О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 260017

 

 

гр. Пловдив,  13.01.2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, 2-ри граждански състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди  двадесет и първа година  в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

разгледа докладваното от съдия Дандарова въззивно частно гражданско дело №10 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П.К.Б. ЕООД с вх.№ 2683/06.11.20г. против разпореждане № 261558/12.10.20г. по в.гр.д.№ 119/20г. по описа на Пловдивския окръжен съд с което е върната касационна жалба вх.№ 263097/28.09.20г. против решение № 260023/25.08.20г. по в.гр.д. № 119/20г. по описа на ПОС,14-ти гр.с.. Иска се отмяна на разпореждането.Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Постъпил е отговор от Б.К.Д.,чрез адв. С.П. в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба.Твърди ,че са предявени два иска. Единият по чл. 26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 11 ЗПК,който е неоценяем, по потребителски спор,и решението не подлежи на касационен контрол.Другият иск по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД е в корелативна връзка с първият иск и е в размер на 4 273 лв. неправилно частният жалбоподател е определил цената на иска на 7 615.84 лв.,каквато е била общата стойност на договора за потребителски кредит. Претендира се адв.възнаграждение по чл. 38 ал.2 ЗА за предоставена безплатна адвокатска помощ.

Частната жалба е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е процесуално допустима, а по същество основателна.

Върнатата с обжалваното разпореждане касационна жалба е против постановеното по делото въззивно решение№ 260023/25.08.20г.,с което се потвърждава обжалваното първоинстанционно решение за признаване недействителност на договор за потребителски кредит и уважаване на осъдителен иск  по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД в размер на 4 273.95 лв.,ведно със законната лихва.

Въззивната инстанция е приела,че касационната жалба против въззивното решение е против акт неподлежащ на касационно обжалване,съгласно критерия на чл. 280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК,поради това,че предмета на производството попада в обхвата на сделките,сключени със страна,която има качеството на търговско дружество и самата сделка е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ и правоотношението попада в обхвата на чл. 286 ал.1 ТЗ.Тъй като цената на иска  под 20 000 лв. решението не подлежи на касационно обжалване.

Пред първата инстанция е предявен иск по чл. 26 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр. с чл. 11 ЗПК на договор за потребителски кредит,по който ищецът е получил сумата 4 000 лв. и е договорена възнаградителна лихва и пакет от допълнителни услуги,при фиксиран лихвен процент,както и иск по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД за заплащане на получена без основание по недействителния договор за потребителски кредит в размер на 5 306.12 лв.

Липсва легална дефиниция на понятието „търговско дело“ и противоречива практика и на ВКС по въпроса,като становищата на търговска и гражданска колегии се разминават.Доколкото спорът се е развил в гражданските колегии на районен и окръжен съд,ще се приложи практиката на гражданската колегия,4-то отделение на ВКС. В определение № 253/06.07.2020г. по ч.гр.д.№ 1439/20г. на ВКС,4-то г.о. е прието,че когато спорът е за правоотношение, произтичащо от търговска сделка,по която една от страните не е търговец,въззивното решение е по гражданско дело по смисъла на чл. 280 ал.3 т.1 ГПК и се прилага ниския праг за достъп до касационно обжалване.съгласно чл. 280 ал.3 т.1 ГПК Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.-за граждански дела.

В случая вземането произтича от договор за потребителски кредит,представляващ абсолютна търговска сделка,по която една от страните не е търговец и съгласно цитираното по горе определение определящо практиката на ВКС,4-то г.о. въззивното решение е по гражданско дело. Цената и на двата иска е над 5 000 лв. и въззивното решение подлежи на касационен контрол.

Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд да администрира касационната жалба.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 261558/12.10.20г. постановено по в.гр.д.№ 119/20г. по описа на Пловдивския окръжен съд,14-ти гр.с. и ВРЪЩА делото на същия съд да администрира касационна жалба вх.№ 263097/28.09.20г. подадена от „П. К.Б.“ ЕООД гр. С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                         ЧЛЕНОВЕ: