Решение по адм. дело №827/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кадекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба на П. А. К. от [населено място] срещу Решение №2153-04-51/16.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана негова жалба срещу Разпореждане №2113-04-639#11/28.07.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето не отговаря на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО по отношение на изискуемия действителен осигурителен стаж 15 години.

Жалбоподателят оспорва акта като незаконосъобразен поради неправилно приложение на закона и нарушение на процесуалните правила. Счита, че стажът му е неправилно изчислен. По тези съображения претендира отмяна на оспорения акт и да бъде признато, че има действителен трудов стаж от 15 години, поради което моли да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа оспорването и представя писмени бележки с допълнително изложени съображения, че компетентният орган не е предприел необходимите действия за служебно събиране на доказателства и изясняване на значимите факти и обстоятелства. Развива доводи, че, представяйки трудовата си книжка, е изпълнил задължението си за доказване, вменено му от закона.

 

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., в открито заседание оспорва подадената жалба като неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Представя писмени бележки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

От писмените доказателства, съдържащи се в представената по делото административна преписка, се установява, че със Заявление вх. №2113-04-639/16.05.2025 г. П. А. К. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени Трудова книжка №905, №1063 и №113 и Военна книжка №112771. Пенсионният орган е предприел процесуални действия за служебно събиране на доказателства за уточняване на осигурителния стаж и категорията труд на заявителя, за което са направени искания за представяне на сведения и документи с Писмо изх. №2113-04-639#2/12.06.2025 г. до Д. ясла „Еделвайс“, [населено място]“, където заявителят е работил като огняр за периода 03.12.1984 г. до 01.01.1985 г.; с Писмо изх. №2113-04-639#1/12.06.2025 г. от Регионалния архивен център, [населено място] по отношение на работата на лицето като стругар в Завод за автоматични везни, [населено място] в периода от м. 03.1975 г. до м. 06.1976 г.; като колерганист в Авторемонтен завод „Победа“, [населено място] в периода от м. 01.1979 г. до м. 05.1979 г.; като изкопчия в БКС, [населено място] в периода от м. 11.1982 г. до м. 04.1983 г; за работата му в АПК „В. Левски“, [населено място] от м. 05.1985 г. до м. 12.1985 г.; както и за работата му като огняр в АПК, [населено място] от м.09.1988 г. до м. 04.1991 г. и като огняр в агрофирма „Хоризонт“ от м. 11.1991 г. до 06.1992 г. Лично от заявителя с Писмо изх. №2113-04-639#9/08.07.2025 г. е поискано УП-3 за периода от 01.05.1985 г. до 31.12.1985 г., тъй като заверката в трудовата книжка не е коректна. От Д. ясла „Едейлвайс“, [населено място] е представено Удостоверение №20/20.06.2025 г. От осигурителния архив са представени отговори вх. №2113-04-639#5/30.06.2025 г., №2113-04-639#6/30.06.2025 г., изх. №5533-04-31/24.06.2025 г., Удостоверение вх. №2113-04-639#7/30.06.2025 г. Приложени са справки и описи от персоналния регистър на НОИ на името на К.. От него лично е представена Декларация вх. №2113-4-639#10/11.07.2025 г., че не може да представи изисканото УП-3 за проблемния период, в който е работил в АПК „В. Левски“, [населено място].

Въз основа на събраните доказателства с Разпореждане №2113-04-639#11/28.07.2025 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Велико Търново е прието, че П. К. има навършени 67 години, 0 месеца и 4 дни към датата на подаване на заявлението – 16.05.2025 г., и зачетен осигурителен стаж по документи: от първа категория – 3 месеца и 24 дни, от втора категория- 4 месеца и 4 дни, от трета – 13 години, 3 месеца и 1 ден. Установен е общ осигурителен стаж без превръщане – 13 години, 10 месеца и 13 дни, в това число 10 месеца и 13 дни – обезщетение за безработица и 2 месеца – обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Приет е действителен осигурителен стаж 12 години, 10 месеца и 16 дни. При това положение и на основание чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано да бъде отпусната поисканата от П. К. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като мотив за постановения отказ в разпореждането е посочено, че към датата на подаване на заявлението К. има навършена изискуемата по чл. 68, ал. 3 от КСО възраст, но няма необходимия действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО от 15 г. Разпореждането е връчено по пощата на 31.07.2025 г.

