№ 72
гр. Троян, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. И.а
при участието на секретаря Емилия П. П.а
като разгледа докладваното от Светла Ив. И.а Административно наказателно
дело № 20254340200048 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 2 от 06.01.2025г., издадено от П.В. Д. –
министър на околната среда и водите, е наложено на А. Д. В., ЕГН
**********, административно наказание - глоба в размер 1000.00 лева /
хиляда лева/, на основание чл. 81, ал. 1, т.1 от Закона за защитените територии
/ЗЗТ/, за нарушение по чл. 17, т. 1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/.
Със същото наказателно постановление е постановено отнемане в полза на
държавата на осн.чл.84, ал.1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ във
вр.чл.20 от ЗАНН на вещта, послужила за извършване на нарушението МПС
/***/, марка „Х.“, модел „*** ******“, черен на цвят с номер на рама ***, без
регистрационен номер.
Наказателното постановление е обжалвано в законоустановеният срок от
А. Д. В., чрез адв. Б. К. от АК-Хасково, който моли да бъде отменено, като
незаконосъобразно и необосновано. Адвокат К. твърди, че нарушението е
несъставомерно от субективна страна, тъй като жалбоподателят не е знаел, че
е навлязъл в защитена територия на резерват, както и че случаят е маловажен.
По отношение на отнетия в полза на държавата *** излага възражения, че
вещта не е собственост на жалбоподателя, както и че при отнемането,
административно наказващият орган не е съобразил, че стойността на вещта
не съответства на тежестта на конкретното административно нарушение.
Жалбоподателят А. Д. В., редовно призован се явява лично в съдебно
заседание и с адв. Б. К. от АК гр.Хасково- упълномощен защитник, който
поддържа подадената жалба. Прави искане за цялостна отмяна на
наказателното постановление. Подробни аргументи излага по същество на
делото и в представена по делото писмена защита. Ангажирани са
1
доказателства.
За въззиваемата страна - Министърът на околната среда и водите
/МОСВ/, редовно призована, в съдебно заседание се явява гл. юриск. Д. К.-Н. с
приложено по делото пълномощно. Юрисконсулт Н. счита жалбата за
неоснователна, а по същество на делото, в съдебно заседание излага подробни
аргументи за законосъобразност, правилност и доказаност на обжалваното
наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено. Ангажирани
са доказателства.
Районна прокуратура гр. Ловеч, ТО-Троян, не е взела становище по
жалбата, в с.з. не се явява представител.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, от заключение вх.
№2543/05.05.2025г., изготвено от вещо лице инж. К. К. по допуснатата и
приета съдебно техническа експертиза и от приложените към делото писмени
доказателства: Заверено копие на Наказателно постановление (НП) № НП-
2/06.01.2025 г. на министъра на околната среда и водите; Заверено копие на
АУАН № 0240041/02.11.2024 г.; Заверено копие на Известие за доставяне,
поручено на 23.01.2025 г.; Заверено копие на Писмо изх. № 05-08-2933-
3/06.01.2025 г. на МОСВ; Заверено копие на Писмо изх. № 04 00-
566/29.11.2024 г. на ДНПЦБ; Заверено копие на Акт за отвод № РД
291/29.11.2024 г. на Директора на ДНПЦБ – Габрово; Заверено копие на
заявление от А. Д. В. от 02.11.2024 г.; Заверено копие на Протокол за приемане
изпълнението на дейности по етап 3 Маркиране на границите на НПЦБ и
резерватите в него, горските територии, посредством лентова маркировка и
гранични табели рег. № 82МВ48/11.08.2023 г. на ДНПЦБ; Заверено копие на
Отчет за работа по проект в работно време рег. № 20МВ216/05.09.2022 г. на
ДНПЦБ; Заверено копие на Схема на 2 местонарушение по НП №
2/06.01.2025 г. на територията на НПЦБ, зона „Резервати“, резерват „Стенето“,
договор за покупко-продажба на МПС от 31.10.2024г., легализиран превод на
Договор за покупко-продажба, удостоверяващ собствеността на *** „Х.“ и
справка рег.№906000-13181/14.07.2025г. на ОД МВР – Ловеч, сектор „Пътна
полиция“, преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 02.11.2024 г. в 13:10 часа в защитена територия територията на
Национален парк „Централен Балкан" (НПЦБ), Зона „Резервати", резерват
„Стенето", Парков участък „Карлово, Охранителен участък „Дерменка", в
района на местност „Дермен дере", на място с GPS координати N 42°43'35.66"
Е 24°40'44.78", в землището на с. Черни Осъм, общ. Троян, било установено от
служители на ДНПЦБ, че А. Д. В. с ЕГН **********, управлява моторно
превозно средство (МПС) ***, марка „Х.", модел „*** ******", черен на цвят,
с номер на рама: ***, без регистрационен номер, в нарушение на режима на
защитената територия, определен в чл. 17, ал.1 от Закона за защитените
територии (ЗЗТ), а именно: в нарушение на забраната за извършване на
всякакви дейности в резерватите – чл.17, ал.1 от ЗЗТ. Описаното по - горе
нарушение било установено от К. Н. А., главен специалист в отдел „Контрол и
охрана" - Юг, ДНПЦБ, Д. П. М., главен специалист в отдел „Контрол и
охрана" - Юг, ДНПЦБ и Г. П. И., главен специалист в отдел „Контрол и
охрана" - Юг, ДНПЦБ - и тримата служители на ДНПЦБ.
