Мотиви към Присъда № 254 от 26.08.2013 година, постановена по НОХД № 477/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против А.Б. /A. В./, роден на *** година в Република Мали,
гражданин на Република Мали, със средно образование, женен, търговец,
неосъждан, е повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1 от НК, за
това, че на 18.12.2012 година в района между 268 и 259 гранична пирамида в землището на с. Лесово, община Елхово, обл.
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както
от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.279, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
конкретно шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 150.00 лв., като
на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода да бъде отложено за срок от три години.
Производството
по делото е протекло в отсъствието на подсъдимия, редовно призован за датата на
съдебното заседание чрез служебният си защитник /така, както изрично е заявил в
хода на ДП/ и с участието на служебен защитник – адв. Х.П. ***. Защитник не
оспорва, че подзащитният му е автор на деянието, за което му е повдигнато
обвинение, като пледира налагането на минимално предвиденото в закона
наказание, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, направените от него в
хода на ДП пълни самопризнания, критичното отношение към деянието, обществената
опасност на деянието и на дееца, като намира, че по отношение на подсъдимият са
налице предпоставките за приложението на чл.66, ал.1 от НК, а именно отлагане
на наложеното наказание лишаване от свобода.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият А.Б. /A. В./ е роден на ***
година в Република Мали, гражданин на Република Мали, със средно образование,
женен, търговец, неосъждан.
В хода на
досъдебното производство, както и в хода на съдебното следствие подсъдимият не
е представил документ за самоличност. Установената по делото самоличност е въз
основа на негови данни.
Подсъдимият А.Б. /A. В./ решил
да напусне родината си – Република Мали поради водещата се там война, като
намеренията му били да се установи да живее в Република Италия. Отишъл в Кот Дивоар, където се срещнал с лице, обещало му срещу
заплащане на сумата от 300 евро да го заведе в Италия с кораб. Подсъдимият се
качил на кораб, с който пътувал около месец. Слязъл от кораба в неизвестна за него държава. След това бил
отведен в гора в близост до турско – българската държавна граница, където се
срещнал с непознати за него до този момент сънародници, с които подсъдимият
продължил да върви в посока Република България. На 18.12.2012 година
подсъдимият А.Б. /A. В./ преминал държавната
граница между Република Турция и Република България в землището на с. Лесово,
община Елхово, обл. Ямбол, като преминаването станало в района между 268 и 259
гранична пирамида. Групата лица, сред които и подсъдимият, била забелязана
около 05.30 часа от РКЦ. Св. А. ***, заедно с други свои колеги бил изпратен на
мястото, на което са били забелязани лицата и след проведените издирвателни
мероприятия задържал същите. Сред тях бил и подсъдимият А.Б. /A. В./, като при първоначалното задържане не представил
документ за самоличност и заявил пред граничните власти, че е от Република
Мали.
От приложената
по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че
подсъдимият не е осъждан.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля А.,
дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по
делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля А. съдът
не констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и
последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими
към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В
подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимият, дадени в
хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се
съдържа самопризнание за извършеното престъпно деяние и формата на вина.
Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на
подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си
изводи.
Въз основа на
горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият А.Б. /A. В./ е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй
като на 18.12.2012 година в района между 268 и 259 гранична пирамида в землището на с. Лесово, община Елхово, обл.
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е
съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимият А.Б. /A. В./ е
осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без
да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи
гранично- пропусквателен контрол. Подсъдимият не е
имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни,
изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която идва - Република Турция.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване
през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти,
каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се
съдържат в показанията на свидетеля А.. Поради изложеното, от обективна страна
с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните
органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено,
предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница. Довършено
"влизане" и "излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол
или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на
границата (по арг. за обратното от тълкуването,
дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази
насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о.,
докладчик съдията Пламен Томов ). Така очертани обективните белези на
престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си,
подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са
необходими съответните визови документи,
както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а
също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това е съзнавал е, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева
страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си
цел – да достигне до Република България.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимият А.Б. /A. В./ за
виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Съдът намери, че липсват
основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на
подсъдимия. Не са налице доказателства по делото, а и липсват въобще твърдения,
от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл
в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван
заради своите убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази
насока подсъдимият не е направил нито
при задържането си, нито в последствие при разпита си в хода на досъдебното
производство. Единствените твърдения на подсъдимият в хода на ДП са, че
напуснал родината си заради политическата обстановка там, което не е сред
основанията, посочени в чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България за
предоставяне на убежище на чужденци. От друга страна, видно от обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по
делото, се установява, че крайната му цел е била да се установи да живее в
Италия, като е предприел пътуването от Република Мали именно с тази цел.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимият, която не
е висока, предвид на това, че същият не е осъждан, имал е добросъвестно процесуално поведение в хода
на ДП, правейки самопризнания по предявеното му обвинение, с което и е съдействал за разкриване на
обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за
извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. Посочените
смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени като
многобройни, нито като изключителни, за
да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически
констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено
съдебно минало, критично отношение към деянието, направени от подсъдимия
самопризнания в хода на ДП, съдът му наложи кумулативно предвидените наказания
по чл.279, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в предвиденият в
закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание
глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери,
че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимият. Последният не е осъждан за престъпление от общ
характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът
счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Във връзка с представените
в хода на съдебното следствие от участващият по делото прокурор доказателства
за направени разноски от Прокуратурата на Р България за писмен превод на
постановление за привличане на обвиняем, съдът намери, че тези разноски следва
да останат сметка на органа, който ги е извършил. Съгласно разпоредбата на чл.
55, ал.3 от НПК, когато обвиняемият не владее български език, на същият се
предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на
определенията на съда за налагане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт,
на постановената присъда, на решението на въззивната
инстанция на разбираем за него език. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
направените по делото разноски. В случая, разноските са направени за извършване
на писмен превод от български език на френски език, поради което същите попадат
в хипотезата на чл.189, ал.2 от НПК, която е категорична относно това, че
независимо от изхода на делото, разноските за преводач на досъдебното
производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в
съдебното производство са за сметка на съда.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: