№ 1088
гр. Варна, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20233110105855 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба на осн. чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищеца Д. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, представляван по делото от адв. Р. Д. от АК – Варна, против
ответницата Д. Й. Б., ЕГН**********, с адрес: гр***, представлявана по делото от адв. Д. П.
от АК – Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ
Д.П.Я, с рег. № * в КЧСИ и район на действие – ВОС е проведена публична продан и е
издадено постановление за възлагане, вписано на 23.06.2022г. и влязло в сила на
03.05.2018г., с което 600/750 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с планоснимачен ***
представляващ земя за земеделско ползване, целият с площ от 750 кв.м., находящ се в с. О.,
в.о., местност „К.“ е възложен на ответницата Д. Й. Б.. Ищецът твърди, че е собственик на
описания имот по силата давностно владение, осъществено в периода от м.февруари 2000 г.
до 2010 г. Владението върху имота било предадено на ищеца от неговия брат – длъжника по
изпълнителното дело поради уговорки между тях, постигнати през месец февруари 2000 г.
От този момент ищецът владеел имота непрекъснато и необезпокоявано с намеР.е за своене.
Ищецът твърди също, че имот №** се е намира в един общ двор с имот № *** и имот №
***, като всички те заедно се владеят от ищеца.
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищецът моли, съдът да
признае за установено по отношение на ответницата, че той е собственик на процесния имот
- 600/750 кв.м. ид.ч. от недвижими имот, представляващ поземлен №**.** по ПНИ на част
от селищно образувание „М., с. К., целият с площ от 750 кв.м., при граници: имоти №№ ***,
на основание изтекла придобивна давност в периода от месец февруари 2000г. до 2010г.
1
В законоустановения срок ответницата, чрез процесуалния си представител, е
депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че имоти №№ ***, ** и ***, находящи се в
землището на с. О., представляват на практика един общ имот, намират се в един общ двор и
се владеят заедно от ищеца от 2000 г. до подаване на исковата молба. Ответницата твърди, че
по силата на три отделни нотариални акта /от 1999 г., 2001 г. и 2002 г./ трите имота са били
собственост на три отделни лица. Сочи, че по изп. дело № *** по описа на ЧСИ Д.П.Я е
наложена възбрана върху процесния имот, който през 2015 г. при извършване на опис е бил
във владение на длъжника Г. С. С. и оставен за управление от същия. След издаване на
постановлението за възлагане по отношение на процесния имот, длъжникът Г. С. С.
депозирал жалби срещу същото, в които не се съдържали твърдения, че имотът е във
владение на друго лице – Д. С. С.. При опит за въвод във владение от 2022 г. Д. С. се явил в
качеството си на адвокат на С. С. и заявил, че не е взето под внимание запазеното
пожизнено право на ползване на С. С., но не е навел твърдение, че самият той е владелец на
имота. Ответницата оспорва, освен обективния елемент на владението от страна на ищеца и
субективния елемент, като твърди, че дори и да е осъществявал фактическа власт върху
имота, ищецът не е считал себе си за негов собственик. На следващо място, ответницата се
позовава на вписаната възбрана върху имота от 30.08.202 г. , за която твърди, че съставлява
пречка за придобиване на същия по давност от страна на ищеца.
По така изложените в отговора съображения ответницата моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното: Предмет на спора по настоящото дело е
следният недвижим имот: 600/750 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен
№**.** по ПНИ на част от селищно образувание „М., с. К., целият с площ от 750 кв.м., при
граници: имоти №№ ***. От представения по делото нотариален акт №***1999 г. на
нотариус О.., с район на действие РС – Варна, е видно, че този имот е бил придобит от Г. С.
С., чрез договор за покупко-продажба, от П.А.С., която в нотариалното производство е
действала чрез пълномощник – С.Г.С В договора, обективиран в нотариалния акт, е вписано,
че продавачът запазва за С.Г.Справото на ползване върху продавания имот, пожизнено и
безвъзмездно. По делото е безспорно установено, че Г. С. С. е брат на ищеца Д. С. С., а
С.Г.Си С.Д.С. са техни баща и майка.
