РЕШЕНИЕ
№ 4088
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330103709 по описа за 2021 година
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.415 вр. с чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Ищец БНП Париба Пърсънъл Файненс с ЕИК 2****** чрез юрк. Н.М. иска да се
признае за установено по реда на чл. 415, ал.1, т.2 вр. с чл. 422 ГПК, че ответник П. К. Т.
дължи сумата от 639,05 лева – главница по договор за кредит №***********., 151.60 лева
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2018г. до 20.05.2019г., 153,63 лева мораторна
лихва за периода от 20.04.2018г. до 16.10.2020г. ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2020г. за
които суми е била издадена заповед № ********по ч.гр.д. № 14045/2020г. по описа на РС –
Пловдив като евентуално в случай че се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита не
е обявена надлежно се иска осъждането на ответника за горните суми като исковата молба
да бъде приета като волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
С исковата молба се поддържа, че договорът за кредит е потребителски и е сключен
за закупуването на стоки като към 20.03.2018г. изплащането на вноските по дълга било
преустановено, а до този момент били изплатени 9 броя вноски.
Ответник П. К. Т. чрез адв. Н.Р. – особен представител назначен по реда на чл. 47,
ал.5 ГПК оспорва предявения иск по основание и размер. Позовава се на нарушение на чл.
11, т.7 и т.11 от ЗПК, оспорва се че сумата по кредита е била предоставена, оспорва се
1
автентичността на подписа на ответника, заявява се нищожност на договора поради
прекомерност на възнаградителната лихва, оспорва се съответствие на договора с
изискването му за размер на шрифта по чл. 10, ал.1 ЗПК, оспорва се настъпилата
предсрочна изискуемост.
Иска се отхвърлянето на иска.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
Със заповед № *******г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 14045/2020г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено длъжника и ответника в
настоящето производство да заплати процесните суми предмет на заповедта по чл. 410 ГПК.
Заповедта по чл. 410 ГПК е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК като в срока
по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията предмет
на заповедта, които се явяват редовни и допустими.
Видно от приетият по делото договор за потребителски паричен кредит № CREX –
14751955/25.04.2017. ищецът е отпуснал паричен заем в полза на ответника за сумата от
892,81 лева с ГПР 39,08% и лихвен процент 33,44% с падеж 20.05.2019г. за закупуването на
потребителска стока.
Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице С. С., която
съдът кредитира изцяло е че процесния договор за заем от 25.04.2017г. е напечатан на
шрифт “*********” и е по-малък от 12, респ. всички приложения към него са на шрифт по-
малък от 12.
Следователно на основание чл. 22 вр. с чл. 10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, тъй като не е спазено изискването на закона напечатания шрифт
на договора да е не по-малък от 12 като на основание чл. 23 ЗПК в този случай потребителят
дължи само чистата стойност на дълга, без лихви и други такси.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Й. П.
усвоената от ответника главница е в размер на 892,81 лева за закупуване на диван „Принцес
II” по фактура № ************г. с доставчик „********** в размер на 749 лева и
застрахователна премия от 143.81 лева, а видно от приложеното извлечение по кредит –
получените плащания на л.25 от делото в полза на ищеца са в размер на 9 вноски от по
52,71 лева всяка или общо сума в размер на 474,39 лева, която сума следва да се приспаднат
от чистата дължима главница от 749 лева, при което искът следва да бъде уважен до размера
на сумата от 274,61 лева.
Платената застрахователна премия от 143,81 лева е платена по нищожна клауза тъй
като няма данни стойността й да е включена в ГПР, респ. тази сума не се явява чиста
главница по смисъла на чл. 23 ЗПК.
Чистата главница е в размер на сумата от 749 лева която е платена за закупуването на
потребителската стока от ответника.
Целта на разпоредбата на чл.23 от ЗПК е да уреди отношенията между страните по
договора за потребителски кредит при недействителност на последния, включително като
намери приложение по предявен от кредитора срещу длъжника установителен иск,
основаващ се на сключения договор, тъй като въпросът за недействителността на договора
2
обичайно възниква и се разглежда именно в производството по такъв иск. В противен
случай самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй
като същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха могли
да намерят приложение поради което и присъждането на чистата стойност на главницата не
представлява произнасяне на съда по непредявен иск – така Решение № 1249/13.10.2022г. по
в.гр.д. № 1502/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
съразмерност на уважената част на предявените искове, а именно сума в размер на 261,73
лева за настоящата инстанция и за заповедното производство;
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ П. К. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр.
*********** ДЪЛЖИ в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ – клон България с
ЕИК******* със седалище и адрес на управление: гр. ******* с представляващ Д. Д. чрез
юрк. Н. М. сумата от 274,61 лева – чиста стойност на главницата по договор за
потребителски паричен кредит № **********за която сума е издадена № *******по ч.гр.д.
№ 14045/2020г. по описа на РС – Пловдив КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
сумата над 274,61 лева до пълния претендиран размер от 639,05 лева – главница, както и
исковете за сумата от 151.60 лева, която представлява възнаградителна лихва за периода от
20.03.2018г. до 20.05.2019г., 153,63 лева, която представлява мораторна лихва за периода от
20.04.2018г. до 16.10.2020г. като неоснователни и недоказани - на основание чл. 22 вр. с чл.
10, ал.1 вр. с чл. 23 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, защото не е
спазено изискването на закона напечатания шрифт да е не по-малък от 12;
ОСЪЖДА П. К. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ – клон България с ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление: гр. ********* с представляващ Д. Д. чрез юрк. Н. М. сумата 261,73 лева
разноски по съразмерност на уважената част на исковете за настоящата инстанция по гр.д.
№ 3709/2021г. по описа на РС – Пловдив и за заповедното производство по ч.гр.д. №
14045/2020г. по описа на РС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3