МОТИВИ към Присъда № 133/16.10.2019г., постановена по НОХД № 1867/2019г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен състав:

Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Е.Н.Й. ***, с ЕГН: ********** за това, че на неустановен ден през месец септември 2018 г. в гр. Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Нокиа“ на стойност 25 лв., ведно със СИМ-карта на мобилен оператор „А1“ на стойност 10 лв., вещи на обща стойност 35 лв. от владението на собственика С.Р.Я. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – притискане с възглавница лицето на Я.  -  престъпление по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.

 Представителят на Р. подържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Взема становище, че същото е доказано по категоричен и несъмнен начин, като моли съда при определяне на наказанието да съобрази обстоятелството, че съдебното производство пред настоящата инстанция е проведено по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Предлага на съда да определи на подсъдимия Й. наказание лишаване от свобода в установения от закона периметър до 3 години лишаване от свобода, а именно от 1 година, като отчете отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и намали така определеното наказание с 1/3 съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. І от НК.   

Назначеният служебен защитник на подсъдимия Е.Н.Й. - адв. Б. П. от ПлАК пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подзащитния и, като му определи и наложи наказание при условията на чл. 55 от НК. 

 Подсъдимият реализира правата си, произтичащи от разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК. Същиат се призна за виновни в извършване на престъплението, за които му е повдигнато обвинение, като призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Поддържа изразеното от назначения му служебен защитник становище. При осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че съжалява за извършеното.

 СЪДЪТ, като прецени събраните  по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От фактическа страна:

Подсъдимият Е.Н.Й. е роден на ***г***, живее в същия град, понастоящем във ВУИ – гр. Ракитово, *, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи - учи, осъждан, ЕГН: **********.

Подсъдимият Е.Н.Й. ***. Познавал се и поддържал близки отношения със свидетелката С.Я., също жител ***. Подсъдимият Й. често помагал в домакинството на свидетелката Я..

През месец септември 2018 г. подсъдимият Й. изпитвал сериозни финансови затруднения. Същият решил да извърши грабеж на вещи от дома на *, които впоследствие да продаде. В изпълнение на престъпното си намерение на неустановен ден през месец септември 2018 г., около 07.00 ч. Сутринта отишъл до дома на свидетелката С.Я., който познавал добре, поради честите си посещения. Входната врата била затворена с гвоздей, пригоден за райбер, като подсъдимият го отстранил и проникнал в дома на свидетелката Я., която по това време спяла. Подсъдимият Й. смятал да я приведе в безпомощно състояние чрез използване на физическа сила и след това да извърши грабеж на вещи от дома й. Поради това взел една възглавница и я сложил върху лицето на свидетелката Я. с цел да не го разпознае. Той започнал да натиска възглавницата и взел от нощното шкафче 1 бр. мобилен телефон „Нокиа“ (същият бил с поставена СИМ-карта на мобилен оператор „А1“). В този момент свидетелката Я. се събудила и успяла да отхвърли възглавницата от лицето си. Същата разпознала в нападателя си подсъдимия Е.Й., като извикала името му. Подсъдимият Й. се изплашил и избягал от дома на свидетелката Я., след което незабавно напуснал гр. Плевен и на автостоп се придвижил до гр. Севлиево, където живеела негова приятелка. В гр. Севлиево подсъдимият Й. продал мобилния телефон на неустановено лице.

Свидетелката Я.  депозирала жалба до Първо РУ – Плевен, която станала повод за образуване на настоящото наказателно производство.

 Била назначена съдебно-стокова експертиза, като съгласно даденото по същата заключение стойността на отнетите чужди движими вещи е както следва: 1.) 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“ на стойност 25 лв. И 2.) 1 бр. СИМ-карта на мобилен оператор „А1“ на стойност 10 лв. или всичко вещи на обща стойност 35 лева.