Установява се от материалите по приложеното в заверено копие изпълнително дело
№*** по описа на ЧСИ Д.П.Я, с район на действие ОС – Варна, че през 2012 г. в РС – Варна
е било образувано ч.гр.д. №*** г., по което е била издадена заповед за изпълнение
№***2012 г. и изпълнителен лист от 10.08.2012 г., като Г. С. С. е бил осъден да заплати на
„А.“ ООД сума от 378, 22 евро, ведно с лихви и разноски. Въз основа на изпълнителния лист
е било образувано изпълнителното дело №***. По така образуваното изпълнително дело, с
разпореждане на ЧСИ е наложена възбрана на горепосочения имот, която възбрана е
вписана в СВ – Варна с вх. рег. №***2012 г. На Г. С. С. е била изпратена покана за
2
доброволно изпълнение, получена от него на 30.08.2012 г. С разпореждане от 21.09.2012 г.
по ч.гр.д. №*** г. на ВРС изпълнителното дело е било спряно на основание чл.420, ал.1 от
ГПК, като след приключване на гр.д. №*** г. на ВРС, образувано въз основа на предявен иск
по реда на чл.422 от ГПК, с влязло в сила решение на 07.11.2013 г., изпълнителното
производство е продължило. С постановление на ЧСИ от 03.06.2015 г. е бил насрочен опис и
оценка на имоти на длъжника по изпълнителното дело, един от които и процесният имот. В
съставения протокол за опис от 30.06.2015 г. е отбелязано, че към момента на описа липсват
ограждения. След извършена оценка на имота е насрочена публична продан от 25.04.2016 г.
до 25.05.2016 г. С протокол от 26.05.2016 г. за купувач на имота е обявена ответницата Д. Й.
Б. и с постановление от 01.06.2016 г. на ЧСИ процесният недвижим имот е бил възложен
върху ответницата.
Против действията на ЧСИ, изразяващи се в постановление за възлагане на имота, са
били подадени жалби от С.Г.Сна 27.06.2016 г. и 10.08.2016 г., и от Г. С. С. на 27.06.2016 г.
Първият в жалбата си е посочил, че изпълнението е насочено спрямо имот, върху който
длъжникът притежава само голата собственост, а С. С. е титуляр на вещно право върху
имота, учредено му преди налагането на възбраната. Вторият в жалбата си е посочил, че
имотът е съсобствен между него и Община А. и ЧСИ не е уведомил всички съсобственици
за проданта. С постановено решение на ОС – Варна производството по образуваното при
ВОС дело частично е прекратено относно жалбата на С.Г.С а жалбата на Г. С. С. е оставена
без уважение.
Постановлението за възлагане на недвижимия имот е било вписано в СВ – Варна на
23.06.2022 г., дв. вх. рег. №***2022 г. е съставен протокол за въвод във владение, в който е
отразено, че имотът е част от друг парцел, който е ограден с бетонна ограда. При
съставянето на протокола са присъствали процесуалните представители на страните по
изпълнителното дело, като длъжникът Г. С. С. по това дело е бил представляван от ищеца по
настоящото дело Д. С. С.. Същият е направил възражение, че е опорочена процедурата по
въвода във владение, тъй като ЧСИ не е взела предвид, че С. С. е запазил пожизнено право
ползване върху имота.
По делото са представени доказателства за собствеността на съседните на процесния
имот имоти, като се доказва от приложения нотариален акт от 04.09.2002 г., вписан в
Служба по вписванията - Варна под Акт №***2002 г., че С.Д.С. е закупила от Д. С. Н. и В.
И. Н.а 600/720 кв.м. ид.ч., от поземлен имот с №***, находящ се в землището на с. О., общ.
