Определение по дело №495/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 573
Дата: 8 октомври 2019 г.
Съдия: Магдалина Стефанова Иванова
Дело: 20195000600495
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

573

 

 гр. Пловдив,  08.10 2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори наказателен състав, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

ВЕЛИНА АНТОНОВА

 

като разгледа докладваното от председателя ВЧНД № 495 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 345 вр. чл. 309, ал. 6 вр. ал. 3 НПК.

С протоколно определение от 19.09.2019 г. по НОХД № 552/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е изменена взетата по отношение на подсъдимия М.И.С. мярка за неотклонение от „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв. в "задържане под стража".

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от защитника на подсъдимия - адв. M.M., с оплакване за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.  Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт, като спрямо подсъдимия бъде взета по-лека  мярка за неотклонение.

Окръжна прокуратура – Пазарджик, редовно уведомена за подадената частна жалба, не изразява становище.

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и провери правилността на обжалваното определение, намира частната жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията за това са следните:

С присъда по НОХД № 552/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик подсъдимият М.И.С. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5 вр. чл. 115 вр. чл. 18 , ал. 1 НК и при условията на чл. 58 б. „а“ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

След постановяване на присъдата, с определение в производство по реда на чл. 309, ал. 3 НПК, окръжният съд е изменил взетата спрямо подсъдимия С. мярка за неотклонение от „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв. в „задържане под стража”. За да постанови обжалвания съдебен акт, първостепенният съд е приел, че е налице реална опасност подсъдимият да се укрие, в случай че спрямо него продължи да действа мярката за неотклонение „парична гаранция“. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на окръжния съд.

Действително, и след постановяване на първоинстанционната присъда, подсъдимият продължава да се счита за невиновен, тъй като по отношение на него е в сила презумпцията за невиновност съгласно чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16 НПК. Независимо от това съдът е длъжен, при решаване на въпроса, свързан с мярката за неотклонение, да прецени въз основа на доказателствата по делото и процесуалното поведение на подсъдимия, налице ли е опасност същия да се укрие.

                   В конкретния случай обосновано и законосъобразно окръжният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 309, ал. 3 НПК. Визираната разпоредба предвижда, че когато подсъдимият е признат за виновен и е осъден на наказание не по - малко от десет години лишаване от свобода или друго по - тежко наказание, реалната опасност подсъдимият да се укрие е налице, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното. В настоящия случай подсъдимият С. е признат за виновен и е осъден на наказание лишаване от свобода в размер дванадесет години. Следователно, налице са първите две предпоставки, обуславящи реалната опасност от укриване на подсъдимия. Предвидената в закона презупция не се оборва от събраните по делото доказателства. Напротив, в обясненията си самият подсъдим признава, че работи като таксиметров шофьор в Г., което само потвърждава реалната опасност същият да се укрие след постановена срещу него осъдителна, макар и невлязла в сила, присъда, с която му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода в сериозен размер.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира обжалваното определение за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което не са налице основания за неговата отмяна или изменението му.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.09.2019 г. по НОХД № 552/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е изменена взетата спрямо подсъдимия М.И.С. мярка за неотклонение от „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв. в „задържане под стража“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

                  

 

 

                                                                          

                                                        ЧЛЕНОВЕ: