№ 21821
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110138448 по описа за 2021 година
Ищцата Л. А. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С...., чрез адв. З. Г. от САК, е
предявила, а в последствие чрез адв. Р. К поддържа срещу СО, с БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. С..., чрез Дирекция „ОП“ следните искове:
Да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сума в
размер на 376,75 лв., представляваща начислени местни данъци и такси за апартамент № 20,
находящ се в гр. С...., за периода от 01.01.2013г. до 01.01.2021г., поради погасяването им чрез
плащане, който е с правно основание чл. 124, ал.1, пр. 3 от ГПК, както и да се осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 376,75 лв., представляваща неправомерно
заплатените от нея местни данъци и такси за апартамент № 20, находящ се в гр. С...., за
периода от 01.01.2013г. до 01.01.2021г., който е с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищцата иска още съдът да постанови решение, с което: Да бъде намалена данъчната
основа за обекта към 2021г., съгласно амортизационния му статус; Да бъде направена
корекция на данъчната декларация от 2020г. в частта относно вида на сградата, от сграда
М3 на сграда М1, като бъде премахнато доначисляването на задължения за период, съгласно
чл. 109 ДОПК; Да се приеме незаконосъобразността на претендираните от Дирекция „ОП“
данъци за периода от 2006 г. до 2020г., съгласно данъчна декларация от преди настъпване на
наследяването.
Ответникът е оспорил исковете в една част като неподсъдни на районния съд, а в друга
част като неоснователни.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо и
правно отношение:
1
Ищцата Л. А. А – Ж е наследник по закон на А К А, починал на 12.09.2005г. и на Л А.а А,
починала на 01.10.2020г. Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот по
наследство, издаден на 19.10.2007г. от нотариус В Б и от удостоверение за наследници изх.
№ 974/07.10.2020г., издадено от СО след смъртта на майката на ищцата – Л А, настъпила на
01.10.2020г., считано от 01.10.2020г. ищцата е единствен собственик на апартамент № 20,
находящ се в гр. С.... За времето от 12.09.22005г., след смъртта на баща си и до 01.10.2020г. -
датата на смъртта на майка си, ищцата е притежавала ¼ ид.ч. от този имот.
Ищцата твърди, че е платила задълженията за данък сгради и за такса смет за посочения
по-горе имот до 2020г. по следния начин: С платежно нареждане от 02.01.2018г. еднократно
с лихвите за периода от 01.01.2013г. до 01.01.2018г. За пет години съгласно справка –
документ за задължения от 28.12.2017г. по приходна квитанция серия № ББ17 №
727219403050/28.12.2017г. на обща стойност 256 лв.; с платежно нареждане от 20.04.2018г.
по данъчно съобщение за 2018г. на стойност 40,25 лв.; с платежно нареждане от 23.04.2019г.
по данъчно съобщение за 2019г. на стойност 40, 25 лв.; с платежно нареждане от 27.04.2020г.
по данъчно събитие за 2020г. на стойност 40, 25 лв.
Не се спори по делото, че до края на 2020г. данъчната основа за начисляване на данък
сгради и такса битови отпадъци за процесния имот е била сума в размер на 11 905 лв., а за
2021г. е 83 406, 90 лв. Във връзка с това Л. А – Ж се е обърнала към СО, дирекция „Местни
данъци и такси“ в район Средец – Триадица, обективирано в жалба от 16.03.2021г. с въпроса
на какво основание се е получила разликата от около 8 пъти увеличение на данъчната
основа. Приложени са съобщения за дължимия данък сгради и такса битови отпадъци за
2020г. и за 2021г., от които се установява, че данъка за 2020г. е 22,32 лв., а с 5% отстъпка, ако
се плати до 30.04.2020г. - 21,20 лв. Таксата за битови отпадъци е 19, 05 лв. независимо от
времето за плащането й. За 2021г. при новата данъчна оценка от 83 406, 90 лв. дължимия
данък сгради е 156, 39 лв., а с отстъпка от 5% - 148, 57 лв., таксата битови отпадъци е в
размер на 133, 45 лв. СО, чрез началник отдел „Общински приходи“, с писмо от 09.04.2021г.
е отговорила на ищцата за причините за новата данъчна оценка – подадената от нея
коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ..../15.10.2020г. и документ за
собственост, от който е видно, че е станала единствен собственик на процесния имот.
Отговорено е още, че след извършена проверка е установено, че конструкцията на сградата е
от вида М3 /масивна, монолитна и пр./, съгласно което са доначислени задължения, съгласно
чл. 109 от ДОПК като не е посочен периода от време, през който са направени допълнителни
начисления.
Като доказателство по делото е приета данъчна декларация по чл. 14, ал.1, ал.4-6 от ЗМДТ,
вх. № 6537815.10.2020г., подадена от ищцата след като е станала единствен собственик на
процесния имот. В нея тя действително се е посочила като такъв собственик, както и че
конструкцията на обекта е „М3“. Като доказателства са приети и декларацията по чл. 14, чл.
27 и пар. 2 от ПЗР на ЗМДТ, вх. № 497/27.02.2006г., подадена след смъртта на баща й, от
която се установява, че процесния обект е деклариран като конструкция „М1“. В данъчната
декларация, подадена през 1998г., подадена от бащата на ищцата – А К А, не се откриват
2
данни за вида на конструкцията на сградата.
С уведомление изх. № ДСЦ20-ГР94-765/1/ от 01.04.2020г. началника на отдел „ОП“
„Средец-Триадица“ е отговорил на ищцата, че във връзка с подадено от нея заявление за
заличаване на задълженията й за периода от 01.01.2013г. до 01.01.2018г. за процесния имот
се е установило, че внесените от нея суми в бюджета на общината са осчетоводени по
партидата й по реда на възникването им. Касае са за следното: Платежно нареждане от
27.04.2020г., от което се установява, че ищцата е платила данък сгради и такса битови
отпадъци за 2020г. в общ размер на 40, 25 лв. От платежно нареждане от 23.04.2019г. се
установява, че ищцата е платила данък сгради и такса битови отпадъци за 2019г. в общ
размер на 40, 25 лв. На 20.04.2018г. е платила данък сгради и такса битови отпадъци за
2018г. От представените и приети като доказателства по делото два броя платежни
нареждания от 02.01.2018г. се установява, че ищцата е платила 139 лв. като МДТ - данък
сграда, представляващи главници и лихви за 5 години за времето от 01.01.2013г. до
01.01.2018г., както и 119 лв. представляващи главници и лихви за такса битови отпадъци за
същия период от време, за процесния по делото имот.
Видно от гореизложеното, ищцата Л. А. А – Ж не дължи на СО сума в размер на 376,75
лв., представляваща начислени местни данъци и такси за апартамент № 20, находящ се в гр.
С...., за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2020г. вкл., тъй като тя е погасила тези свои
задължения чрез плащане, в размерите, в който са й били съобщени от СО /писмата на л.40,
42, 44,/, съгласно квотите в съсобствеността на имота, които тя е притежавала. Затова иска
по чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК следва да се уважи като основателен и доказан.
Искът да се осъди СО да заплати на ищцата сумата от 376,75 лв., представляваща
неправомерно заплатените от нея местни данъци и такси за апартамент № 20, находящ се в
гр. С...., за периода от 01.01.2013г. до 01.01.2021г. е неоснователен и следва да се остави без
уважение, поради следното:
Няма основание да се счита, че данък сгради и такса битови отпадъци за ищцата като
собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот за времето от 01.01.2012г. до 01.10.2020г. и като
единствен собственик от 01.10.2020г. до 30.12.2020г. са изчислени неправилно, тъй като от
документите, представени от ответника – л. 96-104 е видно, че за посочения период от време
за ищцата е начисляван данък съответен на притежаваните от нея идеални части, при
данъчна оценка от 11 905 лв. Данъкът и такса битови отпадъци за майка й Л А са
начислявани за притежаваните от нея ¾ ид.ч. от процесния имот, при данъчна оценка
съответна на тях в размер на 35 714, 90 лв. Данъчната оценка за целия обект до 31.12.2020г.
