Решение по дело №18414/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 февруари 2025 г.
Съдия: Биляна Симчева
Дело: 20231110118414
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2179
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110118414 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София” ЕАД срещу ответниците Г.
М. Н., Е. М. Н., М. В. П., С. К. С., Т. Д. А., И. Л. П., Д. Л. М. и Д. Л. С.
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, уточнени с
молба от 01.06.2023 г., за осъждане на всеки от ответниците да заплати на
ищеца припадащата му се част от задълженията за потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „****“ бл.14, ет.14,
ап. 64, аб. № 282885, а именно:
1. Г. М. Н. - 3/24 от общия размер на задълженията за имота, равняващи се
на 64.41 лв - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. — м.04.2021 г., 7.50 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 22.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба /06.04.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите;
2. Е. М. Н. - 3/24 от общия размер на задълженията за имота, равняващи се
на 64.41 лв - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. — м.04.2021 г., 7.50 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 22.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба /06.04.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите;
3. М. В. П. - 6/24 от общия размер на задълженията за имота, равняващи се
на 128.83 лв., - представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., 15.00 лв. мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. -
22.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба /06.04.2023 г./ до окончателното
1
изплащане на сумите;
4. С. К. С. 6/24 от общия размер на задълженията за имота, равняващи се на
128.83 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г., 15.00 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 22.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба /06.04.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите;
5. Т. Д. А. - 3/24 от общия размер на задълженията за имота, равняващи се
на 64.41 лв - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. — м.04.2021 г., 7.50 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 22.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба /06.04.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите;
6. И. Л. П. - 1/24 от общия размер на задълженията за имота, равняващи се
на 21.47 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г.; 2.51 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. — 22.03.2023 г., ведно със
законната лихва /06.04.2023 г./ върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
7. Д. Л. М. - 1/24 от общия размер на задълженията за имота, равняващи се
на 21.47 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г.; 2.51 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. — 22.03.2023 г., ведно със
законната лихва /06.04.2023 г./ върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите; и
8. Д. Л. С. - 1/24 от общия размер на задълженията за имота, равняващи се
на 21.47 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г.; 2.51 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. — 22.03.2023 г., ведно със
законната лихва /06.04.2023 г./ върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
Ищецът твърди, че между него и ответниците Г. М. Н., Е. М. Н., М. В.
П., С. К. С., Т. Д. А., И. Л. П., Д. Л. М. и Д. Л. С., е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителите на топлинна
енергия.
Уточнява, че ответниците притежават качество „потребител“ и
отговарят за задълженията за доставена топлинна енергия в имота с оглед
притежаваното от тях право на собственост върху имота в рамките на
процесния период, придобито по силата на наследствено правоприемство -
след смъртта на общия им наследодател П. С. Н..
2
Моли съдът да осъди ответниците да заплати гореописаните
задължения. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответниците Д. Л. С. и Г. М. Н.,
чрез назначения от съда особен представител, са депозирали отговор на
исковата молба, в който се оспорват изложените обстоятелства и предявените
искове. Навеждат доводи, че не притежават качеството потребител на
топлинна енергия за процесния период.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е. М. Н. не е депозирал
отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът М. В. П. не е депозирал
отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. К. С. е депозирал отговор
на исковата молба, в който се оспорват изложените обстоятелства и
предявените искове, представени са доказателства за извършен от ответника
отказ от наследството на П. С. Н..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. Д. А. не е депозирал
отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът И. Л. П. не е депозирал
отговор на исковата молба.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Л. М. не е депозирал
отговор на исковата молба.
С писмена молба от 14.11.2024 г. ответниците Т. Д. А., И. Л. П., Д. Л.
М., чрез процесуалният им представител адв. К., оспорват предявените искове
със становище за липса на притежавано от тях качество „потебител“ на
топлинна енергия в недвижимия имот. Не оспорват, че са наследници на П. Н.,
но сочат, че не са придобили процесния топлоснабден имот по наследство, тъй
като самият наследодател никога не е бил собственик, а само наемател на
процесното ведомествено жилище. Молят за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на разноски.
Третото лице-помагач „ПМУ Инженеринг“ не взема становище по
основателността на предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл. 153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение за
доставката на топлинна енергия, възникнало на твърдяното от него правно
основание, обема на реално доставената на ответници топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
3
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
задължение да е срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
"Топлофикация София" ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа.
Не е спорно, че ответниците /с изключение на С. К. С., която е
извършила отказ от наследството, вписан под № 318/2005 г./ са наследници на
общия им наследодател П. С. Н., починал на 04.08.2005 г.
