РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. гр. Хасково, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640101891 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, срещу М. С. В. и П. С. П..
Ищецът твърди, че на 22.08.2008 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като
кредитор и наследодателя на ответниците - С. П. П., като кредитополучател
бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица и предоставена кредитна карта DSK
MaxiCard с кредитен лимит в размер на 1 000 лева, при лихвен процент при
стандартни транзакции в размер на 19,95 % и санкционираща лихва при
невнесени суми в размер на 24,95 %, с падежна дата на издължаване на
месечните вноски 20-то число на месеца. Неразделна част от договора били
Общи условия /ОУ/, които кредитополучателят бил приел и получил при
сключване на договора. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора, същият се сключвал
със срок на действие, съвпадащ със срока на валидност на кредитната карта,
1
включително и в случаите на преиздаване на картата в срока на валидност,
предвидени в ОУ, а съгласно чл. 12 от ОУ срокът за ползване на кредита
съвпадал със срока на действие на Договора. Съгласно чл. 47, ал. 2 и ал. 3 от
ОУ в случай, че четири поредни месеца считано от месечната падежна дата,
клиентът не револвирал кредита си или револвирал със суми по-малки от
минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване
на кредита се преустановявало и върху цялото задължение, формирано на
падежната дата, започвало да се начислява санкционираща лихва за забава, а
в чл. 48 ОУ било предвидено, че ако картодържателят не погаси изцяло
кредита си в срока по чл. 47, ал. 3, кредитът се оформял като неразрешен
овърдрафт и вземането ставало окончателно изискуемо, а банката имала право
да пристъпи към принудително изпълнение за вземането си по съдебен ред.
Поради невнасяне на четири поредни месечни погасителни вноски в периода
20.02.2011 г до 20.05.2011 г. вкл. от кредитополучателя, кредитът бил обявен
за предсрочно изискуем на 20.07.2011 г., за което до длъжника било
изпратено Уведомително писмо с изх. на БДСК № 3912/02.07.2012 г., връчено
му на 06.07.2012 г. Въз основа на подадено на 23.08.2012 г. от „Банка ДСК“
ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК било
образувано ч. гр. дело № 2205/2012 г. по описа на PC-Хасково, по което били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 27.08.2012 г. в полза на
заявителя за следните суми: 1 000 лева - главница, ведно със законната лихва
от 23.08.2012 г. до окончателното изплащане; 355,60 лева - договорна лихва
за периода от 22.08.2008 г. до 23.08.2012 г.; 56,35 лева - наказателна лихва за
периода от 20.07.2011 г. до 23.08.2012 г. 128,24 лева - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. На 13.02.2013 г. „Банка ДСК“ ЕАД по
силата на Договор за покупко-продажба на вземания прехвърлила на ищеца
тези вземания. На базата на изрично пълномощно той изпратил от името и за
сметка на цедента уведомително писмо за станалата цесия до длъжника,
което било видно и от известие за доставяне на същото. На 20.03.2014 г.
между страните било сключено споразумение за разсрочване на
задължението на С. П., с подписване на което същият се ангажирал с
погасяването на материализираните в издадената заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист задължения. Поради неизпълнение на това
споразумение, на 11.07.2017 г. между тях било сключено ново споразумение
2
за разсрочване на задължението, по силата на което приели, че размерът на
задължението възлизал на 1 179,40 лева, а длъжникът се ангажирал с
погасяването им при подробно описани в същото условия. Така, за периода от
датата на цесията до 07.10.2019 г. (датата на последното плащане), по
банковата сметка на ищеца за погасяване на процесните задължения била
постъпила сума в размер общо на 1 317,60 лева в резултат на извършени от
наследодателя на ответниците доброволни плащания, остатъкът по вземането
било 776,06 лева за главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 18.08.2018 г. до изплащане на вземането. На основание издадените по ч. гр.
д. № 2205/2012 г. по описа на PC Хасково изпълнителни титули по молба на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу кредитополучателя било образувано
изпълнително дело № 424/2021 г. по описа на ЧСИ С. П., с peг. № 874 на
КЧСИ. На длъжника била връчена заповедта за незабавно изпълнение с
покана за доброволно изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, след
което на цедента заявител „Банка ДСК“ ЕАД от съда били дадени указания по
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, което пораждало за „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
като цесионер и настоящ кредитор по вземането, правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Предвид настъпилата смърт на длъжника С. П.
П. ищецът претендира вземането си спрямо ответниците като наследници на
починалия длъжник, в условията на разделност, съобразно наследствените им
дялове, равняващи се на по ½ от задължението на наследодателя им. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че всеки един от ответниците, в условията на разделност и в
качеството на законен наследник на починалия С. П. П., дължи на ищеца като
частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД - цедент, сумата от по
388,03 лв – главница, за които суми са издадени Заповед № 1243/24.08.2012 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК и Изпълнителен лист от 27.08.2017г. по ч. гр. д. № 2205/2012 г. по описа
на Районен съд Хасково, произтичащи от неизпълнение на Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 22.08.2008 г.
от техния наследодател, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от 19.08.2018 г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените
деловодни разноски в настоящото производство.
В с.з. на 14.11.2022 г. ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено
3
решение.
Ответниците, редовно уведомени, не са депозирали в срок писмен
отговор, не са се явили и не са изпратили представител в първото по делото
редовно с.з., като не са направили искане за разглеждането му в тяхно
отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответниците не са
представили в срок отговор на исковата молба и не са се явили в първото
редовно заседание по делото, без да са направили искане за разглеждането му
в тяхно отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение срещу ответниците, като с Определение № 1515/02.09.2022 г. на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете
са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки
за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с
което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2
ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само
указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски по настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер
общо на 421,76 лв., включващи и 100,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с
чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на исковата молба и
уважено искане за неприсъствено решение/. На ищеца не се дължат разноски
в развилото се заповедно производство, тъй като липсва изрично заявена
негова претенция за тях, а съдът е обвързан от размера на поисканата сума за
разноски, предвид уредения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало
в гражданския процес.
4
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по отношение на М. С. В., ЕГН
********** и П. С. П., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Хасково, ж.к.
„********, че всеки един от тях дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
ЕИК202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Средец", бул. „*****, етаж Мецанин, съдебен адрес: гр. Хасково, пл.
„******, сумите от по 388,03 лв., представляващи неизплатени главници по
сключените от техния наследодател С. П. П. Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 22.08.2008 г. и
Споразумения от 20.03.2014 г. и от 11.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху тях, считано от 19.08.2018 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА М. С. В., ЕГН ********** и П. С. П., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. Хасково, ж.к. „******** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, да заплатят на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК202317122, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец", бул. „*****,
етаж Мецанин, съдебен адрес: гр. Хасково, пл. „********, сумата от 421,76
лв., представляваща направени разноски по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
5