№ 700
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000503661 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №38/22.07.2021г., постановено по гр.д.№209/2020г., БлОС е осъдил Р.И. Г.
да заплати на ГФ-гр.София, следните суми : 20 000лв.-платени неимуществени вреди ;
82.4лв. – платени за имуществени вреди ; 11 442.32лв. – платена законна лихва върху
горните суми за периода от 11.05.2011г. до 07.12.2016г. ; 2 215лв. – платени за разноски по
делото пред СГС ; 62.05лв. – платени за разноски за въззивното производство пред САС,
както и 803.3лв. – платена държавна такса в производството пред СГС, като е отхвърлил
исковете като неоснователни над уважените размери.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника Р.Г., в
която се правят оплаквания за неговата неправилност.Съдебният акт е постановен в
противоречие с ТР№1/23.12.2015г. на ОСТК на ВКС, според което договорът за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване
на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска, независимо дали
застрахователят е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 от КЗ-отм. да впише
прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, но същият не може да се
освободи от отговорност по чл.226, ал.1 от КЗ-отм. спрямо третите увредени лица,
позовавайки се на прекратяване на договора. В процесния случай уведомлението на
застрахователя до Гаранционния фонд за прекратяване на договора за застраховка „ГО“,
1
сключен между ответника и ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“, е било подадено на
18.04.2011г., която дата е последваща тази на настъпване на застрахователното събитие –
27.05.2010г.Предвид горното следва да се приеме, че пасивно легитимиран да отговаря по
предявения пряк иск на пострадалото лице е застрахователя на деликвента, а не и ГФ-
гр.София.С оглед на горното моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
постанови друго по същество, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.
В срок е постъпил отговор от ищеца ГФ-гр.София, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ответника е в срок и е допустима.Разгледана по същество е
неоснователна.
Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, поради което въззивният
съд е обвързан от оплакванията, които касаят неговата правилност.Между страните не се
спори относно размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, както и
разноските, които ищецът е заплатил на пострадалото при ПТП на 27.05.2010г. лице, а само
относно наличието на предпоставките за встъпване на ГФ-гр.София в правата на увреденото
лице срещу прекия причинител на увреждането.
Разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ-отм. предвижда, че Гаранционният фонд
изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна
по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Такъв е и процесния случай, в който ищецът е осъден с влязло в законна сила
решение да заплати на пострадалото лице С. Д. обезщетение за претърпените от нея
имуществени и неимуществени вреди, които са били претърпени вследствие на ПТП, което
е било причинено виновно и противоправно от ответника Р.Г..Основната материалноправна
предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ-отм. е
виновният водач да няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.С влизане в законна сила на решение по гр.д.№17502/2011г. по описа на
СГС е била формирана сила на присъдено нещо, че пътното произшествие на 27.05.2010г. е
било причинено от водач, който е нямал качеството на застраховано лице по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Ответникът Р.Г. е
участвал в производството като трето лице-помагач на страната на ГФ-гр.София,, поради
което главната и допълнително привлечената страна са обвързани от задължителната сила
2
на мотивите на решението, в т.ч. и по въпроса за прекратяване на договора за застраховка
„ГО“ относно автомобила, с който е причинено ПТП, настъпило преди момента на
настъпване на застрахователното събитие.Налице е задължение на съда да зачете
задължителната сила на формираната по предходното производство сила на присъдено
нещо.
С факта на плащането на присъденото обезщетение на увреденото лице ищецът ГФ-
гр.София встъпва в неговите права срещу виновния водач.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №38/22.07.2021г., постановено по гр.д.№209/2020г. на БлОС в
частта, в която е осъдил Р.И. Г. да заплати на ГФ-гр.София, следните суми : 20 000лв.-
платени неимуществени вреди ; 82.4лв. – платени за имуществени вреди ; 11 442.32лв. –
платена законна лихва върху горните суми за периода от 11.05.2011г. до 07.12.2016г. ;
2 215лв. – платени за разноски по делото пред СГС ; 62.05лв. – платени за разноски за
въззивното производство пред САС, както и 803.3лв. – платена държавна такса в
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3