Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 124
Б., 07.08.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на осми юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 2030 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са при условията на
евентуалност искове с правно основание чл.109 от Закона за собствеността/ЗС/,
както и на основание чл.211 от ГПК са допуснати за разглеждане насрещни искове,
предявени при условията на евентуалност с правно основание чл.109 от ЗС.
Ж.Д.Н. с ЕГН: ********** и В.Г.Д. с
ЕГН: ********** ***,
чрез пълномощник адв. Г.К. от САК, молят да бъдат осъдени М.Т.М. с ЕГН: **********
и М.Ц.М. с ЕГН: ********** и двамата от с.В., Соф. обл., ул.В. Л. №* да премахнат постройката, наречена „лятна
кухня“, ведно с пристроения към нея клозет, разположена на границата между УПИ *-*
и УПИ *-* в кв. *по плана на село В., община Б., Софийска област, както и да
бъдат осъдени да премахнат поставената от тях ограда, започваща от уличната
регулация, която ограда преминава през двата имоти УПИ *-* и УПИ *-* и стига до
южната централна фасада на сградата в УПИ *-*, която фасада гледа към улицата, тъй
като пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху УПИ *-* в кв.*
по плана на село В., община Б., Софийска област.
При условията на евентуалност, ако не подлежи на премахване „лятната
кухня“ Ж.Д.Н. с ЕГН: ********** и В.Г.Д. с ЕГН: ********** ***, чрез пълномощник адв. Г.К.
от САК, молят да бъдат осъдени М.Т.М. с ЕГН: ********** и М.Ц.М. с ЕГН: **********
и двамата от с.В., Соф. обл., ул.В. Л. №* да
премахнат оградата, поставена в УПИ *-* и УПИ *-*, както да премахнат и
санитарен възел, находящ се в УПИ *-*, обслужващ постройката „лятна кухня“,
покривната конструкция на постройката „лятна кухня“ да бъде сведена до ниво под
прозореца на жилищна сграда в УПИ *-* от към северната фасада на същата сграда,
да бъде премахнат комина върху покривната конструкция на постройката „лятна
кухня“, който е в непосредствена близост до прозорец на жилищната сграда в УПИ *-*
на северната фасада на същата жилищна сграда, с които пречат на ищците да
упражняват правото си на собственост върху УПИ *-* в кв.* по плана на село В.,
община Б., Софийска област.
В с.з. ищците Ж.Д.Н. и В.Г.Д., чрез
пълномощник адв. Г.К. от САК/пълномощно от 20.08.2018г.-л.8/ и адв. Е. Д. Б. от
САК/пълномощно на л.97/ поддържат исковете и молят да се уважи негаторния иск с
правно основание чл.109 от ЗС и се присъдят направените по делото разноски, за
които представят списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.232/. Представят
писмени бележки с вх. № 4014 от 22.07.2020г., изпратени по пощата с п.кл. от
20.07.2020г.
Ответниците-М.Т.М. и М.Ц.М. и двамата
от с.В., чрез пълномощник адв. Г.Д. от САК /пълномощно от 10.01.2019г.-л.45/,
са направили възражение по исковете и са представили писмен отговор с вх.№408
от 18.01.2019г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответниците М.
оспорват исковете и заявяват, че „лятната кухня“ е масивна сграда с бетонови
основи и стени от тухлена зидария с трискатен покрив, покрит с керемиди,
състояща се от две стаи и санитарен възел-баня и тоалетна, за която има
издадени Инвестиционен проект № 115/1973г., Строително разрешение №11/1973г. и
Протокол за дадена строителна линия и ниво №17/02.04.1973г. Строежът е с
признат статут на търпимост по смисъла на параграф 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Има
влязла в сила Заповед № ДК-02ЮЗР-09 от 01.06.2015г. на Началника на РДНСК-Югозападен
район за отказ за издаване на заповед за премахване на строежа и Определение №
533 от 01.07.2015г. по адм. дело № 574/2015г. по описа на АССО.
Проведеното административно производство обвързва настоящия граждански съд, да
приеме, че строежът не подлежи на премахване. Освен това процесният строеж
„лятна кухня“ не пречи и не създава неудобства за спокойното и обичайно
ползване на имота от ищците. Твърдят, че са придобили по давност сервитутното
право на водопрекарване върху имота на ищците, включващо правото да държат в
техния имот съществуващите водопроводни и канализационни тръби и други
съоръжения, захранващи лятната кухня. Състоянието на имотите е създадено още
през 1973г., когато е построена процесната лятна кухня, което е заварено от
ищците при закупуването от тях на имота. Оспорват иска за премахване на
оградата, като и евентуално предявените искове.
В с.з.
ответниците М.Т.М. и М.Ц.М. лично и чрез пълномощник адв. Г.Д. от САК оспорват първоначално
предявените искове и поддържат възраженията направени в писмения отговор. Молят
да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.
С определение № 391 от 22.01.2019г.
съдът на основание чл.211, ал.1 от ГПК е допуснал за съвместно разглеждане в настоящето гр.дело № 2030/2018г.
по описа на РС-Б. на предявените при
условията на евентуалност насрещни
искове с правно основание чл.109 от ЗС от М.Т.М. ***, предявени чрез
пълномощник адв. Г.Д. от САК срещу Ж.Д.Н. и В.Г.Д. ***, обективирани в
насрещна искова молба с вх.№ 409 от 18.01.2019г., депозирана в срока за писмен
отговор, а именно за осъждане на Ж.Д.Н. и В.Г.Д. *** да премахнат масивната
жилищна сграда, находяща се в УПИ *-* в кв.* по регулационния план на село В.,
община Б., Софийска област, одобрен със Заповед № 0-1826/08.06.1963г., изм. със
Заповед №43/22.01.1993г., с урегулирана площ от 523кв.м., при граници: от две
страни улици, УПИ *-*, УПИ *-*и УПИ *-* или, при условията на евентуалност-да
премахнат частите от сградата, попадаща върху собствения на М.Т.М. и М. Ценов М.
УПИ *-* в кв.* по регулационния план на село В., община Б., и на отстояние
по-малко от 3 метра от регулационната линия между УПИ *-* и УПИ *-*.
В с.з. ищците по насрещния иск М.Т.М. и М.Ц.М., чрез пълномощник адв. Г.Д. от САК,
поддържат насрещните искове и молят да се уважи предявения от тях негаторен иск
с правно основание чл.109 от ЗС срещу Ж. и В. Д. .
Ответниците по
насрещните искове-Ж.Д.Н. и В.Г.Д. ***, чрез пълномощник адв. Г.К.
от САК /пълномощно от 20.08.2018г.-л.8/, са направили възражение по насрещните искове
и са представили писмен отговор с вх.№1595 от 28.02.2019г., изпратен по пощата
с п.кл. от 27.02.2019г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответниците Ж.Д.Н. и В.Г.Д. оспорват насрещните искове
като заявяват, че за масивната жилищна сграда са издадени законово предвидените
строителни разрешения и книжа и самата постройка е изградена съобразно тях.
Дори да се приеме, че подсигуряването на антрето на западната фасада на
масивната жилищна сграда не е предвидено в строителните книжа, то представлява
„търпим строеж“ по смисъла на параграф 16, ал.1 от ПР ЗУТ. Молят да се отхвърлят
изцяло насрещните искове.
В
с.з. ответниците Ж.Д.Н. и В.Г.Д. по насрещните искове, чрез
пълномощници адв.Г.К. от САК и адв. Е. Б. от САК поддържат възраженията
направени в писмения отговор и молят да се отхвърлят изцяло насрещните искове
като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищците
Ж. и В. Д. са собственици на УПИ *-* в кв.* по плана на село В., община Б.,
Софийска област, с площ от 523кв.м. заедно с построената в него масивна жилищна
сграда. Собствеността първоначално е придобита от ищцата В.Д. и съпруга й Д. Д.
на основание договор за продажба от 04.02.1993г., отразен в нотариален акт № *,
том *, дело № */04.02.1993г. на нотариус при РС-Б., който е приложен в копие
като писмено доказателство по делото. От същия се установява, че праводатели са
П. Д. Д., Ц. П. И. и М.П.М.. В описания
по-горе нотариален акт № 46/1993г. на РС-Б. изрично е посочено, че УПИ се
продава без построената в него лятна кухня, върху която продавачите запазват
собствеността си. Д. Д. е починал на 06.04.2008г. и е оставил за наследници по
закон-ищцата В.Д.-съпруга и ищцата Ж.Д.Н.-дъщеря, което се установява от
приложеното по делото писмено доказателство-удостоверение за наследници.
