№ 189
гр. Варна, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503065 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 419, ал. 1 ГПК и е образувано по
въззивна частна жалба вх. № 19765/14.07.2021 г. на „РАЛИЦА - 2010“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Долни Чифлик, обл. Варна, ул. „Ст.
Планина“, № 9 и ЕМ. СТ. В., ЕГН **********, с местожителство в ********** срещу
Разпореждане № 3624/27.04.2021 г., по ч.гр.д. № 5982/2021 г. на ВРС, XXXIII с. в частта,
с която е постановено незабавно изпълнение на Заповед № 1415/27.04.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК и е издаден изпълнителен лист, в полза на „ДОКА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Кривина, обл.
София, ул. „Розова градина“, № 12.
Частният въззивник счита атакуваното разпореждане за неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Твърди се, че представеният в
заповедното производство документ, макар и да е именуван Запис на заповед, в
действителност не е редовен от външна страна. Сочи, че съгласно разясненията дадени в т.
2, 3 и 4 от ТР № 1/28.12.2005 г., по тълк.д. № 1/2004 г., на ВКС, ОСТК, изрази като
„безусловно обещавам“, „безусловно се задължавам“ или др., не били условие за валидност
на записа като достатъчно било в документа да не е посочено условие за пораждането на
действие на поетото задължение за плащане на паричната сума, тъй като Законът не
допускал задължаването на издателя да е под условие. Още сочи, че за да е налице
подлежащо на изпълнение вземане не било необходимо предявяването на записа на заповед
за плащане, а ако такова е извършено и издателят отказвал да го удостовери или се укрива,
то било допустимо удостоверяването на предявяването чрез протест. Сочи, че било
недопустимо издаването на запис на заповед за лихвата върху сумата по записа, считано от
датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. По
тези съображения моли отмяна на разпореждането, с което е допуснато незабавно
изпълнение на издадената заповед.
В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частния въззиваем „Дока България“
ЕООД не депозира писмен отговор.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
1
неоснователна, по следните съображения:
В производството по ч.гр.д. № 5982/2021 г., на ВРС, XXX с. в полза на „Дока
България“ ЕООД е издадена Заповед № 1415/27.04.2021 г., по силата на която е разпоредено
длъжниците „Ралица - 2010“ ЕООД и ЕМ. СТ. В., да заплатят солидарно сумата 4147.15 лв.,
представляваща дължимо парично вземане, частично от цялото в размер на 257941.47 лв.,
по запис на заповед от 18.08.2020 г., с място на издаване с. Кривина, обл. София, платимо на
падежа - 19.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в
съда – 22.04.2021 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото в размер на
82.95 лв., държавна такса и 450.00 лв., адвокатско възнаграждение.
С атакуваното Разпореждане № 3624/27.04.2021 г., ВРС е постановил незабавното
изпълнение на издадената заповед.
Разпореждането е правилно.
Съобразно разпоредбата на чл. 418, ал. 1 и 2 ГПК, съдът постановява незабавно
изпълнение и издава изпълнителен лист, ако представеният документ по чл. 417 ГПК е
редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника.
В конкретния случай, извънсъдебно изпълнително основание е представения пред
заповедния съд запис на заповед. Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна
сделка, за чиято действителност в Закона са установени изисквания за форма и съдържание.
Така, записът на заповед следва да е в писмена форма и съобразно разпоредбата чл. 535 ТЗ,
да съдържа: наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е
написан; да обективира безусловно обещание да се плати определена сума пари; да е
уговорен падеж; място на плащането; да е обозначено името на лицето, на което или на
заповедта, на което трябва да се плати; да съдържа дата и място на издаването и подпис на
издателя. Посочените изисквания отнесени към съдържанието на процесната ценна книга,
водят до безпротиворечивия извод, за редовност на ефекта от външна страна.
Съставът на въззивният съд е запознат с цитираните от частния въззивник т. 2, 3 и 4
от ТР № 1/28.12.2005 г., по тълк.д.. № 1/2004 Г., на ОСТК НА, но счита, че от разясненията
дадени в тях и взетите решения по поставените на тълкуване въпроси, не биха могли да
обосноват автоматичен извод за нередовност на ценната книга от външна страна.
На първо място, в представения документ, поетото задължение за плащане не е
поставено под условие. Дали в действителност ценната книга има обезпечителна функция
спрямо конкретно каузално правоотношение между страните, не означава че задължението
за плащане е под условие, а и въпросът подлежи на разглеждане в исковото производство.
На следващо място, действително в случая не е необходимо предявяването на ефекта
за плащане, доколкото плащането е обвързано с конкретна дата на падеж, а от друга страна
константно е разбирането, че предявяването на записа има значение единствено за поставяне
на длъжника в забава.
И на последно място, видно от сезиращото заявление претенция за издаване на
заповед и изпълнителен лист за лихвата от датата на падежа на ефекта до датата на
заявлението не е била предявявана и съответно заповед за подобно вземане не е била
издавана.
По изложените съображения, атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3624/27.04.2021 г., по ч.гр.д. № 5982/2021 г. на
ВРС, XXXIII с. в частта с която е постановено незабавно изпълнение на Заповед №
1415/27.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и е издаден
изпълнителен лист.
Определението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3