№ 23
гр. Севлиево, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Йоана Ст. Князова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20254230200023 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Ф. Е. А. от с.Д., общ.Севлиево, е обжалвал наказателно
постановление № 24-0341-000326 от 16.10.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ -
Севлиево, с което за извършено нарушение по чл.21, ал.1 и на осн. чл.182, ал.1, т.6 от Закона
за движение по пътищата / ЗДвП / му е наложено наказание глоба в размер на 700.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а на осн. Наредба № Iз-2539 на
МВР са му отнети 18 контролни точки.В жалбата се твърди, че НП е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в нея
съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, редовно
призован, не се явява представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо
административно-наказателната преписка се отправя молба жалбата да бъде оставена без
последствия, а наложеното наказание да бъде потвърдено.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.Ф. Е. А. притежавал СУМПС и бил правоспособен водач на МПСВ началото на
месец август 2024 г. същият ползвал лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ВТ *** ВН,
собственост на А. А.а С. от с.Д., общ.Севлиево.На 03.08.2024 г., в 10:55 часа, в с.Д.,
общ.Севлиево, на ул.“***“ до № 35 в посока на движение към гр.Павликени, бил установен
и заснет с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „БМВ 320
Д“ с рег. № ВТ *** ВН.Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на
автомобила след приспаднат толеранс от 3 км/ч е 107 км/ч при ограничение на скоростта от
50 км/час за населено място.В последствие била направена справка в програмата за
регистрация на автомобили в Република България, от която било установено, че
1
автомобилът е собственост на А. А.а С. от с.Д., общ.Севлиево.На 04.09.2024 г., от страна на
собственика на лекия автомобил била подадена декларация за предоставяне на информация
по така установеното нарушение във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП.В
декларацията от страна на собственика на автомобила било декларирано, че на датата на
извършване на нарушението лекият автомобил е бил управляван от жалб.Ф. Е. А., като в
същата бил посочен номера на неговото СУМПС, ЕГН, адрес и телефон за връзка.На същата
дата от страна на жалб.А. била съставена декларация по чл.188 от ЗДвП, в която последният
декларирал, че на процесната дата той е управлявал посоченото по-горе МПС.Отново на
същата дата била изготвена и покана до жалб.А. да се яви в сградата на РУ МВР Севлиево за
съставяне на АУАН, като в същата било отразено, че при неявяване акта ще бъде съставен в
негово отсъствие по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН.Поканата била връчена на жалб.А. отново
на 04.09.24 г.На същата дата – 04.09.2024 г. свид.И. В. К., в присъствието на свид.Ц. К. Ц. и
свид.М. И. Г., съставил против жалбоподателя Ф. Е. А., АУАН с бланков № 161650, за това,
че на 03.08.2024 г., около 10:55 часа в с.Д., на ул.“***“ до № 35, в посока гр.Павликени,
управлява лек автомобил „БМВ 320 Д “ с рег. № ВТ *** ВН, собственост на А. А.а С., с ЕГН
**********, от с.Д., със скорост от 107 км/час, при ограничение за в населено място от 50
км/час, въведено с пътен знак Д-11, наказуема скорост след приспаднат толеранс – 3км/час
/%/ допустима грешка при работа в полеви условия 104 км/час.Превишението е от 54
км/час.Нарушението е установено със система за видеоконтрол СПУКС „ARH CAM S 1“ с
№ 11743d5, с което виновно е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.При съставяне на АУАН и след
запознаване със съдържанието му жалбоподателят не е направил възражения.Възражения от
страна на жалб.А. по повод съставения му АУАН не са направени от него и в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с № 24-0341-000326 от
16.10.2024 г.Същото е издадено против Ф. Е. А. от с.Д., ул.”***” № 24, за това, че на
10.08.2024 г., в 10.55 часа, в с.Д., ул.„***”, като водач на лек автомобил – „БМВ 320 Д“ с рег.
№ ВТ *** ВН, в с.Д., на ул.„***” до номер 35, в посока гр.Павликени, управлява лек
автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ВТ *** ВН, собственост на А. А.а С., с ЕГН **********, от
с.Д., със скорост от 107 км/час при ограничение за населено място от 50 км/час, въведено с
пътен знак „Д-11“, наказуема скорост след приспаднат толеранс - 3 % / допустима грешка
при работа в полеви условия / - 104 км/час.Превишението е от 54 км/час.Нарушението е
установено със система за видеоконтрол СПУКС „ARH CAM S 1“ с № 11743d5, с което е
извършил: Водач, превишаващ разрешената максимална скорост за населено място над 50
км/час, с което виновно е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.За нарушението по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, наказващият е наложил на жалб.А. наказание по реда на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП -
глоба в размер на 700.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца.На осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. с НП на жалб.А. са отнети 18 контролни
точки.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на
2
свидетелите И. В. К., Ц. К. Ц. и М. И. Г. и писмените доказателства – НП № 24-0341-
000326/16.10.2024 г.; АУАН серия АД, № 161650 от 04.09.24 г.; снимков материал;
декларация по чл.188 от ЗДвП от Ф. Е. А.; декларация по чл.188 от ЗДвП от А. А.а С.;
покана № 313351/03.08.2024 г.; призовка за съставяне на АУАН; Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2022 г.; справка картон на водача; писмо от Български институт по метрология относно
първоначална проверка на техн.средства № АУ000023-64-140/11.12.2017 г.; Протокол за
проверка № 018-СГ-ИСИС/27.02.2024 г. и Протокол за използване на АТСС.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
14.01.2025 г.Жалбата е подадена директно в съда на 28.01.2025 г., тоест в
законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
НП е издадено от компетентен орган, което се установява от Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2022 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид заеманото от него длъжностно
качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която гласи следното: “При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h: Категория B – Населено място – 50 км/час”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложил на
жалб.А. наказание глоба в размер от 700.00лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца.Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – “Водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата
се увеличава с 50 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, явява се негов
процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното
НП.С жалбата към съда се отправя искане обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като се
твърди, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на което се
излагат няколко довода.