е била изчислена на 47 619, 90 лв. Промяната е налице за данъчен период 01.01.2021г. -
31.12.2021г. , когато данъчната оценка за собственика и за обекта е определена на 83 406, 90
лв. Но това е станало след като ищцата е заплатила задълженията си за местни данъци и
такси до 31.12.2020г.вкл. /грешно посочено от нея до 01.01.2021г., когато започва нов
данъчен период/. Местните данъци и такси за периода от време от 01.01.2013г. до
31.12.2020г. за процесния посочен по делото имот са платени от ищцата първоначално като
съсобственик, а в последствие като единствен собственик на този имот, поради което
3
плащането е правомерно, на годно правно основание, затова искът по чл. 55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
В срока за отговор на исковата молба и заедно с него, с вх. № 210320/24.07.2023г., е
подаден обратен иск на СО срещу Л. А. А – Ж, чиято допустимост съответно основателност
следва да се прецени в самостоятелно производството. Този иск следва да се отдели за
самостоятелно разглеждане.
Производството по отношения на следните искания: Да бъде намалена данъчната основа
за обекта към 2021г., съгласно амортизационния му статус; Да бъде направена корекция на
данъчната декларация от 2020г. в частта относно вида на сградата, от сграда М3 на сграда
М1, като бъде премахнато доначисляването на задължения за период, съгласно чл. 109
ДОПК; Да се приеме незаконосъобразността на претендираните от Дирекция „ОП“ данъци за
периода от 2006г. до 2020г., съгласно данъчна декларация от преди настъпване на
наследяването, следва да се прекрати и същите да се изпратят за разглеждане от
Административен съд София град по силата на чл. 156, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл. 155, ал.1
и ал.2 от ДОПК, чл. 152, ал.1 от ДОПК и чл. 4, ал.1 и ал. 5 от ЗМДТ, тъй като
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на
общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.
152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция
за приходите. Той издава ревизионният акт, който по силата на чл. 152, ал.1 от ДОПК може
да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му.
Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в
60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на
нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. Решаващият
орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в
обжалваната част. Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155,
може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението.
Делото се разглежда от административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес
или седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие по
осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. Затова
законосъобразността на издадения от СО акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3
от ДОПК № 872- 2021- 1/21.09.2021г. следва да се разгледа от АССГ.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на осн. чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК по отношение на СО, с
4
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С..., че Л. А. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С.... не й дължи сума в размер на 376,75 лв., представляваща начислени местни данъци и
такси за апартамент № 20, находящ се в гр. С...., за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2020г.
вкл., поради погасяването им чрез плащане, които са били дължими за апартамент № 20,
находящ се в гр. С.....
ОТХВЪРЛЯ както неоснователен иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД да се осъди СО, с
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С..., да заплати на Л. А. А. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С.... сумата от 376,75 лв., представляваща неправомерно заплатените от Л. А. А.
местни данъци и такси за апартамент № 20, находящ се в гр. С...., за периода от 01.01.2013г.
до 01.01.2021г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по исканията на Л. А. А. да се постанови
решение, с което: Да бъде намалена данъчната основа за обекта към 2021г., съгласно
амортизационния му статус; Да бъде направена корекция на данъчната декларация от
2020г. в частта относно вида на сградата, от сграда М3 на сграда М1, като бъде премахнато
доначисляването на задължения за период, съгласно чл. 109 ДОПК; Да се приеме
незаконосъобразността на претендираните от Дирекция „ОП“ данъци за периода от 2006 г.
до 2020г., съгласно данъчна декларация от преди настъпване на наследяването, като
подсъдни на Административен съд София град.
След влизане в сила на решението по настоящото дело, същото да се изпрати в АССГ за
разглеждане исковете, които са му подсъдни.
ОТДЕЛЯ за самостоятелно разглеждане в СРС обратния иск, депозиран по делото с вх. №
210320/24.07.2023г., подаден от СО, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С... срещу Л. А. А –
Ж, с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.....
ОСЪЖДА СО, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С..., да плати на Л. А. А. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С.... сторените от нея разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5