№ 235
гр. ЛЕВСКИ, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20254410100332 по описа за 2025 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от Р. М. М. от гр.Левски срещу „София Комерс Кредит Груп“
АД, гр.София, установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за признаване за установено, че сключеният
между страните Договор за потребителски кредит от 25.07.2024г. е нищожен.
Ищцата твърди, че на 25.07.2024г. сключила с ответното дружество
договор за потребителски кредит, по силата на който бил отпуснат кредит в
размер на 2000.00 лева със срок на погасяване 12 месеца, фиксиран годишен
лихвен процент 52.68 %, годишен процент на разходите /ГПР/ 67.46%.
В §6 от договора било посочено, че заемателят се задължава в срок до 3
дни от получаване на заемната сума да осигури поръчителство на едно
физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател,
доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ
90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5 минимални
работни заплати или поръчителство на две физически лица, които да
представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на
трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на
отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5 минимални работни заплати.
Съгласно §7 в случай, че заемателят не изпълни задължението си посочено в
§6 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на
1259.04лева, платима на 12 равни части в размер на 104.92лева.
1
Твърди, че на ищцата била начислена неустойка в общ размер на
1259.04лв., тъй като същата не представила в срок обезпечение - поръчител,
посочен в процесния договор.
Навежда довод, че процесният договор за потребителски кредит е
нищожен на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради нарушение
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита.
Твърди, че в договора за потребителски кредит ГПР е посочен
единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване. Липсата на ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 67.46% е в
пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр. чл.10, ал.2
и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен
процент по заема от 52.68 %, без обаче да става ясно как тази стойност се
съотнася към ГПР по договора.
На следващо място навежда довод, че описаните в съдържанието на
договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка)
водят до различен размер на ГПР от посочения.
Излага аргументи, че неустойката следва да бъде част от ГПР.
Налице е изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова
кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора.
Касае се за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе. В глава четвърта от ЗПК е уредено
задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. Навежда довод, че клаузата, с която в процесния
договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай
че не предостави в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора
обезпечение - поръчител или банкова гаранция, се намира в пряко
противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в
ЗПК. Смисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да
бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви
условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като
кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Счита, че неустойка за
неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко е претърпени вреди
(няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на
2
обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави,
тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване.
Навежда довод, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава
на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Налице е недопустимо кумулиране на неустойка за забава и
мораторна лихва.
Счита, че от условията по договора, съгласно които липсата на
обезпечение не се санкционира с предсрочна изискуемост на кредита, а
кредиторът начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с
периодичните вноски, следва извод, че нито една от страните не е имала
реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват
правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непредоставено обезпечение.
Навежда довод, че клаузата, предвиждаща неустойка за непредставяне
на обезпечение е неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от
ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Същата не е
индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.
Излага аргументи, че неустойката в действителност представлява
скрито допълнително възнаграждение за кредитора. Сочи, че неустойката в
размер на 1259.04 лева по своята същност представлява надбавка към
главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от
годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Неустойката попада в изискванията
на Директивата за общ разход по кредита - тя е предвидим общ разход, който
обуславя сключването на договора при тези условия, които са предварително
заложени.
Твърди, че при включване на всички разходи в ГПР, включително
посочения такъв под формата на неустойка, действителният ГПР ще надвиши
посочения в договора 67.46%. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора изцяло.
Излага аргументи, че грешното посочване на размера на ГПР се приравнява на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което
води до недействителност на целия договор на основание чл.22 от ЗПК.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по
3
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО
и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО)
№2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за
нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да
подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел.
Навежда довод, че в процесния случай не е приложим чл.26, ал.4 ЗЗД.
Нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона и
договорът за паричен заем не би бил сключен и ако в него не е включена
клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е
възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като
изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Моли процесният Договор за потребителски кредит от 25.07.2024г. да
бъде прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД, който в законоустановения срок е
подал писмен отговор.
Изложени са възражения срещу доводите за нищожност на договора за
потребителски кредит. Твърди се, че са изпълнени всички изисквания на чл.10,
ал.1, чл.11,а л.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК.
Сочи се, че ответното дружество е небанкова институция, която няма
право да набира средства чрез публично привличане на влогове, отпуска
кредити със собствени средства, рискът при упражняване на дейността е по-
висок, което е причина за по-високия размер на договорна лихва и
допълнителните гаранции, които са заложени в договора.
Твърди се, че преди сключване на договора ищцата е била наясно с
всички условия по него, получила е Стандартен европейски формуляр след
получаване и подписване на договора за кредит не се е възползвала от правото
си по чл.29 ЗПК за отказ от договора в 14-дневен срок, с което е била
запозната чрез СЕФ.
Наведен е довод, че е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като
в договора за кредит се съдържа ясна информация за дължимите плащания по
него, в погасителния план се съдържа ясна и подробна информация относно
заплащането на всяка една вноска и как се разбива сумата за погасяване на кое
задължение по договора. Твърди, че при формиране на ГПР като разход
участва единствено възнаградителната лихва.
4
Оспорва като неоснователни доводите за нищожност на клаузата за
неустойка.
Сочи, че нищожност на клаузата за неустойка не влече нищожност на
целия договор за кредит, както и че при определянето й като неравноправна
договорът за потребителски кредит може да се изпълнява и без
неравноправната клауза.
Твърди, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на
договора за заем и обезпечава изпълнението на акцесорно задължение на
заемателя. Наведен е довод, че като уговорка с несъществен характер по
отношение на валидността на главното вземане - във връзка с неизпълнение на
акцесорно задължение за предоставяне на обезпечение, неустойката няма
основание да бъде включена в ГПР. Твърди, че неустойката не представлява
общ разход по кредита, който е част от ГПР, индивидуално уговорена е между
страните и във фиксиран размер, който е бил ясен преди настъпване на факта
на неизпълнение. Към момента на сключване на договора кредиторът не е
знаел дали ще възникне основание за заплащане на неустоечната клауза
поради неизпълнение на задължението, което обезпечава, поради което не е
било налице основание за включване на това вземане в ГПР, посочен в
договора.
Посочва, че оспорената неустойка е уговорена като санкция за
неизпълнение в случай, че потребителят не изпълни задължението си да
представи в срок поне едно от посочените обезпечения, като съгласно чл.11,
т.18 ЗПК предоставянето на обезпечение при потребителското кредитиране е
съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие
в правата и задълженията на страните.
Оспорва като неоснователни доводите уговорената неустойка да
противоречи на добрите нрави по смисъла на ЗЗД, както и да е неравноправна
по смисъла на ЗЗП - поради това, че е индивидуално уговорена, потребителят
може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й,
респективно цялостното й отпадане, има предварително определен начален и
краен момент, с фиксирани параметри е за срока на договора. Посочва още, че
неустойката е компенсаторна, като в едновластна преценка на кредитора
съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с
обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на
длъжника компенсаторна неустойка.
Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика, тъй като
неустоечната клауза е съставена на ясен и разбираем език, значението й и
последиците от обвързването с нея са недвусмислено посочени в договора,
както в договора, така и в СЕФ са записани ясно и точно всички параметри и
условия по кредита, стойността на неустойката е посочена в общ конкретен
размер чрез цифрова стойност, а не в процент, предпоставките, при които се
5
дължи са точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане - срок и
размер на всяко едно отделно плащане до крайния падеж на договора, при
което потребителят е бил наясно с произтичащите от тази уговорка
икономически последици.
Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Моли разноските по
делото да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл.78, ал.2 ГПК,
тъй като ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощника на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника „София Комерс Груп“АД срещу
ищеца Р. М. М. е предявен насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, вр.
чл.240 и сл. ЗЗД за осъждане на Р. М. М. да заплати на „София Комерс
Груп“АД сумата от 2000 лв., представляваща изискуема главница по Договор
за потребителски микрокредит от разстояние от 25.07.2024г., ведно със
законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът по насрещния иск твърди, че ответницата - кредитополучател
по процесния договор за потребителски кредит, не е извършвала плащания за
погасяване на задълженията й след датата на отпускане на кредита. Заявява,
че с предявяване на исковата молба по насрещния иск обявява кредита за
предсрочно изискуем. Ответникът дължи цялата непогасена предсрочно
изискуема главница по кредита в размер на 2000 лв., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба по насрещния
иск е връчен на ответника Р. М. М., който в законоустановения срок е подал
писмен отговор. Поддържа изложените в първоначалната искова молба доводи
за нищожност на целия договор за потребителски кредит. Моли осъдителният
иск за заплащане на изискуема главница по договора да бъде отхвърлен като
неоснователен поради недействителност на договора за потребителски кредит.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от Договор за
потребителски микрокредит от разстояние от 25.07.2024г. и Общи условия на
„София Комерс Кредит Груп“АД за предоставяне на потребителски кредити
от разстояние, че ищцата Р. М. М. е сключила с ответното дружество договор
за потребителски кредит от разстояние, съобразно процедурата по сключване
на договори за потребителски кредити от разстояние на кредитното
дружество, описана в раздел II на Общите условия и при спазване
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ.
