№ 34382
гр. София, 18.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110169777 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 631 ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Ищецът А. Г. А. е поискал с молба от 21.07.2025 г. изменение на решение № 13575 от
11.07.2025 г. по гр.д. № 69777/2024 г., СРС, 161 с-в, в частта на разноските. Твърди, че
неправилно съдът не е присъдил разноски за адвокат в размер на 960 лева (800 лв. без ДДС)
и неправилно не е отчел и начисляване и на ДДС. Неправилно съдът приел, че адвокатският
хонорар е прекомерен, като определеният от съда размер на възнаграждението за адвокат не
отчитало характера на адвокатската професия като свободна професия с множество разходи
и подценявал адвокатския труд. Ето защо моли за присъждане на разноски над 327,50 лв. до
580 лв. (от които за адвокат – над 227,50 лв. до 480 лв.) или алтернативно да се начисли ДДС
върху присъдените разноски за адвокат.
Ответникът **** ООД оспорва молбата като неоснователна. Счита, че съдът има
правото да присъжда разноски за адвокат под минимумите по Наредба № 1/2004 г. Излага
подробни съображения.
Съдът в настоящото производство намира, че е налице временна процесуална пречка
за постановяване на определение по съществото на спора по чл. 248 ГПК, която налага
спиране на делото.
На настоящия състав е служебно известно наличието на висящо пред СЕС
производство по дело № ****.
То е образувано по отправено от Софийския районен съд, 26-ми с-в, преюдициално
запитване по въпроси, свързани с тълкуването на разпоредби от Директива № 2006/112/ЕО
на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС по отношение на въпросите за
ДДС върху възнаграждение за безплатна правна помощ.
Конкретно преюдициалното запитване е отправено по следните въпроси:
1. ,Доставка на услуги“ на смисъла чл. 2, пар. 1, буква „б“, чл. 24, пар. 1, чл. 26, ал.1,
буква „б“ и чл.28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата
система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва:
1.1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по
съдебно дело.
1.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е
спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е
договорено възнаграждение по договор за правна помощ.
2. „Безвъзмездна услуга“ по смисъла чл.26, ал.1, буква „б“ от Директива №
1
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се
тълкува в смисъл, че представлява:
2.1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по
съдебно дело.
2.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е
спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е
договорено възнаграждение по договор за правна помощ.
3. „Възмездна услуга“ по смисъла на чл.2, пар. 1, буква „б“, чл. 24, пар. 1 и чл.26, ал.
1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система
на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна
правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се
присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по
договор за правна помощ.
4. „Данъчно задължено лице“ по смисъла на чл.28 и чл.75 от Директива №
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се
тълкува в смисъл, че представлява
4.1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна
правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.
4.2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна
правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично
адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е
договорено възнаграждение по договор за правна помощ
Произнасянето на Съда на ЕС по включените в предмета на преюдициалното
запитване въпроси е от значение за решаването на поставения за разглеждане в настоящото
производство по чл. 248 ГПК въпрос за дължимостта и размера на адвокатското
възнаграждение на заявителя. Това е така, тъй като адв. Иванова е регистрирана по ДДС и в
молбата си по чл. 248 ГПК настоява върху възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да се
начисли ДДС.
С оглед на това съдът намира, че настоящото производство следва да бъде спряно до
произнасяне на СЕС по преюдициалното запитване, отправено от Софийски районен съд по
гр.д. № 31896/2019 г., по което е образувано дело С-438/22 на СЕС.
За настоящия съдебен състав, както и за всяка друга национална юрисдикция в
Европейския съюз, съществува задължение за служебно приложение на правото на
Европейския съюз, вкл. на тълкуването на норми от правото на Европейския съюз, дадено от
Съда в Люксембург. От друга страна, не съществува никаква необходимост за отправяне на
преюдициално запитване от настоящия съдебен състав по въпроси, по които вече има
отправено преюдициално запитване и то от два други съдебни състава. Резултатът от
подобно масово отправяне на преюдициални запитвания по идентични въпроси би бил
лавинообразното затрупване на Съда на Европейския съюз с дела. Не това е целта на
института на преюдициалното запитване.
Съдът намира, че вместо сам да отправя преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз по въпроси, по които вече е отправено преюдициално запитване и е
висящо съдебно производство пред Съда на Европейския съюз, следва по аналогия с чл. 631
ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да спре производството пред себе си по чл. 248 ГПК до
произнасянето на общностната юрисдикция по ****.
В същия смисъл е трайната практика на двете върховни съдилища – ВКС и ВАС,
обективирана в определение № 155 от 12.07.2017 г. по т.д. № 3539/2015 г., ВКС, I т.о.,
определение № 701 от 22.12.2017 г. по т.д. № 1599/2017 г., ВКС, II т.о., протоколно
определение от 28.02.2012 г. по адм.д. № 12085/2011 г., ВАС, VIII о., определение от
2
25.09.2014 г. по адм.д. № 1663/2014 г., ВАС, I о., определение № 3387 от 24.03.2016 г. по
адм.д. № 15890/2014 г., ВАС, VIII о., определение № 9540 от 18.08.2016 г. по адм.д. №
7531/2015 г., ВАС, II о., определение № 6332 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм.д. № 5529/2017
г., ВАС, VIII о. и др.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по молбата по чл. 248 ГПК по настоящото дело до
приключване на производството по дело **** г. на Съда на Европейския съюз.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3