Решение по дело №594/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 531
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 30 май 2022 г.)
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20214520200594
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 531
гр. Русе, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
в присъствието на прокурора Елена Георгиева Николова (РП-Русе)
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520200594 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обв. ДЖ. Н. Б., роден на 12.02.2000 г. в гр. Русе, живущ в гр. Русе,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосьждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78А от НК, с ЕГН:
**********, за
НЕВИНЕН в това, на 23.09.2019 г. в гр. Русе, да е причинил по хулигански
подбуди лека телесна повреда на Н. П. Н. от гр. Русе, изразяваща се в охлузване на
брадичката, кръвопасядания в тилна, тилно-слепоочна област и по шията,
кръвонасядания в дясна лопатьчна област и в лява лопатьчна област, охлузвания на ляв
лакът, одрасквания на дясна мишница, охлузвания на десен лакьт и дясна предмишница,
охлузвания на ляво коляно и дясно коляно, одраскване на дясна подбедрица и сътресение на
мозъка, без обективна неврологична находка, довели до болка и страдание, поради което и
на основание чл.378 ал.4, т.2, вр.чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 131 ал.1, т.12, вр.чл.130 ал.2 НК.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15дневен срок от днес пред
Русенски окръжен съд по реда на глава 21 НПК.
1
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Русенска районна прокуратура е обвинила:
Д. Н. Б., ЕГН: **********, в това, че:
На 23.09.2019 г. в гр. Русе, причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на
Н. П. Н. от гр. Русе, изразяваща се в охлузване на брадичката, кръвопасядания в тилна,
тилно-слепоочна област и по шията, кръвонасядания в дясна лопатьчна област и в лява
лопатьчна област, охлузвания на ляв лакът, одрасквания на дясна мишница, охлузвания на
десен лакьт и дясна предмишница, охлузвания на ляво коляно и дясно коляно, одраскване на
дясна подбедрица и сътресение на мозъка, без обективна неврологична находка, довели до
болка и страдание - престъпление по чл.131, алЛ, т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК.
и внесла ПРЕДЛОЖЕНИЕ за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, при условията на чл.78а НК.
Обвиняемият и неговият процесуален защитник оспорват изложеното в
постановлението. Молят за оправдателно решение.
Прокурорът поддържа обвинението.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна:
Обв.Д Нетулов Б. е роден на 12.02.2000 г. в гр. Русе, живее в същия град; български
гражданин; с основно образование, неженен, безработен; не е осъждан.
На 23.09.2019 г., около 16:00 - 17:00 часа, свидетелите Н.Н., Т.Д., М.Д., Т.Х., Г.П.,
А.П., Б.П., А.К., М. В., И.И., К. Георгиев, К.О. и П. Георгиев се събрали в двора на училище
„Васил Левски" в гр. Русе. Същите поддържали приятелски отношения помежду си, голяма
част от тях тренирали различни бойни изкуства и като форма на забавление често си
организирали „спаринг двубои”. Правилата на двубоите били предварително уговаряни
между участниците. Така в този ден св.Н. Н. участвал в два спаринга - със св. И.И., а
другият - със св. М.В..
След като приключили двубоите компанията се преместила на пейките на детската
площадката зад магазин „Пацони“, където си говорили.
Не след дълго при тях дошли обв. Д Б., св. М.Р. и св.К.О.. Пострадалият се познавал
отпреди с новодошлите, без да има конкретни лични отношения с тях. Св. М.Р. изявил
желание за двубой с някой от присъстващите, но никой от тях не се сьгласил. Тогава св. Р.
поискал да се бие със св.Н. Н., който първоначално отказал, въпреки настояването му.
Съгласил се, когато се намесил обв.Д.Б., който го предизвикал, обиждайки го - „нарекъл го с
женски полов орган”, обстоятелство което го провокирло и той се съгласил да играе със св.
М.Р.. Двубоят приключил с победа на св.Н., което ядосало св.Р., който си свалил ръкавиците
и обвинил съперника си, че играл не по уговорените правила. Тогава се намесил обв.Б.,
който поискал да се бие със св.Н. Н.. Последният знаел, че обв.Б. тренирал ММА, че бил
добър, тъй като и преди правил спаринг с него, както и негови приятели. Съгласил се,
защото си мислел, че ако откаже, приятели на обвиняемия може да го намерят и бият.
Разбрали се да играят по правилата на ММА. Обвиняемият нанесъл два удара по главата на
1
пострадалия, след което го ритнал в слабините. Св.Н. спрял и му казал, че това е забранено
и не искал да продължи двубоя, с което обв.Б. не се съгласил След удара в слабините, то
ритнал с коляно в горната част на главата, удар, от който св.Н. не успял да се предпази,
защото се бил присвил, пазейки слабините си. В резултат на удара в главата, последният
паднал на земята по колене, а обв.Б. продължил с ударите по рамото му и така го отместил
към оградата. Св.Н. бил почти легнал, без възможност да се защитава, зашеметен от удара в
слабините и главата. Обв. Б. продължил да му нанася удари по главата му. Момчетата от
компанията му го призовавали да спре, докато св.Р. призовавал да го „бие докрай”. В един
момент обв. Б. станал, като му нанесъл последен удар с ритник по главата. След като
изчакал няколко секунди, от земята станал и св.Н., взел си връхната дреха и заедно със
свидетелите М.Д. и Т.Д. тръгнали да се прибират. Изпитвал болки в главата. Прибрал се в
дома си около 20:30-21:00 часа.
Тъй като болките не отшумявали св.Н. споделил с майка си и поискал да отидат в
болницата. Тъй като не искал да разбира, че участвал в спаринг-двубои, й казал, че бил бит
от „няколко циганина”. На 24.09.2019 год. посетили УМБАЛ”Канев”АД. Св. Н. бил приет в
отделение „Неврохирургия” с диагноза „Контузио капитис. Комоцио церебри”. Бил изписан
на 26.09.19год. На 27.09.2019 год. посетил отделение за Съдебна медицина в УМБАЛ
”Канев” АД където бил освидетелстван от съдебен лекар, издал СМУ, в което посочил че,
установените увреждания, изразяващи се в охлузване на брадичката, кръвонасядания в
тилна, тилно- слепоочна област и по шията, кръвонасядания в дясна лопатъчна област и в
лява лопатъчна област, охлузвания на ляв лакът, одрасквания на дясна мишница, охлузвания
на десен лакът и дясна предмишница, охлузвания на ляво коляно и дясно коляно,
одраскване на дясна подбедрица и сътресение на мозъка, без обективна неврологична
находка, обективират медико - биологичния признак „болка и страдание”, лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Още същия ден - 24.09.2019 год, св. Д. Н.а
посетила Първо РУ, където депозирала „сигнал”, в който посочила, че синът й бил
„нападнат безпричинно, внезапно и бит от трима, четирима роми...”, нанесли му редица
увреждания. Св.Н.а не уведомила синът си за това си намерение.
На 24.09.2019 год, около 01,40 ч. автонаряд при Първо РУ - Русе посетил спешно
отделение при УМБАЛ”Канев”АД. Полицейските служители разговаряли с пострадалия,
който заявил първоначално, че „няколко неизвестни лица” му нанесли побой. Впоследствие,
в допълнителна беседа, разказал за случилото се. И св.Н.а разбрала действително случилото
си от бащата на едно от момчетата-очевидец на инцидента.
На следващия ден, няколко приятели на св.Н. го посетили в болницата. Седяли в
двора й, когато някой се обадил, че подс. Б. с още няколко момчета били пред нея. Св.Н. и
посетителите му тръгнали да се прибират, когато пред асансьорите се засекли с обвиняемия
и неговата компания. Обвиняемият поискал от св.Н. и майка му - св.Н.а да оттегли жалбата,
но получил отказ.
След този инцидент компанията преустановила спаринг-двубоите.
Съдът намира, че събраните доказателства опровергават обвинението за извършено
2
от обв.Д. Б. престъпление по чл.131 ал.1, т.12, вр.чл.130 ал.2 от НК, с пострадал от него
св.Н.Н.. Съображенията на съда за това са следните:
Безспорно по делото е установено, че св.Н. на 23.09.2019год. получил увреждания,
изразяващи се в охлузване на брадичката, кръвонасядания в тилна, тилно- слепоочна област
и по шията, кръвонасядания в дясна лопатьчна област и в лява лопатьчна област, охлузвания
на ляв лакът, одрасквания на дясна мишница, охлузвания на десен лакьт и дясна
предмишница, охлузвания на ляво коляно и дясно коляно, одраскване на дясна подбедрица
и сътресение на мозъка, без обективна неврологична находка. Посочените увреждания
прокурорът приел, че са причинени от действията на обв. Д. Б., при това по хулигански
подбуди. На първо място съдът отбелязва, че преди спаринг-друбоя с последния, св.Н. Н.
твърди, че провел още два такива - веднъж със св.И. И. и втория със св.М. В.. Малко след
това последвал и трети - със св. М. Р.. Логично и житейски обосновано е, при тези три броя
двубои св.Н. Н. да е получил част от уврежданията, посочени в СМУ. Т. е. обвинението на
прокурора, че всички те се дължат на действията на обв.Д. Б. се явява необосновано.
Приложената СМЕк регистрира причинените увреждания на св.Н. Н., но същата не дава
отговор, за техния автор, / автори/, най- малкото и защото не е поставена такава задача.
Н а второ място е налице противоречие относно обстоятелствата, предхождащи
нанасянето на увреждания от страна на обв.Б. спрямо св.Н.. Тези обстоятелства имат
значение за правилното изясняване на случая дотолкова, доколкото дават представа за
отношенията между двамата и възможните мотиви за поведението на обв.Б.. Според
показанията на пострадалия двамата се познавали отпреди, нещо повече предвид
забавленията на компанията да устройват спаринг двубои, такива имало между двамата и
преди. Св.Н. заявява, че „може би два месеца преди процесния случай правил спаринг с Д”,
като такъв правили и негови приятели. В този смисъл провеждането на такива двубои
ставало доброволно по взаимно съгласие между лицата, участващи в тях. Такова съгласие
съдът намира, че е налице и в конкретния случай. След като победил св. М. Р., св.Н. приел
да участва в двубой с обв.Б., по инициатива на последния. Пострадалият признава, че се
„съмнявал, че ще може да го победи след три спаринга за вечерта”, но се „съгласил, защото
се съмнявал, че ако откаже, негови приятели ще го намерят и ще го бият”. Св.Н. признава, че
не се противопоставил на предложението на обв.Б. /”веднага приех”/, защото се „страхувал
от него”, виждайки „как момчета от неговия етнос да бият негови познати”. Признава, че „не
бил очевидец Д да прави това”, но страхът и предположението идвали от „етноса”, към
който принадлежал обв.Б., което правило „вероятността голяма”. Изложеното до тук
навежда на извода, че притесненията и страховете си св.Н. не манифистирал пред дееца,
напротив, от негова страна имало едно съгласие за участие в двубоя, при което ”.. ..съзнавал
, че бил обект на удари, но го правил доброволно”. Предходното сочи, че липсва принуда
или провокативно действие от страна на обв.Б. насочено към пострадалия, за да се приеме че
последващите му действия, свързани с нанасене на увреждания имат характер на физическа
саморазправа, породена от хулигански подбуди.
Важен момент, който следва да бъде подложен на анализ е развитието на двубоя
3
между двамата, с оглед становището на прокурора, че „след като обв. Б. му нанесъл силни и
последователни удари в областта на главата, после в областта на слабините, пострадалият
оттеглил своето съгласие за участие в двубоя, заявил, че трябва да бъде преустановен, но
обв. Б. продължил да нанася удари”. За това обстоятелство се събраха две групи гласни
доказателства. Едните се съдържат в показанията на свидетелите: Т.Х., Г.П., К. О., Б.П.,
М.Р., М.Д., А.П.. В тях, едни или не са чули такъв разговор между двамата, други нямат
спомен за такъв или на досъдебното производство твърдят за наличието му, а в съдебно
заседание отричат, или обратно. Втората група доказателства се съдържат в показанията на
свидетелите П.Г. и А.К.. И двамата в показанията си в съдебно заседание и на досъдебно
производство категорично застават на позицията, че след удара в слабините св.Н. Н. поискал
от обв.Б. да спре нанасянето на удари. Това противоречие в показанията на свидетелите се
преодолява от показанията на св.Н. Н., който съдът кредитира с доверие, като дадени от
лице - пострадало от действията на обв.Б. и като такова и заинтересовано от изхода на
делото. На досъдебното производство св.Н. признава, че се съгласил доброволно на двубой с
обв.Б., понеже се притеснявал, че „...ако откаже , ще ме причакат няколко момчета по-късно
и ще ме набият”, признава че започнали двубоя без да определят „правила”, както и че
„...докато ме удряше нищо не съм му казвал, не му казвах да спре” . В съдебно заседание
твърди, че се договорили да играят по „правилата на ММА” /свободен бой/, като след двата
удара по главата, последвал „ритник в слабините”, при което той спрял и казал на съперника
си, че е „..забранено да го рита в слабините и не трябва да продължават”, предложение което
не било прието от обвиняемия. Добавя, че „..реално знаел, че Д ще го бие и победи, въпреки
това се съгласил, защото предпочитал той да го бие отколкото група цигани”. Така дадените
от св. Н. Н. показания не съдържат категорична заявка за преустановяване на двубоя, която
да е възприета от обв. Б., като от друга страна пострадалият изначално бил наясно, че ще
бъде победен от по-добрия си съперник и въпреки това се съгласил на двубоя.
Обвинението твърди, че обвиняемият действал без личен мотив, т.е. че уврежданията
били причинени по хулигански подбуди. Същевременно обаче, в показанията на
разпитаните свидетели очевидци се съдържат данни, за това че предхождащият двубой
между св.М. Р. и св. Н. Н. станал причина обв. Б. да предложи такъв на пострадалия, в
защита на своя приятел - св. М. Р., загубил двубоя от св. Н.Н.. Т.е. събраните доказателства
сочат, че е налице личен мотив, стоящ в основата на действията на обв. Б..
Според закона и практиката на ВКС, деянието би било извършено по "хулигански
подбуди", когато от обективна страна деецът извършва непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Наличието
на така посочените признаци трябва да е кумулативно.
От субективна страна деецът следва да съзнава общественоопасния характер на това
деяние, т.е. действията му трябва да са насочени срещу реда, установен в страната и
общественото спокойствие, и той да иска или да допуска настъпването на именно на тези
общественоопасни последици.
В конкретния случай, за да бъдат окачествени като непристойни, действията на обв.Б.
по време на инкриминирания инцидент е следвало да са неприлични и безсрамни,
4
изразяващи се в буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото, т.е.
чрез тях той да е изразил брутална демонстрация против установения ред и по този начин да
е засегнал важни държавни, обществени или лични интереси, или съществено да засегне
нормите на нравствеността. В конкретния случай, изхождайки от установените по делото
обстоятелства, не може да се направи извод, че с действията си обв. Б. грубо нарушил
обществения ред. Причина за инцидента станал спаринг-двубоя между св.Н. и приятеля на
обвиняемия - св.М. Р., завършил със загуба на последния, в защита на който застанал обв.Д.
Б.. Провокиран от това, той предложил спаринг-двубой на пострадалия, който се съгласил,
давайки си ясна сметка, че ще бъде победен от него, предвид физическото му превъзходство
и по-добри умения в бойните изкуства, както и предвид умората от проведените предходни
три двубоя. И закономерно в резултат на последните св.Н. бил победен и получил
увреждания, обективиращи лека телесна повреда.
Настоящия съдебен състав счита, че в случая от обективна и субективна страна
извършеното от обв. Б. по своето съдържание не е насочено към грубо нарушаване на
обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото. Поведението на дееца
било провокирано от личен мотив както по-горе бе отбелязано и се изразявало в двубой,
който св.Н. приел, и чиито резултат предвиждал - загуба, с причинени увреждания.
Последните обективират наличието на лека телесна повреда, но въпросът на който следва да
се даде отговор е доколко действията на обв. Б. противоправно и виновно са увредили
здравето на св.Н., след като същият приел участие в спаринг двубой, т.е. бил наясно, че
неприкосновеността на здравето му ще бъде нарушена. Поради изложеното съдът
преценява, че от обективна страна деецът не е предизвикал "грубо нарушаване на
обществения ред".
В случая не може да се приеме, че действията на обв.Б. били насочени и към
изразяване на "явно неуважение към обществото". Те ще изразяват такова неуважение
тогава, когато чрез тях се манифестира открито висока степен на неуважение към
обществения ред. Съдът намира, че и тази обективна предпоставка липсва и не може да бъде
отнесена към действията на обвиняемия. Те са били провокирани от прието предложение от
страна на пострадалия за провеждане на спаринг-двубой, решението за което обв. Б. взел,
мотивиран от загубата на своя приятел - св. М. Р., участник в предходен такъв с
пострадалия. Цялата деятелност на обв. Б. била движена единствено и само от личен мотив,
била насочена единствено и само към пострадалия, в отговор на надмощието на последния
над св. М. Р. и желанието да покаже своето над св.Н. Н..
Поради изложеното съдът преценява, че не е налице и грубо нарушаване на
обществения ред, както и проява на явно неуважение към обществото.
Обв. Б. съзнавал, че извършва акт на физическа интервенция върху телесната
неприкосновеност на свидетеля и е извършил това си действие съзнавайки, че ще последва
телесно увреждане, съзнавайки и че това става със съгласието на пострадалия. В случая
целта му е била настъпването на именно на телесното увреждане, но не и да изрази явното
си неуважение към обществото.
5
Именно и поради това, настоящият състав приема, че действията на обв.Б. не са
извършени по хулигански подбуди , поради което обвиняемият Б. следва да бъде признат за
НЕВИНОВЕН в извършването на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.2 НК
със следващите се от това последици, свързани с неосъждане на дееца за направените по
делото разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 НПК, направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
Така мотивиран и на основание чл. 378 ал.4, т.2 от НПК съдът постанови своето
решение.

Съдия при Районен съд - Русе:
6
Съобщи за изтекли лични данни