№ 4942
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110142119 по описа за 2021 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439
ГПК.
Производството е образувано е по искова молба от „Асисто” ЕООД за
признаването за установено, че ищецът не дължи сумите по издаден против него
изпълнителен лист от 02.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 25687/2010 г. по описа на СPC, а
именно: 1095,88 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 04.06.2010 г. до
окончателното заплащане на задължението, както и сумата в размер на 125,00 лв. –
разноски по делото. Общо отричаната като дължима сума е в размер на 1220,88 лв.,
претендирана по образувано срещу ищеца изпълнително дело № 1712/2016 г. по описа
на ЧСИ Н. М.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист,
издаден в полза на „Юролайън“ АД, на 18.02.2016 г. е образувано изпълнително дело
№ 1712/2016 г. при ЧСИ Н. М. В периода между издаването на изпълнителния лист и
образуването на изпълнителното дело вземанията срещу ищеца били прехвърлени на
ответника „Асисто“ ЕООД. Счита, че към датата на образуване на изпълнителното
дело /18.02.2016 г./ е бил изтекъл период от повече от 5 години от влизането в сила на
заповедта за изпълнение, поради което процесното вземане е било погасено по давност,
с което се погасила и възможността за принудителното му събиране. Моли да бъде
признато за установено в отношенията му с ответника, че не дължи сумите, предмет на
издадения изпълнителен лист. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва допустимостта и основателността
на предявения иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок,
тъй като от датата на издаване на изъплнителния лист /02.03.2011 г./, а не от датата на
влизане в сила на заповедта за изпълнение, е започнал да тече нов, 5-годишен
давностен срок, който не е бил изтекъл към момента на образуване на изпълнителното
дело – 18.02.2016 г. С молбата за образуване на изпълнителното производство било
направено искане и за извършване на изпълнителни действия, от което е започнала да
тече нова погасителна давност за вземанията. Поради тези и останалите подробно
1
изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с
оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както
и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който
законът свързва погасяване на вземането по давност.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени обстоятелствата, че: 1/ответникът е кредитор
по процесното вземане поради извършено прехвърляне на вземането с договор,
сключен с първоначалния кредитор „ЮроЛайън“ АД; 2/ че същите са страни по
образувано изпълнително дело № 1712/2016 г. по описа на ЧСИ Н. М.въз основа на
изпълнителен лист от 02.03.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 25687/2010 г. по описа на
СРС, както и че 3/общият дълг по изпълнителния лист срещу ищеца възлиза на сумата
от 1220,88 лв.
Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по
делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е погасено по давност.
Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу СТ. АНГ. АНГ.,
същият е издаден на основание чл. 416 ГПК, т. е. въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение, поради което актът на съда се ползва с изпълнителна сила, но
не и със сила на пресъдено нещо. Правните последици на акта не се приравняват на
съдебно решение, постановено в исков процес. Давността за вземането се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението – в този смисъл е
приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК на ВКС. В случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта
за изпълнение да е предявен иск за установяване съществуването на процесното
вземане, поради което се налага изводът, че след настъпване изискуемостта на
вземането, давността не е била прекъсната с депозирането на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ако длъжникът не подаде възражение срещу
заповедта за изпълнение в срок, тя придобива характеристика на изпълнително
основание, но с нея не се разрешава спор между страните и вземанията не се
установяват със сила на пресъдено нещо. Производството по чл. 410 и сл. ГПК има за
цел да се разреши принудителното изпълнение, а не да се разрешават спорове относно
граждански права. Съдът в това производство признава права, но това не става въз
основа на пълна проверка на фактическия състав, а само въз основа твърденията на
заявителя. Извод, основан на ограничената проверка по чл.411 ГПК, не може да се
2
ползва със сила на пресъдено нещо.
По делото не се доказва оспореното вземане да е било установено със съдебно
решение, напротив – видно от разпореждане от 25.02.2011 г., отразено върху заповедта
за изпълнение /гръб/ по приложеното м. гр. дело № 25687/2010 г. по описа на СРС,
заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 08.09.2010 г., като е разпоредено да
се издаде изпълнителен лист. Видно и от отразеното в изпълнителния лист, същият е
бил издаден въз основа на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, поради което по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД и същото се погасява с изтичането на общия за вземането давностен
срок. В смисъл, че влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва с изпълнителна
сила, а със сила на пресъдено нещо – едва решението по иска по чл. 422 ГПК, са и
мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
на ОСГТК на ВКС.
