Решение по адм. дело №267/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 4, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във вр. чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.

Административното дело е образувано по повод Искова молба вх. № 1771/17.06.2025г., подадена от Д. М. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Троян, [жк], вх. Д, ет. 2, ап. 8, чрез процесуалният представител адв. С. М. Н. от САК, със служебен адрес: гр. София, [улица], ет. 1, к. 3, срещу РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, с посочено правно основание: чл. 4, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 204, ал. 3 от АПК и цена на иска: 5000 лева.

С исковата молба е направено искане след като на основание чл. 204, ал. 3 от АПК съдът установи незаконосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0359-000181 от 13.12.2022г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0359-000182 от 13.12.2022г., и двете издадени от К. Т. К. – полицейски инспектор в РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, да постанови решение, с което осъди на основание чл. 4, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч да заплати на ищеца Д. М. Б., сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, както и на основание чл. 86 във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД да бъде присъдено обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането – налагането на принудителните административни мерки – 13.12.2022г. до деня на предявяване на иска, както и обезщетение за забава, считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на направените от ищеца разноски по делото.

След дадени указания от съда, с Молба вх. № 2141/21.07.2025г., ищецът е посочил за ответник по предявените искове ОДМВР гр. Ловеч, посочил е размера на искът по чл. 86 от ЗЗД – 1661.81 лева, представляваща претендирана законна лихва за забава върху исковата сума 5000.00 лева за периода от 13.12.2022г. /датата на увреждането/ до 16.06.2025г. /датата на предявяване на исковете/.

В исковата молба е изложено, че са били издадени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0359-000181 от 13.12.2022г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0359-000182 от 13.12.2022г., като с първата е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, а с втората е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. И двете ЗППАМ са издадени въз основа на АУАН № [рег. номер]/13.12.2022г. за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Излага се също, че с Постановление от 22.06.2023г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Ловеч е било отказано образуването на наказателно производство срещу Д. М. Б.. Сочи се, че след като е установено, че ищецът не е употребил наркотично вещество, по повод подадена от него молба до Министъра на вътрешните работи, на 14.03.2024г. е бил получен отговор, че наложените принудителни административни мерки са със статус „отпадане на основанието“ и на ищеца е било върнато СУМПС. Предвид това ищецът счита, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0359-000181 от 13.12.2022г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0359-000182 от 13.12.2022г. са оттеглени административни актове. Излага подробни доводи за незаконосъобразност на двете ЗППАМ, поради което прави искане на основание чл. 204, ал. 3 от АПК съдът да установи незаконосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0359-000181 от 13.12.2022г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0359-000182 от 13.12.2022г., и двете издадени от К. Т. К. – полицейски инспектор в РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, както и да постанови решение, с което осъди ответника на основание чл. 4, ал 1 във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да му заплати сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни от Д. М. Б. неимуществени вреди, както и на основание чл. 86 от ЗЗД – 1661.81 лева, представляваща претендирана законна лихва за забава върху исковата сума 5000.00 лева за периода от 13.12.2022г. /датата на увреждането/ до 16.06.2025г. /датата на предявяване на исковете/. Претендира се и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата, както и направените разноски по делото.

