил и
районният съд. При уважаване на иска за главница, правилно е уважена и претенцията по
чл.86 ЗЗД за сумата 141,29 лв. - дължимото обезщетение за забавата на главницата до датата
на подаване на исковата молба в съда.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд
напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. Съдът намира неоснователно възражението на
въззивника за това, че възнаграждението е прекомерно предвид минималните размери съгл.
чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. /ДВ бр.88 от 4.11.2022 г./ за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като договорът за правна защита и съдействие
е от 23.01.2023 г. и същото възлиза на 400 лв., поради което не следва да се намаля.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 225/12.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 236/2022 г.
по описа на РС-Елхово.
ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на А. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: ГР.*******, чрез пълномощника си адв. М.Д. сумата 400 лв.- разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата
на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8