Спорен по делото е въпросът дали между насрещните страни
съществува облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия.
За отговор на поставения въпрос съдът съобрази разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно която всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
В § 1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без
значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е
открита партида при топлофикационното дружество.
В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, като при постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В настоящия случай по делото не се твърди, а и не се установява
ответниците /или някой от тях/ да са сключили индивидуален договор за
4
доставка на топлинна енергия в имота, в това число – да са подавали
заявление за откриване на лична партида.
Не се установява по делото и някой от ответниците да е носител и на
правото на собственост върху процесния апартамент /или на вещно право на
ползване върху същия/.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
процесният топлоснабден имот е придобит през 1991 г. въз основа на Договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имот /л. 57/ от А.К.К..
От представените по делото писмени доказателства, в това число
удостоверение за наследници /л. 60-61/ не може да се изведе извод за
наличието на каквато и да е било връзка между купувача на имота А.К. и
наследодателя на ответниците П. Н. – видно от удостоверението, Н. не е
сключвал граждански брак, а между него и К. не се установява наличието на
роднинска връзка.
Не се твърди, а и не се установява по делото да е настъпило и частно
правоприемство между П. Н. и собственика на имота К., като видно от
приетата като доказателство по делото Справка по данни за физическо лице /л.
165/, в Агенция по вписванията не са налице данни за вписване на придобивна
сделка с процесния имот на името на П. Н., считано от 1998 г. насам.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК, не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно
правоотношение между страните по делото.
Не са представени доказателства нито за принадлежността на правото
на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху
процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен
договор между страните.
Предвид изложеното, предявените главни искове, както и обусловените
от тях акцесорни такива, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски имат само ответниците в производството.
Такива са претендирани единствено от ответника Д. Л. М., като, видно
от представените по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за
правна защита и съдействие /л. 168/, служещ за разписка, същите възлизат на
сумата от 350 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът


РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД срещу Г. М. Н., ЕГН **********, за заплащане на 3/24 от общия
размер на задълженията за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к. „****“ бл.14, ет.14, ап. 64, аб. № 282885, а
именно: 64.41 лв - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. — м.04.2021 г., 7.50 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 22.03.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
/06.04.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД срещу Е. М. Н., ЕГН **********, за заплащане на 3/24 от общия
размер на задълженията за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к. „****“ бл.14, ет.14, ап. 64, аб. № 282885, а
именно: 64.41 лв - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. — м.04.2021 г., 7.50 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 22.03.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
/06.04.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД срещу М. В. П., ЕГН **********, за заплащане на 6/24 от общия
размер на задълженията за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к. „****“ бл.14, ет.14, ап. 64, аб. № 282885, а
именно: 128.83 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г., 15.00 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 22.03.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
/06.04.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД срещу С. К. С., ЕГН **********, за заплащане на 6/24 от общия
размер на задълженията за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к. „****“ бл.14, ет.14, ап. 64, аб. № 282885, а
именно: 128.83 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г., 15.00 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 22.03.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
/06.04.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД срещу Т. Д. А., ЕГН **********, за заплащане на 3/24 от общия
размер на задълженията за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
6
находящ се в гр.София, ж.к. „****“ бл.14, ет.14, ап. 64, аб. № 282885, а
именно: 64.41 лв - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. — м.04.2021 г., 7.50 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 22.03.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
/06.04.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД срещу И. Л. П., ЕГН **********, за заплащане на 1/24 от общия
размер на задълженията за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к. „****“ бл.14, ет.14, ап. 64, аб. № 282885, а
именно: 21.47 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г.; 2.51 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. — 22.03.2023 г., ведно със
законната лихва /06.04.2023 г./ върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД срещу Д. Л. М., ЕГН **********, за заплащане на 1/24 от общия
размер на задълженията за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к. „****“ бл.14, ет.14, ап. 64, аб. № 282885, а
именно: 21.47 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г.; 2.51 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. — 22.03.2023 г., ведно със
законната лихва /06.04.2023 г./ върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите; и
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД срещу Д. Л. С., ЕГН *********, за заплащане на 1/24 от общия
размер на задълженията за потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к. „****“ бл.14, ет.14, ап. 64, аб. № 282885, а
именно: 21.47 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г.; 2.51 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. — 22.03.2023 г., ведно със
законната лихва /06.04.2023 г./ върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на Д. Л. М., ЕГН **********, сумата от 350 лв. - разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Решението е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг” ЕООД
като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8