А., обл. Варна, местност К., включена в С.О. Могилите, цялото от 720 кв.м., при граници:
поземлен имот *** гора и път. От приложения нотариален акт от 15.11.2001 г., вписан в
Служба по вписванията – Варна под Акт №***2001 г., се установява, че ищецът Д. С. С. е
закупил от К.А.Т. недвижим имот, находящ се в землището на с. О., общ. А., обл. Варна,
местност К., която местност е включена в С.О. Могилите, представляващ имот пл. №*** по
КП на местността от 1989 г., с площ от 600 кв.м., при граници: път, имоти с №**, №** и
дъбова гора.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, както и допълнителна такава,
3
заключенията по които съдът прие като обосновани. Те установяват, че процесният имот,
както и тези, за които са представени горепосочените нотариални актове, по плана за
новообразуваните имоти на част 4 на с.о. „М. са с идентификатори: ***.**.*** – на С.ка С.а
по нотариалния акт; ***.**.** – на Г. С. С. по нотариалния акт и ***.**.*** – на Д. С. С. по
нотариалния акт. Вещото лице е установил, че тези имоти се ползват, като един цял
поземлен имот, който е ограден с обща ограда, която: от запад е масивна; от север и
югозапад има паянтови огради изградени от бетонови колове и оградна мрежа, а от изток и
югоизток имотът е ограден с паянтови огради изградени от кофражни платна. Установено е
било, че поземленият имот е разделен функционално на две части: северна и южна.
Северната част на поземления имот представлявала жилищната част от имота, а южната -
стопанската част. В северната част от поземления имот били включени поземлени имоти:
***.**.**; ***.**.***; ***. **.** и ***. **.*, а в стопанската част на поземления имот са
включени ПИ ***.**.*** и част от ПИ ***.**.**. Северната и южната части от поземления
имот били разделени с масивна ограда, която представлявала и подпорна стена. Оградата
между двете части на поземления имот била вътрешна ограда в поземления имот.
Преминаването между двете части на имота се осъществявало през вход, който е в западната
част на масивната ограда и подпорната стена. Във всички тези имоти имало изградени
сгради и съоръжения, включително и попадащи в два имота, както имало и насаждения.
Била изградена триетажна жилищна сграда попадаща в ПИ ***.**.*** и ПИ***.**.**;
масивна стопанска сграда попадаща в ПИ ***.**.** и ПИ ***.**.1588; в ПИ ***.**.** били
изградени основите на площадките за изграждане на две бунгала. През ПИ ***.**.*** и ПИ
***.**.** преминавал водопровод от кладенец-сондаж в триетажната жилищна сграда до
жилищната сграда в ПИ***.**.***, както и захранващ ел. кабел от фотоволтаичната
централа в триетажната сграда до жилищната сграда. Вещото лице е посочил, че от
геодезическа снимка се установява, че при извършеното застрояване на поземлените имоти
и подобР.ята в тях, изградените съоръжения и комуникации не са съобразени с границите на
поземлените имоти. Съгласно заключението на експертизата и допълнителната такава
общата ограда на имотите е съществувала към 2001 г.
От заключението по назначената аграрнотехническа експертиза, също прието като
компетентно и обосновано, се установява, че в източната част на процесния имот е
изградена жива ограда от декоративни растения, които са на възраст между 17-22 години.
По делото са изслушани показанията на посочените от ищеца свидетели Г. С. С. и Г.
С.С., както и на посочения от ответницата свидетел А.Д.А.. В показанията на ищцовите
свидетели /най-вече в тези на свидетеля С./ се сочи, че ищецът от 2000 г. владее процесния
имот, като владението му било предадено от неговия брат. Това било сторено след уговорка
между двамата ищецът да упражнява владение върху процесния имот, а свидетелят да
упражнява владение върху имот, находящ се в гр. ** От тогава ищецът ползвал имота и се
нанесъл да живее в едната от постройките, изградени в общото оградено място, включващо
горепосочените пет имота. В другата сграда живеел бащата на ищеца и свидетеля. Бащата
на ищеца и свидетеля знаел за тази уговорка между двамата. В процесния имот още през
4
2000 г. – 2001 г. ищецът започнал да излива плоча, за да поставя временна постройка, което
обаче не се осъществило. Но от тогава ищецът владеел имота и го считал за свой собствен.