Установява се от индивидуалните условия на сключения договор от
25.07.2024г., че на ищцата е предоставен заем в размер на 2000 лева, при
6
фиксирана годишна лихва от 52.68 %, ГПР 67.46 %, със срок на погасяване 12
месеца, като е посочено, че общата сума за погасяване е в размер на 2615,40
лв. Съгласно условията на договора погасяването се извършва на 12 равни
месечни вноски, съобразно погасителния план, инкорпориран в договора.
Установява се от клаузата на §6 от договора за потребителски кредит, че
потребителят се е задължил в тридневен срок от сключване на договора да
осигури на кредитора едно от следните обезпечения: поръчителство на едно
физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател,
доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ
90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5 минимални
работни заплати или поръчителство на две физически лица, които да
представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на
трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на
отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5 минимални работни заплати.
Съгласно §7 от договора, в случай, че заемателят не представи в срок
някое от обезпеченията по §6 и не упражни правото си на отказ от договора,
страните приемат, че за кредитора настъпва намаляване на
кредитоспособността на потребителя, свързано с предприемане от кредитора
на мерки за регулиране на финансовия риск, поради което потребителят дължи
на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 1259,04 лв., платима на 12
равни части в размер на 104,92 лв. на падежите на съответната погасителна
вноска на кредита. Поместен е погасителен план на вноските и падежите на
задължението за неустойка.
В §19 от договора е инкорпориран погасителен план, като са посочени
дължимите суми на падежа за главница, лихва и неустойка при непредставяне
на обезпечение.
Не е спорно между страните и изрично се признава от ответника, че при
формиране на посочения в процесните договори ГПР неустойката не е
включена като разход. Съгласно §1 от договора за потребителски кредит, ГПР
е изчислен по начина, посочен в приложение №1 към Закона за потребителски
кредит и включва в себе си единствено договорната лихва, уговорена между
страните.
Установява се от Разписка за извършено плащане от 25.07.2024г., че
паричната сума, предмет на заема, е усвоена от кредитополучателя чрез
паричен превод към Easy Pay.
Съгласно §8 от договора за потребителски кредит кредиторът има право
да обяви предоставения кредит за предсрочно изискуем в случай, че
потребителят не заплати на падежа която и да е от вноските по приложимия
погасителен план или не предостави някое от обещаните обезпечения,
описани в §6 от договора.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
7
от правна страна следното:
По първоначалния установителен иск за прогласяване нищожност на
договора за потребителски кредит:
Основателен е наведения от ищеца довод, че договорът за
потребителски кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от
ЗПК - изначална недействителност на целия договор за потребителски заем,
тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В процесния случай, не е спазено императивното изискване на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата предвижда, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към закона
начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В посочената величина следва по ясен
и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, включително
застрахователни премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита.
Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл.22 от ЗПК на договора за потребителски кредит, е налице не
само, когато в него изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен,
точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
8
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР.
В процесния случай ГПР, посочен в договора, не отговаря на
действителния такъв, тъй като в него като разход следва да бъде включена
предвидената неустойка за непредставяне на обезпечение от потребителя -
кредитополучател.
Тълкуване клаузите относно изискването за обезпечение и предвидената
неустойка за неизпълнение на това задължение, налага извод, че така
уговорената неустойка излиза извън присъщите си функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна, а по своето естество има за цел скрито
неправомерно увеличаване на сумата, която следва да бъде върната от
кредитополучателя и представлява допълнително прикрито възнаграждение за
кредитора и разход за потребителя.