Следователно ищците са придобили правото на собственост върху описания
по-горе застроен недвижим имот в с.В. на основание договор за продажба от
04.02.1993г. за ищцата В.Д. и по наследство от Д. Д. , починал през 2008г. за
нея и за ищцата Ж.Н., които са наследниците му по закон.
Ответниците М. и М. М. са
собственици на съседния УПИ *-* в кв.* по плана на село В., община Б., Софийска
област, с площ от 465кв.м. Собствеността са придобили на основание договор за
продажба от 17.03.2011г., отразен в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело
№* от 20**г. на нотариус № *-Т. Р., с район на действие РС-Б., приложен в копие
като писмено доказателство по делото. Праводател или продавач по договора за
продажба е П. Д. Д..
С договор за дарение на 1/6 идеална част, отразен в нотариален акт № *,
том *, рег. №*, дело №* от 27.01.2011г. на нотариус № *-Т. Р., с район на
действие РС-Б. и договор за продажба от 17.03.2011г. на останалите 5/6 идеални
части, отразен в нотариален акт № *, том *, рег. №*, дело №* от 17.03.2011г. на
нотариус № *-Т. Р., с район на действие РС-Б., ответниците М. и М. М. са
станали собственици и на лятна кухня със застроена площ от 26 кв.м. ведно с
принадлежащото й право на строеж върху мястото, представляващо УПИ *-* в кв.* по
плана на село В., община Б., Софийска област, с урегулирана площ от 523кв.м.
Праводатели са П. Д. Д., М.П.М. и Ц. П. И.
От горните писмени доказателства, си установява, че страните по делото
са придобили собствеността върху застроените два съседни имоти от едни и същи
праводатели, които са били собственици и на двата УПИ и построените в тях
жилищна сграда и лятна кухня.
Страните не спорят затова, че описаните по-горе недвижими имоти в с.В. са
били част от един общ имот, който през 1964г. е застроен с жилищна сграда и
през 1973г. с лятна кухня, след което през 1993г. е разделен на два УПИ и
собствениците му са се разпоредили със собствеността по различно време, а
именно през 1993г. в полза на ищците и през 2011г. в полза на ответниците.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М.П.М., която е от
бившите собственици на процесните имоти, св.В. Д. М., която е сестра на П. Д.,
която е майка на св.М.М., се установява, че майката и бащата на св.М.М. са били
собственици на един имот в с.В., който са застроили с жилищна сграда и лятна
кухня, последната състояща се от две стаи и санитарен възел с покрив, покрит с
керемиди. След смъртта през 1992г. на бащата на св.М., имотът бил разделен на
две, за което поставили ограда между двата имоти и един от тях заедно с
построената жилищна сграда през 1993г. бил продаден на ищцата В. и съпруга й,
като изрично посочили, че си запазват правото на собственост върху лятната
кухня, в която фактически живяла П.,
която е майка на св.М. и сестра на св.М. до 2011г., когато продали лятната
кухня на ответниците М.. Никакви проблеми не е имало в годините между ищците В.
и съпруга й, след това дъщеря й, докато майка й живеела в лятната кухня, в
която се отоплявала на печка с дърва, за което има комин, както има и баня и
тоалетна, направени от тях в килерче в лятната кухня и ищците никога не са се
оплаквали, че нещо им мирише или, че лятната кухня им пречи да си ползват
имота. Взаимоотношенията между ищците Д. и П. Д., която живеела в лятната кухня били
много добри. Според показанията на св.М. двата имоти били разделени с телена
ограда така, че ищците имали вход за къщата откъм тераса, чешма и вход за
мазата, които ползвали, тъй като оградата между двата имоти били поставена
така, че да могат да ги ползват. Така разделени имотите ги продали на страните
по делото.
От показанията на св.В. М. се установява, че ответниците след като
закупили имота променили мястото на оградата откъм пътя до къщата на ищците и
те вече не могли да влизат в къщата си от входа на терасата, както да ползват
чешмата, която е на стената на къщата им откъм страната на ответниците и да
ползват входа на мазата, тъй като ново поставената ограда от ответниците им
пречи и им отнема достъпа, който са имали преди това.
Съгласно показанията на св.Г. И.
М., се установява, че покривът на лятната кухня е сменян като е станал по-висок
и по този начин е обхванал част от прозореца на къщата на ищците, за което тя им
казала, че има нов покрив на лятната кухня. Ответниците променили и мястото на
оградата откъм пътя до къщата и по този начин лишили ищците от възможността да
ползват входа откъм терасата, чешмата на стената на къщата и да влизат в
мазата. Св.М. била само веднъж в имота на ищците след промяна на покрива на
лятната кухня.
Видно от показанията на св.С. В.
Б., се установява, че той е ремонтирал покрива на лятната кухня по поръчка на
ответниците М. през 2017г. като конструкцията на стария покрив е била запазена
изцяло, който е бил двускатен, като са махнали старата дървения и циглите и са
поставили нови. По възражение на собственика на къщата, за която е залепена
лятната кухня, св.Б. преработил покрива, който покривал част от прозорец на
къщата като махнал два реда цигли и изтеглил покрива към лятната кухня, с което
се съгласила собственичката на жилищната сграда.
От приложеното копие от
Протокол за трасиране от 12.09.2012г. се установява, че по искане на
ответниците М. е извършено трасиране, означаване и координиране на границите на
УПИ *-* в кв.* по плана на с.В.. След трасирането, същите са променили
местоположението на старата ограда, разделяща процесните УПИ-та, поставена от
праводателите им, отразена между точките ЗИК на скица № 2 към приетата по
делото допълнителна съдебно-техническа експертиза/ДСТЕ/ с вх.№ 2424 от
22.05.2020г., изготвена от в.л. П.П..
След промяна на местоположението на част от оградата между имотите на
страните, отношенията между тях се влошили и ищците Д. образували административно производство за
премахване на лятната кухня, собственост на ответниците М., част от която се
намира в техния имот като незаконно построена. Горното приключило със Заповед №
ДК-02-ЮЗР-09 от 01.06.2016г. на Началник РДНСК-Югозападен район, с която се
отказва издаването на заповед за премахване на строеж „лятна кухня“, находящ се
в УПИ *-* и УПИ *-* /върху общата странична регулационна линия/ в кв.* по плана
на с.В.. От горната заповед, приложена в
копие и цялата административна преписка, се установява, че строежът на лятната
кухня е извършен от П. Д. Д. през 1973г., който е бивш собственик на поземления
имот / стар парцел *-*/, от който са образувани УПИ *-* в кв.* и УПИ *-* в кв.* по плана на с.В.. На името на П.
Д. Д. са издадени строителни книжа за строеж на жилищна сграда през 1964г. и на
лятната кухня през 1973г. в стар парцел *-* в кв.* по плана на с.В..
Изградената през 1973г. лятна кухня не е нанесена на плана. Същата не
съответства на издадените за нея строителни книжа по отношение на размерите си
в план и височина, вида на покривната конструкция, архитектурното
разпределение, изграждането на пристройка /санитарен възел/ към нея, която я
определя като незаконен строеж. Налице е и несъответствие в действителното
ситуиране на сградата спрямо дадената „виза“ и строителна линия. С разделянето
на поземления имот през 1993г., регулационната линия е прекарана през лятната
кухня, като входът й остава откъм УПИ *-*, а пристройката/санитарен възел/ в
УПИ *-*. Строежът попада в двата имота, като е разположен върху регулационната
линия между тях, която минава по западната фасада на жилищната сграда.
Последната също попада в двата имота. Към западната й фасада е изградена
пристройка посредством затваряне/зазиждане/ на бивш вход-стълбищна площадка с входно антре, която остава в УПИ *-*. Гл.
архитект на Община Б. в писмо с изх.№ АБ-СР-38/15.04.2014г. е изразил
становище, че за строеж “лятна кухня“ може да се счита, че са приложими
разпоредбите на &16, ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като същият е бил допустим по
правилата и нормативите, действали по време на изграждането му/1973г./.
Въпреки, че при образуването на двата парцела регулационната линия минава през
строежа, същият по време на изграждането му е разположен на нормативно
допустими отстояния от границите на имота преди разделянето му. Строежът „лятна
кухня“ не нарушава правилата и нормите за допълващо застрояване, действащи към
момента на изграждането. Същият представлява постройка на допълващо
застрояване, изградена към съществуващата в имот/стар парцел *-*/ жилищна
сграда, която представлява основно застрояване. Лятната кухня е застроена на
нормативно допустими отстояния от границите на имота, като е разположена зад
жилищната сграда, допряна до нея. С оглед установената търпимост на строежа, не
са налице правни основания за издаване на заповед за премахване на строеж
„лятна кухня“.
От друга страна ответниците М. също са се противопоставили на
съществуването на терасата на ищците Д., която същите оградили със стени и се
намирала в техния имот с искане да бъде премахната като незаконен строеж, за
което било образувано административно производство, което е приключило с
писмо с изх.№ АБ-СР-38 от 29.12.2014г.
на Главен експерт“Контрол по строителството“ в Община Б., че строеж „закрита стълбищна площадка“ е търпим строеж,
за който са приложими разпоредбите на &16, ал.1 от ПР на ЗУТ и &127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е бил допустим по правилата и нормите,
действали по време на изграждането му.
Горното се установява и от приетите по делото съдебно-техническа експертиза/СТЕ/
с вх.№ 3860 от 04.06.2019г. заедно с комбинирана скица, допълнителна
съдебно-техническа експертиза/ДСТЕ/ с вх.№ 177 от 10.01.2020г. със скици
№№1,2,3 и 4 и допълнителна съдебно-техническа експертиза/ДСТЕ/ с вх.№ 2424 от
22.05.2020г. заедно със скици №1 и №2, изготвени от в.л. П.П., които съдът
кредитира като обосновани и компетентни. От същите се установява, че лятната
кухня е второстепенна постройка на допълващо застрояване към сградите на
основното застрояване. Съгласно действащата регулация към 1973г. лятната кухня
и жилищната сграда са в един парцел *-* и тя е допълващо застрояване към
жилищната сграда. По сега действащата регулация лятната кухня е изградена на
страничната граница на УПИ *-* и УПИ *-* и е собственост на ответниците М.,
които са собственици на УПИ *-* и на построената в него нова жилищна сграда на
основно застрояване, за което лятната кухня е допълващо застрояване към
основното застрояване в УПИ *-*. Извършен е ремонт на покрива на лятната кухня
с нови материали като формата му е запазена, няма надзид на кота таван, няма
повдигане на кота било, а има хоризонтиране на същия, като в единия край е
повдигнат с 15-20см. От допълнителна съдебно-техническа експертиза с вх.№ 2424
от 22.05.2020г. заедно със скици №1 и №2, изготвени от в.л. П.П., се
установява, че същият подробно е описал това което е видял на място и е
установил, че съществува бордюр от бетон, който е част от стара ограда от
мрежа, ограждаща площта на УПИ *-* и даваща достъп до използването от страна на
ищците Д. на външната чешма на западната
фасада на къщата им, входа на мазето и входното антре. Същата е минавала по
точките ЗИК, отразени на скица №2 към заключението и огражда площ от 33.1кв.м.
От обясненията, дадени от в.л.П. в открито с.з. на 08.07.2020г., се установява,
че сега както е поставена оградата от къщата на ищците Д. до уличната регулация, която е с размер от около
2.50-3 метра ищците Д. не могат да
влязат в мазето на къщата си и да ползват външната чешма.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че първоначално предявените
искове при условията на евентуалност с правно основание чл.109 от Закона за
собствеността/ЗС/ и насрещните искове, предявени при условията на евентуалност
с правно основание чл.109 от ЗС, са
допустими, тъй като са предявени между страните, които са собственици по
отделно на два съседни УПИ и индивидуални собственици на сгради, построени в
имотите, както и част от старата жилищна сграда, собственост на ищците В. и Ж. Д.
попада в УПИ *-* в кв.*, собственост на
ответниците М., а последните са собственици на лятна кухня, която се намира и в
УПИ *-* в кв.1, собственост на ищците Д. с оплакване, че лятната кухня и старата
жилищна сграда са незаконни строежи и така смущават правото им на собственост,
както и част от сега направената ограда от ответниците М. откъм къщата на
ищците Д. до улицата им пречи да влязат
в мазето на къщата им, във входа на къщата откъм терасата и да ползват външната
чешма.