С подаден писмен Отговор вх. № 2349/19.08.2025г. ответникът - Областна дирекция на МВР гр. Ловеч /ОДМВР/, чрез пълномощника главен юрисконсулт Р. Р., се оспорват предявените искове като неоснователни. Излага се, че в конкретният случай не е налице нито една от хипотезита на чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като няма установени незаконосъобразни фактически действия или бездействия на длъжностни лица или на органи на ОДМВР гр. Ловеч, при или по повод изпълнение на пряка административна дейност и които да са в пряка и непосредствена връзка с претендираната неимуществена вреда. Излага се в отговора, че след като са излезли резултатите от химическото изследване, образуваното адмнистративно производство срещу Д. М. Б. е било прекратено с Мотивирана резулюция рег. № 22-0359-[рег. номер] от 07.11.2023г. на Началника на РУ гр. Троян, поради което ЗППАМ № 22-0359-000181 от 13.12.2022г. е преустановила действието си по силата на закона предвид решаване на въпроса за отговорността, а ЗППАМ № 22-0359-000182 от 13.12.2022г. е прекратила действието си след изтичане на шестмесечният срок, за който е била издадена. Възразява се, че нито една от двете ЗППАМ не са били обявени за незаконосъобразни по съответния законов ред, действали са и са породили предвидените в тях законови правни последици, като са прекратили своето действие с настъпването на законово предвидените прекратителни условия, съответно първата ЗППАМ № 22-0359-000181 от 13.12.2022г. с решаване на въпроса за отговорността, а втората ЗППАМ № 22-0359-000182 от 13.12.2022г. - с изтичане на шестмесечният срок, за който е била издадена. Сочи се, че няма налице оттеглени административни актове, както се твърди в исковата молба. Предвид изложените аргументи се прави искане за отхвърляне изцяло на предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В съдебно заседание ищецът Д. М. Б. се явява лично и поддържа исковата молба. Същата се поддържа и от процесуалният представител на ищеца – адв. С. Н. от САК с подадена от него писмена молба, като моли съдът да постанови решение да осъди на основание чл. 4, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ОДМВР гр. Ловеч да заплати на ищеца Д. М. Б. сумата 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпяни от него неимуществени вреди, сумата 1661.81 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху исковата сума 5000.00 лева за периода от 13.12.2022г. /датата на увреждането/ до 16.06.2025г. /датата на предявяване на исковете/, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на разноски в размер на 1520.00 лева, от които 1500.00 – заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение и 20.00 лева – заплатена държавна такса.

Ответникът по делото – ОДМВР гр. Ловеч, в съдебно заседание се представлява от упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт Р. Р., който излага съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция както по основание, така и по размер, като излага подробни доводи в хода на делото по същество.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор С. И. изразява становище за неоснователност на иска и също счита, че двете издадени ЗППАМ не са оттеглени административни актове, счита, че същите са влезли в законна сила и са породили своите правни последици, поради което не е налице първата предпоставка за уважаване на иска. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че са налице оттеглени административни актове по чл. 204, ал. 3 от АПК, прокурор И. счита, че ищецът е претърпял неимуществени вреди и следва да бъде обезщетен по справедливост.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, както и от гласните такива, че на 13.12.2022г., около 15:20 часа в гр. Троян, на [улица], ищецът Д. М. Б. е управлявал МПС – личният си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], с посока от с. Бели Осъм към центъра на града. Същият е бил спрян от служители на РУ гр. Троян, като е извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Д. Д. Т. 5000 с фабричен номер ARLK-0075. Пробата е била положителна за употреба на амфетамин. След издаден талон за медицинско изследване, ищецът Б. е дал кръвна проба и проба урина във ФСМП гр. Троян, които били изпратени за изследване в НИК - МВР.

Срещу ищецът е бил съставен АУАН серия GA № 706543 от 13.12.2022г. /л. 37/, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, иззето било СУМПС, както и контролен талон, СРМПС, както и 2 бр. регистрационни табели на автомобила. Издадени били Заповед за задържане на лице рег. № 359-181 от 13.12.2022г. /л. 87/, както и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0359-000181 от 13.12.2022г. /л. 62/, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0359-000182 от 13.12.2022г. /л. 63/, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. С тези ЗППАМ са отнети СУМПС на ищеца № ********* и контролен талон № 6255912, както и СРМПС № ********* и две регистрационни табели с № [рег. номер].

Няма спор, а видно и от отбелязването върху всяка от двете ЗППАМ, че същите са връчени на Д. М. Б. лично срещу подпис на 15.12.2022г., като същите не са обжалвани от Б. по съответния ред.

С Писмо рег. № 4996/31.10.2023г. от НИК – МВР в РУ гр. Троян е изпратена Експертна справка № 23/ТКХ-297 /л.73-76/, от която е видно, че в предоставените за изследване проби от кръв и урина, иззети от Д. М. Б. не е установено наличие на упойващи и наркотични вещества.

С Мотивирана резолюция № 22-0359-[рег. номер] от 07.11.2023г. /л. 38/ на И. Н. С. – Началник на РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН е прекратено административнонаказателното производство, образувано срещу Д. М. Б. по АУАН серия GA № 706543 от 13.12.2022г., тъй като описаното в акта деяние не съставлява нарушение.