2
На място, в присъствието на жалбоподателя е съставен АУАН
№0240041/02.11.2024г. (вх. № 7900- 167/ 18.11.2024г.) от свидетеля К. Н. А.,
главен специалист в отдел „Контрол и охрана" - Юг, ДНПЦБ, в присъствие на
свидетелите Д. П. М., главен специалист в отдел „Контрол и охрана" - Юг,
ДНПЦБ и Г. П. И., главен специалист в отдел „Контрол и охрана" - Юг,
ДНПЦБ срещу А. Д. В., ЕГН ********** от *** за това, че на 02.11.2024 г. в
13:10 часа в защитена територия територията на Национален парк „Централен
Балкан" (НПЦБ), Зона „Резервати", резерват „Стенето", Парков участък
„Карлово, Охранителен участък „Дерменка", в района на местност „Дермен
дере", на място с GPS координати N 42°43'35.66" Е 24°40'44.78", в землището
на с. Черни Осъм, общ. Троян, А. Д. В. с ЕГН ********** управлява моторно
превозно средство (МПС) ***, марка „Х.", модел „*** ******", черен на цвят,
с номер на рама: ***, без регистрационен номер, в нарушение на режима на
защитената територия, определен в чл. 17, ал.1 от Закона за защитените
територии (ЗЗТ), а именно в нарушение на забраната за извършване на
всякакви дейности в резерватите – чл.17, ал.1 от ЗЗТ. В акта е отразено, че
местоположението на нарушението е определено със служебен GPS апарат
марка GARMIN, модел OREGON 650 t, и служебен фотоапарат марка SONY
DSC-HX60V.
Актът е съставен в присъствие на А. Д. В., който го е подписал и в
графата възражения е вписал, че при спирането представител на ДНПЦБ не се
представил, както и че без да е дал разрешение бил сниман той и мотора му.
След като на жалбоподателя бил съставен и връчен екземпляр от АУАН,
служителите на ДНПЦБ-Габрово обяснили, че изземват ***а, което било
отразено и в самия акт.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН други възражения не са направени.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 2 от
06.01.2025г., от П.В. Д. – министър на околната среда и водите, с което на А.
Д. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание - глоба в
размер 1000.00 лева / хиляда лева/, на основание чл. 81, ал. 1, т.1 от Закона за
защитените територии /ЗЗТ/, за нарушение по чл. 17, т. 1 от Закона за
защитените територии /ЗЗТ/, както и отнемане в полза на държавата на
осн.чл.84, ал.1 от ЗЗТ във вр.чл.20 от ЗАНН на вещта послужила за
извръшване на нарушението МПС /***/, марка „Х.“, модел „*** ******“,
черен на цвят с номер на рама ***, без регистрационен номер.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимиран субект /срещу когото е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, същата се явява частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1, изр. 2 от ЗЗТ, обжалваното НП е
издадено от упълномощен за това орган, а с оглед длъжностното качество на
актосъставителя и във връзка със Заповед № РД-552 от 01.08.2023 година на
Министъра на околната среда и водите, издадена в съответствие с чл. 85, ал. 1,
3
изр. 1 ЗЗТ, съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при
изпълнение на неговите служебни задължения.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис от същия.
В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП
от материално и териториално компетентен орган.
При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения по
приложението на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй
като и АУАН, и НП съдържат изискуемите по закон реквизити. Съдът намери,
че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН
и НП.
На първо място неоснователно е възражението на жалбоподателя, че са
допуснато съществено процесуално нарушение на чл.57 ал.1 т.3 и т. 5 от
ЗАНН, относно: „ датата на акта, въз основа на който се издава и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя и описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават“.
АУАН е съставен в присъствие на А. Д. В., в качеството му на
нарушител, който е подписал същия и е удостоверил с подписа си, че е
получил екземпляр от него на датата, на която е съставен, а именно -
02.11.2024 година. В. отразил собственоръчно, следните възражения във
връзка със съставения АУАН, в смисъл, че при спирането представител на
ДНПЦБ не се представил, както и че без негово съгласие е сниман той и
мотора му. След като на жалбоподателя А. Д. В. бил съставен и връчен
екземпляр от АУАН, служителите на ДНПЦБ-Габрово обяснили, че изземват
***а, управляван от него, което било отразено и в самия акт. Обжалваният
административен акт съдържа подробно изложение на фактическата
обстановка и е надлежно мотивиран. Посочено е, че на мястото, на което е
извършено нарушението от А. Д. В. е съставен АУАН № 0240041/02.11.2024г. с
вх. № в ДНПЦБ 7900-167 / 18.11.2024 година. В оспореното НП е посочен
актосъставителя - К. Н. А..
Съдът намира, че нарушението по чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените
територии, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е осъществено от санкционираното лице, както от
обективна, така и от субективна страна, и е доказано със събраните по делото
доказателства. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение, доказано
по безспорен начин в развилото се административно производство.
Национален парк Централен Балкан /НПЦБ/ е защитена територия по
смисъла на чл. 5, т. 2 от ЗЗТ, категоризиран след т. 1 – резервати, и с оглед
установената конституционна закрила на околната среда, живата природа и
природните богатства по чл. 15 от Конституцията, регулираните със Закона за
защитените територии /ЗЗТ/ значими обществени отношения са от висш
порядък. В тази връзка, административно-наказателната отговорност е
4
предвидена за дейност в нарушение на режима, определен, както със заповед
за обявяване на територията за защитена, така и в утвърден план.
По делото е установено, а и това обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя, че същият на 02.11.2024 г. в 13.10 часа се е движил с
управлявания от него *** без регистрационна табела по горски път в
землището на с. Черни Осъм, обл. Ловеч.
Със събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва
нарушението, за което А. Д. В. е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление. От представените по делото писмени доказателства, от
заключението на вещото лице и от показанията на разпитаните свидетели -
служители на НПЦБ е установено мястото на извършване на нарушението, с
посочване на съответните GPS координати, които са посочени в АУАН и НП.
Посочен е и служебният GPS апарат марка GARMIN, модел OREGON 750 t, и
служебен фотоапарат марка SONY DSC-HX60V, за направа на снимковия
материал.
В съдебно заседание свидетелите К. Н. А., Д. П. М. и Г. П. И. заявиха, че
на посоченото по-горе място, при акция, срещу нерегламентираното движение
на мотори на територията на Национален парк „Централен Балкан” в резерват
„Стенето“ са установили двама мотористи, единият от които жалбоподателя
А. В.. И тримата свидетели установили нарушението твърдят, че мястото на
нарушението е било означено със съответните обозначения, табели и
маркировка, времето е било ясно и слънчево, имало е добра видимост.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А., М. и И. като
непосредствено възприети, обективни, подкрепящи се от останалия събран по
делото доказателствен материал и от и заключението на СТЕ.
Съдът не приема за основателни твърденията на адв. К., че
жалбоподателят и другите ***исти са навлезли в резервата след като са се
загубили и не са разбрали, че това е защитена територия, тъй като липсвали
поставени табели, указващи навлизането в защитената територия на резервата.
Ангажираният от жалбоподателя свидетел П.П.Г. твърди, че петима ***исти,
сред които и жалбоподателя били в района на хижа „Дерменка“, насочили се
към овчарника, защото се загубили. Свидетелят С.К.Г. и свидетелят М. Д. В.,
в своите показания твърдят, че петимата ***исти, сред които В. и брат му,
тръгнали от с. Черни Осъм до х. „Дерменка“ и на връщане от хижата се
загубили. В дадените обяснения В. твърди, че заедно с другите ***исти
карали по пътеки, които са в гората, не са виждали табели или обозначения, че
са на територията на парк или резерват, стигнали до х.“Дерменка“ и когато се
връщали, на пътеката имало паднали дървета, които трябвало да заобиколят и
явно са се отклонили.
Обясненията, дадени от жалбоподателя, се опровергават както от
показанията на ангажираните от него свидетели, така и от показанията на
служителите на ДНПЦБ, които заявиха, че маркировката е ясната и видима и
указва навлизането в резерват „Стенето“. От показанията на свид. К. Н. А. се
установява, че: „….в началото на резервата, където има табела и маркировка.
Табелите са няколко вида. Едната е за забранено преминаването на МПС, а
другата е за забранено навлизане на селскостопански животни на територията
на резервата. Маркировката е в два цвята - бяло и червено, като тя обозначава
5
границите на националния парк и резервата….“. Свидетелят М. сочи, че:
„…Имаше добра видимост този ден. Аз видях обозначителни табели за начало
на резерват и маркировка. При навлизане в участъка видях, че се навлиза на
територията на резервата…. Аз лично съм свидетел, че има места, където
боята стои от 30 години. Маркировката е ясно видима по дърветата и на
скалите също…“. Свидетелят Г. П. И. потвърждава, че времето било „.. хубаво
и ясно. Беше слънчево, имаше добра видимост. Има знаци, които забраняват
преминаването на мотори и автомобили, както и знак за животни, които много
добре са обозначени. За резерватите има табела, която е пред х. „Дерменка“.
Пред всички хижи има информационни табели, както и на влизането в
парковите територии…. Означение по дърветата, т.е. маркировка има, която
определя, че там е граница на парка. Отделно има маркировка, която е за
обозначаване на резервата, която аз видях този ден….“.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - техническата
експертиза се установява, че записаните в НП GPS координати, нанесени от
вещото лице в КККР на с. Черни Осъм, попадат в поземлен имот с №
80981.138.3, който попада в границите на Национален парк „Централен
балкан“, резерват „Стенето“. Експерта е установил, че мястото на
нарушението по описаните координати в извадка от Google Earth, попада в
гориста местност, до която се стига по пътека от хижа „Дерменка“.
Съдът кредитира заключението по СТЕ като компетентно, обосновано и
безпристрастно.
Изложеното по-горе мотивира съдът да приеме за доказано извършеното
от А. В. на 02.11.2024г. деяние, изразяващо се в управление на моторно
превозно средство (МПС) ***, марка „Х.", модел „*** ******", черен на цвят,
с номер на рама: ***, без регистрационен номер, на територията на резерват
„Стенето“, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗЗТ и
представлява нарушение на режима, определен в резерватите, съгласно който
се забраняват всякакви дейности с изключение на тяхната охрана, посещения
с научна цел, преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с
образователна цел, събиране на семенен материал, диви растения и животни с
научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и
време, изключващи нарушения в екосистемите, потушаване на пожари и
санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия
и каламитети, поради което е наложено административно наказание - "глоба".
Безспорно е нарушена разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗЗТ, за което е
предвидено наказание по чл. 81, ал. 1, т. 1 и чл. 84., ал. 1 от ЗЗТ, във вр. с чл.
20 от ЗАНН.
Съгласно разпоредба, на чл. 81, ал. 1, т. 1 ЗЗТ глобата за конкретното
нарушение е предвидена в размер от 500.00 до 5000.00 лева, като при
определяне на размера му са спазени разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАНН и наказанието е определено в законоустановеният размер, като при
определяне на наказанието, административнонаказващият орган е извършил
конкретна преценка, която съответства на тежестта на нарушението, тъй като
същото е извършено в първа категория защитени територии - резерват.
Съдът счита, че наложената глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева би
изпълнила задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН, а именно да се
6
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
Съдът не споделя изложените защитни възражения от процесуалния
представител на жалбоподателя, че са налице условията, визирани в
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и случаят следва да се квалифицира като
„маловажен”, с аргумент, че жалбоподателят е пребивавал на територията на
резервата за кратко време и не са настъпили никакви увреждания по
природния ресурс. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи
път, не може да обоснове извод, че е налице маловажен случай на
горецитираното административно нарушение. В ЗАНН липсва легална
дефиниция на понятието "маловажен случай", но предвид препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение дефиницията, дадена
в чл. 93, т. 9 от НК, а именно маловажен случай е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с
оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
деяния от съответния вид. Правилно административно – наказващият орган е
приел, че нарушението е формално, безрезултатно и към момента на
извършването му, жалбоподателят не е предходно санкциониран от директора
на ДНПЦБ за нарушения на режимите на защитените територии, но
извършеното деяние е на територията на резерват по смисъла на ЗЗТ, а
резерватите са видът защитени територии с най - висока степен на закрила.
Посоченото нарушение засяга обществените отношения, свързани с опазване
на природния ресурс на резерват, представляващ защитена територия от най-
висока степен, поради което обществената му опасност е висока, а не е явно
незначителна.
Настоящият състав намира, че НП в частта му, с която е
разпоредено отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за
извършване на нарушението - ***, марка „Х.", модел „*** ******", черен на
цвят, с номер на рама: ***, без регистрационен номер, следва да бъде
отменено, поради следните съображения:
Безспорно установено е обстятелството, че на 02.11.2024 г. в 13:10 часа в
защитена територия - територията на Национален парк „Централен Балкан"
(НПЦБ), Зона „Резервати", резерват „Стенето", Парков участък „Карлово,
Охранителен участък „Дерменка", в района на местност „Дермен дере", на
място с GPS координати N 42°43'35.66" Е 24°40'44.78", в землището на с.
Черни Осъм, общ. Троян, жалбоподателя, е управлявал моторно превозно
средство (МПС) - ***, марка „Х.", модел „*** ******", черен на цвят, с номер
на рама: ***, без регистрационен номер, в нарушение на режима на
защитената територия, определен в чл. 17, ал.1 от Закона за защитените
територии (ЗЗТ), в нарушение на забраната за извършване на всякакви
дейности в резерватите - чл. 17, ал. 1 от ЗЗТ, т.е. въпросното МПС се явява
вещ, която е послужила за извършване на нарушението.
Настоящият състав не споделя изложените от пълномощника на
жалбоподателя възражения, поддържани и в представена по делото писмена
защита, че постановеното отнемане в полза на държавата е
незаконосъобразно, с оглед установеното несъответствие на стойността на
7
отнетата вещ с характера и тежестта на нарушението.
Действително чл. 20, ал. 4 от ЗАНН сочи, че отнемане не се допуска,
когато стойността на вещите не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е
предвидено друго. Същевременно обаче, разпоредбите на чл. 20, ал. 4 от
ЗАНН и разпоредбите на чл.84 ал.1 от Закона за защитените територии са в
отношение на обща към специална норма, при което следва приложение на
специалната такава – по аргумент от чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните
актове. Чл. 84 ал.1 от ЗЗТ, за разлика от чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, не предвижда
като отрицателна предпоставка за отнемане на вещите, предмет или средство
за извършване на нарушението, наличието на явно несъответствие между
характера и тежестта на административното нарушение и стойността на
вещта, поради което и това несъответствие в случая само по себе си не може
да обоснове незаконосъобразност на НП в частта му, досежно отнемането на
МПС, с което е извършено нарушението. В тази връзка следва да се има
предвид, че тежестта на нарушението не може да се извежда единствено и
само от стойността на вещите, предмет на нарушението, а и от
обстоятелството, че се касае за управление на МПС-***, в защитена по
смисъла на чл.5, т.2 от ЗЗТ територия - Национален парк Централен Балкан
/НПЦБ/, категоризиран след т. 1 – резервати, и с оглед установената
конституционна закрила на околната среда, живата природа и природните
богатства по чл. 15 от Конституцията, регулираните със Закона за защитените
територии /ЗЗТ/ значими обществени отношения са от висш порядък, което
нарушение се явява индиция за висока обществена опасност на
противоправното деяние.
Правилото на чл. 84 ал.1 от ЗЗТ разписва, че вещите, предмет на
нарушение, и вещите, послужили за неговото извършване в защитени
територии - изключителна държавна собственост, се отнемат в полза на
държавата.
Съгласно обаче разпоредбата на чл. 58, ал.3 ЗАНН „В случай, че с
наказателното постановление е извършено разпореждане с веществени
доказателства или са отнети в полза на държавата вещи, които не принадлежат
на нарушителя, препис от наказателното постановление се връчва на техния
собственик“. Данните по делото сочат с категоричност, че процесното МПС
не е собственост на нарушителя, а на трето лице- Д. М.в В., видно от
приложения на л.109 от делото Договор за покупко-продажба на МПС от
31.10.2024година.
Видно от съдържанието на акта и от прочита на обстоятелствената част
на НП, контролните органи не са изследвали обстоятелството, нито са
отразили констатация, че превозното средство принадлежи на трето лице, а не
на извършителя на деятелността. Тази процесуална пасивност и неизпълнение
на вменената на наказващия орган тежест на доказване, са намерили своето
незаконосъобразно продължение и при съставяне на НП. Наказващият орган е
нарушил изричното задължение, регламентирано в чл. 58, ал. 3 от ЗАНН да
връчи препис от издадения правораздавателен акт на лицето – собственик на
отнетата вещ. С цитираната норма / чл.58 ал.3 ЗАНН/, законодателят е създал
предпоставка за защита на правата на третото лице, което в противен случай
би останало лишено от средство за закрила срещу разпореденото отнемане на
8
собствените му вещи.
Освен това, чл. 59, ал. 2 от ЗАНН признава правото на оспорване на
собственика на вещите, които са отнети в полза на държавата, ако не е
нарушител, като то може да бъде упражнено в 14-дневен срок от връчване
актовете по чл. 58д от ЗАНН, сред които попадат и НП. В оспореното пред
районния съд НП липсва указание, че собственикът на ***ът / който не е
нарушител/, може да атакува постановеното разпореждане на отнемане на
превозното средство. Липсват доказателства, че същият е установен и
уведомен, в качеството си на собственик на отнетата вещ, която не
принадлежи на нарушителя, включително и чрез връчването на последния на
препис от НП, каквото е изискването на горепосочената норма на чл. 58, ал. 3
от ЗАНН.
И актосъставителят и наказващият орган не са проявили необходимата
процесуална активност, за да установят релевантните факти, налице е
бездействие на контролните органи, поради което НП в частта му по т.II, с
която е разпоредено отнемане в полза на държавата на процесния *** се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде потвърдено в частта на извършеното нарушение и наложеното
наказание, като в частта на постановеното отнемане в полза на държавата на
*** марка „Х.", модел „*** ******", черен на цвят, с номер на рама: ***, без
регистрационен номер, следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора и с оглед направеното своевременно искане от
юрисконсулт К.-Н. за присъждане на разноски, ще следва на основание чл.
63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН жалбоподателят да бъде осъден да заплати на АНО
сумата 500.00 лева, включваща депозит за СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 във вр. ал.2, т.5 и
ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2 от 06.01.2025г.,
издадено от П.В. Д. – министър на околната среда и водите, с което е наложено
на А. Д. В., ЕГН **********, административно наказание - глоба в размер
1000.00 лева / хиляда лева/, на основание чл. 81, ал. 1, т.1 от Закона за
защитените територии /ЗЗТ/, за нарушение по чл. 17, т. 1 от Закона за
защитените територии /ЗЗТ/, тъй като в тази част не са налице основания за
неговата отмяна или изменение.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2 от 06.01.2025г., издадено от
П.В. Д. – министър на околната среда и водите В ЧАСТТА, в която на
основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ във вр. чл. 20 от ЗАНН е отнет в полза на
държавата ***, марка „Х.“, модел „*** ******“, черен на цвят с номер на рама
***, без регистрационен номер, тъй като вещта не принадлежи на
нарушителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН А. Д. В., ЕГН
9
**********, с адрес: *** да заплати на Министерство на околната среда и
водите на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Кн. Мария-Луиза“ №
22, сумата 500.00 (петстотин) лева – разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК, в 14-дневен срок от съобщението
на страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
10