Разгледани по същество първоначалния иск с правно основание чл.109 от
ЗС за премахване на лятната кухня, както и предявения при условията на
евентуалност иск за премахване на санитарен възел, находящ се в УПИ *-*,
обслужващ постройката „лятна кухня“, покривната конструкция на постройката
„лятна кухня“ да бъде сведена до ниво под прозореца на жилищна сграда в УПИ *-*
от към северната фасада на същата сграда, премахване на комина върху покривната
конструкция на постройката „лятна кухня“, който е в непосредствена близост до
прозорец на жилищната сграда в УПИ *-* на северната фасада на същата жилищна
сграда и насрещния иск за премахване на масивната жилищна сграда, находяща се в
УПИ *-* в кв.* по регулационния план на село или, при условията на
евентуалност-за премахване на частите от сградата, попадаща върху собствения на
М.Т.М. и М. Ц. М. УПИ *-* в кв.* по регулационния план на село В., община Б., и
на отстояние по-малко от 3 метра от регулационната линия между УПИ *-* и УПИ *-*, са
неоснователни и следва да се отхвърлят като недоказани, по следните правни
съображения:
С негаторният иск с правно основание чл.109 от ЗС е предвидена
възможността собственикът да иска прекратяване на всяко неоснователно действие
или бездействие, което му пречи да упражнява своето право на собственост. За да
се уважи искът с правно основание чл.109 от ЗС ищецът следва да докаже правото
си на собственост и редом с него обстоятелствата/основанията/, които са
предизвикали потърсената съдебна защита и намеса.
В случая безспорно е установено, че ищците Д. са собственици на УПИ *-* в кв.* по плана на
с.В. заедно с построената в него жилищна сграда, а ответниците М. са
собственици на съседния УПИ *-* в кв.* по плана на с.В. заедно с построената в
него жилищна сграда и лятна кухня, част от която се намира и в съседния УПИ *-*.
Твърдението на ищците Д. , че договорът за продажба, отразен в
нотариален акт № * от *.*.1993г. в частта, в която е посочено „без построената
в същото място лятна кухня, върху която продавачите запазват собствеността си“
е нищожен, тъй като лятната кухня не е самостоятелен обект на собственост, е неоснователно,
затова, че в случая не се прехвърля право на собственост, за да се твърди, че
договорът е нищожен. Освен това лятната кухня е второстепенна постройка на
допълващо застрояване и праводателите на ищците Д. са запазили правото си на собственост върху
същата и са останали собственици на съседния УПИ *-*, който в последствие с
построената в него жилищна сграда и лятна кухня са продали на ответниците М..
Собственик на постройката може и да не е собственик на поземления имот, върху
който е построена. В случая лятната кухня се намира и в УПИ *-* и в УПИ *-* след
разделянето им през 1993г., но същата е била построена 20 години преди това, а
именно през 1973г. Същата е съществувала в същите размери и вид към момента на
придобиване на собствеността от ищците Д. върху УПИ *-* и те са се съгласили с нейното
съществуване и фактическо ползване от един от праводателите им.
Самият факт на незаконен строеж не е достатъчен сам по себе си, за да се
приеме за основателен негаторния иск за премахването му, без да е налице
установено негативно въздействие върху възможността ищците Д. да упражняват в пълен обем правото си на
собственост, което се отнася до лятната кухня, която е построена в отклонение от
издадените строителни книжа и „закритата стълбищна площадка“ на жилищната
сграда, собственост на В. и Ж. Д. , която също е незаконен строеж, но всеки
един от тези незаконни строежи представлява търпим строеж по смисъла на &16,
ал.1 от ПР на ЗУТ. Освен това самата
жилищна сграда, построена в УПИ *-* в кв.* по плана на с.В. е законен строеж,
тъй като е построена съгласно издадени за това строителни книжа, което се
установява и от приетите по делото СТЕ и ДСТЕ, изготвени от в.л. П.. Съдът
намира, че по делото се установи, че незаконният строеж „лятна кухня“ и
„закритата стълбищна площадка“ на жилищната сграда, собственост на В. и Ж. Д. ,
не пречат на всяка една от насрещните страни да упражняват в пълен обем правата
си на собственик върху УПИ *-* от ответниците М. и върху УПИ *-* от ищците Д. .
