№ 2562
гр. Бургас, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20252120101967 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****,
представлявано от Б.Ф.С., С.Л.С., Д.Н.Н.-И., Т.Х-К. и Д.Д.Д., срещу З. Г. Ю.,
ЕГН**********, адрес: гр. Б***** и В. Г. С., ЕГН **********, адрес: гр.
Б*****, с която се иска от съда да прогласи за относително недействителен
спрямо ищеца договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт
№***, том *******, дело №***/**** г., с който З. Ю. е продала на В. С.
следните недвижими имоти: 1/6 ид. ч. от сграда с идентификатор ***** по КК
и КР на Бургас и 1/6 ид. ч. от сграда с идентификатор ***** по КК и КР на
Бургас, построени в поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на
Бургас.
Ищецът твърди, че е кредитор по силата на договор за
кредит, сключен на ***** г. с „*****“ ЕООД, по който задълженията на
кредитополучателя са обезпечени с поръчителството на Ю., за което е
подписан договор за поръчителство от ***** г., анекс № 1 от ***** г. и анекс
№ 2 от ****** г. Поради неплащане на дължимите месечни вноски по
главница и/или лихва, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
30.05.2022 г. На 13.07.2022 г. „Банка ДСК“ АД е подала заявление за издаване
1
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като въз основа на него на
24.08.2022 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч. гр. д. № *****/2022 г. по описа на БРС. За събиране на вземането по
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № *****/2022 г. по опис
на ЧСИ ТТ.Д..
Междувременно - на ***** г., е сключена атакуваната
разпоредителна сделка. Счита, че същата го уврежда,като знанието на
купувача се предполага – същата е сестра на прехвърлителя, поради което
моли за уважаване на претенцията и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът З. Ю. чрез процесуален представител е взела
становище за неоснователност на иска. Изложени са доводи, че към момента
на реализиране на прехвърлителната сделка не е имала качеството на длъжник
на ищцовото дружество, тъй като разпоредителната сделка е извършена преди
обявяване на задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми и
подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Моли се съда да отхвърли претенцията и присъди на
ответника съдебно-деловодни разноски.
Ответникът В. С. чрез процесуален представител е взела
становище за неоснователност на иска. Изложени са доводи, че действията на
ищеца по обявяване на кредита за предсрочно изискуем и иницииране на
заповедно производство са извършени, след като вече прехвърлителната
сделка е била факт, вписан в Служба по вписвания - Бургас на ***** г. Ето
защо счита иска за неоснователен и моли съда да присъди на ответника
съдебно-деловодни разноски.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 135 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени и
гласни доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е между страните, установява се и от събраните
по делото писмени доказателства, че на ***** г. „Банка ДСК“ АД и трето за
производството юридическо лице - „*****“ ЕООД, ЕИК ********* са
сключили договор за кредит № ******, по силата на който на
2
кредитополучателя е предоставен кредит за оборотни средства в размер на
34000 лева със срок за погасяване до 23.04.2023 г. Към датата на сключване на
договора за кредит кредитът се олихвява с годишна лихва, формирана от 1M
SOFIBOR, плюс договорена надбавка в размер на 4,50 %. Условията по
договора са предоговорени с анекс № 1 от ***** г. и анекс № 2 от ****** г.
Кредитът е обезпечен с поръчителството на Л.В.Ю., ЕГН ********** и З. Г.
Ю., ЕГН **********, за което е подписан договор за поръчителство от *****
г., ведно с анекси към него от ***** г. и ****** г.
На 14.07.2022 г. „Банка ДСК“ АД е подала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е
образувано ч. гр. д. № *****/2022 г. по описа на БРС, на основание обявена
предсрочна изискуемост на задълженията по договора на 30.05.2022 г. На
24.08.2022 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу солидарно отговорните длъжници „*****“ ЕООД, Л.В.Ю. и З. Г.
Ю.. За събиране на сумите е образувано изпълнително дело № *****/2022 г.
по опис на ЧСИ ТТ.Д. по молба на „Банка ДСК“ АД.
На ***** г. е сключена атакуваната разпоредителна сделка -
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том II, peг. №
****, дело № ***** от 2022 г. З. Ю. се е разпоредила в полза на В. С. с
посочените 1/6 ид. ч. от имоти в гр. Б*****.
При така установеното от фактическа страна съдът намира
иска за основателен.
Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право
на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или
друго правно действие), с която длъжникът го уврежда. Това право възниква
за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна, или е възмездна,
но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато
увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е
предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. В случая
атакуваните сделки са сключени след възникване на вземанията на банката
към З. Ю., видно от приложените писмени доказателства – договорът за
поръчителство е сключен на ***** г., а договорът за покупко-продажба е от
***** г. Ето защо е установено по делото наличието на първата предпоставка,
а именно качеството кредитор на ищеца спрямо първия ответник. Издадени
3
срещу Ю. са заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, обсъдени
по-горе, като няма данни длъжниците да са депозирали възражения срещу
заповедта за изпълнение и вземанията да са отречени с влязлов сила решение.
