Решение по адм. дело №1023/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, подадена от М. Ж. И. с посочен постоянен адрес в [населено място], ул. „... „№ .., чрез адв. Т. В., против Община Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 400 лева, явяващи се причинени на ищцата имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството по оспорване на АУЗД № 87734 от 18.09.2024г. на орган по приходите при Община Стара Загора пред горестоящия данъчен орган, който АУЗД е бил отменен с Решение № 87734 от 16.10.2024г. на Директора на дир. „МДТ“ при Община Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.11.2024г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Община Стара Загора, пледира за неоснователност на жалбата, поради липса на всички кумулативни представки за уважаване на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В условие на евентуалност пледира за приложение на чл.5, ал.1, а в алтернативност на ч.5, ал.2 от ЗОДОВ. Прилага писмена защита. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат, договорено от ищцата и представя списък по чл.80 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора предлага искът да се отхвърли като неоснователен.

От фактическа страна е установено по делото, че с АУЗД № 87734 от 18.09.2024г., л.17, издаден от главен инспектор при Община Стара Загора и орган по приходите на осн. чл.107, ал.3 от ДОПК, вр. с чл.4 и 9б от ЗМДТ и съгласно данъчна партида на превозното средство, заведена въз основа на подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ са били установени в тежест на М. Ж. И. с [ЕГН], в качеството й на наследник на починалото лице Ж. М. Й., задължения за данък върху пътни превозни средства за периода 2019-2023г. в общия размер от 83,20 лв. /главници и лихви за просрочие/ в размер на 29,73 лв. АУЗД е връчен лично на И. на 20.09.2024г. /л.18/. И. е подала жалба до горестоящия орган – Директор на дир. МДТ при Община Стара Загора жалба, регистрирана под № 10-08-68 на 27.09.2024г. /л. 20-21/, която жалба е подадена чрез упълномощен представител адв. Т. В. /л.22/. Към жалбата е бил приложен и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващо договорено между адв. В. и М. И. възнаграждение за представителство пред горестоящия данъчен орган в размер на 400 лева /л.23/.

Съгласно удостоверение изх. № 7084 от 26.07.2024г. /л.24/, издадено от РС Стара Загора, М. И. е направила отказ от наследството на починалия й баща Ж. М. Й., като отказът е вписан в специалния регистър под № 167 на 26.07.2024г.

Въз основа на подадената жалба и приложеното удостоверение, издаден от РС, директорът на дир. „МДТ“ при Община Стара Загора е издал Решение № 87734 от 16.10.2024г., с което е отменил АУЗД № 87734 от 18.09.2024г. Отказът е обосновал изцяло с оглед удостоверения факт на извършен отказ от наследство, вписан по надлежен ред преди издаване на АУЗД. Решението е съобщено по пощата чрез адв. В. на дата 21.10.2024г. /л.30/.

От правна страна, Съдът намира следното:

Исковата претенция е за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, като пряк резултат от незаконосъобразен административен акт, в случая АУЗД, издаден от орган по приходите при местната администрация, който е отменен като незаконосъобразен от горестоящия орган в производството по неговото оспорване, която отмяна е окончателна.

Ответникът по иска, чрез процесуалния си представител пледира, че основната искова претенция е неоснователна, защото липсва предпоставката, вредата да е в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт. В случая е безспорно, че е налице издаден административен акт – АУЗД, който е отменен в производството пред горестоящия административен орган като незаконосъобразен, като решението на горестоящия орган е окончателно и в законна сила към датата на иска. Също е безспорно, че в производството пред горестоящия орган по обжалване на АУЗД ищцата е ангажирала адвокат въз основа на сключен от нея договор за правна защита и съдействие от 25.09.2024г., за която дейност И. е заплатила на адв. В. в брой сумата от 400 лева. тоест., налице е незаконосъобразен административен акт, както и настъпила за ищцата вреда, имаща конкретен имуществен израз и доказана, с оглед представеното копие от договора, служещ и като разписка за заплатената сума.

Единственият спорен момент между страните в това производството е дали вредата е в пряка причинна връзка с отменения с решението на Директор дир. МДТ при Община Стара Загора като незаконосъобразен АУЗД. Ответникът твърди, че такава пряка причинна връзка не е налице, тъй като ищцата не е уведомила органа, че е направила отказ от наследството на своя починал баща, за чийто непогасени задължения за превозни средства същата е ангажирана чрез АУЗД.

Съгласно чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността е обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата по този ред се включват следните кумулативни елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно чл.110 от ЗЗД, всички вземания, за които не е предвиден друг срок, се погасяват в петгодишен срок, като тук се включват и вземанията за обезвреда на претърпени имуществени вреди.

При съобразяване на тези постановки, съдът приема извода, че исковата претенция е процесуално допустима, като предявена против юридическо лице – Община Стара Загора и в петгодишния срок за това, считано от датата на влизане в сила на решението на Директора на дир. ЗДТ при Община Стара Загора.

Съдът по-горе прие за доказани две от кумулативните предпоставки – незаконосъобразен акт и имуществена вреда – заплатено възнаграждение за един адвокат в производството по обжалване пред горестоящ административен орган, което производство е задължително с оглед разпоредбите на ДОПК, вр. с ЗМДТ.

Съдът счита, че вредата е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен АУЗД и не е налице поведение от страна на ищцата, което да е основание за прилагане на чл.5, ал.1 алтернативно на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. В самото решение на Директор на дир. МДТ при Община Стара Загора, а и чрез представените по делото писмени доказателства е удостоверено по безспорен начин, че около два месеца преди да издаде АУЗД, с който в тежест на И. се установят задълженията за неплатените от нейния баща за данък за превозни средства за годините 2019-2023 в размера на 83,20 лв., същата прави отказ от наследството на своя баща на основание чл.52, ал.1, вр. с чл.49, ал.1 от ЗН и това е така, считано от 26.07.2024г.

Съгласно чл. 60, ал.1 от ЗН, само наследниците, приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В случая обаче към датата на издаване на АУЗД, И. вече е вписала по надлежен ред отказ от наследството на своя починал баща и поради това към датата 18.09.2024г., тя не следва да отговаря вече за тези задължения. Това не се променя и с оглед факта, че датата на смъртта на наследодателя й Ж. Й. е 30.09.2022г., т.е. две години преди това. В Закона за наследството не се съдържат разпоредби, които предвиждат срок за упражняване правото на отказ по чл.52, ал.1 от ЗН, за разлика от предвиденото приемане под описа на наследство. Наследството е открито на датата на смъртта на бащата на ищцата – 30.09.2022г., като няма данни същата да го е приела по см. на ЗН преди да направи отказа по чл.52, ал.1 от ЗН. Именно и въз основа на тези факти и горестиящият орган е приел извод за незаконосъобразност на АУЗД и го е отменил – към дата 18.09.2024г. г-жа И. не отговаря за задълженията на баща си.

Изцяло не съобразени със закона са доводите на ответника, че вредата е опосредена от поведение на самата ищца, тъй като не е уведомила приходната администрация при Община Стара Загора за направения от нея отказ от наследството на починалия й баща. Т. задължение по силата на ЗН няма установено в ЗН за наследниците, които правят отказ от наследство. В случая с АУЗД от 18.09.2024г. се възлагат в тежест на ищцата чужди задължения за конкретни публични задължения – за данък върху превозни средства за притежаваното от баща й МПС. Ето защо, релевантно е да се прецени дали ищцата към датата 18.09.2024г. е придобила в наследство въпросния лек автомобил, за да възникне за нея задължението по чл.52 от ЗМДТ. Към въпросната дата обаче поради вписания отказ от наследство от страна на ищцата същата няма как да е придобила в наследство въпросното МПС

В случая правилно горестощият орган е приел, че приложение намират специалните разпоредби на Закона за наследството, а съобразно същите, към датата на издаване на АУЗД ищцата, поради направен от нея по реда на чл.52, ал.1, вр. с чл.49, ал.1 от ЗН отказ от приемане наследството на нейния баща, не е наследила въпросния лек автомобил, поради което и същата не носи отговорност за тежестите на това наследство, вкл. и тези, които касаят МПС-то – за данък върху превозни средства съответства, ако такива се й възложени по силата на административен акт, същият се явява незаконосъобразен и именно поради това е отменен с решението на горестощия административен орган в производството по обжалването му. Вредата, която е претърпяла ищцата, изразяваща се в заплатеното от нея възнаграждение за един адвокат в административното производство по обжалване на АУЗД, е без всяко съмнение в пряка причинна връзка с АУЗД от 18.09.2024г., тъй като същият е отменен като незаконосъобразен с акта на горестощия административен орган и тази отмяна е в законна сила към датата на подаване на исковата претенция.

Налице са всички предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата по този правен ред, поради което предявената искова претенция за обезщетяване на имуществена вреда в общ размер на 400 лева и изцяло основателна и доказана.

Относно исковата претенция за присъждане на законната лихва, счита от датата 03.11.2024г., същата има акцесорен характер и зависи от основателността на основната искова претенция. В случая основната искова претенция е изцяло основателна, поради което и акцесорната се явява такава. Същата се заявява от дата 03.11.2024г.

Въпросът за заплащане на лихва не е уреден в ЗОДОВ, като на основание § 1 от ЗР на същия нормативен акт, се прилагат разпоредбите на гражданските закони. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Приложена точка 4 от по тълкувателно решение № 3 /2004 г., постановено по тълкувателно дело №3 /2004 г. на ВКС, началния момент на изискуемостта на лихвата при искове за обезвреда по реда на ЗОДОВ е датата на влизане в сила решението за отмяна като незаконосъобразен на административния акт. В случая отмяната е факт с постановяване на решение № 87734 от 16.10.2024г., което по арг. на противното от чл.156, ал.3 от ДОПК не подлежи на обжалване, съотв. влиза в сила на дата 16.10.2024г. Предвид на което исковата претенция на ищцата за присъждане на лихва върху сумата от 400 лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт, като заявена от датата 03.11.2024г. се явява основателна.

Ищцата претендира и заплащане на разноските в това производство, като Съдът приема за доказани разноските за заплатена ДТ от 10 лв. и за заплатено в брой възнаграждение за адвокат от 400 лв. /л.3/.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на М. Ж. И. от [населено място], ул.“.... № ..., [ЕГН] сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, резултат от АУЗД № 87734 от 18.09.2024г., издаден от главен инспектор при Община Стара Загора, отменен като незаконосъобразен с Решение № 87734/16.10.2024г. на Директор дир. „МДТ“ при Община Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата от 400лв., считано от 03.11.2024г. до окончателното и заплащане.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на М. Ж. И. от [населено място], ул. “Руен №7, [ЕГН] деловодни разноски по ад № 1023/ 2025г. по описа на Административен съд –Стара Загора в размер на 410 (четиристотин и десет ) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.