Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
Гр. Пловдив, 15. 06. 2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито
заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при
участието на секретаря Нина Стоянова и на прокурора Красимир Папаризов, като
разгледа докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ НД /В/ № 134 по описа за 2020
г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и
трета от НПК.
С Определение № 1046 от 27.11.2019г. по НОХД
№ 7470/2019г. на РС – *е одобрено постигнатото споразумение между прокурор от
Районна прокуратура – Пловдив, подсъдимия А.М.И. и неговия защитник – адв. С.Х.
от АК – *, с което той е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 343б, ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е определено
наказание „Лишаване от свобода“ от 1 годна и два месеца, чието изтърпяване на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, както и
„Глоба“ в размер на 300 лева.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложено наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
година и 6 месеца.
Тъй като постановеното определение е
окончателно, същото е влязло в законна сила на 27.11.2019 г. и не подлежи на
касационна проверка.
В шестмесечен срок от влизане на
съдебния акт в сила, на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК е
постъпило искане от Главния прокурор на Р. България за възобновяване на
наказателното производство.
В искането се твърди, че в хода на протеклото
по реда на Глава 29 от НПК съдебно производство пред първоинстанционния съд, е
било допуснато нарушение на материалния закон, довело до постановяването на
съдебен акт, при съществено нарушение и на процесуалните правила – основания за
възобновяването на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. 348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Нарушението на материалния закон се състои в
обстоятелството, че незаконосъобразно е приложен чл.343г от НК, тъй като от
приложените по делото доказателства е видно, че подс. И. е неправоспособен
водач и не притежава свидетелство за управление на МПС.
Съдът не е спазил и разпоредбата на чл.382,
ал.7 от НПК, като вместо да предложи на страните промени в споразумението го е
одобрил, въпреки противоречието му със закона, с което е нарушил и
процесуалните правила.
В тази връзка се
иска, на основание чл.425, ал.1, т.4 от НПК, възобновяване на наказателното
производство и отмяна на определението на РС – *в частта за наложеното
незаконосъобразно наказание лишаване от правоуправление, тъй като основанията
са в полза на осъдения.
Прокурорът от АП -
Пловдив поддържа искането на Главния прокурор на Р. България по изложените в
него подробни съображения.
Осъденият А.И. не се явява
редовно призован и делото се разгледано в негово отсъствие, съобразно чл. 426,
вр. чл. 353, ал.3 от НПК.
Пловдивският
апелативен съд, след като взе предвид изложените в искането доводи, съобрази
становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановеното и влязло
в законна сила определение, намира за установено следното:
Искането
на Главния прокурор на Р. България е основателно.
Основното оплакване
касае твърдения за нарушение на разпоредби от материалния закон в Глава пета от
Общата част на НК, свързана с правомощията на съда за определяне на наказанието
и конкретно - неправилно постановеното допълнително наказание „Лишаване от
право да се управлява МПС“.
Според правната
доктрина и трайна съдебна практика, винаги нарушението на материалния закон
води до опорочаване на постановения съдебен акт, което го прави негоден да
породи своите правни последици и се явява касационно основание, водещо до
неговата отмяна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 383, ал.1 от НПК, постановеното от съда определение за
одобряване на сключеното споразумение за решаване на делото има характера и последиците
на влязла в законна сила присъда.
За престъплението
по чл.343б, ал.1 от НК са предвидени наказания лишаване
от свобода до 3 години и глоба от 200 до 1000 лева, като на основание чл.343г
се постановява и лишаване от право по чл. 37,
ал. 1, т. 7.
В случая е
установено по безспорен начин, че съдът неправилно е одобрил предложеното му от прокурора
споразумение в частта относно приложението на разпоредбата на чл.343г, вр.
чл.37, ал.1, т.7 от НК, защото по делото са налице обективни данни от
приложената справка за нарушител/водач за това, че осъденият И. към момента на
извършване на инкриминираното деяние е бил неправоспособен водач и не е
притежавал валидно издадено свидетелство за управление на МПС. Издаденото на
24.04.2003г. СУМПС, му е било отнето на основание чл.171, т.4 от ЗДвП със
Заповед №* на началник група при сектор ПП при ОД на МВР – *, като след
изтичането на срока за неговата валидност – 18.04.2013г. до момента на
извършеното престъпление А.И. не е предприел действия за неговото подновяване.
Съдебната практика е категорична, че лицата, които управляват МПС без нужната
правоспособност, не могат да бъдат лишавани от права, които никога не са
придобивали или загубили по силата на предвидени в закона основания[1].
Това обстоятелство очевидно е убягнало от вниманието на съда и вместо да
предложи по чл.382, ал.7 от НПК на страните промени в текста на споразумението
го е одобрил, въпреки противоречието му в тази част с материалния закон, с
което е нарушил и процесуалните правила.
В заключение,
искането на Главния прокурор на Р. България е основателно за неправилно наложеното
на осъдения И. допълнително наказание по чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК. Но
доколкото установеното касационно основание е в полза на осъдения, следва да
бъдат упражнени правомощията по чл.425, ал.1, т.4 от НПК, като
първоинстанционното съдебно производство подлежи на възобновяване, а съдебното
определение, с което е одобрено споразумението в тази му част, следва да бъде изменено.
Водим от изложените съображения,
Пловдивския апелативен съд,
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 7470/2019г. на РС – *.
ИЗМЕНЯВА Определение № 172 от 26.02.2018г. по
горепосоченото дело, като го ОТМЕНЯВА в частта, с която на основание чл.343г,
вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК осъденият А.М.И. е бил лишен от право да управлява
МПС за срок от 1 година и 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
[1] Вж. ППВС №1/17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г., № ТР. №61/30.12.1980г. по н.д. №56/80г. на ОСНК на ВС и цитираните в искането по-нови Р. № 433/2.11.2011г. по н.д. №2057/2011 г. на I н.о. и Р. № 296/22.06.2015г. по н.д. № 748/2015г. на II н.о. на ВКС.