Предвидената неустойка не обезпечава основните задължения на
длъжника, като част от същественото съдържание на договора за заем - не
обезщетява претърпени от кредитора вреди поради неизпълнение на
задължението за връщане на заемната сума и договорна лихва, а е предвидена
за неизпълнение на акцесорно, вторично задължение за представяне на
обезпечение. Изпълнението на последното не представлява такова,
произтичащо пряко от предоставената в заем сума, а би следвало да е от
значение за кредитора при преценката му относно това дали да отпусне заем и
при какви условия, с оглед липсата или наличието, вида на представеното от
длъжника обезпечение. В допълнение, преди отпускане на кредита
кредитодателят има задължение да извърши предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника, произтичаща от разпоредбата на чл.16 от
ЗПК. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Посоченото в §7 от договора, че в случай, че заемателят
не представи в срок някое от обезпеченията по §6 се предприемат мерки за
регулиране на финансовия риск от кредитора, чрез начисляването на
неустойка, всъщност води до нарастване на дълга на потребителя, при което
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава и при отпуснат кредит без
предварително представено обезпечение и с увеличаване на размера на
сумата, подлежаща на връщане, под формата на начислена неустойка,
кредитоспособността на потребителя всъщност се намалява.
Сключването на договора за заем и без предоставяне на посоченото
обезпечение и изискването му едва в 3-дневен срок от сключване на договора,
за неизпълнение на което задължение се предвижда заплащане на неустойка,
9
води до извод за излизане на неустоечната клауза извън присъщите й функции.
С изискването в договора кредитополучателят да предостави в 3-дневен срок
след сключването му обезпечение, заемодателят на практика се освобождава
от задължението си да извърши предварителна оценка на риска, като отпуска
кредит без да извърши такава, но вменява в тежест на кредитополучателя в
невъзможно кратки срокове и при трудно изпълними условия да обезпечи
кредита.
Извод за уговаряне на неустойката извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а с цел неправомерно, скрито
увеличаване на сумата, която следва да бъде върната от заемателя, следва и от
заложените многобройни критерии относно исканото обезпечение, което ги
прави изначално невъзможни за изпълнение в уговорения срок.
Неизпълнението на това задължение, което е изначално ясно за кредитора
предвид заложените критерии и изключително краткия срок, е обвързано с
неустойка, която е значителна по размер – при заем в размер на 2000 лв. е
уговорена неустойка в размер на 1259,04 лв., която надхвърля 60% от
отпуснатата в заем парична сума, при което заедно с дължимите се договорна
лихва и неустойка, потребителят се задължава да върне почти в двоен размер
отпуснатия по кредита заем.
Извод за уговаряне на неустойката извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а с цел неправомерно, скрито
увеличаване на сумата, която следва да бъде върната от заемателя, следва и от
тълкуване на горното в съвкупност с изначалното предвиждане на
неустойката като разсрочено задължение в погасителния план и включването
й в месечните погасителни вноски, с което размерът им се увеличава.
Така установеното води до извод, че действителната цел на
предвидената неустойка не е да обезпечи предоставянето на обезпечение от
страна на потребителя, нито да обезщети евентуалните вреди от
необезпечаването на кредита, а се касае за скрит разход по кредита, който
увеличава цената на финансовата услуга. Заплащането на неустойката поради
изначално невъзможните за изпълнение изисквания към обезпечението в
уговорения срок е разход, който е бил известен на кредитора още към момента
на сключване на договора за кредит, поради което и е бил включен в
погасителния план. Неустойката на практика предоставя сигурна печалба за
кредитора, а заплащането й - допълнителна финансова тежест за потребителя.
Поради това същата отговаря на критериите на §1, т.1 от ДР на ЗПК за „общ
разход по кредита за потребителя“ и е следвало да бъде включена като разход
при изчисляване и посочване в съответния договор на ГПР.
За пълнота следва да бъде посочено, че горните доводи навеждат и на
недействителност на клаузата за неустойка на основание чл.21, ал.1 ЗПК
предвиждаща нищожност на всяка клауза в договор за потребителски кредит,
10
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон - в
процесния случай като позволяваща на търговеца да получи сигурно
завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на
потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми в ЗПК
(чл.19 ЗПК). Процесната клауза е предварително уговорена, няма
доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да
повлияе върху нейното съдържание, предвид на което не може да се приеме,
че същата е индивидуално уговорена. Не е ясно и какъв е начинът за
определяне на размера на неустойката, който е едностранно определен от
кредитора.