С Жалба вх. №1012-04-98/19.08.2025 г. П. К. е оспорил пред директора на ТП на НОИ – Велико Търново Разпореждане №2113-04-639#11/28.07.2025 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Велико Търново с твърдение, че действителният осигурителен стаж възлиза на 15 години, 1 месец и 23 дни. С Писмо изх. №1012-04-98#1/22.08.2025 г. началникът на Отдел „Пенсии“ е изискал повторно представяне на трудовите и на военната книжка, както и обр. УП-3 за периода от 10.05.1985 г. до 31.12.1985 г., включително, тъй като заверката от АПК „В. Левски“, [населено място] в трудовата книжка не е коректна. В указания срок лицето повторно е декларирало с вх. №1014-04-98#4/28.08.2025 г., че не може да представи търсеното удостоверение за трудов стаж.

С Решение №2153-04-51/16.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново жалбата на К. е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Основанията за това са: 1. Не е зачетен осеммесечен стаж за периода 01.05.1985 г. – 31.12.1985 г. в АПК „В. Левски“, [населено място], тъй като за вписването му в Трудова книжка №1063 няма редовна заверка (липсват подписи на главен счетоводител и ръководител и печат); 2. Установено е дублиране на записите в Трудова книжка №905 и Трудова книжка №1063 за времето 04.03.1975 г. – 14.06.1976 г., като в едната е заверен стаж 1 година и 3 месеца, а в другата 1 година, 3 месеца и 2 дни. Въз основа на УП-13 №5507-10-1013/30.06.2025 г., събрано от Регионален архивен център, [населено място], е зачетен осигурителен стаж 1 година, 3 месеца и 3 дни, положен в „Баланс“ АД, [населено място]; 3. В Трудова книжка №1063 е заверен трудов стаж от 6 месеца за периода 01.05.2005 г. – 01.11.2005 г. от Община Лясковец, но липсва забележка, че трудовият стаж е равен на осигурителния и е отразено, че лицето е работило при непълно работно време от 6 часа при законоустановено 8 часа, поради което на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС е зачетен осигурителен стаж 4 месеца и 15 дни; 4. Установени са 10 месеца и 13 дни – обезщетение за безработица, и 2 месеца – обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, които на основание §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО не са зачетени като действителен стаж, но са включени в общия осигурителен стаж. Решението на горестоящия административен орган е съобщено на П. К. по пощата на 24.09.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата до съда е подадена чрез компетентния орган по пощата на 06.10.20252 г.

 

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с Писмо изх. №2103-04-57#1/10.10.2025 г. от ТП на НОИ – Велико Търново.

 

При така установените факти и на база събраните по делото доказателства съдът намира следно от правна страна:

 

Жалбата е редовна и процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от страна в административното производство, притежаваща правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

 

Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново е валиден индивидуален административен акт, издаден от административен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО. Решението е издадено при спазване на изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно чл. 117, ал. 5 от КСО, вр. чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и фактически и правни основания за издаването му.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО е уведомило заявителя с Писмо изх. №2113-04-639#9 от 08.07.2025 г. за констатираната необходимост от представяне на документи, относими към достоверността на осигурителния стаж на лицето към АПК „Васи Левски“, [населено място], като в указания срок същото не е представило изисканите документи. Предприета е служебна проверка и е издадено разпореждане въз основа на наличните редовни документи. Не е допуснато нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като пенсионният орган е предприел необходимите действия за изясняване на обективната действителност предвид твърденията на жалбоподателя, в т. ч. е извършил служебна проверка на съхраняваните в Регионален архивен център при ТП на НОИ – Тетевен документи, вкл. е инициирал събиране на доказателства и от други субекти, в резултат на което е формирал крайните правни изводи. При извършената служебна проверка не са нарушени съществуващи права на жалбоподателя и са обсъдени заявените от него възражения. Спазен е инструктивният срок за издаването на решението. Не се установяват съществени пороци, засягащи процесуалната законосъобразност. Преценката на доказателствата, както и кореспонденцията между фактическите и правните основания за произнасянето са въпроси по съществото на спора.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст. Тоест, когато не са налице предпоставките за пенсиониране по общия ред, е предвидена законодателна хипотеза при облекчени условия, изискваща две кумулативни дадености – възраст от 67 години към 2025 г. и 15 години действителен трудов стаж. Липсата на което и да е от тези две изисквания препятства възникването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Легална дефиниция за действителен осигурителен стаж се съдържа в §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Според нея това е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

В конкретния случай, няма спор, че К. отговаря на възрастовото изискване към датата на подаване на заявлението. Спорът по делото касае наличието на второто основание – 15 години действителен стаж. От пенсионния орган е признат общ осигурителен стаж от 13 години, 10 месеца и 29 дни, от които действителен – 12 години, 10 месеца и 16 дни, който не съответства на изискванията за пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Действителният осигурителен стаж е изрично и изчерпателно дефиниран в посочената разпоредба на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и неговата регламентация го разграничава от общия осигурителен стаж. Общият осигурителен стаж представлява по-обширен и всеобхватен стаж от действителния, който от своя страна е по-конкретен и в него може да се включва част от общия такъв, но само този, който е изброен и се съдържа в легалното определение за действителен осигурителен стаж.

В хода на настоящото пенсионно производство е установено, че в периода от 18.06.1991 г. до 31.10.1991 г. и от 26.07.1992 г. до 26.01.1993 г. жалбоподателят е бил безработен и е получавал обезщетение за това, а за времето от 26.06.1992 г. до 26.07.1992 г. е получавал обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. Тези фактически констатации се потвърждават от Опис на осигурителния стаж на К. на л. 30 и сл. от делото. Законосъобразно пенсионният орган е изключил времетраенето на посочените периоди от действителния стаж, въпреки че същото се съдържа в общия осигурителен стаж. По аргумент от цитираната дефиниция, времето, през което лицето е било без работа и фактически не е осъществявало трудова дейност, а е получавало обезщетение от държавата, не може да бъде възприето като „действителен осигурителен стаж“, макар то да се зачита за осигурителен стаж за целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 от КСО по силата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО, респективно чл. 79 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). В този смисъл са и Решение №6136/22.06.2022 г. по адм. д. №131/2022 г. по описа на ВАС и Решение №8112/31.05.2019 г. по адм. д. №14914/2018 г. по описа на ВАС.

По отношение на установеното дублиране на записите в Трудова книжка №905 и Трудова книжка №1063 за осигурителния стаж в „Баланс“ АД, [населено място] за периода 04.03.1975 г. – 14.06.1976 г., няма възражения от страна на жалбоподателя. След служебно събиране на доказателства от Регионален архивен център, [населено място] зачетеният осигурителен стаж благоприятства К., доколкото е признат такъв от 1 година, 3 месеца и 3 дни.

Съдът не намира основание за корекция и на възприетия от административния орган стаж за периода 01.05.2005 г. – 01.11.2005 г. в О. Л.. Разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 2, предложение първо от НПОС в относимата редакция регламентира, че осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4, 6 и 7 и ал. 2 КСО за времето след 31 декември 2002 г., а за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 - за времето след 27 декември 2003 г., се зачита и изчислява осигурителният стаж на лицата по т. 1, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време. По тези правила шестмесечният период е преизчислен на 4 месеца и 15 дни, тъй като жалбоподателят е полагал труд на шестчасов работен ден и както е отразено в Трудова книжка №1063 трудовият стаж не е равен на осигурителния такъв. В тази хипотеза няма съмнение, че правоотношението с непълно работно време за целите на пенсионирането се отчита пропорционално спрямо законоустановеното пълно работно време. Поддържаните от жалбоподателя възражения са неоснователни, доколкото при спазване на правилата на чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС пенсионният орган законосъобразно е зачел за процесния период стажа не в календарно време /пълните дни/, а 4 месеца и 15 дни.

Основните възражения на оспорващия са концентрирани върху незачетеният осеммесечен стаж за периода 01.05.1985 г. – 31.12.1985 г. в АПК „В. Левски“, [населено място], тъй като за вписването му в Трудова книжка №1063 няма редовна заверка (липсват подписи на главен счетоводител и ръководител и печат). В решението е посочено, че за да бъде зачетен вписаният в Трудова книжка №1063 стаж за периода 01.05.1985 г. – 31.12.1985 г. в АПК „В. Левски“, [населено място], той следва да отговаря на изискванията на Наредбата за трудовите книжки от 1953 г. (отм.) и инструкцията по прилагането й – Инструкция №2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж, а в случая противно на т. 8 от Наредбата е отразен цифром и словом стаж 8 месеца, но липсват подписи на главен счетоводител и ръководител и печат. Липсата на основни реквизити е наложила допълнителна проверка и служебно събиране на доказателства от страна на компетентните органи, като от данните от Регионалния архивен център, [населено място], дадени с Отговор вх. №2113-04-639#6/30.06.2025 г., се установява, че предадените ведомости за този осигурител са за периода 1959 г. – 1965 г., тоест липсват сведения и доказателства за процесния период. Пенсионният орган двукратно е изискал от заявителя представяне на УП-3, но такова не е снабдено, като без значение е причината поради която това не е сторено. След изчерпване на служебно предприетите действия и липсата на годни и относими доказателства пенсионният орган не е зачел този стаж. Доколкото от събраните по делото доказателства не се потвърждава спорният 8-месечен стаж, за който в трудовата книжка е налично само вписване на периода, начална и крайна дата, наименование на предприятието и длъжността, без изискуемото удостоверяване с подпис на ръководител и печат, то правилно от административния орган не е зачетен осигурителен стаж за разглеждания период. Този извод е направен съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, според който всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган.