Всяка една от страните при придобиване на правото на собственост е била наясно
и се е съгласила с фактическото положение на тези незаконни строежи, както е
била наясно с допуснатото разделяне на двата УПИ. Фактическото положение на
местоположението и вида на лятната кухня не е променено от придобиване на
правото на собственост от ищците Д. през
1993г. до сега. По делото се установи от
показанията на св.М.М., св.В. М. и св.Георгина Мацовска, че ищците Д. са били в много добри взаимоотношения с
праводателя им П. Д., която е живяла в лятната кухня в периода от 1993г. до
март 2011г. В случая липсва причинна връзка между поведението на ответниците М.,
собственици на лятната кухня от 2011г. и пречките, който тази лятна кухня
създава за упражняване на правото на собственост от ищците Д. след като те са се съгласили същата да бъде
ползвана по същия начин в период от 18 години преди това/ от 1993г. до 2011г./. Съдът приема, че по
делото не се установи съществуването на лятната кухня да рефлектира негативно
върху възможността на ищците Д. да
упражняват в пълен обем и необезпокоявано правото си на собственост върху УПИ *-*
и построената в него жилищна сграда. Тава се отнася и след ремонта на покрива
на лятната кухня, за който се установи от показанията на св.Б., които съдът
кредитира като конкретни, непосредствени
и безпристрастни, тъй като същият е извършил ремонта на покрива на
лятната кухня, при който ремонт не е променяна конструкцията, а са сменени само
материалите, от които е направен и същият в последствие е отремонтиран и
съобразен със становището на ищците Д. относно височината му. В този смисъл за липса на промяна на нивото на
покрива като вид и височина е и приетата по делото допълнителна
съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. П..
Трябва да има причинна
връзка между пречките за упражняване правото на собственост от ищците и
поведението на ответниците. Ако ищците са дали съгласие за създаване на
състоянието и то е съобразено с тяхната воля, дори да им създава пречки да
упражняват своите права, искът по чл. 109
ЗС е неоснователен. В този случай липсва причинна връзка между поведението
на ответниците и създаденото ново положение.
С оглед на горното съдът приема, че и жилищната сграда заедно със „закритата
стълбищна площадка“, собственост на ищците Д. не пречи на ответниците М. да ползват
собствения си УПИ *-* заедно с построената в него жилищна сграда и лятната
кухня, тъй като при закупуване на този УПИ през 2011г. същите са били наясно и
са се съгласили, че с оглед на разделянето на УПИ през 1993г. част от жилищната
сграда, собственост на ищците Д. попада
в техния собствен УПИ *-*.
В този смисъл е и практиката на ВКС отразена в Решение № 316 от
18.02.2005г. по гр.д.№ 2746/2003г., ІV г.о., Решение № 690 от 08.02.2010г. по
гр.д.№ 3394/2008г., ІV г.о., Решение № 34 от 24.02.2015г. по гр.д.№
5239/2014г., І г.о., Решение №1019 от 21.10.2010г. по гр.д.№ 235/2008г., І г.о.
на ВКС.
Поради гореизложеното следва да се отхвърлят предявените първоначални и
насрещни искове с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на лятната кухня,
на санитарния възел, обслужващ същата, свеждане на покривната конструкция на
лятната кухня до ниво под прозореца на жилищна сграда в УПИ *-* от към
северната фасада на същата сграда, премахване на комина върху покривната
конструкция на лятната кухня, както и премахване на масивната жилищна сграда,
находяща се в УПИ *-* в кв.* и премахване на частите от тази сграда, попадащи
върху собствения на М.Т.М. и М. Ц. М. УПИ *-* в кв.* по регулационния план на
село В., община Б., и на отстояние по-малко от 3 метра от регулационната линия
между УПИ *-* и УПИ *-* като неоснователни и недоказани.
Разгледан по същество първоначалният иск с
правно основание чл.109 от ЗС, предявен от ищците Д. срещу ответниците М. за премахване на
поставената от тях ограда, започваща от уличната регулация, която ограда
преминава през двата имоти УПИ *-* и УПИ *-* и стига до южната централна фасада
на сградата в УПИ *-*, която фасада гледа към улицата, е основателен и следва
да бъде уважен, по следните правни съображения:
Установи се от показанията на св.М.М., която е един от праводателите на
страните, че след разделянето през 1993г. на техния имот на два отделни, те са
поставили ограда между двата имоти. Сега на място има следи от същата, която
в.л. П. е заснело и отразило, че минава по буквите ЗИК на скица № 2 към ДСТЕ с
вх.№ 2424/22.05.2020г. Тази ограда е преместена от ответниците М. и така те са
лишили ищците Д. от възможността да
ползват мазето на жилищната им сграда, входа откъм терасата и чешмата, находяща
се на западната стена на жилищната сграда, собственост на ищците Д. .
