Решение по дело №134/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 83
Дата: 15 юни 2020 г.
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20205000000134
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

  83

Гр. Пловдив, 15. 06. 2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ                                                                               

                                        ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

при участието на секретаря Нина Стоянова и на прокурора Красимир Папаризов, като разгледа докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ НД /В/ № 134 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

С Определение № 1046 от 27.11.2019г. по НОХД № 7470/2019г. на РС – *е одобрено постигнатото споразумение между прокурор от Районна прокуратура – Пловдив, подсъдимия А.М.И. и неговия защитник – адв. С.Х. от АК – *, с което той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е определено наказание „Лишаване от свобода“ от 1 годна и два месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, както и „Глоба“ в размер на 300 лева.

На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложено наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.

Тъй като постановеното определение е окончателно, същото е влязло в законна сила на 27.11.2019 г. и не подлежи на касационна проверка.

В шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила, на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК е постъпило искане от Главния прокурор на Р. България за възобновяване на наказателното производство.

В искането се твърди, че в хода на протеклото по реда на Глава 29 от НПК съдебно производство пред първоинстанционния съд, е било допуснато нарушение на материалния закон, довело до постановяването на съдебен акт, при съществено нарушение и на процесуалните правила – основания за възобновяването на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Нарушението на материалния закон се състои в обстоятелството, че незаконосъобразно е приложен чл.343г от НК, тъй като от приложените по делото доказателства е видно, че подс. И. е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС.

Съдът не е спазил и разпоредбата на чл.382, ал.7 от НПК, като вместо да предложи на страните промени в споразумението го е одобрил, въпреки противоречието му със закона, с което е нарушил и процесуалните правила.

В тази връзка се иска, на основание чл.425, ал.1, т.4 от НПК, възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението на РС – *в частта за наложеното незаконосъобразно наказание лишаване от правоуправление, тъй като основанията са в полза на осъдения.

Прокурорът от АП - Пловдив поддържа искането на Главния прокурор на Р. България по изложените в него подробни съображения.

Осъденият А.И. не се явява редовно призован и делото се разгледано в негово отсъствие, съобразно чл. 426, вр. чл. 353, ал.3 от НПК.

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановеното и влязло в законна сила определение, намира за установено следното:

Искането на Главния прокурор на Р. България е основателно.

Основното оплакване касае твърдения за нарушение на разпоредби от материалния закон в Глава пета от Общата част на НК, свързана с правомощията на съда за определяне на наказанието и конкретно - неправилно постановеното допълнително наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“.

Според правната доктрина и трайна съдебна практика, винаги нарушението на материалния закон води до опорочаване на постановения съдебен акт, което го прави негоден да породи своите правни последици и се явява касационно основание, водещо до неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал.1 от НПК, постановеното от съда определение за одобряване на сключеното споразумение за решаване на делото има характера и последиците на влязла в законна сила присъда.

За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК са предвидени наказания лишаване от свобода до 3 години и глоба от 200 до 1000 лева, като на основание чл.343г се постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.

В случая е установено по безспорен начин, че съдът неправилно  е одобрил предложеното му от прокурора споразумение в частта относно приложението на разпоредбата на чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, защото по делото са налице обективни данни от приложената справка за нарушител/водач за това, че осъденият И. към момента на извършване на инкриминираното деяние е бил неправоспособен водач и не е притежавал валидно издадено свидетелство за управление на МПС. Издаденото на 24.04.2003г. СУМПС, му е било отнето на основание чл.171, т.4 от ЗДвП със Заповед №* на началник група при сектор ПП при ОД на МВР – *, като след изтичането на срока за неговата валидност – 18.04.2013г. до момента на извършеното престъпление А.И. не е предприел действия за неговото подновяване. Съдебната практика е категорична, че лицата, които управляват МПС без нужната правоспособност, не могат да бъдат лишавани от права, които никога не са придобивали или загубили по силата на предвидени в закона основания[1]. Това обстоятелство очевидно е убягнало от вниманието на съда и вместо да предложи по чл.382, ал.7 от НПК на страните промени в текста на споразумението го е одобрил, въпреки противоречието му в тази част с материалния закон, с което е нарушил и процесуалните правила.

В заключение, искането на Главния прокурор на Р. България е основателно за неправилно наложеното на осъдения И. допълнително наказание по чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК. Но доколкото установеното касационно основание е в полза на осъдения, следва да бъдат упражнени правомощията по чл.425, ал.1, т.4 от НПК, като първоинстанционното съдебно производство подлежи на възобновяване, а съдебното определение, с което е одобрено споразумението в тази му част, следва да бъде изменено.

Водим от изложените съображения, Пловдивския апелативен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 7470/2019г. на РС – *.

ИЗМЕНЯВА Определение № 172 от 26.02.2018г. по горепосоченото дело, като го ОТМЕНЯВА в частта, с която на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК осъденият А.М.И. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                               

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                                                    

                                                                                   2.



[1] Вж. ППВС №1/17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г., № ТР. №61/30.12.1980г. по н.д. №56/80г. на ОСНК на ВС и цитираните в искането по-нови Р. № 433/2.11.2011г. по н.д. №2057/2011 г. на I н.о. и Р. № 296/22.06.2015г. по н.д. № 748/2015г. на II н.о. на ВКС.