Твърди се на първо място, че НП е издадено при липса на компетентност на
административно-наказващият орган / АНО /.Съдът не споделя така изложеното твърдение,
тъй като както вече бе посочено по-горе НП е издадено от компетентен орган, което се
установява от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2022 г. на Министъра на вътрешните работи.
Твърди се на следващо място, че НП е издадено за нарушение, по отношение на което
е изтекла абсолютната погасителна давност по смисъла на чл.81, ал.3 от НК във вр. с чл.34,
3
ал.1 от ЗАНН.
Съдът не споделя така изложеният довод по следните съображения.В АУАН е
посочено, че нарушението е извършено на 03.08.24 г., а в обжалваното НП като дата на
нарушението се сочи 10.08.24 г.АУАН е съставен на 04.09.2024 г., а НП е издадено на
16.10.2024 г.Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК.Тоест в настоящият случай давността за
погасяване на наказателното преследване, съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, т.5 от НК е
две години, а общата съгласно разпоредбата на чл.82, ал.5 във вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК е
три години и шест месеца.Тъй като нарушението е извършено на според АУАН на
03.08.2024 г., а според НП - на 10.08.24 г., то както към датата на съставяне на АУАН, датата
на издаване на НП и датата на връчване на НП, така и към настоящия момент същата не е
изтекла.Не е допуснато нарушение и на преклузивните срокове, визирани в разпоредбата на
чл.34 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в тримесечния срок от открИ.е на нарушителя и
преди да е изтекла една година от извършване на нарушението, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок от съставянето на АУАН.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че при провеждане на административно-
наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита на наказаното лице.В случая деянието, извършителят му,
нарушените законови разпоредби, основанието за налагане на глобата, както и размерът на
същата са описани по идентичен начин в акта и наказателното постановление, но е налице
несъответствие относно датата на извършване на нарушението.В АУАН като дата на
извършване на нарушението е посочена 03.08.2024 г., а в издаденото въз основа на него НП е
посочена съвсем различна дата, а именно – 10.08.24 г.Датата на извършване на нарушението
е абсолютно необходима за точното му описание и индивидуализиране, както и за
очертаване предмета на доказване, а неправилното й посочване ограничава правото на
наказаното лице да разбере какво точно нарушение е извършил и по какво точно обвинение
да се защитава.Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
счита, че в действителност нарушението е извършено на 03.08.2024 г., но след получаване на
наказателното постановление жалбоподателят следва да излага доводи в своя полза и да се
защитава срещу нарушение, идентично с описаното в акта, за което се твърди, че е
извършено на друга дата.Доколкото датата на нарушението е съществен реквизит от
съдържанието на наказателното постановление, то е недопустимо в съдебната фаза на
производството да се прилага хипотезата за поправка на явна фактическа грешка или
техническа такава.Така допуснатият порок при издаване на наказателното постановление
води до недоказаност на твърдяното нарушение.Отразявайки нова дата на извършване на
нарушението, наказващият орган не е изпълнил задължението си да установи всички
фактически и правни предпоставки за ангажиране административно-наказателната
отговорност на сочения за нарушител.Според представените и приети по делото
доказателства се установява нарушение, извършено на 03.08.2024 г., но не и на такова,
4
осъществено на посочената в наказателното постановление дата 10.08.2024 г.Актът за
установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно
отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административно-
наказателното производство, респ. се осъществява преценката на наказващия орган относно
това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и
осъществено ли е виновно.В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между акта,
поставящ началото на административнонаказателната процедура и финализиращият я такъв,
което е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице.Посочвайки в
наказателното постановление дата на извършване на нарушението, различна от визираната в
акта, наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателя ново обвинение и го е
санкционирал за деяние, различно от описаното в съставения акт.По този начин е
ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е
наказан, за да организира адекватно защитата си.В случая не може да се приеме, че при
изписване датата на нарушението в наказателното постановление е била допусната
техническа грешка.Хипотезата за поправка на такава по отношение на наказателното
постановление е недопустима в съдебната фаза на производството, доколкото това би
означавало да се подмени правораздавателната воля на наказващия орган.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че различната дата на извършване
на нарушението в АУАН и в НП винаги представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на наказания и обуславя отмяна на наказателното
постановление.В този смисъл са Решение № 69 от 14.03.2017 г. по к.а.н.д. № 424 по описа за
2016 г. на Административен съд - Стара Загора; Решение № 432 от 26.01.2024 г. по к.а.н.д. №
1193/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково и Решение № 266 от 25.06.2012 г.
по к.а.н.д. № 206/2012 г. по описа на Административен съд – Хасково.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН на
жалбоподателя следва се присъдят направените по делото разноски за заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 (петстотин и петдесет ) лева, за което са
представени и доказателства.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0341-000326 от 16.10.2024 г. на Началник
РУ в ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, с което на Ф. Е. А. от с.Д., ул.”***” № 24, ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП
е наложено наказание глоба в размер на 700.00 / седемстотин / лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, а на осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. са отнети
18 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово да
заплати на Ф. Е. А. от с.Д., общ.Севлиево, ул.”***” № 24, ЕГН **********, сумата от 550.00
(петстотин и петдесет ) лева, съставляваща направени по настоящото дело разноски за
5
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6