Подадена е била от адв. С. Н. до РУ гр. Троян Молба с вх. № 359000-1919/26.02.2024г. за предоставяне на информация за движението и състоянието на ЗППАМ № 22-0359-000181 от 13.12.2022г. и ЗППАМ № 22-0359-000182 от 13.12.2022г., издадени срещу Д. М. Б..

С Писмо рег. № 359000-1944/27.02.2024г. Началникът на РУ гр. Троян е уведомил адв. С. Н., че ЗППАМ № 22-0359-000181 от 13.12.2022г. и ЗППАМ № 22-0359-000182 от 13.12.2022г. са със статут „отпадане на основанието“.

По искане на ищеца в съдебно заседание беше разпитана в качеството на свидетел Л. И. Л. – баба на ищеца Д. М. Б.. Същата заяви, че отнемането на СУМПС е повлияло много на психиката на ищеца, още повече, че същият има автоимунно заболяване. Заяви също, че отнетото СУМПС е било пречка за по-честите прегледи на Б. при лекуващият го професор в гр. София, тъй като тогава ищецът е живеел в гр. Троян и е трябвало на всеки три месеца да пътува за преглед в гр. София. Свидетелката заяви също, че предвид неудобният обществен транспорт се е налагало Д. Б. да наема хотел или квартира в гр. София. Свидетелката Л. заяви, че СУМПС е било върнато на ищеца след като е изтекъл установения срок – осем или девет месеца, като докато е бил без свидетелество непрекъснато се е налагало да търси приятели, които да го транспортират до гр. София за преглед. Свидетелката заяви също, че е станало известно, че внукът й е имал положителен тест за употреба на наркотични вещества, но всички негови приятели много добре го познават и знаят, че той е момче, което нито пие, нито пуши и всички са били на негова страна. Заяви, че ищецът е изживял трудно случилото се и е бил притеснен да не бъде осъден за случая.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.

Според чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

За да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а съгласно ал. 2, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, доколкото нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение, т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото производство сезираният съд да установи дали акта е нищожен или оттеглен, респективно незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.

В случая, не е спорно, че нито един от посочените по-горе актове – ЗППАМ № 22-0359-000181 от 13.12.2022г. и ЗППАМ № 22-0359-000182 от 13.12.2022г., не е бил отменен като незаконосъобразен по съответния ред и ищецът претендира вреди следствие от незаконосъобразни действия на органи и длъжностни лица на ОДМВР гр. Ловеч, при или по повод изпълнение на административната дейност по издаване на тези две заповеди.

Под "действие", респ. "бездействие", следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.

Видно от доводите на ищеца, изложени в исковата молба, незаконосъобразни са действията на служителите на ОДМВР гр. Ловеч при налагането на две принудителни административни мерки по ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (правното основание за издаване на ЗППАМ № 22-0359-000181/13.12.2022г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи. Съответно, съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП (правното основание за издаване на ЗППАМ № 22-0359-000182/13.12.2022г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Доколкото нормата на чл. 171 от ЗДвП е императивна, административният орган няма право на преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и задължително следва да приложи мярката, защото преценката относно прилагането на която и да е от изчерпателно изброените в нея принудителни административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата правна норма.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 и т. 2а (каквито са наложени в конкретния случай) се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, т.е. с издаването на индивидуален административен акт, който от своя страна подлежи на самостоятелно обжалване. При издаване на един акт от компетентен на съответната администрация орган административният орган разполага с обвързана компетентност, при която възможното решение е само едно, докато при оперативна самостоятелност, административният орган има възможност за избор между най-малко два юридически равностойни варианта. За разлика от нея, при обвързана компетентност административният орган не разполага с никакъв избор и правната норма му предписва определен начин на действие и органът е длъжен да провери дали са налице визираните в хипотезата на правната норма конкретни предпоставки за нейното прилагане и ако тези предпоставки са изпълнени, административният орган не може да откаже издаването на съответния акт, а щом в правната норма са посочени изчерпателно всички предпоставки, при наличие на които конкретният административен акт следва да се издаде, административният орган не може да предвиди други условия и предпоставки, които самостоятелно да обосновават издаването на конкретния акт. В случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, посочените в правната норма условия са такива за материалната законосъобразност на административния акт и при тяхното наличие органът е задължен да издаде акта – аргумент от ТР № 4/22.04.2004 г. на ВАС.