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана, след като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно – протокол за разпит на свидетеля С.Р.Я.; протокол за разпит на свидетеля ***; протокол за разпит на свидетеля ***; протокол за разпит на свидетеля Г. Г.М.; протокол за разпит на свидетеля ***; протокол за разпит на свидетеля ***; заключението на назначената съдебно-стокова експертиза; заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза; 3 бр. Справки от мобилни оператори А1, Теленор и Виваком; Справка рег. №МК-66-02-12 от 19.06.2019г. на Община-Плевен; Характеристична справка на подсъдимия Е.Н.Й.; Спрака за съдимост рег. №3809 от 09.11.2018г, издадена от БС при РС-Плевен. Депозираното от подсъдимия самопризнание в хода на съдебното следствие се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, изброени по-горе.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Настоящият съдебен състав счита, че фактите, твърдяни от обвинението, са доказани по безспорен и категоричен начин. Приетите от обвинението фактически положения се потвърждават от събраните в хода на досъдебното производство и от събраните и проверени на съдебно следствие доказателства.

При така изяснените фактически обстоятелства се установява, че с извършеното деяние подсъдимият Е.Н.Й. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 198, ал. І вр. с чл. 63, ал. І, т.3 от НК, а именно: на неустановен ден през месец септември 2018 г. в гр. Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Нокиа“ на стойност 25 лв., ведно със СИМ-карта на мобилен оператор „А1“ на стойност 10 лв., вещи на обща стойност 35 лв. от владението на собственика С.Р.Я. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – притискане с възглавница лицето на Я..

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.

 Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие - подсъдимият е прекратил фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се е осъществявала от собственика им, като употребил за това сила – притискане с възглавница лицето на пострадалата и е установил своя такава с отдалечаването си от местопрестъплението.

 Причини за извършване на деянието – изграден стремеж за облагедетелстване по неправомерен начин, липса на родителски контрол, девиантно социално обкръжение и деформирана ценностна система. 

С оглед гореизложеното съдът призна подсъдимия Е.Н.Й., роден на *** ***, живее в същия град, понастоящем във ВУИ – гр. Ракитово, *, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи - учи, осъждан, ЕГН: ********** за виновен в това, че на неустановен ден през месец септември 2018 г. в гр. Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Нокиа“ на стойност 25 лв., ведно със СИМ-карта на мобилен оператор „А1“ на стойност 10 лв., вещи на обща стойност 35 лв. от владението на собственика С.Р.Я. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – притискане с възглавница лицето на Я.  -  престъпление по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, като на основание чл. 198 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК вр. чл. 58а ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” го осъди на наказание  “Пробация” при следните пробационни мерки: 1.) по чл. 42а, ал. ІІ, т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес:***, ВУ – интернат „Ангел Узунов” за срок от шест месеца при периодичност три пъти седмично и 2.) по чл. 42а, ал. ІІ, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

По индивидуализация на наказанието.

При определяне вида и размер на наложеното наказание съдът взе предвид санкционната разпоредба на чл. 198 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, която предвижда наказание лишаване от свобода до 3 (три) години. След като прецени обществената опасност на деянието и дееца в конкретния случай, обстоятелството, че съдебното производство е разгледано по реда на глава ХVІІ-ма от НПК, съдът намери, че на подсъдимия Й. следва да бъде определено и наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. ІV от НК вр. с чл. 55, ал. І, т.2, б. „б“ от НК. Съдът съобрази наличието на отегчаващо вината обстоятелство – проявената дързост от страна на подсъдимия при осъществяване на изпълнителното деяние, обусловена от фактите, че обект на престъпното деяние е вещ, за чието отнемане е употребена сила спрямо лице, което в продължителен период от време е полагало грижи за отглеждането на подсъдимия, в неговия дом, по време, когато пострадалата е спяла. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие лошото социално положение на подсъдимия и доброто му процесуално поведение в хода на проведеното досъдебно производство. Съдът намери, че на подсъдимия Й. следва да бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. І, т.2, б. „б“ от НК, а именно: “Пробация” при следните пробационни мерки: 1.) по чл. 42а, ал. ІІ, т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес:***, ВУ – интернат „Ангел Узунов” за срок от шест месеца при периодичност три пъти седмично и 2.) по чл. 42а, ал. ІІ, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Съдът счете, че именно тази съвкупност от мерки за контрол и въздействие ще способства за постигане установените в чл. 36 от НК цели на наказанието.

 Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл. 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :