РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Радомир, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ВЕ. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100342 по описа за 2022 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.124, ал.1, вр.
чл.422,ал.1, вр. с чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявен е иск от ищцата М. СТ. Н. от гр.Р., ул.“Ж.“ №. с ЕГН: **********, срещу
ответницата М. Й. Л. от гр.П., ул.“С.“ № ., ап.. с ЕГН:**********, с които моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че М. Й. Л. дължи на М. СТ. Н., сумата в общ размер 4 500 лв., която сума е дадена в заем,
както следва: с разписка от 30.09.2016 г. - 200 лв., с разписка от 05.10.2016 г.- 300 лв., с
разписка от 13.10.2016 г.- 1 000 лв., с разписка от 24.10.2016 г.- 500 лв., с разписка от
15.11.2016 г.- 1 000 лв., с разписка от 10.12.2016 г.- 400 лв., с разписка от 15.09.2017 г. - 500
лв., с разписка от 19.10.2018 г. - 600 лв., както и за заплащане на законната лихва в размер
на 1 398.51 лв. от плащане на всяка сума, до предявяване на вземането -01.04.2020 г. /съгл.
Лихвен лист/, както и лихва от предявяване на вземането до заплащане на задължението и
разноските по заповедното производство и по настоящото производство.
В съдебно заседание, редовно призована, ищцата не се е явила и не е из пратило
представител.
Ответницата е подала отговор чрез своята процесуална представителка- адв.Г., с което
изразява становище, че искът е недопустим, а по същество е неоснователен по основание и
размер. Твърди, че не се установят претенцията по установения иск на основание на какво е
възникнала.
Моли да бъде отхвърлена исковата претенция и за главница като неоснователна и
1
недоказана.
Твърди, че към исковата молба не са представени никакви доказателства, от които да се
установява, че претендираната сума се дължи.
Направено е възражение за изтекла пет годишна погасителна давност.
Районен съд- Р., преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК , приема за установено и доказано следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № ./2020 г. по описа на РС- П. е видно, че
въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството- ищец е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото
производство, като, предвид депозираното възражение от страна на длъжницата- ответница
по настоящото дело, съдът е дал указания за предявяване на иск в едномесечен срок.
Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане
на ответницата да заплати сумите. Това следва от разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК,
която предвижда, че заповедта за изпълнение продължава да съществува и след предявяване
на иска, а обезсилването й е допустимо само в случаите, когато искът не бъде предявен в
едномесечния срок или бъде предявен иск само за част от вземането.
По делото са представени следните разписки, с които ищцата е предела на ответницата
съответните суми: разписка от 30.09.2016 г. - 200 лв., разписка от 05.10.2016 г.- 300 лв.,
разписка от 13.10.2016 г.- 1 000 лв., разписка от 24.10.2016 г.- 500 лв., разписка от 15.11.2016
г.- 1 000 лв., разписка от 10.12.2016 г.- 400 лв., разписка от 15.09.2017 г. - 500 лв., разписка
от 19.10.2018 г. - 600 лв.
Липсват доказателства относно това да е бил налице сключен между страните договор за
заем. В този смисъл съдът намира, че това твърдение на ищцата в исковата молба се явява
изцяло недоказано. Липсата на доказателства за сключен договор за заем води до
невъзможност да бъде преценено каква е договорката между страните и по- конкретно-
каква сума е предоставена първоначално, какъв е бил срокът за връщането й, както и други
уговорки, свързани със задължението на двете страни и по- специално- задълженията на
ответницата във връзка с изпълнението от нейна страна.
В настоящия случай съдът намира, че, въпреки указанието за разпределение на
доказателствената тежест, дадени с доклада по делото, не ангажирани от страна на ищцата
доказателства свързани с твърденията за наличие на задължение от ответницата към ищцата
по претендиран договор за заем.
След като претенцията по основния иск се явява неоснователна и недоказана съдът
намира, че следва да бъде отхвърлена и претенцията за лихви, която се явява акцесорна по
отношение основното задължение. Освен това, дори и да бъде установена основателност на
основното вземане, като самостоятелно основание за отхвърлянето на този иск се явява
неговата недоказаност, той като ищцата не е ангажирала доказателства относно размера на
сумата. В този смисъл съдът намира, че от представения лихвен лист не би могло да бъде
приет за доказан размерът на изтеклата лихва по посочения период.
2
Всичкото това води до отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете на ищцата М. СТ. Н. от гр.Р.,
ул.“Ж.“ №124 с ЕГН: **********, срещу ответницата М. Й. Л. от гр.П., ул.“С.“ №. ап.., с
ЕГН:**********, с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че М. Й. Л. дължи на М. СТ. Н., сумата в общ
размер 4 500 лв., която сума е дадена в заем, както следва: с разписка от 30.09.2016 г. - 200
лв., с разписка от 05.10.2016 г.- 300 лв., с разписка от 13.10.2016 г.- 1 000 лв., с разписка от
24.10.2016 г.- 500 лв., с разписка от 15.11.2016 г.- 1 000 лв., с разписка от 10.12.2016 г.- 400
лв., с разписка от 15.09.2017 г. - 500 лв., с разписка от 19.10.2018 г. - 600 лв., както и за
заплащане на законната лихва в размер на 1 398.51 лв. от плащане на всяка сума, до
предявяване на вземането -01.04.2020 г. /съгл. Лихвен лист/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
3