Нормите на чл. 171, т. 1, б. "б" и т. 2а, б. "б" от ЗДвП въвеждат императивно задължение, т.е. при обвързана компетентност административният орган следва да издаде ЗППАМ, когато са налице фактите и обстоятелствата, предвидени в хипотезата на тези правни норми.

В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана за краткост в настоящето изложение Наредбата) са регламентирани способите за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. При извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Ако водачът не приема показанията на теста, има право да даде биологични проби в медицинско заведение за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, за да докаже, че не е употребявал наркотични вещества или техни аналози - чл. 3а, т. 2 от Наредбата. При тази законова регламентация способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден талон за изследване. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка – положителна проба при проверка с полеви тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана компетентност.

Действията и бездействията, извършени или допуснати в хода на административно производство, не подлежат на обжалване или на установяване на тяхната незаконосъобразност отделно от издадения в това производство акт. При предвидения в закона контрол върху този акт се извършва и контрол за законосъобразност на въпросните действия и бездействия. Недопустимо е в исковото производство тепърва да се установява действие и/или бездействие на органите на ОДМВР гр. Ловеч по издаване на административен акт. Това са все обстоятелства с дължимо доказване в производството по неговото оспорване. Доказването на незаконосъобразни действия или бездействия е допустимо, когато административното производство не е приключило. Когато административният акт е вече издаден, провеждане на доказване, че дължимо действие в хода на административното производство не е сторено или че е извършено нещо, което не следва от характера на производството, всъщност съставляват основания за въвеждане на твърдения за допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, относими към оспорване на административния акт, което в конкретния случай не е сторено.

Както съдът по-горе посочи издадените две ЗППАМ № 22-0359-000181 от 13.12.2022г. и ЗППАМ № 22-0359-000182 от 13.12.2022г. са били връчени лично на адресата на същите – ищецът Д. М. Б. на 15.12.2022г., което обстоятелство същият е удостоверил с подписа си и не оспорва. Тези две ЗППАМ не са били обжалвани от Б. в законоустановеният 14-дневен срок от връчването им и същите са влезли в законна сила, като са породили съответните правни последици.

Липсват данни за издаване на нарочен акт за оттегляне на двете ЗППАМ, като следва да се посочи, че отпадналото основание за прилагане на ПАМ – в случая резултатите от извършеното химико-токсикологично изследване на кръвната проба и пробата от урина на ищеца, не е равнозначно на оттегляне на заповедите. Тоест съдът счита, че не е налице хипотезата на чл. 204, ал. 3 от АПК при оттеглен административен акт. Неправилен е извода, който прави ищецът, чрез своя процесуален представител, в исковата молба, че Заповед с рег. № 359000-1944 от 27.02.2024г., издадена от ОДМВР гр. Ловеч, РУ гр. Троян, има характер на оттеглен акт по смисъла на чл. 204, ал. 3 от АПК, доколкото с тази заповед е върнато СУМПС на ищеца. Като довод в този смисъл адв. Н. сочи, че съдебната практика приравнява връщането от страна на административния орган на СУМПС на оттеглен акт, в който смисъл е и Решение № 1231/06.02.2023г. по адм. дело № 4115/2022г. на ВАС.

