Р Е Ш Е Н И Е
№ 566 22.10.2019 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в заккрито съдебно заседание, проведено в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1451 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.435, ал.2 т.6 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на П.С.П., с адрес *** – длъжник
в изпълнителното производство по изп.д.№ 20198690400217 на ЧСИ И.Б., с рег.№
869 по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство.
Жалбоподателката твърди, че обжалваният отказ е
процесуално незаконосъобразен, т.к. е заплатила задължението си по предявения
срещу нея изпълнителен лист като преди получаване на поканата за доброволно
изпълнение надлежно е изпълнила връчено й запорно съобщение по изп.д.№ 882/2016
г. на ЧСИ Р.М. чрез плащането на сумата от 1265,00 лв. на взискателя, в чиято
полза е бил наложен запорът – „Сити Груп 2“ ООД.
Счита, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК и претендира за отмяна на обжалвания отказ.
В законоустановения срок по чл.436, ал.3 от ГПК насрещната
страна в изпълнителното производство - взискателят И.М.Н., е подал писмено
възражение против жалбата, с което я е оспорил като неоснователна.
Изложени са доводи, че липсва надлежно плащане от
страна на длъжника, поради което и не е налице предвиденото в закона основание
за прекратяване на изпълнителното производство.
ЧСИ И.Б. е депозирала мотиви, в които е изразила
становище за неоснователност на жалбата, като е развила съображения, че не са
налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, визирани
в чл.433, ал.1 т.1 от ГПК.
След
запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния изпълнител,
въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От материалите по приложеното
копие на изп.д.№ 20198690400217 на ЧСИ И.Б. се установява, че изпълнителното
производство е било образувано на 31.07.2019 г. по молба на И.М.Н. ***, въз
основа на изпълнителен лист, издаден срещу длъжника П.С.П. *** Загора за общата
сума от 1 265,00 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски.
С молбата за образуване на делото
взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
В хода на предприетото принудително
изпълнение за реализиране на вземането, ЧСИ е извършил справки за имущественото
състояние на длъжника и на 02.08.2019 г. е наложил запор на трудовото
възнаграждение на П.С.П., получавано по трудовото й правоотношение с „Арсенал“
АД – гр.Казанлък за сумата от 1 265,00 лв., както и такси и разноски в
изпълнителното производство в размер от 162,00 лв. и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ
от 146,02 лв.
Поканата за доброволно изпълнение,
ведно с уведомлението за наложеният запор, е била връчена на П.С.П. на
05.08.2019 г.
На същата дата П.С.П. е депозирала
пред ЧСИ И.Б. писмена молба, с която я е уведомила, че на 30.07.2019 г. й е било връчено запорно съобщение по изп.д.№
882/2016 г. по описа на ЧСИ Р.М., с взискател „Сити груп 2“ ООД и длъжник И.М.Н..
В изпълнение на запора изплатила
сумата от 1 265,00 лв. на дружеството-кредитор, за което й била издадена
квитанция към приходен касов ордер.
Поискала е прекратяване на
производството по делото поради изплащане на задължението.
От представеното от жалбоподателката
запорно съобщение изх.№ 11061 от 30.07.2019 г. по изп.д.№ 882/2016 г. по описа
на ЧСИ Р.М. се установява, че на 30.07.2019 г. на П.С.П. е бил съобщен наложен
в полза на „Сити груп 2“ ООД запор върху вземането, което И.М.Н. има срещу нея
на основание влязло в сила решение на СтРС по гр.д.№ 1638/2016 г.
Видно от квитанция към ПКО №
38/30.07.2019 г. „Сити груп 2“ ООД е удостоверило получаването на сумата от
1 265,00 лв. от П.С.П. във връзка със запорно съобщение по изп.д.№
882/2016 г. на ЧСИ Р.М., с взискател „Сити груп 2“ ООД и длъжник И.М.Н..
С молба от 31.07.2019 г. „Сити груп
2“ ООД е уведомило ЧСИ Р.М. за полученото плащане на сумата от 1 265,00
лв. от П.С.П. и е поискало намаляване на задължението на И.М.Н. по изп.д.№
882/2016 г. с посочената сума.
От своя страна след уведомяването му
за молбата на П.С.П. от 05.08.2019 г., взискателят И.М.Н. не е признал извършеното
към „Сити груп 2“ ООД плащане за погасяващо вземането му към П.С.П..
Поради това на 12.08.2019 г. ЧСИ И.Б.
е постановила отказ да прекрати изпълнителното производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения,
и е допустима, т.к. е подадена от процесуално
легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, в предвидения в закона срок за обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата
за неоснователна, поради следните
съображения:
Разпоредбата на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК предвижда, че образуваното изпълнително производство се прекратява, когато
длъжникът представи надлежно заверена разписка от взискателя, или квитанция от
пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство; при представяне на разписка от взискателя с
незаверен подпис, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че
разписката не е издадена от него, като в противен случай тя се приема за
истинска
Начините на удостоверяване на
извършеното преди образуването на изпълнителното производство плащане на
задължението са изчерпателно изброени в закона и единствено надлежното
удостоверяване на такова плащане задължава съдебният изпълнител да констатира
отпадането на изпълняемото право и да прекрати изпълнителното производство.
В настоящият случай не е налице
удостоверено по смисъла на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК извършено плащане преди
образуване на изпълнителното производство, поради което съдебният изпълнител
правилно е отказал да го прекрати.
Извършеното от длъжника П.С.П. плащане
в полза на трето лице, претендиращо да е кредитор на взискателя И.М.Н., не
попада в хипотезата на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК, поради което не може да служи
за основание съдебният изпълнител да прекрати производството пред себе си.
Освен това самото плащане от страна на
П.С.П. не е било извършено надлежно, т.к. съгласно чл.508, ал.3 от ГПК в изпълнение
на наложения запор тя е следвало да внесе паричната сума от 1 265,00 лв.,
представляваща задължението й към И.М.Н., по сметката на съдебния изпълнител –
ЧСИ Р.М..
По аргумент от чл.75, изр.І-во,
предл.ІV-то от ЗЗД следва да се приеме, че единствено извършеното по реда на
чл.508, ал.3 от ГПК плащане на задължението на третото задължено лице има за последица освобождаването му от
задължението към собствения му кредитор.
За да е налице валидно изпълнение на задължението на
различно от овластеното трето лице трябва кредиторът да го е потвърдил, като в
този случай това писмено обективирано признание би имало характера на разписка
по смисъла на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК, заверена или незаверена според
конкретния случай.
В настоящият казус И.М.Н. не е признал извършеното от П.С.П. плащане в полза на „Сити груп 2“ ООД като такова, което погасява задължението й към него.
По изложените съображения съдът намира
жалбата за неоснователна, поради което тя следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.437, ал.4 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
П.С.П., с адрес *** – длъжник в изпълнителното производство по изп.д.№
20198690400217 на ЧСИ И.Б., с рег.№ 869 по регистъра на КЧСИ и район на
действие при Окръжен съд – Стара Загора, срещу отказа на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.