№ 14360
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110100178 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане субективно и обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Р. Н. Г. и С. Н. Г. за установяване съществуването
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 42866/2024 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответниците
са били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост
/СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ.
Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР
от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от
1
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че
след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение
на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „ДИРЕКТ“ ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът
поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжниците – настоящи ответници, но тъй като издадената заповед
била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции. По изложените в исковата молба
доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответниците му дължат сумите, както следва: 1/ответникът Р. Н. Г. -
сумата от 115,16 лева, представляваща 1/3 част от главница в общ размер на 345,47
лева за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в **************, ведно със законната
лихва, считано от 12.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 18,55 лева,
представляваща 1/3 част от сумата от общо 55,66 лева - обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 18.06.2024 г., сумата от
10,24 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 30,72 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от 2,38 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 7,15 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021г. до 18.06.2024 г.; 2/ ответникът С. Н. Г. - сумата от 115,16 лева,
представляваща 1/3 част от главница в общ размер на 345,47 лева за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до
недвижим имот, находящ се в **************, ведно със законната лихва, считано от
12.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 18,55 лева, представляваща 1/3 част
от сумата от общо 55,66 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022г. до 18.06.2024 г., сумата от 10,24 лева,
представляваща 1/3 част от сумата от общо 30,72 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2024г. до изплащане на вземането,
2
сумата от 2,38 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 7,15 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021г. до 18.06.2024 г. Претендират се и сторените в хода на
заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от особения представител на
ответника С. Г. се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Поддържа се, че изложените в исковата молба твърдения не
отговарят на действителната фактическа обстановка, като сумите са недължими и
поради изтекла погасителна давност. По изложените в отговора доводи и съображения
се иска отхвърляне на предявения против този ответник искови претенции.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от особения представител на
ответника Р. Г. предявени искове са оспорват като неоснователни. Прави се
възражение два погасителна давност за сумите за периода преди 12.07.2024 г. Излагат
се доводи, че ответникът не е приел оставеното от баща му наследството – нито
изрично, нито с конклудентни действия, поради което и не се легитимира като
собственик на процесния недвижим имот в посочената от ищеца идеална част.
Оспорва са наличието на облигационно правоотношение между страните, съответно
качеството „потребител“ на ответника. Поддържа се становище, че по делото няма
данни за валидно изразена воля от страна на етажните собствениците относно
присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. Сочи се още, че по делото не
са представени доказателства относно датата, на която сметките на ответника са били
публикувани на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което
ответникът не е бил поставен в забава за плащането им. Поддържа се още, че по
делото не са представени доказателства относно непогасени задължения за дялово
разпределение, като твърденията в тази насока се основават само на счетоводните
записвания на ищеца, без те да са подкрепени от други доказателства. По изложените
съображения се иска съда да постанови решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – «ДИРЕКТ» ЕООД не изразява
становище по същество на спора. Представя документи за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, изготвяните индивидуални справки за процесния период,
документи, удостоверяващи връчването на последните, както и относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 42866/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците-
3
настоящи ответници да заплатят на дружеството по 1/3 част всеки от тях от сумите,
както следва: от сумата от общо 345,47 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 12.07.2024г. до изплащане на вземането, от сумата от общо
55,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022г. до 18.06.2024 г., от сумата от общо 30,72 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение през периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2024г. до
изплащане на вземането, от сумата от общо 7,15 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
18.06.2024 г., от сумата от общо 25,00 лева - платена държавна такса и от сумата от
общо 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 176516/02.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 42866/2024 г. по описа на
СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на двамата длъжници при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му
едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложено писмо от Столична община, район Връбница до
ищцовото дружество, в което е отразено, че процесния недвижим имот –
**************, е закупен от Н. Р.ов Г. с договор за покупко-продажба от 26.03.1991 г.
По делото е приложена и молба за учредяване на законна ипотека, от която се
установява, че собственикът Н. Р.ов Г. е учредил ипотека за обезпечение на заем за
жилищно строителство на процесния недвижим имот.
Видно от приложеното по делото писмо от ЧСИ до Агенция по вписванията е,
че към 2012 г. Н. Г. отново се е легитимирал като собственик на процесния недвижим
имот, върху който е била вписана възбрана с цел обезпечаване вземане на
„Топлофикация София“ ЕАД.
От приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от Столична
община, район Връбница се установява, че Н. Р.ов Г. е починал на 04.03.2015 г., като е
оставил четирима наследници по закон – съпруга /починала на 01.06.2015г. и три деца
/две от, които ответници в настоящото производство//.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г. г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
през исковия период общи фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
4
По делото са представени документи за главен отчет на уредите за дялово
разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния период, протоколи
за неосигурен достъп за отчет, документи, удостоверяващи връчването на
изравнителните сметки, както и относно сертификацията на уредите за дялово
разпределение.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и представените от третото
лице-помагач индивидуални справки и документи за отчет е констатирало, че през
исковия период, съвпадащ с два отчетни периода – 2021/2022 г. и 2022/2023 г., ФДР е
разпределяла ТЕ за отопление на ап.55 само от сградна инсталация. Вещото лице е
установило, че на 24.10.2005 г. в процесния апартамент са демонтирани два щранга за
топла вода, лира в банята и радиаторите в стоите, за което е съставен акт за демонтаж.
Съгласно заключението, технологичните разходи в АС са изчислявани по
Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер. Вещото
лице е констатирало още, че от потребителя не са представени възражения против
разпределената ТЕ и изготвените изравнителни сметки. В заключението вещото лице е
посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал
последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че по партидата на имота неплатените суми за процесния
период възлизат на сумата от общо 376,19 лева, в т.ч. сумата от 30,72 лева за дялово
разпределение, а обезщетението за забава в общ размер на 62,81 лева, в т.ч. 7,15 лева
върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
5
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР
ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време)
определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В конкретния случай от приложените по делото писмени доказателства – писмо
от Столична община, район Връбница, молба за учредяване на законна ипотека и
молба за вписване на възбрана, може да се обоснове извод, че наследодателят на
ответниците е бил собственик на процесния недвижим имот, съответно същите са
собственици въз основа на наследствено правоприемство при равни права, т.е. по 1/3
част /наследодателят е оставил три деца/. С оглед предходното следва да се приеме, че
облигационната връзка по силата на публикувани общи условия възниква между
доставчика на топлинна енергия от една страна, и ответниците, в качеството на
собственици на имота, от друга. Ето защо, през процесния период между ответниците
и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през
исковия период ответниците са били потребители/клиенти на топлинна енергия за
битови нужди и дължат заплащане на същата съобразно дела си в собствеността.
Обстоятелството дали в процесния обект се живее и потребява топлинна енергия има
значение единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се
начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна
инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.
По отношение на обективираното в писмения отговор от особения представител
на ответника Р. Г. следва да се отбележи, че нормата на чл.48 ЗН съставлява законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60
ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл.1 ЗН до доказване приемането на
6
наследството по опис или отказ от наследството. В тежест на ответника на основание
чл.154 ГПК е да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от
наследство, или приемането на наследството по опис и пр. /в този смисъл е решение
№ 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г., III г.о. на ВКС/. В конкретния случай
това не е сторено.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението на
СТЕ, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и
въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от
страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д.
№4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил
върху обективни данни, а не върху предположения.
Следва да се отбележи, че съгласно нормата на чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела
в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Отделно от предходното, следва да се има предвид и решение № 5 от 22 април
2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., с което Конституционният съд
отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. В мотивите на Решението е
посочено, че: "Разпоредбите на чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните
изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия.
Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и
Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат
ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част
от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си
7
имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен
собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата
им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е
решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на
топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна
енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно
получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и
вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна
липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът ,
че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като
всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно
разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде
предвид характера на подобни сгради. При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо
подписване на писмен договор с ответника, нито подаване на молба-декларация за
откриване на партида . Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда
на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД
и на ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и
ОУ.
Следва да се отбележи, че с решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела
С-708/2017 и С-735/2017 г. е даден отговор на поставените с отправените
преюдициални запитвания въпроси, като е прието, че чл.27 от Директива 2011/83/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от
страна на търговци към потребители на вътрешния 7 пазар и изменение на Директива
84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския
парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на
Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
8
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба, която предвижда,
че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
С оглед предходното, претенциите на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия са основателни и доказани, поради което следва да бъдат разгледани
обективираните в писмените отговори възражения за давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 12.07.2024 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
12.07.2021 г. Ето защо и съобразявайки заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, в което вещото лице е описало издадените фактури през исковия период,
съдът приема, че няма погасени по давност задължения за главница, тъй като
изискуемостта настъпва след изтичане на 45 дни от издаването на фактурата. В случая
първата издадена фактура от исковия период е от 31.05.2021 г.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
9
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявените искове за вземания за обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма доказателства как е
формирана сумата от общо 30,72 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума
на горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е
възникнало право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност и недопустимост на главната искова
претенция за дялово разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и
обусловените от нейното уважаване акцесорни искови претенции за обезщетение за
забава. Отделно от предходното по отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84,
ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
до ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от данните по делото е, че
дружеството е направило разноски за доплатена държавна такса в размер на 383,34
лева, по 340,00 лева за СТЕ и ССчЕ и по 300,00 лева – възнаграждение за особен
представител. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило само в едно открито съдебно заседание. С оглед
предходното, съразмерно на припадащата му се част всеки от ответниците следва да
10
понесе разноски съразмерно на уважената част от предявените срещу него искове или
сумата от по 693,86 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото няма данни за направени
разноски, нито искане за присъждане на такива, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от
издадената заповед по ч.гр.д.№ 42866/2024 г. по описа на СРС е, че са присъдени
разноски за държавна такса в общ размер на 25,00 и 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете и съобразно припадащата
им се 1/3 част всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 19,67 лева.
В заповедното производство няма данни за направени разноски от длъжниците
– настоящи ответници.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу Р. Н. Г., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 115,16 лева,
представляваща 1/3 част от главница в общ размер на 345,47 лева за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до
недвижим имот, находящ се в **************, ведно със законната лихва, считано от
12.07.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
сумата от 18,55 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 55,66 лева -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г.
до 18.06.2024 г., за сумата от 10,24 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо
30,72 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение
през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
12.07.2024г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 2,38 лева,
представляваща 1/3 част от сумата от общо 7,15 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
18.06.2024 г.
11
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу С. Н. Г., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 115,16 лева,
представляваща 1/3 част от главница в общ размер на 345,47 лева за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до
недвижим имот, находящ се в **************, ведно със законната лихва, считано от
12.07.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
сумата от 18,55 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо 55,66 лева -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г.
до 18.06.2024 г., за сумата от 10,24 лева, представляваща 1/3 част от сумата от общо
30,72 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение
през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
12.07.2024г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 2,38 лева,
представляваща 1/3 част от сумата от общо 7,15 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
18.06.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. Н. Г., ЕГН ********** и С. Н. Г.,
ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от по 693,86
лева всеки от тях, представляваща направените разноски по исковото производство
съразмерно с уважената част от исковете и сумата от по 19,67 лева всеки от тях,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 42866/2024г. по
описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Слатина, ул.“Н.
Коперник“ № 21, секция А-Б, ет.2, офис 3, помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12