На първо място не е налице Заповед с рег. № 359000-1944 от 27.02.2024г., издадена от ОДМВР гр. Ловеч, РУ гр. Троян. С посоченият регистрационен номер е приложеното на л. 83 от делото Писмо рег. № 359000-1944/27.02.2024г., с което Началникът на РУ гр. Троян е уведомил адв. С. Н., че към този момент ЗППАМ № 22-0359-000181 от 13.12.2022г. и ЗППАМ № 22-0359-000182 от 13.12.2022г. са със статус „отпадане на основанието“. Това в никакъв случай не следва да се приема като оттегляне на административните актове. ЗППАМ № 22-0359-000181 от 13.12.2022г. е преустановила действието си по силата на закона, тъй като е бил решен въпроса за отговорността на Д. М. Б., предвид резултата от проведеното химико-токсикологично изследване. Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, която е наложена със ЗППАМ № 22-0359-000181 от 13.12.2022г., е отпаднала не поради оттегляне на административния акт, с който е наложена, а поради решаването на въпроса за отговорността. ЗППАМ № 22-0359-000182 от 13.12.2022г., с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е прекратила действието си след изтичане на шестмесечният срок, за който е била издадена, а не поради нейното оттегляне. Напълно се споделя от съда изложеното от главен юрисконсулт Р. в отговора на исковата молба, че нито една от двете ЗППАМ не са обявени за незаконосъобразни по съответния законов ред, нито са оттеглени, а са породили предвидените в тях правни последици, като са прекратили своето действие с настъпването на законово предвидените прекратителни условия, а именно за ЗППАМ № 22-0359-000181 от 13.12.2022г. – решаване въпроса за отговорността, а за ЗППАМ № 22-0359-000182 от 13.12.2022г. – изтичане на срока на наложената принудителна административна мярка.

Съдът намира за неоснователно изложеното в исковата молба, че връщането на СУМПС се приравнява на оттегляне на административния акт. Оттегляне би имало в случай, че връщането на СУМПС е станало преди изтичане на срока на наложената принудителна административна мярка, т.е. преди решаване на въпроса за отговорността. В конкретният случай обаче това не се е случило, тъй като СУМПС е било върнато на ищеца след изтичане на срока на наложената принудителна административна мярка, а именно след решаване на въпроса за отговорността. Същото се отнася и по отношение на възстановяване на прекратената регистрация на ППС, а именно принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е преустановила своето действие след изтичане на срока от шест месеца, за който е наложена.

В настоящият случай двете ЗППАМ нито са оттеглени, нито съдът е бил сезиран от страна на Д. М. Б. с искане за прогласяване на нищожността на същите. Тези заповеди не са били обжалвани. Дори след узнаване на резултата от химико-токсикологичното изследване Б. не е инициирал производство по чл. 99 и сл. от АПК за отмяна на ЗППАМ № 22-0359-000181 от 13.12.2022г. и ЗППАМ № 22-0359-000182 от 13.12.2022 година.

Предвид обстоятелството, че не е налице незаконосъобразност, респ. нищожност на двете ЗППАМ, нито оттегляне на същите, съдът приема, че липсва първата предпоставка за уважаване и на предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, с оглед на което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Показанията на разпитаната по делото свидетелка биха имали значение при определяне на размера на обезщетението, в случай на основателност на иска. Неоснователността на предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди изключва необходимостта от обсъждане на свидетелските показания.

Както беше посочено и по-горе за да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на ответника или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред, настъпила вреда в правната му сфера, която включва реално причинени неимуществени вреди, и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Не са налице и основанията за приложение на чл. 204, ал. 3 от АПК, а именно да е налице нищожен или оттеглен административен акт, за да бъде установена незаконосъобразността на акта от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Предвид отхвърляне на основният иск за сумата 5000.00 лева – претендирано обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва за забава в размер на 1661.81 лева.

С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и според настоящия съдебен състав следва да бъде определено в минимален размер от 66.47 евро, равняващи се на 130.00 лева, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 3 и чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, Административен съд гр. Ловеч, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д. М. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Троян, [жк], вх. Д, ет. 2, ап. 8, чрез процесуалният представител адв. С. М. Н. от САК, със служебен адрес: гр. София, [улица], ет. 1, к. 3, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Ловеч, искове за сумата 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди и за сумата 1661.81 лева, представляваща законна лихва за забава върху исковата сума за периода от 13.12.2022г. /датата на увреждането/ до 16.06.2025г. /датата на предявяване на исковете/, ведно със законна лихва, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА Д. М. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Троян, [жк], вх. Д, ет. 2, ап. 8, да заплати на ОДМВР гр. Ловеч, [ЕИК], с адрес: гр. Ловеч, [улица], сумата 66.47 – шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента (130.00 – сто и тридесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд гр. Ловеч, пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.