Във връзка с определяне на началната дата, от която тече давностният срок за
оспореното вземане, следва да се отбележи, че в рамките на заповедното производство
длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън
тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу
заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските,
жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК,
както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното
производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални
норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към
страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.
Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на
ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и
осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът
изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо
мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява
вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на
горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но
това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените
възможности за защита в заповедното производство.
В изложения смисъл е и постановената практика на Върховния касационен съд –
напр. Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО,
ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО, ГК;
Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК и
Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК.
Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта /в актуалната
редакция към момента на издаването на процесната заповед за изпълнение/, който не
може да бъде продължаван, като с изтичането му длъжникът вече няма възможност да
оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може
да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се
посочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от
съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за
възражение. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда
на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили
след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за
изпълнение. В този смисъл, възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане
на двуседмичния срок по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на
3
заповедното производство, като е недопустимо същото да се разглежда като основание
на предявен впоследствие отрицателен установителен иск за недължимост на
вземанията. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото
производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за
изпълнение (с изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК) е
изтекъл изискуемият давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства,
водещи до неговото спиране или прекъсване.
Видно от данните по приложеното ч. гр. дело № 25687/2010 г., заповедта за
изпълнение е била връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, като
срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е изтекъл на 07.09.2010 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая няма
данни процесното вземане да попада в някое от изключенията, предвиждащи
погасяване след изтичането на друг срок. Следва да се извърши преценка дали считано
от настъпване изискуемостта на вземането е изминал период от пет години, без да са
настъпили обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност. В процесната заповед за изпълнение не е отразен момента на настъпване на
изискуемостта на вземането, поради което съдът следва да вземе предвид данните в
депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По
отношение на момента на настъпване на изискуемостта е посочено в т. 12 от
заявлението, че вземането е станало незабавно изискуемо след прекратяването на
договора, но не е посочено коя е датата на прекратяване. Ето защо, при липса на други
данни, следва да се приеме, че последният възможен момент, в който вземането е
станало изискуемо, е денят, предхождащ деня, в която е подадено заявлението по чл.
410 ГПК, а именно – на 06.06.2010 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, извършването на имущественото проучване на
длъжника и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение. Видно от
данните по делото, въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 1712/2016 г. по описа на ЧСИ Н. М. с район на действие СГС.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от взискателя от
18.02.2016 г., а първото предприето срещу длъжника действие в изпълнителното
производство, водещо до прекъсване на давността, е от 01.09.2016 г., когато е наложен
запор чрез връчването на запорно съобщение на „Банка ДСК“ ЕАД върху вземанията
на длъжника от третото задължено лице /л. 46 и л. 55 от изп. дело/.
Ответникът не доказа в периода от 06.06.2010 г. /последният възможен момент за
настъпване на изискуемостта на процесното вземане съобразно данните по делото/ до
06.06.2015 г. да са настъпили обстоятелства, които да са довели до спиране или
прекъсване на давността.
Неоснователно е направеното от ответника възражение, че разпореждането на
съда за издаване на изпълнителен лист прекъсва давността. По арг. от т. 14 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че
подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, респ. разпореждането, с което
тя се уважава, не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение
по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Дори обаче да се възприеме поддържаната от
4
ответника теза, то вземането отново се явява погасено по давност. Видно от данните по
ч. гр. дело № 25687/2010 г. по описа на СРС, разпореждането за издаване на
изпълнителен лист е от 25.02.2011 г. /обективирано върху заповедта за изпълнение -
гръб/, а първото предприето срещу длъжника действие в изпълнителното
производство, водещо до прекъсване на давността, е от 01.09.2016 г., когато е наложен
запор върху вземанията на длъжника от „Банка ДСК“ ЕАД. Тоест, в този случай
ответникът отново не е провел доказване, че в период, по-дълъг от пет години, са
настъпили обстоятелства, които да са довели до спиране или прекъсване на давността.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски в производството в размер на 350
лева /заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса/.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че СТ. АНГ. АНГ., ЕГН
********** не дължи на „Асисто“ ЕООД, ЕИК ********* сумите по издаден
изпълнителен лист от 02.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 25687/2010 г. по описа на СPC, 59
състав, а именно: 1095,88 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от
04.06.2010 г. до окончателното заплащане на задължението, както и сумата в размер на
125,00 лв. – разноски по делото
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Асисто“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на СТ. АНГ. АНГ., ЕГН ********** сумата от 350,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5