№ 3743
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110135215 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т-я София“ ЕАД, ЕИК: *** срещу Б. Н. Н. с ЕГН: ********** и И.
Н. Н. с ЕГН: ********** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да се
установи, че
Б. Н. Н. с ЕГН: ********** - дължи : сума в общ размер на 2683,29 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2020 г.
до м. 04.2022 г., 237,62 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г.,
както и сума за дялово разпределение в размер на 34,08 лева - главница за периода м. м.
05.2020 г. до м. 04.2022 г. и 6,36 лева - лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г., ведно със законната лихва от ГПК – 31.03.2023 г., до
окончателното изплащане на сумите;
И. Н. Н. с ЕГН: ********** - дължи : сума в общ размер на 2683,29 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2020 г.
до м. 04.2022 г., 237,62 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г.,
както и сума за дялово разпределение в размер на 34,08 лева - главница за периода м. м.
05.2020 г. до м. 04.2022 г. и 6,36 лева - лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г., ведно със законната лихва от ГПК – 31.03.2023 г., до
окончателното изплащане на сумите.
Ищцовото дружество „Т-я София“ ЕАД твърди се, че ответниците са потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ЗЕ, които не са упражнили правата
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което по отношение на тях са влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия.
Моли се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че последните дължат на ищцовото дружество
посочените суми.
По съществото на делото съдът намира следното:
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното: По исковете с правно основание чл.422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима
редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на
ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на
ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и
решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС , следва да се
приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата
на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта
отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което
посочено в задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени
дела С‑708/17 и С‑725/17.
1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
2
отопление и не го използват в своя апартамент. 2) Член 13, параграф 2 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги
и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна
на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Видно от представеното по делото писмени доказателства на л. от 23-24 е , че
ответниците не са съсобственици на процесния имот. Имота е общинска собственост и че
ответниците не са нито собственици нито ползватели на имота. Тоест хипотезата по чл. 153,
ал. 1 ЗЕ е неприложима спрямо нея. Не се доказа и изрично да е сключвала договор за
продажба на топлинна енергия с ищеца. Ето защо отговорен за цената на потребената
топлинна енергия е собственикът на имота, който следва да уреди вътрешните си отношения
с действителния потребител на топлинната енергия - лицето на което е предоставено
ползването на общинския имот под наем. Дори това да е ищцата, то отново тя не е отговорна
към Т-я София ЕАД с който доставчик няма договорни отношения във връзка с процесния
имот.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
направените оспорвания от ответника намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на първата материална предпоставка – наличието на валидно възникнало
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия.
С оглед на горното съдът намира, че е безпредметно да изследва останалите
материални предпоставки на предявените претенции и представените в тази насока
доказателства, като искът за главницата за стойността на доставената топлинна енергия
следва да бъде отхвърлен. В тази насока – трябва да бъдат отхвърлени и останалите искове,
тъй като те са обусловени от изхода на делото по иска за главницата за доставената
топлинна енергия. Тоест, исковете за главницата за стойността на услугата дялово
разпределение и претенциите за мораторни лихви върху главниците са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По изложените причини исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни.
По Разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва се присъди на адвокат И. Н. съгласно чл. 38
ЗА за оказаната безплатна помощ на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв, съгласно Договор за осъществена безплатна адвокатска помощ от 11.05.2023 г., находящ
се на л. 21 от заповедното дело. Съдът намира направеното възражение за прекомерност за
основателно. Поради ниската правна и фактическа сложност на делото и масовия характер
на подобни дела и като съобрази характера на подаденото възражение по заповедното дело,
съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния
предвиден в чл. 6, ал. 1, т. 5 Наредба № 1 МРАВ размер от 200 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва се присъди на адвокат И. Николоя съгласно
чл. 38 ЗА за оказаната безплатна помощ на ответника адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. За посочения материален интерес, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждението за адвокатска защита се определя
на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Претендираното в случая възнаграждение е
в размер на 400 лв., което не надвишава размера на предвиденото от наредбата, поради
3
което съдът не намира основание по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК същото да бъде
намалявано като прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79 ,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение
на ответниците Б. Н. Н. с ЕГН: ********** и И. Н. Н. с ЕГН: **********, ЧЕ ДЪЛЖАТ НА
„Т-я София“, в условията на разделна отговорност следните суми:
Б. Н. Н. с ЕГН: ********** - дължи : сума в общ размер на 2683,29 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2020 г.
до м. 04.2022 г., 237,62 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г.,
както и сума за дялово разпределение в размер на 34,08 лева - главница за периода м. м.
05.2020 г. до м. 04.2022 г. и 6,36 лева - лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г., ведно със законната лихва от ГПК - 31.03.2023 г., до
окончателното изплащане на сумите;
И. Н. Н. с ЕГН: ********** - дължи : сума в общ размер на 2683,29 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2020 г.
до м. 04.2022 г., 237,62 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г.,
както и сума за дялово разпределение в размер на 34,08 лева - главница за периода м. м.
05.2020 г. до м. 04.2022 г. и 6,36 лева - лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г., ведно със законната лихва от ГПК - 31.03.2023 г., до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Т-я-София“ ЕАД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на
адв. И. Н., САК, сумата в общ размер от 600 лв. за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ответника И. Н. Н. за заповедното и настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ
ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ИЩЕЦА – ТС ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4