Според жалбоподателя с представянето на трудовата си книжка той е изчерпал носената от него доказателствена тежест да установи фактите на които основава исканията и възраженията си. По правило вписването в трудовата книжка удостоверява по официален начин наличието на трудово правоотношение, продължителността му и изпълняваната работа, когато обаче книжката е редовно водена. На основание чл. 347 от Кодекса на труда в приложимата редакция и §22 от ЗИД на КТ редовно оформената трудова книжка има официална удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства относно придобития от работника трудов стаж и при липса на разплащателни ведомости, отговарящата на нормативните изисквания трудова книжка служи като надлежно и годно доказателство по НПОС за установяване и зачитане на трудовия/осигурителния стаж.

Доказателствената сила на трудовата книжка следва да бъде съобразена въз основа на съществуващите към момента на издаването и оформянето й изисквания за реквизити. За процесния период 01.05.1985 г. – 31.12.1985 г. в сила е била Наредба за трудовите книжки, одобрена с ПМС №149/20.03.1953 г., обн. в „Известия“, бр. 25/1953 г., изм. „Известия“, бр. 74/1960 г. Съгласно чл. 8 от тази Наредба всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило, заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. Следва да се има предвид и Инструкция №2492 /обн. ДВ 20/1968 г./ за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, като в чл. 6 от тази инструкция се детайлизира начина на водене на трудовата книжка. Съгласно чл. 6, ал. 2, буква „в“ продължителността на придобития от работника трудов стаж се подписва и подпечатва с печата на предприятието, учреждението и организацията по начин да не засегне двете страни. От тази регламентация е видно, че, противно на посоченото в оспореното решение, за процесния период е било необходимо и достатъчно записванията в трудовата книжка на жалбоподателя да се удостоверят от ръководител на предприятието или от упълномощено от него лице /не и от главен счетоводител/ и да бъдат подпечатани с печата на предприятието. Представената трудова книжка не съдържа тези реквизити, следователно вписването не е извършено съобразно нормативните изисквания /не е заверено от ръководителя на предприятието/упълномощено от него длъжностно лице и не е подпечатано със служебния печат/. Липсват други първични документи, които да съдържат достатъчно данни за трудовата заетост на лицето в процесния период и които съгласно чл. 40, ал. 5 от НПОС могат да послужат за удостоверяване на осигурителния стаж. Горното не обосновава достоверност на вписването и въпреки положените от административния орган усилия да събере безспорни доказателства /пр. УП-3/, липсата на такива оставят този факт недоказан, поради което законосъобразно той не е зачетен в хода на пенсионното производство. Трудовата книжка при това положение няма обвързваща съда материална доказателствена сила на като официален свидетелстващ документ по отношение на вписването. Административният акт не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти и обстоятелства. Според чл. 7, ал. 1 от АПК административните актове се основават на действителните (а не на предполагаемите) факти от значение за случая.

Възраженията на жалбоподателя, че пенсионния орган не е зачел осигурителния му стаж в периода 01.05.1985 г. – 31.12.1985 г. въз основа на констатираната липса на редовна заверка в трудовата книжка са неоснователни. При липсата на редовни документи по чл. 40 от НПОС за жалбоподателя е налице възможност да установи спорния осигурителен стаж по исков ред съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

За пълнота следва да се посочи, че предвид безспорното обстоятелство, че периодът от 1 година и 13 дни, в които жалбоподателят е ползвал обезщетения за безработица, не се включва в действия осигурителен стаж, дори спорният стаж в АПК „В. Левски“, [населено място] от 8 месеца, и пълният размер на стажа от 6 месеца в Община Лясковец да бъдат включени в изчисляванията /което не е така/, изискуемият стаж от 15 години по чл. 68, ал. 3 от КСО не може да бъде достигнат, доколкото се формира стаж от 14 години, 5 месеца и 1 ден.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане №2113-04-639#11/28.07.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, е законосъобразно, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

При този изход на делото и предвид своевременното направеното искане от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноски по делото общо в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. А. К. от [населено място] срещу Решение №2153-04-51/16.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана негова жалба срещу Разпореждане №2113-04-639#11/28.07.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново.

ОСЪЖДА П. А. К., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. А да заплати на Националния осигурителен институт [населено място] разноски по делото в размер на 150 (стои петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.