РЕШЕНИЕ
№. 2076
гр. Пловдив, 17.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Благовеста Каракашева и участието на
прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2036 по
описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Т.П.Д., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат
Е.К., срещу Решение № 1191 от 07.06.2022
г., постановено по а.н.д № 2506 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив,
II – ри наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление №
19-0438-000146 от 09.04.2019г. издадено от Началник 03 РУ към ОДМВР - Пловдив,
с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „глоба“ в размер
на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че съдът не е съобразил изтичането на общата погасителна давност по чл. 80, ал.
1, т. 5 от Наказателния кодекс /НК/, с което в случая е погасена възможността
за реализиране на административнонаказателната отговорност. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Иска се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
3. Ответникът по
касационната жалба – 03 РУ към ОДМВР – Пловдив, не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП
№ 19-0438-000146 от 09.04.2019г. издадено от Началник 03 РУ към ОДМВР -
Пловдив. Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН № 332 от 05.14.2019г.,
съставен от Н.В.М.– на длъжност мл. полицай при 03 РУ към ОДМВР - Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: На 05.04.2019г. в гр.Пловдив, около 00:35
часа, на ул. „Златю Бояджиев“ срещу № 2 Т.П.Д. управлявала лек автомобил марка
„Мерцедес А170“ с рег. № ***(собственост на Г.Т.Г.), без валидно СУМПС, както и
без полица за сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 638 ал. 3 от КЗ е наложил на водача глоба в размер
на 400 лева.
Наказателно
постановление № 19-0438-000146 от 09.04.2019г. било връчено на нарушителя на
дата 14.04.2022г. Срещу постановлението била подадена жалба рег. №
438000-5703/26.04.2022г., по която на 03.05.2022г. било образувано а.н.д № 2506
по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, II – ри наказателен състав.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. Относно спорния по делото въпрос следва да се съобрази задължителната
съдебна практика, отразена в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по
тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и
Върховен административен съд. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два
вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН).
От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на
обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81,
ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
В случая административнонаказателно производство, при провеждането на
което е издадено обжалваното наказателно постановление, е образувано и
проведено, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е извършено
на 05.04.2019 г., като АУАН е издаден на същата дата, т.е. в шест месечния срок
по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено на 09.04.2019
г. - в срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, с което е прекъснат давностния
срок по чл. 80, т. 5 от НК и е започнал да тече нов тригодишен срок.
Наказателното постановление е връчено на дата 14.04.2022г. При това положение
се явяват основателни доводите на оспорващия, че при липсата на доказателства в
периода от 09.04.2019 г. до връчването на НП – 14.04.2022 г. да са извършвани
действия, които да са спрели или прекъснали давността по чл. 80, т. 5 от НК, то
същата се явява изтекла. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда
абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е образувано производство,
отговорността се погасява. Съгласно посочената норма, независимо от спирането
или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, т.е. четири години и шест месеца от датата на извършване или
довършване на нарушението. Тук следва да се отбележи, че давностния
срок по чл. 81, ал. 3 от НК намира
приложение единствено, ако чрез надлежни действия е спрян или прекъснат давностния срок по чл. 80, т. 5 от НК, т.е ако последният
не е изтекъл. В случая доказателства в тази насока не са представени.
По аргумент от чл. 305, ал. 5 НПК вр. чл. 84 ЗАНН в рамките на административнонаказателния процес
съдът следи служебно за наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК –
погасяване на отговорността поради изтичане на предвидената в закона давност. Съдът
е следвало в условията на служебно начало да изследва тези обстоятелства при
упражняване на контрола за законосъобразност върху издаденото наказателно
постановление. Като не е изпълни това си задължение районният съд е постановил
валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен
ведно с издаденото наказателно постановление.
V. По съдебните
разноски.
10. Предвид изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява основателна. Същите се доказват общо в размер на 600 лева, от които 300 лева за адвокатска защита пред първата инстанция и 300 лева за касационната инстанция. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1191 от 07.06.2022 г.,
постановено по а.н.д № 2506 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, II –
ри наказателен състав.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0438-000146 от
09.04.2019г., издадено от Началник 03 РУ към ОДМВР - Пловдив, с което на Т.П.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „глоба“ в
размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3
от КЗ.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Пловдив да заплати на Т.П.Д., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 600
лева (шестстотин лева), представляваща съдебни разноски за двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.