Р Е Ш
Е Н И Е
№ 106
гр. Кубрат, 03.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и втори май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 768 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл.415 ГПК, за вземане основаващо се на чл. 91 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК се претендират разноски по делото.
Ищецът - „Е.– п.П.” – АД – *** Таурс – Г, вписано
в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано от Б.Д.П.и П.С.С.като
членове на УС на дружеството, чрез юрисконсулт М.М.,
като твърди, че в изпълнение на договор за продажба на ел. енергия, сключен с Д.А.С.,
ЕГН ********** с постоянен/ настоящ адрес ***, и фактури, издадени за периода
от 13.03.2018 г. до 13.06.2018 г., за следния негова собственост обект на потребление с клиентски
№ ********** с аб. № ********** в гр. Кубрат, обл.Разград, ул. „Генерал Гурко“
№ 13а, е доставял ел. енергия в обекта на потребление, от която неплатена е
тази по фактури, издадени в периода от 13.03.2018 г. до 13.06.2018 г.; поради
това с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е поискал
от РС – Кубрат издаването на заповед за изпълнение на задължението, постъпило в
съда с вх. № 2412/ 13.09.2018 г.; в производството по цитираното заявление, по
ч.гр.дело № 529/
Ответникът - Д.А.С., ЕГН ********** с постоянен/ настоящ адрес ***, редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. Исм. Семед, АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност, заявява че ще ангажира становище при разглеждане на делото в о.с.з. В съдебно заседание се явява лично и признава изцяло фактите по исковата молба, не оспорва размера на доставеното в собствения на ответника.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Е.п.п.” АД срещу Д.А.С., по което е образувано ч. гр. дело № 529/2018 г. на КРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 283/13.09.2018 г. за процесните суми, както и за разноските.
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 283/13.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ответникът не е възразил, но тя е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което налага на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната, което той е направил в дадения му за това преклузивен срок.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за продажба на електроенергия, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на купувача, както и настъпил падеж за плащането на дължимата цена. Респективно следва ответника да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
От приложените към исковата молба документи се установява, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на, които са одобрени с решение на ДКЕВР. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, а тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между клиента и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.
По делото съдът е приел за ненужно назначаването и изслушването на ССЕ, която да даде заключение по поставените от ищеца въпроси, тъй като относно установяване на същите обстоятелства са налиц писмени доказателства – приложените към исковата молба документи, които не са оспорени от ответника, респ. особения му представител. Въз основа на същите съдът приема, че всички процесни фактури са обявени на ответника по реда на ОУ на дружеството доставчик, като към настоящия момент задълженията по тях не са погасени с плащане; ответникът е регистриран клиент за обект на потребление с клиентски № **********, с аб. № **********, находящ се в гр. Кубрат, обл.Разград, ул. „Генерал Гурко“ № 13а; във всички процесни фактури е посочено изрично количеството ел. енергия, периода и обекта, за които се отнася, както и нейната цена.
Съгласно чл. 18, т. 1 ОУ, ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия клиентите си. Ответникът, като клиент, има насрещното задължение по чл. 29 ОУ - да заплаща стойността на използваната ел. енергия, като при неизпълнение, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 32 ОУ.
С
оглед горното, претенциите се явяват установени по основание и размер
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, предвид уважаването на предявените искови претенции, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски: 75.00 (седемдесет и пет) лева – разноски в заповедното производство; 525.00 (петстотин двадесет и пет) лева – разноски в исковото производство, в съответствие с представен списак на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.С., ЕГН **********
с постоянен/ настоящ адрес ***, редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. Исм. Семед,
АК – Разград, вземането на „Е.– п.П.”
– АД – *** Таурс
– Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано от Б.Д.П.и П.С.С.като членове на УС на дружеството, чрез юрисконсулт М.М., по издадена в
полза на дружеството срещу него Заповед № 283/ 13.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. дело № 529/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника - Д.А.С., ЕГН **********, да плати
на ищеца – заявител, сумите: 621.21 лева, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 13.03.2018 г. до 13.06.2018
г., за следния обект на потребление с клиентски № ********** с аб. № ********** в гр. Кубрат, обл.Разград,
ул. „Генерал Гурко“ № 13а, ведно със законната лихва
считано от 13.09.2018 г. до окончателното плащане; както и за сумата 15.83
лева, представляваща сбора от мораторната лихва за
всяка фактура за периода от датата след падежа й до 26.07.2018 г., за следния
обект на потребление с клиентски № ********** с аб. №
********** в гр. Кубрат, обл.Разград, ул. „Генерал Гурко“ № 13а.
ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН ********** с
постоянен/ настоящ адрес ***, да заплати
на „Е.– п.П.” – АД – *** Таурс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано
от Б.Д.П.и П.С.С.като членове на УС на дружеството,
чрез юрисконсулт М.М., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумите: 75.00 (седемдесет и пет) лева –
разноски в заповедното производство; 525.00 (петстотин двадесет и пет) лева –
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ Д. Петрова - Енева