№ 23515
гр. София, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110149245 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. Б. С. срещу С. Г. С., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 24552/2024г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 500,00лв.,
представляваща неплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита №
053399/17.10.2023г., ведно със законната лихва от 25.04.2024г. до изплащане на
вземането, и 24,56лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за периода
17.12.2023г.-23.04.2024г.
Ищецът твърди, че на 17.10.2023г. сключил с ответника договор да му оказва
правна помощ и да го представлява по гр. д. № 56980/2023г. по описа на СРС, 118-ти
състав, срещу сумата от 500лв., платима до 17.12.2023г. Ответникът обаче не заплатил
дължимата сума и изпаднал в забава.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. В
депозираното възражение по чл. 414 ГПК и в проведените открити съдебни заседания
поддържа, че не дължи сумата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 286 вр. чл. 280 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие №
053399/17.10.2023г., който е по образец от т. нар. кочан. Съгласно същия, ответникът С.
Г. С. възлага на ищеца адв. В. Б. С. оказването на правна защита и съдействие,
изразяваща се в изготвяне на искова молба и процесуално представителство по гр. д.
№ 56980/2023г. по описа на СРС, 118-ти състав, срещу „*******“ ЕАД. Договорено е
1
възнаграждение от 500лв., платимо в брой до 17.12.2023г.
От изисканата и предоставена информация, както и от служебно извършена
справка, се установява, че гр. д. № 56980/2023г. по описа на СРС, 118-ти състав, е
образувано по искова молба, подадена на 17.10.2023г. от С. С. чрез пълномощника му
адв. В. С. срещу „*******“ ЕАД. Съгласно предоставената справка от 118-ти състав,
делото е висящо и е на етап проверка на исковата молба, като се установява, че адв. С.
депозира молби в изпълнение на дадени указания.
В съдебната практика е разяснено (Решение № 227/19.08.2013г. по гр. д. №
1166/2012г., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 94/20.04.2021г. по гр. д. № 2752/2020г. ІV Г.
О. на ВКС и др.), че договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа както
елементи от договор за изработка (когато задължението на адвоката е да извърши
нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от договор за мандат (когато
задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова
сметка). Правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в
изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за такава услуга възниква
тогава, когато е налице възлагане и положен труд.
В случая се установява, че със сключения договор на ищеца е възложено
изготвянето на искова молба и процесуално представителство по горепосоченото гр.
дело, като тези действия са извършени – изготвена и депозирана е искова молба и към
настоящия момент се извършва процесуално представителство по делото. С оглед на
това следва да се приеме, че ищецът изпълнява задълженията си по договора. В
същото време не се установява ответникът да е изпълнил своето задължение за
заплащане на сумата от 500лв., представляваща уговореното адвокатско
възнаграждение, като доказателства в тази насока не са ангажирани. Обстоятелството,
че са налице други правоотношения между страните по спора, е ирелевантно,
доколкото претенции по тези правоотношения не са предмет на настоящото
производство. Отделно от това, възражения от ответника са наведени след срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, а именно в откритите съдебни заседания, като към този момент се
явяват преклудирани – ТР № 1/2013г. Същественото е, че е настъпил падежът на
вземането за адв. възнаграждение и не се доказва да е платено, като за този факт
тежестта се носи от ответника. Ето защо, предявеният иск за главното вземане следва
да бъде уважен изцяло като основателен.
Тъй като не се установява плащане на падежа – 17.12.2023г., от следващия ден
длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съгласно чл. 84,
ал. 1 ЗЗД. Нейният размер за периода 18.12.2023г.-23.04.2024г. възлиза на 24,38лв.
съгласно общодостъпен интернет калкулатор. Ето защо, този иск се явява основателен
до този размер, а за разликата до пълния предявен от 24,56лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете. Ищецът е доказал разноски в размер на
50лв. за държавна такса, от които следва да му се присъдят 49,98лв. Ответникът не е
доказал направата на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 286 вр. чл. 280 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
2
ЗЗД от В. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: *****, срещу С. Г. С., ЕГН: **********, с
адрес: *********, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
24552/2024г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 500,00лв., представляваща неплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита № 053399/17.10.2023г. за
изготвяне на искова молба и процесуално представителство по гр. д. № 56980/2023г. по
описа на СРС, 118-ти състав, ведно със законната лихва от 25.04.2024г. до изплащане
на вземането, и 24,38лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 18.12.2023г.-23.04.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за
разликата над уважения размер от 24,38лв. до пълния предявен от 24,56лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Г. С., ЕГН: **********, с адрес:
*********, да заплати на В. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: *****, сумата от
49,98лв. – разноски за държавна такса в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3