Така поставената в момента ограда от ответниците М. пречи на ищците да
ползват изцяло жилищната си сграда, т.е. да упражняват в пълен обем правото си
на собственост върху същата, за да влизат в мазето, както и в къщата през входа
на терасата и да ползват чешмата на
стената на къщата, за което следва да бъдат осъдени ответниците М. да премахнат
оградата с размер от около 2.50-3 метра, започваща от жилищната сграда,
построена в УПИ *-* в кв.* до уличната регулация или това е оградата, започваща
от уличната регулация, която оградата преминава през УПИ *-* и УПИ *-* и стига
до южната централна фасада на жилищната сграда, построена в УПИ *-*, която
фасада гледа към улицата и която жилищна сграда е собственост на ищците Д. .
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответниците М. следва да
заплатят на ищците Д. сумата от 1060лв.
/хиляда и шестдесет лева/ за направени разноски по делото, включващи заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита, депозит
за вещо лице и платени държавни такси съгласно приложен списък за разноските по
чл.80 от ГПК съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС М.Т.М. с ЕГН: ********** и М.Ц.М.
с ЕГН: ********** и двамата от с.В., Соф. обл., ул.В. Л. №* да премахнат оградата с дължина от около 2.50-3
метра, започваща от жилищната сграда, построена в УПИ *-* в кв.1, собственост
на Ж.Д.Н. с ЕГН: ********** и В.Г.Д. с ЕГН: ********** ***, която ограда стига до
уличната регулация или това е оградата
започваща от уличната регулация, преминава през УПИ *-*, собственост на Ж.Д.Н. с ЕГН: ********** и В.Г.Д. с
ЕГН: **********
и УПИ *-*, собственост на М.Т.М. с ЕГН: ********** и М.Ц.М.
с ЕГН: ********** и стига до
южната централна фасада на жилищната сграда, построена в УПИ *-*, която фасада
гледа към улицата.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.109 в останалата им част, предявени от Ж.Д.Н. с ЕГН: ********** и от В.Г.Д. с ЕГН: ********** *** срещу М.Т.М. с ЕГН: ********** и
срещу М.Ц.М. с ЕГН: ********** и двамата от с.В., Соф. обл., ул.В. Л. №* за премахване на постройката, наречена
„лятна кухня“, ведно с пристроения към нея клозет, разположена на границите
между УПИ *-* и УПИ *-* в кв. *по плана на село В., община Б., Софийска област,
както и за премахване на санитарен възел, находящ се в УПИ *-*, обслужващ
постройката „лятна кухня“, свеждане на покривната конструкция на постройката
„лятна кухня“ до ниво под прозореца на жилищна сграда в УПИ *-* от към
северната фасада на същата сграда и премахване на комина върху покривната
конструкция на постройката „лятна кухня“, който е в непосредствена близост до
прозорец на жилищната сграда в УПИ *-* на северната фасада на същата жилищна
сграда, с които пречат на ищците Ж.Д.Н. и В.Г.Д. да упражняват правото си на
собственост върху УПИ *-* в кв.* по плана на село В., община Б., Софийска
област, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявените насрещни искове от М.Т.М. с ЕГН: ********** и от М.Ц.М. с ЕГН: ********** и
двамата от с.В., Соф. обл., ул.В. Л. №* срещу Ж.Д.Н. с ЕГН: ********** и срещу В.Г.Д. с ЕГН: ********** *** за премахване на
масивната жилищна сграда, находяща се в УПИ *-* в кв.* по регулационния план на
село В., община Б., Софийска област, одобрен със Заповед № *-*/*.*.19**г., изм.
със Заповед №*/*.*.19**г., с урегулирана площ от 523кв.м., при граници: от две
страни улици, УПИ *-*, УПИ *-*и УПИ *-* и за премахване на частите от описаната
по-горе жилищна сграда, които попадат върху
собствения на М.Т.М. и М.Ц.М. УПИ *-* в кв.* по регулационния план
на село В., община Б., и на отстояние по-малко от 3 метра от регулационната
линия между УПИ *-* и УПИ *-*, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.Т.М. с ЕГН: ********** и М.Ц.М. с ЕГН: **********
и двамата от с.В., Соф. обл., ул.В. Л. №* да
заплатят на Ж.Д.Н. с ЕГН: ********** и на В.Г.Д. с ЕГН: ********** *** сумата
от 1060лв./ хиляда и шестдесет лева/ за направени разноски по делото съразмерно
на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|
|
|
|