Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 234 от 26.11.2009 год. по гр.д. № 649 по описа за 2009 год. С. районен съд е осъдил А. А. Н. с ЕГН * от гр.Н. да заплати на Г. Ф. –гр.С. сумата от 1336,50 лв. ,от която 1317,50 лв.представляваща изплатено обезщетение и 19 лв. ликвидационни разходи,ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното издължаване.Осъдил е А. А. Н. да заплати на Г. Ф. –С. сумата от 904,12 лв. представляваща лихва за забава върху главницата,считано от 17.01.2000 до датата на исковата молба – 23.12.2004 год.,от която 891,29 лв. върху обезщетението и 12,83 лв. върху ликвидационните разходи,като за разликата до предявения размер от 930,19 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.Осъдил е А. А. Н. да заплати на Г. Ф. –С. сумата от 310,25 лв. разноски. Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника А. А. Н..Жали се решението в цялост.Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.Като порок на решението се сочи,че решаващия съд не се е съобразил с направеното правопогасително възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност.Твърди,че при първото разглеждане на делото искът е бил предявен към друг ответник,лицето А. А. А.,а не към µалбоподателя.При новото разглеждане на делото с ответник А. А. Н. давността е било изтекла.Счита,че претендираното вземане на ищеца е погасено по давност на 17.01.2005 год.Моли въззивният съд да постанови решение ,с което да отмени решението на първата инстанция и по същество да отхвърли иска като погасен по давност.В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа лично.Претендират се разноски. В законовия срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Ф.-С..В съдебно заседание въззиваемия – ищец не се представлява. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Предявени са обективно съединено искове по чл.91 от Закона за застраховането/отм./,чл.288,ал.12 от КЗ,вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. По наведеното оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.По делото не е спорно,че 08.11.1999 год. А. А. Н. управлявайки собствения си автомобил Ваз ... след употреба на алкохол в гр.С. е предизвикал ПТП ,с което е причинил вреди на ЛА „Опел ..” № ... собственост на М. С..Автомобилът на ответника не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност”,поради което Гаранционния Ф. –С. е заплатил причинените на автомобила вреди в размер на 1317,50 лв. с лихви. Оплакването на въззивника,че първоинстанционния съд не се е аргументирал по отношение на направеното правопогасително възражение от процесуалния му представител в хода на делото за погасяване на вземането поради давност спрямо насочената претенция от страна на ищеца съдът намира за неоснователно по следните съображения.Събраните по делото доказателства сочат ,че ответника А. А. Н. с ЕГН * и лицето А. А. А.със същото ЕГН са едно и също лице.Това се установява от всички събрани по делото доказателства,на първо място от приложения Протокол от 08.11.1999 год.за ПТП.В този протокол жалбоподателят е посочен с фамилно име „А.”,ЕГН и адрес в гр.С..На гърба на протокола е записан с фамилия „Н.”,със същото ЕГН и адрес в гр.С../л.20 от делото на Св.РС/Твърденията на жалбоподателя,че по делото е призовавано друго лице се опровергават и от приложеното Удостоверение № ... год. на Столична дирекция на вътрешните работи ,сектор „Български документи за самоличност” .Изнесените данни проследяват адресната регистрация на ответника „Н.”,които съвпадат с тези на сочения ответник с фамилия „А.”.На следващо място в коментираното удостоверение е посочен и серията и № на гражданския паспорт на А. А. Н. – серия”Л”,№ ...,издаден от РПУ-Свищов на ... год./,валидна към момента на произшествието./л.42 от делото./Тези данни са посочени от жалбоподателя в саморъчната декларация на протокола за ПТП.Самия ответник не спори,че е извършил ПТП – то отразено в протокол № 0150212 на МВР –Свищов. от 08.11.1999 год. ,където е посочен с фамилия „А.”. Изложеното сочи и за съда няма колебание,че лицето А. А. А. сочен като ответник по гр.д. № 573/2004 год. на СВ.РС и ответника А. А. Н. са едно и също лице.По делото е установено,че обезщетението в размер на 1317,50 лв. е изплатено на увреденото лице М. С. на 17.01.2000 год. с авизо по платежно нареждане./л.30 от делото/.От тази дата е възникнало правото на ищеца да претендира от ответника изплатеното обезщетение – чл.114 ЗЗД..Исковата молба по първото дело е депозирана в съда на 23.12.2004 год.,което сочи ,че правото на иск на ищеца не е било погасено с оглед разпоредбата на чл.110 ГПК .На следващо място давност не тече докато трае процесът относно вземането – чл.115,б.”ж” ЗЗД.Между страните процесът относно вземането на ищеца към ответника е започнал с депозиране на исковата молба на 23.12.2004 год. и продължава и към настоящия момент,до влизане на решението в сила.Влязлото в сила решение по гр.д. № 573/2004 год.на СВ.РС е отменено и делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от компетентния съд с указание за проверка по редовността на исковата молба ,като по делото по безспорен начин е установено ,че ответникът А. А. Н. и лицето А. А. А. са едно и също лице.От 23.12.2004 год. насам давност не е текла,поради което правопогасителното възражение е неоснователно. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния,поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. На основание чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.271 ГПК въззивния съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от 26.11.2009 год. по гр.д. № ... по описа за 2009 год. на С.районен съд. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |