№ 10439
гр. С., 17.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110169414 по описа за 2022 година
Предявени са от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *****,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“,
ет. 2, офис 4, срещу Р. Г. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „К. П.“, бл.
232, вх. А, ет. 8, ап. 23, следните искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 99 ЗЗД за сумата от 1 989,18 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ****** от 29.08.2017 г., ведно със
законната лихва от 04.07.2022 г. до окончателното изплащане;
иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 284,88
лв., представляваща договорна лихва за периода 29.11.2018-05.11.2019
г.;
иск по чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 1 179,65
лв., представляваща лихва за забава за периода 30.11.2018 г. - 04.07.2022
г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 36144/2022 г. на
СРС.
Ищецът твърди, че ответникът не заплатил дължимите суми по договор,
сключен между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на 29.08.2017 г.,
вземанията по който договор са прехвърлени на ищеца с подписването на
Договор за покупкопродажба на вземания (цесия), ведно с Приложение № 1
към него от 31.08.2018 г. Срокът на договора за потребителски кредит
изтекъл на 05.11.2019г. Ответникът бил уведомен за цесията от цедента чрез
упълномощения за това цесионер с уведомително писмо от 09.11.2021г.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед изрично изявление на ответника в открито съдебно заседание,
че не оспорва дължимостта на процесните задължения в съответни размери и
за съответни периоди съдът отдели за безспорно наличието на валидно
облигационно отношение между цедента и ответника въз основа на договор
за потребителски кредит от 29.08.2017 г., вземанията по които договор са
прехвърлени на ищеца с подписването на договор за покупко-продажба на
вземания - цесия, ведно с Приложение №1 към него от 31.08.2018г.), като
срокът на договора е изтекъл на 05.11.2019 г., усвояването на главницата по
кредита в пълен размер от ответника и настъпването на изискуемостта на
процесните вземания.
Неоснователен е доводът на ответника, че не бил уведомен за цесията,
тъй като с връчване на приложеното към исковата молба уведомление в хода
на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника и следва да
бъде съобразено от съда (чл. 235, ал. 3 ГПК и Решение № 114 от 07.09.2016 г.
на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о.).
Предвид изложеното, следва уважаване на исковете.
По разноските
С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на
извършените процесуални действия от ищеца, както и материалния интерес
по делото съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния
предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и
Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г.
о.).
Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС исковият съд се произнася по дължимостта на разноските и в
заповедното производство, за което на ищеца се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК от 94,07 лв., от които 69,07 лв. - държавна такса и
25 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат разноски за исковото производство от 135,50 лв., от които 110,50 лв. -
държавна такса и 25 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД;
чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99 ЗЗД; чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 вр.
2
чл. 99 ЗЗД, че Р. Г. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „К. П.“, бл. 232, вх.
А, ет. 8, ап. 23, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
*****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. Д.“ № 25, офис сграда
„Л.“, ет. 2, офис 4, следните суми:
1 989,18 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ****** от 29.08.2017 г., ведно със законната лихва от
04.07.2022 г. до окончателното изплащане;
284,88 лв., представляваща договорна лихва за периода 29.11.2018-
05.11.2019 г.;
1 179,65 лв., представляваща лихва за забава за периода 30.11.2018 г. -
04.07.2022 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 36144/2022 г. на
СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Г. Г., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ж.к. „К. П.“, бл. 232, вх. А, ет. 8, ап. 23, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, следните суми:
94,07 лв. – разноски за заповедното производство;
135,50 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3