Ето защо съдът приема, че съществуват процесните вземания по договор за
кредит, сключен между „*****“ ЕООД и „Банка ДСК” АД, по който като
поръчител се е задължил първият ответник. Ищецът успешно е обосновал
качеството си на кредитор по отношение на Ю. за вземания, възникнали преди
процесното разпореждане с имотите, по договор за банков кредит.
Неоснователно е възражението на ответниците, че вземанията не са били
ликвидни и изискуеми към датата на разпореждането, което било
предпоставка за отхвърляне на иска. Качеството кредитор е обусловено от
съществуването на вземане към длъжника, като според практиката на ВКС и
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, е ирелевантно за основателността на иска по чл.
135 ЗЗД дали това вземане е изискуемо и ликвидно към момента на
осъществяване на разпоредителната сделка или действие – достатъчно е да е
възникнало, да е действително и да не е погасено чрез някой от предвидените
в закона правни способи. Не е установено по делото към момента на
приключване събирането на доказателствата вземането да е погасено, нито да
е отречено със сила на присъдено нещо. В цитираното Тълкувателно решение
е прието още, че кредиторът разполага с една и съща възможност за защита
спрямо главния длъжник и спрямо поръчителя и по отношение на поръчителя
са допустими всички процесуални способи, които гарантират точно
изпълнение на поетото задължение, включително и иск по чл. 135 ЗЗД.
С извършената правна сделка по отношение на процесните
недвижими имоти на ***** г. ответникът е целял да увреди ищеца, тъй като
това е довело до намаляване имуществото на Ю.. Увреждането на кредитора е
налице и се предполага винаги когато длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си, респективно намалява или обременява
имуществото си, предназначено съгласно чл. 133 ЗЗД да служи за
удовлетворяване на кредиторите. Увреждащо кредитора действие е всеки
правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, какъвто
е процесният случай. Според трайната съдебна практика на ВКС (напр.
Решение № 261 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2014 г., IV г. о.,
4
постановено по реда на чл. 290 ГПК) правноирелевантно е дали длъжникът
след разпореждането притежава друго имущество и на каква стойност, тъй
като цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора
и негово право е да избере начина, по който да се удовлетвори от това
имущество. Ето защо и съдът счита, че е налице увреждане на кредитора от
извършените разпореждания.
Налице е и следващият елемент от фактическия състав –
знание на длъжника, че извършеното разпореждане уврежда кредитора. З. Ю.
е била поръчител по договор за кредит, главен длъжник по който е било
дружеството, чийто собственик и управител е бил съпругът й Л.Ю. - „*****“
ЕООД. Договорът за поръчителство към договора за кредит е сключен на
***** г., а договорът за покупко-продажба - на ***** г., поради което съдът
приема, че Ю. е знаела, че с действията си уврежда своя кредитор.
На следващо място знанието на третото лице В. С., в полза
на която е извършено разпореждането, се предполага. В случая намира
приложение оборимата презумпция за знание на увреждането, установена с
чл. 135, ал. 2 ЗЗД, която не е оборена в производството. Установява се от
приложената по делото справка, че З. Ю. и В. С. са сестри, поради което и
знанието на С. за увреждане на кредитора от процесните сделки се
предполага, а противното не е установено.
Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 135 ЗЗД и претенциите следва да бъдат уважени.
Предвид изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца се дължат сторените в производството разноски в размер на общо 170
лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за относително недействителна на
основание чл. 135 ЗЗД спрямо „Банка ДСК“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С*****, представлявано от Б.Ф.С., С.Л.С., Д.Н.Н.-И.,
Т.Х-К. и Д.Д.Д., извършената между З. Г. Ю., ЕГН **********, адрес: гр.
Б***** и В. Г. С., ЕГН **********, адрес: гр. Б***** сделка, обективирана в
5
нотариален акт №***, том *******, дело №***/**** г., по силата на която З.
Ю. се е разпоредила в полза на В. С. с притежаваното от нея право на
собственост върху следните недвижими имоти: 1/6 ид. ч. от сграда с
идентификатор ***** по кадастралната карта и регистри на гр. Бургас и 1/6
ид. ч. от сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и регистри на
гр. Бургас, построени въз основа на отстъпено право на строеж върху 406,50
кв. м. идеални части в западната част на поземлен имот с идентификатор
***** с площ 787 кв. м., с административен адрес: гр. Б*****, при граници:
******, ***,*****,***,***.
ОСЪЖДА З. Г. Ю., ЕГН **********, адрес: гр. Б***** и В.
Г. С., ЕГН **********, адрес: гр. Б***** да заплатят на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от
Б.Ф.С., С.Л.С., Д.Н.Н.-И., Т.Х-К. и Д.Д.Д., сума в размер на 170 лева (сто и
седемдесет лева) направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6