Безспорно е, че в обявения ГПР по процесния договор за кредит не е
включена неустойката за непредоставяне на обезпечение, поради което
посоченият в нея размер не е действително прилагания между страните. С
оглед посоченото по-горе относно размера на неустойката, ако същата бъде
прибавена към ГПР от 67,46%, то ГПР би надхвърлил и императивно
установения максимален размер в чл.19, ал.4 ЗПК.
Следователно нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
предвиждаща, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита, като в процесния случай посоченият в договора размер
на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.
Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на
целия договор за кредит на основание императивната разпоредба на чл.22 от
ЗПК. Следва да бъде уважен предявеният установителен иск за прогласяване
нищожност на Договора за потребителски микрокредит от 25.07.2024г. като
противоречащ на закона на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК.
По насрещния осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.240
и сл. ЗЗД:
Претендирана е непогасена от кредитополучателя главница в размер на
2000 лв. по Договор за потребителски микрокредит от 25.07.2025г. между
страните, като вземането е обявено за предсрочно изискуемо с връчване на
ответника по насрещния иск на препис от исковата молба на 28.05.2025г.
С уважаване на главния иск договорът за потребителки кредит -
основание на претендираната по осъдителния иск парична сума, е обявен за
нищожен на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК.
Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
С Решение №50174 от 26.10.2022г. по гр. дело №3855/2021 г. на ВКС, IV
г. о., Решение №60186 от 28.11.2022г. по т. дело №1023/2020 г. на ВКС, I т. о.,
както и в Решение №0056 от 29.05.2023г. по т.д.№ 2024/2022г. на ВКС, I т. о.
11
по чл.290 ГПК е прието, че при установена от съда недействителност на
договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск
на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с
решението си съдът следва да установи, на осн. чл.23 ЗПК, дължимата сума по
приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата
стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е
необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск
на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД.
В процесния случай, дължимата се на основание чл.23 ЗПК чиста
стойност на кредита е в размер на 2000 лв. – усвоената от потребителя
главница.
От ответника по насрещния иск, който носи доказателствената тежест за
установяване на това обстоятелство, не са изложени твърдения и не са
представени доказателства за изпълнение пълно или частично на
задължението му за погасяване на главницата по отпуснатия заем.
На основание горното, предявеният насрещен осъдителен иск за сумата
в размер на 2000 лв. следва да бъде уважен в пълен размер като основателен.
При този изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по
първоначалния иск Р. М. М. се дължат направените от него разноски за
заплатена държавна такса в размер на 154,98 лв. и за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 687,00 лв., или разноски в общ размер на 841,98
лв. Съдът намира, че адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, в
съпоставка с ориентировъчните размери по Наредба №1/2004г. за
възнагражденията за адвокатска работа.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по насрещния иск „София
Комерс Кредит Груп“АД се дължат направените разноски по насрещния иск,
който е уважен – държавна такса в размер на 80 лв. Претендирано е и
юрисконсултско възнаграждение, като не се установява ответникът и ищец по
насрещния иск да е бил представляван от процесуален представител –
юрисконсулт. По делото няма представено пълномощно за процесуално
представителство от юрисконсулт, като книжата по делото са били подавани
от Изпълнителния директор А.Д.С.. На основание изложеното
претендираното юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде
присъждано.
Следва ответникът и ищец по насрещния иск „София Комерс Кредит
Груп“АД да бъде осъден да заплати на ищеца и ответник по насрещния иск Р.
М. М. разноски в размер на 761,98 лв. – по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
12
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22
ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК Договор за потребителски микрокредит от
разстояние от 25.07.2024г., сключен между Р. М. М., ЕГН:**********, адрес:
*** и „София Комерс Кредит Груп“АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А.Д.С. – Изпълнителен директор.
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД Р. М. М., ЕГН:**********, адрес:
***, да заплати на „София Комерс Кредит Груп“АД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от А.Д.С. – Изпълнителен
директор, сумата в размер на 2000 лева – главница по Договор за
потребителски микрокредит от разстояние от 25.07.2024г., сключен между
страните.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“АД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от А.Д.С. – Изпълнителен
директор, да заплати на Р. М. М., ЕГН:**********, адрес: ***, разноски в
размер на 761,98 лева – по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
13