Впоследствие, през 2013-2014 г. свидетелят Г. С. продал имота на *** като средствата от
продажбата взел за себе си. Свидетелят С. бил запознат с уговорката между ищеца и неговия
брат за посоченото разпределение на имотите, като научил за нея през 2010 г.
Предвид така установените факти по делото съдът счита, че се налагат следните изводи:
За да докаже, че е придобил процесния имот по давност, ищецът следва да установи, че в
продължение на изискуемия десетгодишен срок, считано от 2000 г., е осъществявал
фактическа власт над имота непрекъснато, необезпокоявано, явно, с намеР.ето за своене. В
случая действително се установява, че всички горепосочени пет имота са били оградени
като един, но е установено, че това е било сторено по съгласие на собствениците им, без да е
отразявано по плана, поради което имотите към момента съществуват като отделни такива, и
конкретно процесният имот е с обособени граници, съгласно кадастралната карта. Съдът
счита, че по делото няма категорични доказателства за това, че ищецът е осъществявал
фактическа власт над имота с намеР.е за своене в сочения от него период. Данни,
потвърждаващи твърденията му, се съдържат само в показанията на свидетеля Г. С. С., а
показанията на този свидетел следва да се съобразяват, като се отчита, че той е близък
родственик на ищеца, но и също така е длъжник по изпълнителното дело, в което е
извършено възлагането на имота. Затова съдът намира, че не следва да се доверява изцяло
на показанията му, защото свидетелят може да счита заинтересован от изхода на делото. От
показанията на другия посочен от ищеца свидетел Г. С. също не може да се направи извод за
това, че ищецът е бил владелец на имота. Без съмнение е доказано, че ищецът е ползвал
имота, както и останалите включени в общо ограденото пространство имоти, но няма
категорични доказателства за това, че ищецът е считал имота за свой. Ако по уговорка с
неговия брат ищецът е получил владението на имота, то предвид факта, че имотът не му е
бил прехвърлен, не се установява как е било манифестирано владението на ищеца. За да се
приеме, че владението на процесния имот е било осъществявано от ищеца явно, то следва да
се докаже, че то е било демонстрирано достатъчно категорично от него, както пред самия
собственик на имота, така и пред останалите лица. В случая се установява, че бащата на
ищеца, който е собственик на съседен имот и ползвател на процесния, очевидно не е
възприемал ищеца за собственик, тъй като по изпълнителното дело пред ЧСИ той е
направил изявления, че е ползвател на имота, а длъжникът по изп. дело /свидетелят Г. С./ е
собственикът. През цялото време на воденото изпълнително дело, в подадените от длъжника
молби и жалба, никъде не е посочено, че имотът е придобит от друго лице и не е
собственост на длъжника. Ищецът е представлявал длъжника, т.е. е знаел за воденото
изпълнително производство и не е оспорил собствеността. Предвид това не може да се
приеме, че в сочения от него период той е упражнявал фактическа власт над имота с намеР.е
за своене явно и необезпокоявано и е придобил имота в резултат на давностно владение. Ето
защо съдът счита, че предявената искова претенция, като неоснователна и недоказана,
следва да се отхвърли.
5
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответницата направените по делото разноски от 1898 лв., съгласно представения списък на
разноските.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Д. С. С., ЕГН
**********, с адрес: ***, против Д. Й. Б., ЕГН**********, с адрес: гр***, за признаване за
установено по отношение на Д. Й. Б., че Д. С. С. е собственик на следния недвижим имот:
600/750 кв.м. ид.ч. от недвижими имот, представляващ поземлен №**.** по ПНИ на част от
селищно образувание „М., с. К., целият с площ от 750 кв.м., при граници: имоти №№ ***, на
основание изтекла придобивна давност в периода от месец февруари 2000 г. до 2010 г.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д. Й. Б.,
ЕГН**********, с адрес: гр***, направените по делото разноски в размер на 1898 лв.
(хиляда осемстотин деветдесет и осем лева).
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6